Решение № 455 от 05.07.2024, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 455 гр. Силистра, 05.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Н. П.а при участието на секретаря М. Н. С. като разгледа докладваното от Мария Н. П.а Гражданско дело № 20223420101433 по описа за 2022 година

Ищецът „Е.“ ЕООД твърди, че на 18.07.2022 г. около 10,30 ч. в гр. С. по ул. „Т.“ неговия служител Г. Ч. при управление на притежавания от дружеството товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег. № претърпял ПТП, като бил блъснат от товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег. № . На тази дата Г. Ч. управлявал товарния автомобил, натоварен с дървен материал, добре укрепен и обозначен, по ул. „Т.“ в посока с. А. След края на населеното място водачът настигнал по пътя инвалид, придвижващ се с електрическа инвалидна количка, когото поради ниската скорост на движение решил да изпревари. В този момент той забелязал, че в лявата лента преминава автомобил с висока скорост, поради което го пропуснал и намалил скоростта на движение, за да не блъсне намиращия се пред него инвалид. В този момент самият той бил ударен от движещия се след него товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег. № , като ударът настъпил в дясната част в превозвания дървен материал, който се преместил напред и увредил предната част на автомобила. По отношение на товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег. № бил сключен договор за застраховка гражданска отговорност с ответното дружество, чийто срок на действие обхващал и датата на пътния инцидент, по силата на който ответникът дължал компенсация на причинените при ПТП вреди.

Повредите по притежавания от ищеца автомобил били описани в протокол за оглед на застрахователя и по проучване на собственика възлизали на стойност 12500 лв. Въпреки това ответникът отказал да заплати на пострадалия застрахователно обезщетение с аргумента, че причинените вреди са в пряка връзка с извънгабаритния товар, превозван от товарния автомобил, 1 който не бил обозначен съгласно изискванията на българското законодателство. Поради изложените причини ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 9499,62 лв., като част от общата му претенция от 12500 лв., представляваща застрахователно обезщетение за посоченото по – горе ПТП, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда – 20.09.2022 г., до окончателното плащане. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът „ЗАД Д. Ж. и З.“ АД оспорва иска и моли съда да го отхвърли като неоснователен. Твърди, че съгласно изискването на чл. 127, ал.

3 ЗДвП когато товарът излиза отстрани на най – издадената част от превозното средство с повече от 0,20 м., а отпред или отзад – с повече от 1 м., товарът се обозначава с червен флаг, а при движение през нощта – с бял светлоотразител или с бяла светлина отпред и с червен светлоотразител или червена светлина отзад; същевременно превозвания от увреденото МПС товар не бил обозначен по никакъв начин, поради което за другите участници в движението съществувала неяснота относно дължината на товара, която попречила на водача на товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег. № да изгради правилна преценка относно дистанцията, която следвало да спазва.

Позовава се и на съпричиняване от страна на водача Г. Ч., който нарушил чл. 5, ал. 2, т. 4 ЗдвП, тъй като предприел внезапно намаляване на скоростта след отказ от сигнализирано изпреварване, с което допринесъл за настъпване на ПТП. Счита, че предявеният иск е завишен по размер, а при отхвърляне на иска претендира направените по делото разноски.

След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и от правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 432 КЗ и чл. 497 КЗ.

Видно от писмените доказателства по делото ищецът се явява собственик на товарен автомобил Форд Транзит с рег. № , а от съдебната автотехническа експертиза, изготвена въз основа на съставен двустранен протокол за ПТП, материалите, предоставени от „Пътен контрол“ – Силистра и снимковия материал, изготвен от застрахователя, се установява следната фактическа обстановка, потвърдена и от показанията на разпитаните по делото свидетели Г. Ч. и И. О.: На 18.07.2022 г. около 10,30 ч. свидетелят Г. Ч., служител на ищеца, управлявал посочения товарен автомобил в гр. С. по ул.

