Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 461 от 20.05.2023, Районен съд - Кюстендил

Съд
Районен съд - Кюстендил
Дело
Гражданско дело 222/2023
Вид
Решение № 461
Подписан
20.05.2023
В сила
13.06.2023
Състав
МАРИЯ СТОЯНОВА ТАНЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 227 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 6, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.108 · Закон за собствеността
  • чл. 30, ал. 3 · Закон за собствеността
  • чл. 68, ал.1 · Закон за собствеността
  • чл. 72 · Закон за собствеността
  • чл.72, ал.3 · Закон за собствеността
  • чл.72-74 · Закон за собствеността
  • чл.72-74 · Закон за собствеността
  • чл. 74, ал. 2 · Закон за собствеността

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 461 гр. Кюстендил, 20.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVI-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Ст. Танева при участието на секретаря Цветанка В. Александрова като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело № 20231520100222 по описа за 2023 година

С решение № 248 от 16.12.2022 г. по в.гр.д. № 566/2022 г. Окръжен съд Кюстендил е обезсилил решение № 206094 от 20.05.2022 г., постановено по гр.д. № 630/2021 г. по описа на Районен съд - Кюстендил, в частта, с която е оставено без уважение възражението на ответника Г. Й. Н., ЕГН **********, с адрес в с.Ж., общ. К., ул. „И.В.“ №**, за присъждане на 10 000 лв., представляващи ½ от сторените от нея разходи по запазване (възстановяване) на недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, адрес гр. К., ул. „М.“ №**, ет. *, представляващ самостоятелен обект на втори етаж на сградата с идентификатор ***, както и 15 000 лв. – съставляващи по-малката сума между стойността на направените разноски за подобряване на ½ ид.ч. от имота и сумата с която се е увеличила стойността на същия в следствие на подобренията, ведно със законна лихва върху горните суми от датата на предявяване на възраженията до окончателното им плащане, както и претенцията за признаване на право по чл. 72 от ЗС да задържи процесния имот до заплащане на горепосочените суми.

Въззивният съд е върнал делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане на възражението, обективирано в молба № 274945/25.08.2021 г., находяща се на л.233 от първоинстанционното дело, ако бъде уважен ревандикационния иск, едновременно с предаване на владението върху спорния имот, Н. и Е. Р.и, както правоприемниците по реда на чл. 227 ГПК на П. Р., починал в хода на производството, да заплатят на ответника Г. Й. Н. сумата от 13 678,24 лв. – представляваща увеличената стойност на имота към деня на постановяване на съдебното решение, в резултат на извършените от ответницата със знанието и без противопоставянето на ищеца, подобрения в периода 1995 г. – 2020 г., чиито обем, стойност и местоположение са описани подробно в цитираната молба.

1

В хода на настоящото дело, в открито съдебно заседание, страните, чрез техните процесуални представители, поддържат своите искания.

Процесуалният представител на ищците – адв. П. твърди, че ответникът Н. е съсобственик на процесния имот и същата е извършила подобренията в него като съсобственик, без да е изменила намерението си да владее частта от имота, собственост на своя брат, като своя собствена, поради което отношенията й с другите страни следвало да се уредят при спазване на правилата на водене на чужда работа без пълномощие при липсата на съгласие за извършване на подобренията от останалите съсобственици. Не били налице доказателства, че първоначалният ищец е знаел и е дал съгласие/ не се е противопоставил за извършването на ремонтните дейности в съсобствения имот. Дори от свидетелските показания на Н. Н. – съпруг на ответника, се доказвало, че извършените подобрения в процесния втори етаж били по желание на общите на страните наследодатели – майката и бащата на Г. Н. и П. Р.. От друга страна, в хода на първоинстанционното производство не са представени доказателства, че ответникът е заплатил със свои лични средства извършените ремонтни дейности, тъй като представените фактури за закупени стоки и материали, вложени в ремонта, са с получател „ДВН-Г. Й.“, а не ответника Г. Н.. С оглед на това иска от съда да отхвърли претенцията на ответника за заплащането на процесната сума.

