Определение № 193 от 17.02.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 193 гр. Бургас, 17.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радослава Н. Маждракова

Съдебни

ДИМИТРИНКА В. ГАНЕВА заседатели: ЙОАНА ПЛ. ИВАНОВА при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева в присъствието на прокурора Зоя М. Милтиядова като разгледа докладваното от Радослава Н. Маждракова Частно наказателно дело № 20252100201492 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от НПК.

Образувано е по молба на осъдения К. М. Р., с която моли да бъде съдебно реабилитиран по отношение на приключилото спрямо него наказателно производство по НОХД №70/2006г.по описа на ОС-Бургас.В молбата се твърди, че са налице всички законови предпоставки по смисъла на чл.87 от НК за това.

В съдебно заседание представителят на ОП - Бургас взема становище, че молбата е неоснователна,тъй като не е налице втората предпоставка предвидена в закона, а именно наличие на доказателства, че молителят е имал добро поведение след постановяване на осъждането,понеже същият се е укрил и не е изтърпял наложеното му ефективно наказание лишаване от свобода.

В с.з. молителят Р. поддържа подадената молба за съдебна реабилитация. Твърди, че съжалява, че не е изтърпял наказанието си, като понастоящем се стреми да води законосъобразен и порядъчен начин на живот и моли да бъде реабилитиран, с оглед възможността да си намери постоянна работа.

Съдът след като обсъди становищата на страните по делото и се запозна с приложените писмени доказателства, приема за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.433 НПК, съдебната реабилитация може да бъде допусната от съда, който е постановил последната присъда срещу осъденото лице, което моли да бъде реабилитирано. В настоящия случай, с оглед приложените по делото писмени доказателства, касаещи съдебното минало на осъдения е видно, че съдът, който е постановил присъдата по н.о.х.д.№ 70/2006г. спрямо него, е Бургаски окръжен съд, поради което е налице първото процесуално изискване за произнасяне на настоящия съд по молбата на осъдения Р., като молбата му се явява процесуално допустима.

1

Видно от приложената справка за съдимост, копие от присъда №12/25.01.2007г. по описа на ОС-Бургас, решение № 62/07.05.2007г. по в.н.о.х.д №40/2007г. по описа на АСБургас и решение № 620/27.09.2007г. по н.д.№368/2007г. по описа на ВКС е, че молителят К. М. Р. е бил осъден както следва: за престъпление по чл.343, ал.4 вр. с ал.3, пр.1 и 4, б.“б“, пр.2 вр. с ал.1, б.“в“ вр. с чл.342, ал.1 от НК във вр. с чл.5, ал.2, т.3 вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, чл.42, ал.1, т.2 и ал.2, т.1, т.2 и т.3 от ЗДвП, чл.43, т.1 и т.4 от ЗДвП - за това ,че на 15.08.2003г. около 09.05ч., управлявайки личния си автомобил м.“БМВ“ с ДК№ С 0710 МК по пътя Каблешково - Ахелой, обл.Бургас, след употреба на алкохол - 1,47 промила в кръвта, нарушавайки правилата за движение - чл.5, ал.2, т.3 вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, чл.42, ал.1, т.2 и ал.2, т.1,т.2 и т.3 от ЗДвП, чл.43 т.1 и т.4 от ЗДвП и навлизайки изцяло в насрещната лента за движение по която се е движел лек автомобил м.“ВАЗ 21013“ с ДК№ БМ 6141, управляван от Д.С.И. и по непрадпазливост причинил смъртта на Д.С.И., М.Р.Я., съпругата му М.С.Я., бременна в седми лунарен месец с доносено бебе от женски пол, Р.Х.Я. и Я.Н.Я., като деянието представлява особено тежък случай.

С цитираната присъда, молителят Р. бил осъден на 10 години лишаване от свобода, при първоначален „общ“ режим на изтърпяване. На основание чл.343г от НК, същият е бил лишен от право да управлява МПС за срок от 13 години.Със същата присъда молителят е бил осъден да заплати на наследниците на починалите неимуществени вреди, както и да заплати направените по делото съдебни разноски в размер на 2 683лв., и държавна такса върху уважения размер на гражданските искове в общ размер от 21 200лв. Присъдата е влязла в законна сила на 27.09.2007г.

С постановление от 21.11.2022г. на ОП-Бургас е видно,че преписката по изпълнение на наказанията лишаване от свобода за срок от 10 години и лишаване от право да управлява МПС в размер на 13 години е прекратена, поради изтичане срока на абсолютната давност за изпълнение.В обстоятелствената част на постановлението е посочено,че съдебният акт е бил получен в ОП- Бургас на 19.10.2007г., като на същата дата е изпратен на компетентния орган по изпълнение ОД“Охрана на съдебната власт“,но поради неустановяване на Р. на адреса му в гр.Несебър, на 26.10.2007г. присъдата е била изпратена на ОД на МВР Бургас, група „Издирване“, като молителят е бил обявен за общодържавно издирване, което не довело до резултат. На 18.01.2010г. ОП-Бургас е отправила предложение до ВКП за международно издирване на Р., като е издадена ЕЗА на 23.07.2010г.

