Решение № 455 от 07.08.2024, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 455 гр. К., 07.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОВКА Б. ПУДОВА при участието на секретаря РАДИАНА Г. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЙОВКА Б. ПУДОВА Гражданско дело № 20245510100005 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявените искове са с правно основание чл.26, ал.1, чл.26, ал.4 от ЗЗД вр. с чл.146 вр. с чл.143 от ЗЗП, с чл.11 и чл.19 от ЗПК и чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД.

Ищцата твърди, че на *** г. между нея и ответника е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит №***, съгласно който следвало да погаси заема в срок от 12 месеца, с лихва 23% или 345 лв. /или общо 1845 лв./ Посоченият годишен процент на разходите бил в размер на 0%. В чл.5 от договора било уговорено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „М." в полза на ответника. При сключването на договора никъде не било посочено какъв е размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързано на кредитора дружество. След като усвоила сумата от 1500 лв., установила, че освен заемната сума от 1500 лв., са й начислили такса за обезпечение с поръчителство - услуга предоставяна от партньор на “Ф.“ ЕООД, в размер на 1251 лв. Твърди, че погасила задълженията си по договора за потребителски кредит. Процесният договор бил недействителен тъй като дължимите вноски по договора за поръчителство не били посочени в договора за кредит, нито в ОУ било посочено, че сключването на договор за гаранция е задължително условие за предоставяне на кредит - в чл.5.3 от ОУ. Договорът не бил подписан нито с квалифициран, нито с обикновен електронен подпис, поради което липсвало съгласие. Не била подписвала договор за поръчителство и такъв не й бил представян.

Процесният договор бил нищожен на основание чл.10, ал.1 вр. чл.22 от ЗПК, тъй като не била спазена предвидената от закона форма, както и на 1 евентуалния договор за допълнителна услуга. Договорът противоречал на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, тъй като не съдържал начина на изчисляване на ГПР и липсвала яснота как е формиран същия, респ. общо дължимата сума по него.

Посочено било само ГПР в %, но не и начина на изчисляването му.

Ответникът не предоставял възможност за сключване на договора за кредит без да му бъде предоставен поръчител, за което събирал допълнително възнаграждение. С допълнителното плащане се покривали разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата и следвало да бъдат включени в ГПР, съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, при което същият надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид размера му и съотношението между главницата и възнаграждението за гаранцията. Посочения в договора годишен процент на разходите и обща дължима сума не отговаряли на действителните такива. Посочените в договора за заем по-ниски стойности, представлявали невярна информация и следвало да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл.68г, ал.4 от ЗЗП във вр. с чл.68д, ал.1 от ЗЗП, тъй като подвеждала потребителя относно спазването на забраната на чл.19, ал.4 от ЗПК и изискванията на чл.11, ал 1, т.10 от ЗПК и не му позволявала да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Действителният размер на ГПР по процесния договор, с включени и разходите за предоставяне на гаранция по договора за поръчителство, бил в размер над 70%. Счита клаузата на чл.5 от договор за предоставяне на потребителски кредит №*** за нищожна като неравноправна по смисъла на чл.143, т.9 от ЗЗП и като нарушаваща разпоредбите на чл.10, ал.2, чл.10а, ал.4, чл.19, ал.1 и 4 от ЗПК. Моли съда да постанови решение, с което да приеме, че са налице пороци, обуславящи нищожността на договор за потребителски кредит №***, сключен между доверителката ми и „Ф." ЕООД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ***, на основание чл.22 от ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, евентуално на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22 вр. с чл.11, чл.19 от ЗПК, чиято недействителност моли да бъде прогласена. В условията на евентуалност моли съда да провъзгласи нищожността на клаузата на чл.5 в Договор за предоставяне на потребителски кредит №***, сключен между М. С. З. с ЕГН-********** и “Ф.“ ЕООД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ***, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение поръчителство от "М." в полза на ответника и да осъди на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД “Ф.“ ЕООД, с ЕИК:*** да заплати на М. С. З. с ЕГН-**********, сумата в размер на 5 лв., частичен иск от 1251 лв., представляваща платена при изначална липса на основание по договор за потребителски кредит №***, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира съдебни разноски.

