Решение № 4815 от 12.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4815 гр. София, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА при участието на секретаря Мария Й. Янакиева като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20241110168580 по описа за 2024 година

Съдът за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, срещу Ч. И.нов В..

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че ответникът е клиент на доставена топлинна енергия за битови нужди в качеството му на съсобственик на топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. При тези твърдения моли съда да признае за установено, че ответникът дължи сума в размер на 3 141,74 лева – главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 12.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 485,00 лева – мораторна лихва за период от 15.08.2022 г. до 07.05.2024 г., сумата от 25,92 лева – главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 12.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 5,82 лева – мораторна лихва за период от 1

16.07.2021 г. до 07.05.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 27.06.2024 г. по ч.гр.д. № 35666/2024 г. по описа на СРС, 32 състав. Претендира разноски за исковото и заповедното производства, включително възнаграждение за юрисконсулт.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба.

Оспорва предявените искове като неоснователни. Посочва, че по делото няма представени доказателства извлечения от показанията на отделните разпределители, на топломерите на сградата, измервателните уреди в жилището и на показанията на водомерите. Сочи, че претендираните суми са начислени не за реално използвана и доставена топлинна енергия, а за начислена на база на обстоятелството, че в процесния имот живеят двама души. Посочва, че на 15.06.2008 г. майката на ответника Х е починала и оттогава жилището се ползва единствено от ответника, както и твърди, че посоченото обстоятелство е установено с влязло в сила решение по гр.д.

58617/2018 г., СРС, 164 с-в. Въз основа на посоченото, поддържа, че в случай, че енергията се изчислява на база въз основа на броя живеещи лица в имота, следва да се зачита единствено на базата на един живеещ в имота човек, а не на двама души. Моли съдът да отхвърли предявените искове.

В проведеното открито съдебно заседание, ищецът се представлява от процесуален представител, който поддържа предявените искове.

Ответникът не се явява и не се представлява. От пълномощника му – адв. А е постъпила молба, с искане, съдът да отмени определението си, с което е допуснал поисканите от ищеца експертизи, доколкото с молба от 23.04.2025 г. е депозирал молба с която признава исковете. С протоколно определение от 16.06.2025 г., съдът е оставил без уважение искането на процесуалния представител, като е съобразил, че заявеното признание на исковете е направено от лице без представителна власт, доколкото в представеното по делото пълномощно не са включени правата по чл. 34, ал. 3 ГПК. Предвид това, заявеното признание е без процесуална стойност, а съдът е съобразил оспорването на исковете съобразно възраженията изложени в отговора на исковата молба.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи сумата от 3 141,74 лева – главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 12.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 485,00 лева – мораторна лихва за период от 15.08.2022 г. до 07.05.2024 г., сумата от 25,92 лева – главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 12.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 5,82 лева – мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 07.05.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 27.06.2024 г. по ч.гр.д. № 35666/2024 г. по описа на СРС, 32 състав.

2

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. По иска за дялово разпределение следва да се докаже и валидно облигационно отношение на етажната собственост, в която е разположен процесния имот с ФДР по чл.139а ЗЕ, наличие на валидно облигационно отношение между ищеца и ФДР по чл.139а ЗЕ и заплащане от ищеца на ФДР на сумите за дялово разпределение за процесния период. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава (настъпване на падежа или изпращане на покана до длъжника – при безсрочни задължения) и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

От представените по делото доказателствата се установява, че през исковия период, процесната сграда е била топлофицирана, както и че ищецът е доставил в абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от общия топломер.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия, като „битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Видно от цитирания текст на закона, облигационната връзка по доставяне на топлинна енергия между ответното дружество и съответното физическо лице е предпоставена от наличие на право на собственост или учредено вещно право на ползване.

Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребителите за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, одобрени от КЕВР. Не се представят доказателства, а и не се твърди ответникът да е възразил срещу Общите условия, поради което следва да се счита обвързан от облигационно правоотношение с "Топлофикация София" ЕАД при публично известни общи условия (Решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д. № 3184/2013 г., ІІІ г.о. на ВКС).