„Т.“ по път с две ленти за движение в едната посока, движейки се в дясната лента в посока към с. А.. Товарният автомобил бил натоварен с бичен дървен материал с различни размери на напречното сечение и с различна дължина, като същият излизал извън габаритите на каросерията на автомобила по широчина, дължина и височина – по височина достигал малко над нивото на височината на кабината, а по дължина – около 0,5 м., като четири дървени талпи излизали от каросерията с повече от метър. По същия път зад автомобила се движел друг товарен автомобил Форд Транзит с рег. № , управляван от свидетеля И. О. и превозващ пилки за „Ф.“. В дясната лента за 2 движение свидетелят Ч. застигнал придвижваща се с по – ниска скорост електрическа инвалидна количка, която взел решение да изпревари, но впоследствие се отказал от маневрата, тъй като в лявото огледало за обратно виждане възприел приближаването на изпреварващ го лек автомобил. За да предотврати удар с инвалидната количка, водачът на товарен автомобил Форд Транзит с рег. № задействал спирачната система на автомобила, като същото сторил и водачът на движещия се след него товарен автомобил Форд Транзит с рег. №, който с опит да избегне сблъсъка с намиращото се пред него превозно средство завъртял волана надясно с цел да премине през пространството между него и северната мантинела на пътя. Поради тази причина ударът между двете превозни средства настъпил между лявото странично огледало за обратно виждане на товарен автомобил Форд Транзит с рег. № и крайния десен ред дървени талпи от каросерията на товарен автомобил Форд Транзит с рег. № , които били отместени напред, причинявайки следните увреждания по автомобила: деформирана предна каната на каросерията, разкъсана ключалка на дясна странична каната на каросерията, деформирана телена предпазна решетка, деформирана задна дясна колонка на кабината и деформирана задна част на дясната врата на кабината. Максималната скорост на движение в участъка на ПТП била 70 км/ч, по според показанията на свидетеля Ч. поради тежкия си товар и двете превозни средства се движели с около 50 км./ч. един след друг в продължение на около 300 – 400 м. Според този свидетел застигнатата от него инвалидна количка се движела с около 20 км/ч, като установявайки невъзможността да я изпревари, той в продължение на 15 – 20 секунди намалявал скоростта си на движение, докато накрая окончателно спрял, 3 – 4 секунди след което настъпил и удара с управлявания от свидетеля О. товарен автомобил. В показанията си свидетелят О. потвърждава, че в продължение на около 300 – 400 м. той се предвижвал зад товарен автомобил Форд Транзит с рег. № , според него със скорост от около 30 – 40 км/ч и при дистанция около 15 – 20 м., когато внезапно предният автомобил спрял без видима причина от гледната точка на този свидетел, тъй като той нямал видимост към застигнатата от него инвалидна количка.

Същият установил, че не може да предприеме маневра за изпреварване поради наближаването на превозно средство в лявата лента за движение, поради което задействал спирачната система на автомобила си и завил надясно в опит да влезе между мантинелата и товарния автомобил Форд Транзит с рег. № .

Чл. 23, ал. 1 ЗДвП гласи, че водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. В конкретния случай водачът на товарен автомобил Форд Транзит с рег. № , свидетелят О., не е преценил правилно подходящата дистанция между управляваното от него превозно средство и движещото се пред него такова с оглед възможността му за своевременно спиране при възникнала необходимост, като се има предвид необходимия спирачен път, зависещ и от тежестта на превозвания товар. Процесното ПТП възникнало 3 именно поради поддържаната недостатъчна дистанция между двете превозни средства, която не позволила на водача на втория автомобил да завърши спирачния процес своевременно без съприкосновение с автомобила пред него при рязко спиране на движението от негова страна. Казаното сочи, че именно това нарушение на правилата за движение станало причина за възникването на произшествието и за настъпилите в резултат на него вреди, поради което вината на водача следва да се прецени през призмата на възраженията на ответника за неправилното обозначаване на товара, превозван от товарен автомобил Форд Транзит с рег. № , обуславящо невъзможност за възприемане на габаритите му и за правилен избор на дистанция между превозните средства.

