Решение № 1013 от 18.10.2023, Районен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1013 гр. Перник, 18.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нина М. Коритарова като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело № 20231720102633 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.12 и сл. ЗЗДН.

Образувано е по молба на А. В. В., ЕГН: ********** от гр. П.,, ул. „Ю. Г.“, бл. **, ап.

***, вх. *, ет.* в лично качество и като майка и законен представител на малолетното дете Д. И.ов В., ЕГН: ********** против И. С. В., ЕГН: **********, нейн съпруг и баща на малолетното дете, с която се иска издаване на заповед за защита от домашно насилие спрямо молителката и детето. Твърди, се на 04.06.2023 г. ответникът бил упражнил физическо и психическо насилие спрямо нея изразило се в отправяне на обиди, скубане на коса, блъскане, плюене и отнемане и чупене на телефон, като твърдяния акт на домашно насилие се бил осъществил в присъствието на малолетното дете, което се било уплашило и стресирало.

Молбата е подадена в срока по чл. 10, ал.1 от ЗЗДН от активно легитимирани лица по смисъла на чл.3, т. 1 и т. 5 от ЗЗДН, а именно молителката А. В. В. е съпруга на ответника И. С. В., малолетното дете е негов низходящ, което се установява от представеното по делото удостоверение за раждане на детето и е процесуално допустима.

Същата е придружена с изискуемата от закона декларация по чл.9, ал.З ЗЗДН за извършено домашно насилие.

Молбата е редовна и подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание. От съда се иска спрямо молителите да бъдат взети конкретно посочени мерки по Закона за защита срещу домашното насилие.

В съдебно заседание молителката се явява лично и с пълномощник. Молбата поддържа и се иска да бъде уважена. се

Ответникът, редовно призован, се явява лично, заедно с процесуален представител по 1 пълномощие и оспорва молбата.

След съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства и свидетелските показания, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

А. В. В. и И. С. В. имат сключен граждански брак от 2004 г. От брака си имат родени две деца - Н. (роден на 13.10.2006 г.) и Д. (роден на 30.01.2018 г.) От м.май 2023 г. страните живеят разделени, като съпругата и децата продължили да живеят в семейното жилище, а съпруга се изнесъл при своята майка, чисто жилище се намира наблизо.

Видно от изготвения по делото социален доклад А. В. информира, че съпругът й се изнесъл от семейното жилище в периода около 24 май 2023 г., като казал, че не иска да страдат децата. Причина за раздялата били влошени отношения помежду им. Същата е споделила пред социалния работник, че съпругът й пие само бира, но в големи количества, когато не е на работа. В такива случаи става агресивен. Много пъти се случвало да й посяга физически. Не споделя за драстични случаи на физическо насилие. Не се съобразявал, че децата стават свидетели. Често я обиждал пред тях. Повод за образуването на дело по ЗЗДН бил акт на насилие, извършен на 04.06.2023 г. и описан в исковата молба и приложената декларация по чл.9, ал.З от ЗЗДН. По данни на майката акта на насилие бил извършен присъствието на малкото им дете Д.. По същото време голямото дете не било в семейното жилище и не станало свидетел на инцидента. Случаят се бил отразил негативно на Д.

Детето дни наред след това било разказвало навсякъде какво се е случило -на детската площадка, в детската градина. Казвало на майка си: "нали няма да ме дадеш на тате да ме хвърли през прозореца". Наложило се детето да бъде консултирано е психолог. И. В. подчертава, при разговор със социалния работник, че посочената от съпругата му дата на раздяла не била отговаряла на истината. Ответника твърди, че се бил изнесъл на 02.05.2023 г. от семейното жилище. Изнесъл се бил доброволно, за да живеят децата там, тъй като били свикнали там, а жилището било близо до детската градина и училището им. Майката на ищцата била обещавала, че ще й купи жилище, но това не се било случило. Заявява пред социалния работник, ме след раздялата със съпругата му се били виждали няколко пъти, давал й пари. И. В. твърди, че на посочената дата не бил посещавал семейното жилище и не се бил случил описания инцидент. По време на 20-годишното им съвместно съжителство заявява пред социалния работник, че никога не бил посягал на съпругата си. Основни грижи за детето Д. И.ов В. се полагат от неговата майката. Потребностите на детето били обезпечени на добро ниво. А. В. споделя на социалния работник, че И. В. давал по 400 лв. месечно за двете деца чрез големия им син.

