Решение № 5705 от 03.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5705 гр. София, 03.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

ЕВГЕНИ СТ. СТАНОЕВ при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ СТ. СТАНОЕВ Въззивно гражданско дело № 20251100500642 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 19211/25.10.2024 г., постановено по гр.д. № 13423/2024 г. по описа на СРС, 128 състав, са уважени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът Н. Ц. Ж., ЕГН **********, дължи на ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК 202527341, сумата от 2800 лв., представляваща главница по договор за паричен заем № 3934166/24.09.2020 г., сключен между ответника и „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, погасена от „Файненшъл България“ ЕООД въз основа на договор за предоставяне на поръчителство № 3934166/24.09.2020 г., като последното е прехвърлило възникналото в тази връзка вземане от ответника на ищеца с Приложение № 1/02.08.2021 г. към рамков договор за цесия от 02.03.2020 г., ведно със законна лихва за период от 17.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 426,86 лв., представляваща договорна лихва за период от 09.10.2020 г. до 04.06.2021 г., и сумата от 879,57 лв., представляваща мораторна лихва за период от 10.10.2020 г. до 27.10.2023 г.

1

С решението е разпределена и отговорността за разноски, като ответникът е осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца сумата от 612 лв. за заповедното и исковото производства.

Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство – Н. Ц. Ж..

Във въззивната жалба се поддържа, че решението е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони. Твърди се, че погрешно съдът е приел, че ищецът се легитимира като кредитор, тъй като договорът за поръчителство бил нищожен на основание чл.

26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК и поради това не пораждал задължения за „Файненшъл България“ ЕООД. Нищожността се обосновава с обстоятелството, че „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД били свързани лица, а възнаграждението за поръчителство било скрита клауза за неустойка, тъй като поставените условия за осигуряване на поръчител били невъзможни за изпълнение в дадения от кредитора срок.

Договорът за поръчителство не изпълнявал присъщата си гаранционна функция, а осигурявал печалба на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД.

Въпреки извършената суброгация, липсвал правен интерес от нея, каквото било изричното изискване на чл. 74 ЗЗД. Неправилно съдът бил приел, че в договора за потребителски кредит не се съдържали неравноправни клаузи.

Напротив, възнаграждението за поръчителство не било включено в ГПР, което правело договора нищожен на основание чл. 21 и 22 ЗПК. Така мотивиран, въззивникът моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендирани са разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, с който се оспорва основателността на последната. Въззиваемият счита решението за правилно и законосъобразно. Договорът за поръчителство не противоречал на добрите нрави, тъй като бил сключен при условията на свобода на договарянето. Тази свободна инициатива била ограничена единствено от чл.

19, ал. 4 ЗПК. Счита, че договорът за предоставянето на гаранция, сключен между „Файненшъл България“ ЕООД и „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД бил самостоятелен, поради което възнаграждението за услугата било дължимо между страните и липсвало основание то да се включва в ГПР. Поръчителят 2 имал право на законните лихви върху това, което бил платил. Иска оставяне без уважение на въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.

Предмет на въззивна проверка е решението на районния съд в цялост.

В случая постановеното от районния съд решение е валидно, тъй като е постановено от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав, актът е постановен в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в изискуемата от закона писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК, а волята на съда е ясна.

Въззивният съд приема, че обжалваното решение е допустимо, тъй като е постановено по допустим иск – налице са положителните процесуални предпоставки за предявяване на иска и отсъстват отрицателни такива.

По същество съдът приема следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, уточнена с молби от 13.10.2022 г. и 11.09.2023 г., с която са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143, ал. 1 вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът Н. Ц. Ж., ЕГН **********, дължи на ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК 3

202527341, сумата от 2800 лв., представляваща главница по договор за паричен заем № 3934166/24.09.2020 г., сключен между ответника и „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, погасена от „Файненшъл България“ ЕООД въз основа на договор за предоставяне на поръчителство № 3934166/24.09.2020 г., като последното е прехвърлило възникналото в тази връзка вземане от ответника на ищеца с Приложение № 1/02.08.2021 г. към рамков договор за цесия от 02.03.2020 г., ведно със законна лихва за период от 17.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 426,86 лв., представляваща договорна лихва за период от 09.10.2020 г. до 04.06.2021 г., и сумата от 879,57 лв., представляваща мораторна лихва за период от 10.10.2020 г. до 27.10.2023 г.

