Решение № 1484 от 07.12.2020, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1484 гр. София , 07.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на пети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Атанас Кеманов

Джулиана Петкова

Надежда Махмудиева

Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20201000502169 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба вх. №19523/13.02.2020 г., подадена от М. В. М., чрез адв. С. Ч., срещу Решение №697/24.01.2020 г., по гр.д.№11196/2017 г. на СГС – I ГО – 9 състав, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против ЗД“Евроинс“АД, иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, за присъждане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания, настъпили при ПТП на 28.09.2016 г., виновно причинено от водача на застрахован при ответника л.а. „Тойота Ленд Круизер“ с рег.№*******, за размера над присъдената сума от 11 400 лв., до претендирания размер от 41 400 лв., представляваща остатък от дължимо обезщетение за неимуществени вреди, след приспадане на доброволно и предварително изплатено от застрахователя обезщетение, както и в частта, в която е присъдена законна лихва върху присъденото обезщетение за период с начална дата от 28.03.2017 г. до изплащане на обезщетението, вместо за претендирания период с начална дата от 19.12.2016 г., до изплащане на обезщетението. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон – чл.52 от ЗЗД, чрез определяне на занижен размер от 20 000 лв. на справедливото обезщетение, който не кореспондира на установените по делото действително претърпени вреди от ищеца, като съдът не е оценил в пълна степен вида, характера и степента на уврежданията, търпените болки и страдания, претърпените неудобства от битов и социален характер, и наличните остатъчни явления, не са отчетени конкретните икономически условия, при които е настъпило процесното ПТП, и не е съобразена съдебната практика по сходни случаи.

Неправилно е решението в частта му, в която съдът е присъдил законната лихва върху сумата от 11400 лв. от 28.03.2017 г., а не от уведомяването на ответника, което е 1 осъществено на 19.12.2016 г. Настоява за отмяна на решението в неговата отхвърлителна част, и постановяване на ново решение по същество, с което да се присъди допълнително обезщетение в размер на още 30 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считана от 19.12.2016 г. до окончателното изплащане, както и да бъде присъдена законната лихва върху присъдената от първостепенния съд главница от 11 400 лв., за периода от 19.12.2016 г. до 28.03.2017 г., както и да бъдат присъдени в пълен размер сторените от ищеца разноски в първоинстанционното производство, включително адвокатско възнаграждение в пълен размер, с начислен ДДС, съобразно действащата наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален представител. С Определение от 12.09.2017 г. /на л.66/ жалбоподателят е бил освободен на осн. чл.83, ал.2 от ГПК от заплащането на държавни такси. Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и редовна, и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивната жалба с вх.№31500/11.03.2020 г., подаден от „Застрахователно дружество Евроинс“АД, чрез юрк. М. С., надлежно упълномощена с пълномощно към отговора, в който се поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба и се настоява за оставянето й без уважение.

Изложени са подробни съображения по съществото на спора, в подкрепа на фактическите и правни изводи на съда. Заявява се претенция за присъждане на разноски за въззивното производство.

В производството е присъединена за съвместно разглеждане по реда на чл.274 и сл. от ГПК и Частна жалба вх.№43222/22.05.2020 г., подадена от М. В. М., чрез адв. С.

Ч., срещу Определение №5530/21.03.2020 г., постановено по реда на чл.248 от ГПК по гр.д.№11196/2017 г. на СГС, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател от 13.02.2020 г. за изменение на Решение №697/24.01.2020 г. в частта му за разноските, като бъде присъден в полза на ищеца и дължимия ДДС върху присъдените разноски за адвокатско възнаграждение. Поддържа се оплакване за неправилност на обжалваното определение, поради несъобразяване на разпоредбата на §2а от ДР на Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Настоява се за отмяна на обжалваното определение, и допускане от въззивния съд на исканото изменение на Решение №697/24.01.2020 г. в частта му за разноските. Представя се за сведение на съда Становище на НАП изх.№24-3921/16.03.2017 г. относно данъчното третирано по ЗДДС на услуга по процесуално представителство на материално затруднени лица на осн. чл.38 от ЗАдв.

Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирана страна с правен интерес и чрез надлежен процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна, която в срока по чл.276, ал.1 от ГПК е депозирала „Отговор на молба“, с вх.№57234/22.06.2020 г., с характер на отговор на частната жалба, депозиран от „Застрахователно дружество Евроинс“АД, чрез юрк. М. С., редовно упълномощена с приложено към отговора 2 пълномощно /поради неправилното именуване на документа, същият неправилно не е бил присъединен от администриращия съд към разменените книжа по частната жалба, а е бил пришит към първоинстанционното дело, което не е процесуална пречка въззивния съд да го вземе предвид/. Застъпва се становище за неоснователност на частната жалба, с подробно изложени съображения за правилно неначисляване на ДДС върху адвокатското възнаграждение, присъдено по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв.

Настоява се за потвърждаване на обжалваното определение, като правилно и законосъобразно.

С въззивната жалба и отговора страните не са представили нови доказателства и не са направили доказателствени искания, поради във въззивното производство нови доказателства не са събрани.

На основание чл.269 от ГПК, при извършената служебна проверка съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на компетентен съд, в изискуемата от закона форма и е подписан, поради което е валиден. Същият е постановен от родово компетентния съд, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, и след депозирана по реда на чл.380, ал.1 от КЗ пред застрахователя застрахователна претенция вх.№14214 от 19.12.2016 г. /на л.53 от гр.д.№11196/2017 г. на СГС/, поради което е допустим.

По правилността на решението, на основание чл.269 от ГПК съдът е ограничен от оплакванията във въззивната жалба.

Пред въззивната инстанция не се спори, че е настъпило процесното ПТП на 28.09.2016 г. при което застрахования при ответника л.а. „Тойота Ленд Круизер“ с рег.

№*******, управляван от водача Л. К. В., самокатастрофира, и ищецът М. В. М., като пътник на предната дясна седалка в същия автомобил, е получил травматични увреждания. Не се спори, че гражданската отговорност на водача е била застрахована при ответника с валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с покритие към датата на ПТП. Не се спори по механизма на ПТП, както и че ищецът има качеството на увредено лице по смисъла на чл.478, ал.2 от КЗ, не се спори по вида и характера на уврежданията на ищеца, получени при процесното ПТП, както и че ответникът е заплатил на ищеца доброволно и извънсъдебно по образуваната пред него преписка по щета, сумата от 8 400 лв. за обезщетение за претърпените при процесното ПТП неимуществени вреди, и по дължимостта на сумата от още 11 400 лв. за обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 28.03.2017 г. до окончателното плащане. Спорни пред въззивната инстанция са справедливият размер на обезщетението за действително претърпените от ищеца неимуществени вреди за разликата над размера от 20 000 лв.

/приет от първостепенния съд за справедлив/, до размера от 50 000 лв., дължимостта на обезщетение в размер над сумата от 11 400 лв. до размера от 41 400 лв., както и дължимостта на законна лихва върху обезщетението за периода от датата на предявяване на застрахователната претенция 19.12.2016 г. до 27.03.2017 г.

Във връзка със спорните между страните пред настоящата инстанция обстоятелства, като се запозна със събраните по делото доказателства, на осн. чл.235 от ГПК, съдът намира следното:

3

За установяване на търпените от ищеца болки и страдания, по делото е приета Съдебно-медицинска експертиза вх.№138912/26.10.2018 г., от която се установява, че в пряка причинна връзка с процесното ПТП на 28.09.2016 г., ищецът е получил следните травматични увреждания: Контузия на главата с разкъсно-контузна рана слепоочнотеменно в дясно; Мозъчно сътресение; Контузия на дясната предмишница с голяма разкъсно-контузна рана и лезия на сухожилията на IV и V пръсти на ръката. Разкъсноконтузните рани и мозъчното сътресение са причинили временно разстройство на здравето му, неопасно за живота. Лезията на сухожилията на 4-ти и 5-ти пръсти на дясната ръка са довели до трайно затруднение движенията на десния горен крайник за срок повече от 30 дни. За лечение на травматичните увреди ищецът е бил хоспитализиран в МБАЛ „Д-р С. И.“АД – гр. Монтана, където е проведено медикаментозно лечение, както и оперативна интервенция за хирургична обработка на раните и шев на сухожилията. Проведена е рехабилитация, но са настъпили усложнения – посттравматичен синовиит – възпаление на обвивката на сухожилията, наличие на чужди тела в областта на раната, увреждане на нервни влакна, които обуславят изтръпване на пръстите. Поради продължаващи оплаквания за болки и ограничени движения в областта на лакетната става, китката и пръстите, през м. юни, 2017 г. е извършена втора оперативна интервенция – неврорафия /шев на нерв/, след което отново е провеждана продължителна рехабилитация. Възстановителния период след втората оперативна интервенция е бил около 2 месеца. Проведеното лечение е било навременно и адекватно, като настъпилото усложнение е във връзка с наличието на чужди тела в раната и възпалителен процес на обвивката на сухожилието.

Нормалният възстановителен период при увреждане на сухожилията на пръстите при ненастъпили усложнения е от порядъка на 1,5 – 2 месеца, но поради настъпилите усложнения при ищеца, възстановителният период е бил значително попродължителен – около една година, като не е настъпило пълно възстановяване. При извършения от вещото лице за нуждите на експертизата личен преглед на ищеца на 24.10.2018 г. вещото лице е констатирало, че в областта на дясната предмишница, по външната странична повърхност, ищецът има оперативен белег от рана, започващ от лакетната област и достигащ до средната част на предмишницата с дължина 15 см.

След прекъсване от 9 см. се вижда друг белег от оперативна рана, разположен по външно страничната повърхност на дясната длан с дължина 6-7 см., като белегът е хипертрофичен /навдигнат/, плътен с ширина 4-5 мм., с тъмночервен цвят. При активни и пасивни движения в областта на 4-ти и 5-ти пръсти на дясната ръка е ограничена дорзалната флексия /разгъване/, повече на 4-ти пръст. В близост до лакетната област, до оперативния белег, се опипва подкожно разположено чуждо тяло.

Ищецът продължава да има оплаквания от изтръпване и намалена сила в областта на 4ти и 5-ти пръсти на дясната ръка, затруднени движения в областта на 4-ти и 5-ти пръсти при дорзална флексия, при влошаване на времето изпитва изтръпване и липса на чувствителност в тези области.

Съдът намира така приетото заключение за компетентно изготвено, обосновано, и кореспондиращо на останалите събрани по делото доказателства – копия от медицински документи о ИЗ №14197 на МБАЛ“Д-р С. И.“АД /на л.9-46/, Епикриза от ИЗ№14197 за хоспитализация на ищеца в периода от 28.09.2016 г. до 03.10.2016 г. в Хирургично отделение на МБАЛ“Д-р С. И.“АД /на л.47/, Епикриза от ИЗ № 3795/1208 за хоспитализация на ищеца в периода от 14.12.2016 г. до 21.12.2016 г. в Отделение по“Физикална и рехабилитационна медицина“ на „Първа частна МБАЛ – Враца“ЕООД /на л.48/, Амбулаторен лист №627/27.03.2017 г. /на л.50/, Епикриза от ИЗ №1618/2017 4 г. за хоспитализация на ищеца в периода от 15.06.2017 г. до 17.06.2017 г. в Ортопедично отделение на МБАЛ „Вива Медика“- гр. Враца /на л.51/, поради което го кредитира изцяло.