А. В. и двете й деца Н. и Д. живеят в семейното жилище на адрес: гр.П., ул."Ю. Г.", бл.**, вх.*, ет.*, ап.***. Жилището представлява двустаен апартамент. По данни на А. В. жилището е било придобито от съпрузите чрез покупко-продажба от бабата на И. В..

Жилището се намира в район с много добре изградена инфраструктура. Недалече от жилището е детското заведение на Д., както и учебното заведение на голямото дете. От м.май 2023 г. И. В. бил напуснал семейното жилище и живеел в жилището на майка си на адрес: гр.П., ул."Б. Г.", бл.**, вх.*, ет.*, ап.*. Двете жилища се намират в един и същи 2 квартал, недалече едно от друго. Двамата родители работят на трудови правоотношения.

Детето Д. е на 5 години. Подлежи на задължителна предучилищна подготовка, посещава съответна група. Между майката и детето се наблюдава емоционална привързаност. Д. се чувства спокоен и сигурен в нейно присъствие. Детето споделя, пред социалния работник, че е виждало баща му да удря майка му в стената, а той бутал баща си, "за да защити мама".

Според детето това се случило веднъж. Поради ниската възраст на детето, то не може да посочи кога или преди колко време се е случило. Д. споделя, че от тогава не се е виждал с баща си и той не му липсва. Знае от големия си брат, че той се вижда с баща им. С оглед наложените мерки за защита, към момента двамата родители не контактуват помежду си.

Налице е информация, че ответника по делото не нарушава заповедта за незабавна защита.

По време на извършването на акта на насилие другото дете на страните - Н. И. В., на 16 години, не е бил в жилището и не е станал свидетел на инцидента. Петгодишният Д. споделя, че видял баща му да удря майка му в стената. От своя страна И. В. отрича изцяло описания инцидент. Социалният работник е констатирал, че с цел запазване психическото и емоционалното състояние на детето е недопустимо то да става свидетел на насилие в семейството. Важно за детето е да му бъде осигурена спокойна среда за отглеждане. Добре е страните по делото да решат по съдебен ред въпросите, касаещи упражняването на родителски права, режим на контакти и издръжка по отношение на двете си деца.

При изявено желание от страна на родителите на малолетния Д. И.ов В. и непълнолетния Н.

И. В., същите могат да бъдат насочени към психологическо и семейно консултиране с оглед предотвратяване на бъдещи актове на насилие и осигуряване на сигурна и стабилна среда за отглеждане на децата.

Становището на отдел "Закрила на детето" към Дирекция "Социално подпомагане" - Перник е, че е необходимо съдът да постанови решение, в което да бъдат защитени в най- голяма степен правата и интересите на малолетния Д. И. В..

Видно от постъпилото писмо от „Национална система 112“ е бил подаден сигнал от телефонния номер на молителката *** на 04.06.2023 г. от 21,07 ч., а от представения и изслушан в о.с.з. аудиозапис се установява, че молителката е подала сигнал, че съпругът й, с когото се развеждат е дошъл и я е ударил пред детето. Служителите са я посъветвали да сезира съда с искане да й бъде издадена ограничителна заповед. Установява се, че молителката е заявила, че съседите й звънят. Към момента на подаване на сигнала ответникът не е бил на адреса и са посъветвали молителката, ако същият дойде отново да позвъни и да изпратят патрул и да пусне жалба в прокуратурата и да й се издаде ограничителна заповед. Тези констатации изложени в приетия по делото социален доклад, които не е оспорен от страните се потвърждават и от показанията на разпитаните по делото свидетели, кредитирани от съда.

Съдът кредитира показанията на свидетелката В., която е съседка на страните, като нейният апартамент е срещу апартамента на страните и от които се установява, че 04.06.2023 г. около 20:40 ч. на вратата й се било позвънило и тя била тръгнала по коридора за да отвори вратата, като вратата била заяла и тя не могла да я отвори и била погледнала 3 през шпионката и била видяла силует по стълбите надолу, но не могла да го разпознае.

Опитала се да отключи вратата и била видяла молителката и малолетното дете Д., като детето било плачело. Видяла през шпионката, че двамата се били прибрали в апартамента.

Позвънила на звънеца и молителката й била отворила вратата като била червена в лицето и имала следи от слюнка по него. Свидетелката я била попитала какво се е случило, но молителката не й била отговорила, тъй като се била обаждала на телефон 112. След като приключила разговора била казала на свидетелката, че имала семеен скандал със съпруга й.