В хода на производството на основание чл.214, ал.1 от ГПК е допуснато увеличение на иска по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД на 1155 лв.

В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорва иска като неоснователен, по изложените по-долу съображения. Сочи, че не било основателно твърдението на ищцата, че предоставяне на поръчителство от Ф. (М.) е условие за сключване па договор за кредит. При кандидатстване, всеки кредитополучател, включително ищецът 2 можело да избере да сключи договор за гаранция с гарант (поръчител), предложен от кредитора, за да обезпечи задълженията си по кредита, или да посочи поръчител, избран от него. Във визуализираното извлечение от интернет страницата на „Ф.“ ЕООД - потребителят можел да избере какво обезпечение да предостави - поръчител, който сам той е избрал или Ф. (М.) дружество партньор на “Ф.“ Сключването на договор за гаранция от кредигополучателя не било задължително условие за сключването на договор за кредит и не увеличавало възможностите на кредитополучателя за отпускане на кредит в желания от него размер и при предлаганите от кредитора условия. Ф. било самостоятелно юридическо лице, кредитна институция, лицензирана в М., която предоставяла услуги на територията на Република България по силата на свободата на предоставяне на услуги, съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт, вписана под *** в нарочния регистър на БНБ. Договорът за гаранция бил отделно облигационно правоотношение, по което Ф. не било страна. Ищецът получила по e-mail с преддоговорна информация, в коя било посочено изрично, че за сключването на Договора за кредит Ф. изисквало от ищцата да обезпечи задълженията си чрез поръчителство, заедно с проекти на Договора за кредит.

Отделно потребителят получавал по електронна поща и цялата документация от Ф. (М.) и след като ищцата първо сама посочила Ф. (М.) като поръчител и получила информацията, съответно проектите на договорите, потвърдила изрично чрез CMC, че желае да сключи договора за потребителски кредит при посочените условия. Договорът за гаранция бил възмездна услуга, предоставяна от лице, различно от кредитодателя. Този разход не се включвал в ГПР по кредита, тъй като не влизал в общия разход по кредита съгласно §1.1. от ЗПК доколкото касаел услуга, предоставяна от трето лице Ф. (М.), която била с незадължителен характер по смисъла на закона. Необходимостта от обезпечение за кредитора се явявал следствие на извършваната от него оценка на кредитоспособността на потребителя (съгласно чл.16 от ЗПК, кредиторите били длъжни да извършат такава оценка във всеки отделен случай) и имал за цел да гарантира финансовия риск, който Ф. носел от възможността да има неизпълнение от страна на ищеца. „Ф.“ ЕООД има интерес от получаването на обезпечение именно за да си гарантира, че няма да търпи вреди от неплатежоспособността на длъжника. Бил налице опит на ищцата да заобиколи закона и да избегне изпълнението на задълженията си по процесния договор за кредит. Посоченият ГПР от 49.85. % в договора за кредит бил в съответствие с чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като не е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута.

Възнаграждението за предоставената от Ф. (М.) услуга за гаранция, от своя страна, не се включвала в размера на ГПР, тъй като не била задължителна за сключването на Договора за кредит. Ищецът разполагала и с правото по чл.29 от ЗПК да се откаже от сключения договор за потребителски креди в срок от 14 дни без да дава обяснения за това и без да дължи обезщетение и неустойки като това негово право било предвидено и в чл.9 от Договора. Ищецът не упражнила това свое право. Не било налице разминаване между посочения в договора ГПР и този действително дължим от страна на ищеца, поради което твърденията на ищцата били неоснователни. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен. Претендира съдебни разноски.