Чл. 127, ал. 3 ЗДвП гласи, че когато товарът излиза отстрани на найиздадената част от превозното средство с повече от 0,20 метра, а отпред или отзад - с повече от 1 метър, товарът се обозначава с червен флаг, а при движение през нощта - с бял светлоотразител или с бяла светлина отпред и с червен светлоотразител или с червена светлина отзад. В конкретния случай обозначението на товара било сторено чрез закрепване на бяла найлонова лента с оранжев надпис върху една от дървените талпи вместо изискуемия червен флаг; същевременно ударът между превозните средства не настъпил в областта на извънгабаритния дървен материал, излизащ с около метър от каросерията на товарен автомобил Форд Транзит с рег. № , а в дясната част на автомобила, в която бил разположен дървен материал с по – малка дължина, чиито габарити не изискват специално обозначение съгласно критериите на чл. 127, ал. 3 ЗДвП. В тази ситуация съдът приема, че неправилното обозначение на извънгабаритния товар на увредения товарен автомобил не е в причинна връзка с възникналите увреждания, тъй като дори да се приеме, че поради липсата на червен флаг свидетелят О. не е могъл да прецени реалната дистанция между най – крайната част на движещото се пред него превозно средство и неговия автомобил, то съприкосновението му с товарния автомобил Форд Транзит с рег. № не е с най – дългите дървени талпи и до него би се достигнало дори те да не бяха част от превозвания товар. Казаното сочи, че преценката за дистанция на водача на задния автомобил е била изначално погрешна от гледна точка на изискването на чл. 23, ал. 1 ЗДвП, поради което отговорността за настъпването на ПТП не може да се прехвърли върху водача на товарния автомобил Форд Транзит с рег. № поради неправилното обозначение на товара му, без в конкретната ситуация допуснатото от него нарушение на ЗДвП да е в причинна връзка с инцидента.

Следва също така да се добави, че според свидетелите Ч. и О. те са се движили един след друг в продължение на 300 – 400 м. (въпрос вещото лице е на мнение, че посоченото разстояние е по – късо), през което време вторият свидетел е имал възможност да си изгради правилна преценка за необходимата дистанция, при положение че скоростта на движение на превозните средства е била ниска, пътната обстановка - спокойна и е била налице добра видимост в светлата част на деня. При тези данни съдът приема, 4 че преценката на свидетеля О. за безопасна дистанция не е била опорочена от неправилното обозначаване на извънгабаритния товар, превозван в движещия се пред него товарен автомобил, поради което именно той носи вината за възникването на инцидента, тъй като избраната от него дистанция не е била достатъчна за своевременна реакция при внезапно спиране на предния автомобил.

По делото не е спорно, че към момента на ПТП по отношение на товарен автомобил Форд Транзит с рег. № действал сключен с ответника договор за застраховка „гражданска отговорност“, който позволява на увреденото лице да потърси обезщетение за претърпените вреди пряко от застрахователя съгласно разпоредбата на чл. 432 КЗ. Според назначената по делото тройна съдебна автотехническа експертиза сумата, необходима за възстановяване на уврежданията по товарен автомобил Форд Транзит с рег. № (труд и резервни части) възлиза на 9499,62 лв., като същевременно вредите нямат степен на тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ, тъй като разходите за възстановяване не надхвърлят 70 % от стойността на автомобила, която е 14310,41 лв. Поради тези причини съдът намира, че дължимото на ищеца обезщетение следва да се определи именно в този размер, като същевременно се отхвърли и възражението на ответника за съпричиняване на вредата поради неспазване на чл. 5, ал. 2, т. 4 ЗдвП – тази разпоредба забранява последователното внезапно преминаване в лентите за движение, каквото свидетелят Ч. не е предприемал, а внезапното намаляване на скоростта от негова страна е имало за цел предотвратяване на ПТП, поради което той не е могъл да го избегне. Вещото лице е на мнение, че свидетелят Ч. е могъл да подаде звуков сигнал, чрез който да предупреди водача на инвалидната количка, за да се изтегли крайно вдясно по пътното платно, но подобно развитие на събитията има хипотетичен характер, тъй като реакцията на водача на електрическото превозно средство не би могла да се предвиди, а отделно от това подобен пропуск на свидетеля Чобанов не е бил въведен като основание за съпричиняване от ответната страна. Поради изложените причини предявеният иск следва да се уважи в пълен размер като на основание чл. 497, ал. 1 КЗ определеното обезщетение се присъди заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 20.09.2022 г., до окончателното му плащане. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 379,98 лв. за държавна такса, 2475 лв. за експертизи и 2100 лв. за адвокатски хонорар, като искането на ответника за присъждане на деловодни разноски се остави без уважение.

Разпечатката съдържа 19 от 29 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/53c01b84-c699-4532-b41d-1087beca7665