Била пипнала главата си и била събрала шепа коса. Била плакала, треперела и била разстроена. Детето Д. също било плакало. Била чула писък на дете, когато била тръгнала по коридора и чувала викове помощ, но била видяла през шпионката единствено силует. След обаждането на 112 свидетелката била предложила на молителката помощ, ако последната или детето се били чувствали зле. Двамата били много уплашени. Не бил дошъл полицейски патрул по сигналът до 112 защото молителката им била казала, че ответникът си бил тръгнал и ако бил дошъл повторно тогава щели да изпратят такъв. Молителката не била споделила на свекървата си за случилото се, тъй като била затворен човек. Свидетелката не знае и не е чували за други скандали между страните. Молителката и детето били все още много уплашени от ответника.

Съдът кредитира показанията на свидетелката Г., която е племенница на молителката и от които се установява, че на 04.08.2023 г. ответникът се бил предварително обадил на поголемия си син Н. за да разбере дали същият е вкъщи. Разбрал бил, че същият не бил вкъщи.

Бил нападнал молителката, заплюл я в лицето, бил я ритал и обиждал. Тя била искала да използва телефона, но той го бил счупил. Това се било случило пред малкия им син, който бил много уплашен и стресиран. Свидетелката твърди, че знае и за други случаи. Била ги видяла заедно със своите родители една седмица след случилото се, като леля й изглеждала зле, стресирана, отслабнала и изморена. Малолетното дете също било притеснено. Леля й се била страхувала от съпруга си. Свидетелката не била присъствала на инцидента, а била разбрала за него от нейната баба.

Видно от показанията на разпитаната по делото свидетелка Н., която е приятелка на молителката, на 08 юни тази година била разбрала при разговор с последната, че ответникът бил я блъснал в стената, душил я, плюл я и я унижавал пред по-малкото им дете М..

Молителката и детето били травмирани от инцидента. Свидетелката знаела и за други случаи при които ответникът бил упражнявал насилие върху молителката като я бил заплашвал по телефона, както и че страните били разделени, тъй като не се били разбирали и молителката не могла да приеме отношението на ответника към по-малкия им син.

Случилото се било в почивен ден и на следващия ден молителката се била обадила на адвоката си. Ответникът не бил живял в семейното жилище и бил дошъл и влязъл, тъй като молителката го била оставила отключено. Не знае дали молителката по повод на инцидента е била подала сигнал на 112, но последната й е била споделила, че е потърсила помощ от съседите и те са се били намесили.

Съдът кредитира показанията на тези свидетели, тъй като са еднопосочни и 4 безпротиворечиви и кореспондират със събрания по делото доказателствен материал и в частност с изготвения социален доклад и постъпилото писмо и аудиозапис от Национална система 112“.

Свидетелят Д., който е фактически съжител на сестрата на ответника твърди, че бил се видял с ответника на 04.06.2023 г. сутринта и били пили кафе заедно с неговата съжителка и тяхното дете, като се били уговорили ответникът вечерта да им дойде на гости. Бил разстроен от факта, че малкото му дете не желаело да общува с него. Ответникът бил напуснал семейното жилище на 02.05.2023 г., тъй като не се бил разбирал с жена си и бил отишъл да живее при неговата майка. Ответникът бил разговарял с по-големия си син Н., който му бил казал, че по-малкия му син Д. не желаел да се вижда с него. Твърди, че ответникът му бил на гости в тяхното жилище на ул. „Л.“ вечерта на 04.06.2023 г., като бил дошъл към 17:30 ч. или към 18,00 ч. и бил останал да нощува при тях всички си били легнали към 23,00 ч. като си бил тръгнал едва към 09,00 ч. на следващата сутрин след като свидетелят бил тръгнал за работа и неговата съпруга го била изпратила. Отношенията между страните били влошени, тъй като молителката била унижавала ответника, затова, че работи за малко пари, че пие и пуши и харчи семейния бюджет за алкохол и цигари. Била му сервирала вместо вечеря чиния пълна с фасове. Ответникът бил пиел само бира и не бил злоупотребявал с алкохол. Бил го виждал само веднъж пиян. Счита, че проблемите на страните се дължат на конфликт по отношение на жилището, като след прехвърлянето на собствеността върху същото с покупко-продажба на страните отношенията им били станали нетърпими, поради което ответникът се бил изнесъл. Посочва, че тъй като била наложена ограничителна заповед на ответника, той не могъл да си вземе дрехите от жилището и документите, поради което се било наложило полицията да му съдейства.