Според адв. М., процесуален представител на ответника Г. Н., от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установявало, че ответникът упражнявал фактическата власт върху процесния имот, считайки го за свой, тъй като общите на страните наследодатели са заявявали, че къщата ще бъде за ответника, а за първоначалния ищец по делото ще остане жилище в гр. С. и селски имот в с.Г.. Ответникът упражнявал фактическа власт върху имота, считайки го за свой, поради което тя, заедно със своя съпруг, са осъществили основен ремонт на имота, като са направени подобрения със знанието и без противопоставянето на брат й П. Р. – ищеца по делото. От доказателствата по делото се обосновавал извода, че ответникът е била владелец на целия имот, поради което подобренията в него следва да се уредят по реда на чл.72-74 от ЗС. С оглед на това се иска от съда да осъди ищците, правоприемници на първоначалния ищец П. Р., да й заплатят сумата в размер на 13 678,24 лева, представляваща увеличената стойност на имота към деня на постановяване на съдебното решение, в резултат на извършени от ответника със знанието и без противопоставянето на първоначалния ищец подобрения през периода 1995-2020г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на възражението й до окончателното й изплащане, както и да бъде признато правото на основание чл.72, ал.3 от ЗС да задържи имота до заплащането на подобренията.

Съдът, след като разгледа събраните в първоинстанционното производство по делото писмени и гласни доказателства, относими към възражението на ответника за заплащане на извършени подобрения, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С решение № 260094 от 20.05.2022г., постановено по гр.дело № 630 от 2021г. по описа на Районен съд – Кюстендил, съдът е признал за установено, че П. Й. Р., притежавал ЕГН **********, с последен адрес в гр. С., ж.к. „Д.“ **, вх. *, ет.*, ап.**, на основание наследствено правоприемство от баща си Й. Ст. Р., ЕГН **********, починал на 02.08.2016г., е собственик на ½ идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** /землище четиридесет и една хиляди и сто и дванадесет,кадастрален район петстотин,поземлен имот седемстотин и единадесети,сграда едно, обект четири/ по КККР на гр. К., одобрени със 2 заповед № РД-18-96 от 28.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес на имота в гр. К., ул. „М.“ № **, ет.2, представляващ самостоятелен обект на етаж втори в сграда с идентификатор *** /землище четиридесет и една хиляди и сто и дванадесет, кадастрален район петстотин,поземлен имот седемстотин и единадесети, сграда едно/, предназначение на имота – жилищна сграда; многофамилна, сградата разположена в поземлен имот с идентификатор *** /землище четиридесет и една хиляди и сто и дванадесет,кадастрален район петстотин,поземлен имот седемстотин и единадесети/, с предназначение на процесния самостоятелен обект – жилище, апартамент, брой нива на обекта – 1 (едно), с площ от 71 /седемдесет и един квадратни метра/кв.м.,при съседни самостоятелни обекти в сградата – на същия етаж: самостоятелен обект с идентификатор *** /землище четиридесет и една хиляди и сто и дванадесет,кадастрален район петстотин,поземлен имот седемстотин и единадесети,сграда едно, обект 3/, под обекта: *** /землище четиридесет и една хиляди и сто и дванадесет,кадастрален район петстотин,поземлен имот седемстотин и единадесети,сграда едно, обект 2/, над обекта: няма, а по документи за собственост представляващ първи жилищен етаж със застроена площ от 71/седемдесет и един кв.м./кв.м.,състоящ се от три стаи,кухня,баня с тоалетна,антре и стълбище в югозападната половина /югозападен близнак/ от двуетажната жилищна сграда със застроена площ от 142.90 /сто четиридесет и два квадратни метра и деветдесет сантиметра/кв.м.,състояща се от сутеренен и първи етаж,построена върху държавна земя при отстъпено право на строеж в парцел XV /петнадесети/,кв.291 /двеста деветдесет и първи/ по плана на гр.К., преотреден в УПИ-XII-438 в кв.63 по плана на гр.К.,ведно с ¼ /една четвърт/ ид.част от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,при реално разпределение на югозападната половина,покрай регулационната линия с УПИ XI-439 на 1 /един/ метър отстояние от жилищната сграда от незастроената част ,от незастроената част от 290 кв.м. на дял II,отреден съгласно решение от 09.05.1969 год. по гр.д.№ 2938/1969 год. на Районен съд - Кюстендил и утвърдена скица-заключение на вещо лице за разпределение ползването на общия парцел.