3

От събраните по доказателства съдът приема за установено следното:

От представения по делото договор за предоставяне на потребителски кредит №*** о т *** г. /л.31 на делото/, сключен между страните, се установява, че ответникът –кредитор е предоставил под формата на кредит сумата в размер на 1500 лв. на ищцата като кредитополучател, която последната следвало да върне на 12 месечни вноски, при уговорен лихвен процент в размер на 23 %, ГПР в размер на 49,11 % и за целия период на кредита, кредитополучателят следвало да върне на кредитора общо сума в размер на 1845 лв.- чл.1 - чл.4 от договора. В чл.5 от договора е уговорено кредитът да се обезпечава с поръчителство, предоставено от “Ф.“ в полза на ответника. Одобряването на обезпечението се извършвало чрез одобряването на кредита.

Приети като доказателства са заверени копия на Преддоговорна информация /Стандартен Европейски Формуляр /СЕФ//, Общи условия на Ф. и неговите клиенти по повод предоставяните от дружеството потребителски кредити, Справка за получени плащания по договор за кредит №***, писмо вх.№*** г. на БНБ ведно със справка от ЦКР; справка за превод по микросметка, писмо изх.№*** г. на И., ведно със справка от *** г., писмо изх.

№*** г. на “Ю.“ АД ведно с писмо изх.№***от ***. на “Ю.“ АД и 7 бр. разписки от *** г. и *** г.

По делото е назначена съдебно-техническа експертиза с депозирано заключение, неоспорено от страните, което съдът възприема. Съгласно заключението заявката за кредит може да се подаде с личен гарант и също се избира от кредитоискателя във формата на заявка, която попълва. Гарантът може да бъде избрано от кредитоискателя физическо лице или банка, партньор на Ф.. Функцията му е да гарантира за изпълнението на задълженията по договора за кредит. Винаги е имало възможност за избор на поръчител. Дружеството има разгледани и одобрени заявки за кредит и отпуснати кредити от „Ф.“ ЕООД на потребители кандидатствали с личен гарант. На всеки кредитоискател автоматично се изпращат изброените документи. Процесният кредит не прави изключение. На ищцата са изпратени от страна на „Ф.“ ЕООД и-мейли с прикачени към тях- Преддоговорна информация (Стандартен европейски формуляр); Договор за потребителски кредит №***/***г.; Общи условия, уреждащи отношенията между „Ф.“ ЕООД и неговите клиенти, по повод предоставяните от дружеството, както и СМС-и.

Съгласно информационната система на дружеството потребителят е потвърдила получаването на документите и съгласието си за сключване на договора на *** г.

По делото е прието заключение по допусната ССЕ, неоспорено, което съдът възприема. Съгласно заключението усвояване на средствата от кредита по Договор за предоставяне на потребителски кредит в размер на 1 500 лв. е извършено на *** г. по банкова сметка на кредитополучателя с IBAN ***.

Сумата е преведена с основание “договор за кредит – ***“ и наредител “Ф.“ ЕООД като операцията е документирана с платежно нареждане с уникален идентификационен номер ***. Изплатените от ищцата М. С. З. суми са общо 3160 лв. потребителски кредит №***, кредиторът - ответник е осчетоводил своевременно като постъпилите суми са разпределени по отделните елементи на дълга и са погасени: 1500 лв. главница, 345 лв. лихва, 160 лв. такса и 1155 4 лв. гаранция. Годишния процент на разходите по процесния договор №*** за предоставяне на потребителски кредит, изчислен по параметрите на процесния договор - главница, лихвен процент, срок и с включени разходи за допълнителна такса за обезпечение, в размер на 1155 лв., изплащана месечно, калкулирани съгласно изискванията на чл.19 от ЗПК и Приложение No2 от същия закон –ЗПК, е в размер 281.33%. Съгласно чл.4 от Договор №*** от *** г. ГПР е в размер на 49.11%, изчислен по реда на чл.8.4 от Общите условия и включва разходите, включени в общия разход по кредита, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Общият разход по Кредита е 345.00 лева и включва сумата по чл.3 б.“б“ от договора, а именно - лихва, в размер на 345 лева, при лихвен процент 23%. Сумите по гаранцията, чийто общ размер е 1155 лв. се изплащат на Ф. с банков превод, който се осъществява автоматично в деня, в който постъпи плащане. Ако кредитополучателят избере личен гарант по кредита си - не се дължи допълнителна такса.