От приетите по делото писмени доказателства, а именно – договор за дарение на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт от 1991 г. и Удостоверение за наследници 09.12.2021 г., се установява, че процесният топлоснабден имот е собственост на ответника, в качеството му на единствен законен наследник на Хенриета Христова Димитрова – починала на 15.06.2008 г.

Предвид горното, съдът намира, че е налице облигационно правоотношение между страните за процесния период, произтичащо от 3 договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, а ответникът Ч. И.нов В., дължи заплащане на стойността на ползваната услуга. Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и конкретно - в процесния имот, е от значение единствено за доказване размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му - съгласно чл. 162 ГПК.

От заключението на приетата в хода на производството по делото, съдебно-техническа експертиза, което съдът намира за обективно и компетентно изготвено и кредитира изцяло, се установява, че в процесния имот е имало 1 бр. отоплително тяло, без монтиран индивидуален разпределител на разход за отопление. Вещото лице е констатирало, че достъп до топлоснабдения имот не е осигуряван за отчет на топлинната енергия, считано от м. 05.2008 г., поради което за процесния период - двата отоплителни сезона - 21/22 г. и 22/23 г., има служебни изчисления за отоплителното тяло на база инсталираната мощност, умножена по максимален специфичен разход на сградата, умножени по ТЕ за единица редуцирани показания. От третото лице помагач са представени и приети като писмени доказателства по делото, протоколи за неосигурен достъп до имота от 05.05.2022 г. и 19.05.2022 г., 11.05.2023 г. и 18.05.2023 г., с подпис на домоуправител на ЕС

За периода, ТЕ за отопление отдадена от сградната инсталация е изчислена по формула приложена в Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на база пълната отопляема кубатура 195 куб.м., съгласно списък с разпределение на кубатурите в сградата, представен на в.л.

За процесния период няма начислена ТЕ за отопление на общи части.

Поради неосигурения достъп до имота, за двата отчетни периода е начислена служебно ТЕ за БГВ на база 1 бр. потребител на топла вода, при служебно определен разход 140 л. на денонощие, като за отоплителен сезон 21/22 г. е коригирано с коефицент, спрямо показанието на общия водомер в абонатната станция.

За отоплителни сезони 21/22 г. и 22/23 г., т.е. за целия процесен исков период - от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ищецът е начислил и съответно фактурирал прогнозни задължения за процесния имот в размер на сумата от 1530,50 лв. – ТЕ за сградна инсталация и имот и сумата от 1264,18 лв. – ТЕ за БГВ.

В изпълнение на дейността по топлинно счетоводство, топлинният счетоводител „Нелбо“ АД е изготвило за процесния период изравнителни сметки за стойността на използваната топлинна енергия по действителен разход, съгласно, които е налице сума за доплащане в общ размер на 347,08 лв.

/за отоплителен сезон 21/22 г. – за доплащане сума от 159,97 лв. и за отоплителен сезон 22/23 г. – за доплащане – 187,11 лв./. Задължението след изравнителната сметка възлиза на сумата от 3 141,76 лв., представляваща сбор от сумата от 2 1599,85 лв. – ТЕ за сградна инсталация и имот и сумата от 1541,90 лв. – ТЕ за БГВ.

Вещото лице е констатирало, че всички суми за ТЕ, са без предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях.

По делото е прието, без възражения от страните заключение на ССчЕ, 4 което съдът кредитира изцяло. Заключението на вещото лице, кореспондира изцяло със заключението на приетата по делото СТЕ, по отношение на начислените дължими суми, като вещото лице е достигнало до извод, че размерът на начислените и неплатени суми за ТЕ възлиза на 3 141,74 лв.

По съвкупно изложените съображения и доколкото се установяват всички елементи от фактическия състав на предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, то същият следва да бъде уважен, като основателен.