На основание чл.108 от ЗС ответникът Г. Й. Н., ЕГН **********, с адрес в село Ж., общ. К., ул. „И. В.“ № **, е осъдена да предаде на наследниците на починалия в хода на процеса П. Р. - Н. П. Р., ЕГН ********** и Е. П. Р., ЕГН **********, и двете с адрес в гр. П., обл. Б., ул. „Е. Й.“ № **, вх.*, ет.*, ап.**, владението на ½-една втора ид.част от посочения по-горе недвижим имот.

Решението, в тази си част, е потвърдено от въззивната инстанция, която се е произнесла с решение № 248 от 16.12.2022г. по в.гр.дело № 566 по описа на Окръжен съд – Кюстендил за 2022г.

В отговора на исковата молба, ответникът, в условията на евентуалност в случай на уважаване на ревандикационната претенция против нея, е направила възражение за осъждането на ищците едновременно с предаването на владението върху ½-една втора ид.част от имота, да й бъдат заплатени действително направените от нея необходими разноски по запазване и възстановяване на ½ ид.ч. от процесния имот.

С уточнителна молба вх.№ 274945 от 25.08.2021г. (л.233-235 от първоинстанционното дело), ответникът, чрез процесуалния си представител, е конкретизирал възражението си, като е посочил, че ищците следва да заплатят сума в размер на 13 678,24 лева, представляваща увеличената стойност на процесната ½ ид.ч. от процесния етаж към деня на постановяване на съдебното решение, като е направена разбивка по пера на съответните 3 дейности и вложени материали за подобрения в имота през 2020г. Според посоченото в молбата, стойността на вложения в имота труд е на стойност 21 006,41 лева, на материали – 6350,07 лева, като сборът от двете е на стойност 27 356,48 лева.

Представени са и преписи от фактури за закупени от ЕТ „ДВН-Г. Й.“ строителни материали за доказване на направените разходи по поддръжката и ремонта на процесния имот за периода 1995 – 2020 г. (л.82 до л.224 от първоинстанционното дело). От справка за актуално състояние в Търговския регистър се установява, че ЕТ„ДВН-Г. Й.“ ЕИК 831526141, е фирмата на физическото лице-търговец по смисъла на чл. 56 от ТЗ – Г. Й. Н., ЕГН **********.

В хода на процеса пред първоинстанционния съд са назначени и приети два броя съдебно-оценителни експертизи /основна и допълнителна/, изготвени от вещото лице инж. Д. Д. (л.317-340 и л.351-358 от делото).

От първото заключение на експерта се установява, че процесния имот представлява втори етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, построена през 1961 година, състояща се от сутеренен /първи/ етаж и втори етаж.

Вещото лице е установило, при извършен оглед на място, че всички ремонтни дейности са приключили, като е извършван основен ремонт на втория етаж, който е приключил през 2020 година. Вторият жилищен етаж се състоял от коридор, кухня, преходен хол, две спални, както и баня и тоалетна. Всички прозорци от етажа били оборудвани ПВЦ дограма, като е извършена цялостна подмяна на вътрешната ел. инсталация, ВиК инсталация, боядисване и шпакловане на стаите, нова блиндирана врата, основен ремонт на баня с тоалетна, както и боядисване на външно стълбище към етажа. Стойността на процесния имот се е увеличила с извършените трайни подобрения и ремонти, като тази стойност към датата на изготвяне на заключението (11.01.2022г.) е в размер на 13 285 лева.

С допълнителното си заключение вещото лице установява, че ако подобренията в процесния имот /самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. К./ не бяха извършвани, пазарната стойност на имота към момента на изготвянето му би била 43 800 лева, а след като са извършени, пазарната стойност на имота към момента на заключението е 50 000 лева.

Съдът е допуснал до разпит шестима свидетели, по трима за всяка от страните, при режим на довеждане.

Разпитаните свидетели на страната на ищеца твърдят, че в имота са живели родителите на ищеца до тяхната смърт, като самият имот представлявал двуетажна къща – сутерен и етаж с двор, който бил занемарен, обрасъл и не могло да се влиза в него. Споделят, че ответницата не са я виждали там от 3035 години.