По предявените искове в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно възникнала облигационна връзка по договор за потребителски кредит, по силата на който ответникът има задължение за връщане на получена в заем сума на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД; предаване на заетата сума от кредитодателя на ответника; изискуемост на претендираните вземания – редовна/предсрочна; уведомяване на ответника за настъпилата предсрочна изискуемост при твърдение за такава; размер и период на вземането – главница, възнаградителна лихва; наличие на валидно облигационно отношение по договор за поръчителство между „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД, по силата на което последният се е задължил да отговаря за задълженията на ответника пред кредитора; изпълнение на задължението на „Файненшъл България“ ЕООД; размер на регресното вземане; сключване на договор за цесия между ищеца и поръчителя „Файненшъл България“ ЕООД; уведомяване на длъжника за извършената цесия от цедента или от цесионера, изрично упълномощен от цедента.

Във връзка със служебното задължение на съда да следи за неравноправни клаузи в договори, сключени с потребители, в тежест на ответника е и да докаже, че клаузите по договора за кредит са индивидуално уговорени и съобразени с изискванията на ЗПК и ЗЗП.

По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадане в забава на длъжника за заплащане на задълженията, както и размер и период на дължимата лихва.

При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да 4 докаже правоизключващите и правопогасяващите си възражения, ако твърди наличие на такива.

Ищецът въззиваем черпи права от твърдение за прехвърлени с договор за цесия в неговия патримониум вземания на „Файненшъл България“ ЕООД срещу ответника Н. Ц. Ж..

Съгласно чл. 99, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това.

Безспорно е прието в съдебната практика и в правната доктрина, че по силата на договор за цесия настъпва изменение в съществуваща облигационна връзка чрез прехвърляне на вземането на трето за сделката лице. Правната последица от цесията е промяна на кредитора по сделката.

Договорът за цесия е двустранен, каузален и консенсуален, като може да бъде възмезден или безвъзмезден в зависимост от волята на страните. Той е неформален договор. В закона не е предвидена форма за действителност и изявленията на цедента и цесионера не е задължително да бъдат облечени в писмена форма, за да се направи извод, че вземането, предмет на цесията, е било прехвърлено на цесионера. С постигане на съвпадение в изявленията на цедента и цесионера договорът за цесия се счита сключен и в отношенията между двамата прехвърлителното му действие настъпва веднага.

За цедирания длъжник цесията произвежда действие едва когато тя му бъде съобщена – чл. 99, ал. 4 ЗЗД, чрез отправяне на изрично и недвусмислено уведомление от цедента. Преди да достигне уведомлението, цесията е непротивопоставима на длъжника и той може основателно да откаже да изпълни на цесионера, тъй като за него правоотношението е все още с цедента. Непротиворечиво се възприема както в съдебната практика, така и в правната доктрина, че няма пречка съобщаването за цесията да се направи и от цесионера, ако последният е бил упълномощен за това от цедента. Само по себе си обаче уведомлението до длъжника не е елемент от фактическия състав на договора за цесия. В този смисъл са Решение № 89/30.09.2020 г. по гр.д. № 3827/2019 г. на IV Г.О. на ВКС, Решение № 242/31.03.2019 г. по т.д. № 3097/2017 г. на I Т.О. на ВКС, Решение № 160/04.07.2018 г. по т.д. № 1164/2017 г. II Т.О. на ВКС, Решение № 239/15.05.2018 г. по т. д. № 986/2017 г. на I Т.О. на ВКС.

От значение е и обстоятелството, че писменото потвърждаване от страна 5 на цедента за станалото прехвърляне също не е елемент от фактическия състав на договора за цесия. Неговата липса не може да обоснове извод за недействителност на цесията. Задълженията на цедента по чл. 99, ал. 3 ЗЗД са помощни, а не основни, и са пряко проявление на принципа за добросъвестността на страните по облигационното отношение – така Решение № 1279/12.11.1996 г. по гр.д. № 29/1996 г. на IV Г.О. на ВКС.

За да породи действие договорът за цесия, достатъчно е прехвърленото вземане да е индивидуализирано по основание и размер. Изискуемостта е без значение за действителността на договора за цесия. Не се отразява на последната и наличието на спор между кредитора и длъжника относно действителния размер или изискуемостта на вземането, предмет на цесията.

Цесионерът придобива вземането в състоянието, в което то се е намирало към момента на сключване на договора за цесия, заедно с акцесорните му права, освен ако е уговорено нещо различно между страните – чл. 99, ал. 2 ЗЗД. Предмет на договора за цесия не могат да бъдат бъдещи, а само съществуващи вземания. Тоест съществуването на вземането е условие за действителността на договора за цесия – така Решение № 196/22.11.2018 г. по гр.д. № 3871/2017 г. на IV Г.О. на ВКС, Решение № 32/09.09.2010 г. по т.д. № 438/2009 г. на II Т.О. на ВКС.

За валидността на цесията е необходимо вземането да е индивидуализирано чрез посочване на правоотношението, от което произтича прехвърленото вземане, и страните по това правоотношение. Ако прехвърленото вземане не съществува към датата на цесията или ако същото е неопределяемо, то договорът за цесия е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД поради невъзможен предмет.