Решение № 9438 от 20.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9438 гр. София, 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20251110103521 по описа за 2025 година

С искова молба от 21.01.2025 г., ищецът Е. Д. М. претендира от ответника ****************** заплащане на сумата 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 10.11.2019 г. до 14.01.2025 г., настъпили от бавно правосъдие за посочения период, в който било налице бездействие по гр.д. № 14240/2019 г. на ***, довело до нарушение на правото на ищеца за разглеждане и произнасяне в разумен срок, което продължавало 6 години, ведно със законната лихва от 21.01.2025 г. до окончателното изплащане. Налице била пряка причинноследствена връзка между посоченото бездействие на ответника и настъпилите неимуществени вреди за ищеца. Изрично е уточнено, че производството по гр.д. № 14240/2019 г. не е приключило с влязъл в сила съдебен акт и все още е висящо. Изброени са и вредите, които са настъпили за ищеца – болка и страдание, психически тормоз, безпокойство, безпомощност, вследствие нарушаването на правото му делото срещу него да бъде разгледано и решено в разумен срок.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявеният иск като неоснователен. Счита, че част от периода обхваща обявената пандемия, която води до невъзможност за насрочване на открити съдебни заседания, респективно отлагане на насрочени такива. Излага, че *** е един от най 1 натоварените съдилища. Изтъква, че ищецът води множество дела срещу държавни органи, включително и срещу ***, с което допринася за значителната натовареност на съда. Изтъква, че с определение от 14.04.2025 г. процесното дело е прекратено и изпратено на СРС, поради подадена молба от ищеца от 15.01.2025 г. за намаляване на размера на исковата претенция. В случай че бъде прието, че делото е забавено извън разумния срок, ответникът твърди, че евентуално настъпилите вреди са не само обичайни, но и минимални. Оспорва искът по размер, като твърди, че същият е прекомерен и не отговаря на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.

Въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства и при съобразяване становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ и е допустим. Към момента на приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция, делото е висящо пред СРС по гр. д. № 32433/2025 г., образувано след изменение на иска по реда на чл. 214,ал. 1 ГПК по гр.д. № 14040/2019 г. на ***, поради което не е необходимо провеждане на административна процедура по реда на глава трета „а”от ЗСВ.

Съгласно чл.2б, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията. За уважаване на иска в тежест на ищеца е да докаже наличие на съдебен спор, при който е нарушено правото на разглеждане на делото в разумен срок; настъпване на преки и непосредствени вреди за ищеца; и причинна връзка между вредоносния резултат и решаването на делото извън разумния срок. Тези обстоятелства подлежат на доказване от ищеца. В тежест на ответника е да докаже възраженията, изложени в отговора на исковата молба.

В разглеждания случай от приобщения по делото заверен препис на гр.д. № 14240/2019 г. по описа на ****************** се установява, че ищецът Е. Д. М. е подал искова молба с вх. № ****** от 31.10.2019 г. по описа на ******************. По исковата молба е образувано гр.д. № 14240/2019 г. по описа на ******************, I гражданско отделение, 24 - ти състав. С 2 разпореждане № 260027 от 03.01.2025 г. на ******************, I гражданско отделение, 24 - ти състав е оставил без движение исковата молба, като е указал отстраняване на нередовности. С молба от 15.01.2025 г., ищецът е поискал изменение на исковата претенция по чл.214, ал. 1 ГПК чрез намаление на цената на иска до сумата от 20 000 лева. С определение от 14.04.2025 г. по гр.д. № 14040/2019 г. по описа на ****************** , същото е прекратено и изпратено по подсъдност на Софийски районен съд и образувано под № 32433/2025 г. на СРС.

Съгласно чл. 6, ал. 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека, всеки има право неговият спор за граждански права да бъде разгледан от съда в разумен срок. Критериите за преценка на разумния срок на правораздаване са посочени в практиката на Европейския съд за правата на човека ("ЕСПЧ"), а именно: сложността на делото; поведението на съда и на страните, както и ценността на интереса, чиято защита се търси по делото.

При съобразяване на горепосочените критерии, настоящият състав приема, че срок от пет години, през който не е разгледана редовността на исковата молба по критериите, заложени в чл. 127 и чл. 128 ГПК, респективно не е изпълнена процедура по чл. 131 ГПК пред първата инстанция е прекомерен. Ето защо в конкретния случай предвид прекомерната продължителност на производството следва да се ангажира отговорността на ответника.

Ищецът претендира обезщетение за причинени обичайни вреди, които в процесния случай се изразяват в притеснения и безпокойство за развитието на делото, накърняване на чувството за справедливост и на доверието в държавността. Съгласно практиката на ЕСПЧ съществува оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството причинява такива обичайни вреди, поради което поначало не е необходимо ищецът да твърди изрично и да доказва обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице, спрямо което съдебното производство е продължило извън рамките на разумния срок като притеснения за неговото, накърняване на чувството му за справедливост и на доверието му в правораздаването и изобщо в държавността поради забавянето на делото.

Други вреди извън обичайните неимуществени вреди не са доказани по делото.

Размерът на обезщетението се определя с оглед общия критерий за 3 справедливост по чл. 52 ЗЗД. Съобразно практиката на ЕСПЧ, при определяне на размера на обезщетение за забавено правосъдие, релевантен фактор за преценка е значението на делото за ищеца. Съдът намира, че процесното дело, с оглед неговия предмет и възможни правни последици, не е от толкова съществено значение за правната сфера на ищеца, колкото би било например едно наказателно, трудово или вещно дело, или за опазване на здравето или живота на ищеца. Неразумното забавяне на делото в случая не е довело до съществени вреди, поради несвоевременно упражняване на субективни права на ищеца. Предвид изложеното, и като съобрази практика по сходни случаи /например Определение № 5554 от 01.12.2025 г. по гр.д. №3265/2025 г. на ВКС/ настоящият състав намира, че на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нарушение на правото на разглеждане и решаване на гр. дело №14040/2019 г. по описа на *** в размер на 350 евро, поради което до този размер искът е основателен, а за разликата над тази сума до пълния предявен размер, искът се явява неоснователен. Считано от 01.01.2026 г. е в сила Закона за въвеждане на еврото в Република България, поради което сумите следва да бъдат превалутирани от лева в евро. Ответникът дължи и законна лихва върху уважената част от обезщетение, считано от датата на подаване на исковата молба 21.01.2025 г. до окончателното изплащане / Така Решение № 30 от 3.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1701/2021 г., IV г. о/.

По разноските:

Ответникът претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, които съдът на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 100 евро.

Съобразно изхода на спора, в тежест на ищеца следва да бъдат възложени сторените разноски от ответника в размер на 96,58 евро.

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ ****************** да заплати на ищеца Е. Д. М., ЕГН ********** сумата от 350 евро ( триста и петдесет евро), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушаване правото на ищеца на разглеждане и решаване в разумен срок на гр.д. № 14240/2019 год. по описа на *** за периода 10.11.2019 год. – 14.01.2025 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 4

21.01.2025 год. до окончателното изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 350 евро до пълния предявен размер от 10 225,83 евро ( 20 000 лева) като неоснователен.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК Е. Д. М., ЕГН ********** да заплати на ****************** сумата от 96,58 евро ( деветдесет и шест евро и 58 евроцента) - юрисконсултско възнаграждение за исковото производство пред СРС.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ***.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5