На 21.10.2015г. ОП-Бургас е била уведомена,че осъденото лице е обявено за международно издирване в ШИС с въведен сигнал по чл.26 от Решение 2007/533/ПВР на Съвета на ЕС, както и по канала на МОКП, което също не е дало резултат.Ето защо с постановлението на ОП-Бургас е констатирано, че е изтекла на основание чл.82, ал.4 от НК във вр. с чл.82, ал.1, т.3 от НК абсолютната преследвателна давност за изпълнение на наказанието в размер на 15 години, която е настъпила през месец септември 2022г.

С определение №1/19.12.2022г. по н.о.х.д.№ 70/2006г. по описа на ОС-Бургас, е отменена обезпечителната мярка „забрана за напускане пределите на Република България“ спрямо Р..

По делото се представят от молителя Р. множество писмени доказателства- договор за обучение от 15.01.2025г. за придобиване на професия „парамедик“, препоръчително писмо от управител на Спасителна служба, препоръчително писмо от 25.10.2025г. от ФСМПНесебър,които в своята съвкупност безспорно са положителни и от тях става ясно, че Р. работи като спасител и се включва в курсове за парамедик.

Предвид приложената характеристична справка на л.12 от делото, изходяща от полицейски служител от РУ-Несебър, която е стандартна и не дава достатъчно яснота относно поведението на молителя, съдът изиска допълнителна такава, която беше представена с изх.№304р-2206/28.01.2026г. Същата отново се явява положителна ,като се установява,че Р. живее с бившата си съпруга и децата си в гр.Несебър.Нямал проблеми със 2 съседите си, не употребявал алкохол и ПАВ. Молителят учел втора година за парамедик, давал дежурства и в Спешна помощ, а през летния сезон работел като спасител.

Макар и изискването на чл.87, ал.1, т.2 от НК за допускане на съдебната реаблитация е да са възстановени причинените вреди от умишлените престъпления /доколкото тук се касае за непредпазливо деяние/, съдът събра доказателства и в тази насока, като се установи ,че няма данни молителят Р. да е възстановил лично неимщуствените вреди за които е бил осъден да заплати на наследниците на пострадалите. Неговите твърдения са,че същите се припокриват от застраховката „гражданската отговорност“, но този факт е още една индиция за недобросъвестното му отношение към престъплението, което е извършил.

По делото са постъпили съответно справки от ТД на НАП – Бургас, от която е видно, че направените по делото съдебни разноски за които е осъден да плати Р. са заплатени до размера от 13 000лв., а по отношение на сумата от 21 737,71лв./ главница и лихви/ производството е било частично прекратено, поради настъпване на 10 годишната погасителна давност за вземането.

По делото, от страна на молителя Р., не се представят доказателства за уважителни причини за невъзможността му същият да възстанови така причинените неимуществени вреди, за които е бил наказателно санкциониран по НОХД № 70/2006 г. по описа на БОС, както и за това ,че не е заплатил изцяло съдебните разноски по делото. Същият представя удостоверение от ТД на НАП за липса на задължения, но както бе описано по-горе изпълнителното произовдство спрямо него за съдебните разноски по наказателното производство е било частично прекратено, поради настъпила погасителна давност.

Заплащането на сумите обаче, би било в негова полза и би убедило съда, че се е отнесъл отговорно към наложените му рестрикции и оттук нататък има готовност и желание да води законосъобразен начин на живот,зачитайки морала и закона.

За да бъде постановена съдебна реабилитация е необходимо осъденият да е изтърпял наложените му наказания и в течение на три години от изпълнението им да не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание.

Настоящият казус е специфичен,тъй като се установи,че молителят Р. не е изтърпял както наказанието лишаване от свобода, така и наказанието лишаване от право да управлява МПС, поради изтеклата абсолютна погасителна давност за изпълнение на наказанията.

Постановлението на ОП-Бургас датира от 21.11.2022г., като в него е описано, че тази давност е изтекла през м.септември 2022г. Ето защо, три годишният срок упоменат в чл.87, ал.1 от НК следва да се брои от м.септември 2022г. и изтича през м.септември 2025г. т.е. към момента на подаване на молбата за съдебна реабилитация са изминали изискуемите три години от изтърпяване на наказанието, респективно от погасяването на изпълнението на наказанията по давност.

Съдът намира обаче,че в случая не е налице втората кумулативно предвидена предпоставка за реабилитацията по чл. 87 НК - осъденият да е имал добро поведение, при това не само в тригодишния срок от погасяване на изпълнението на наказанията по давност, но и преди това.По делото се установява,че молителят Р. се е отклонил от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, като непосредствено след влизане на присъдата в сила се е укрил.Същият е бил обявен за общодържавно и международно издирване,но не е бил установен до 2022г., след което се е завърнал на територията на обичайното си 3 местоживеене и е продължил да живее в гр.Несебър при семейството си, дори е започнал сезонна работа.Съдът намира обаче ,че това му поведение не следва по никакъв начин да се възприема като доказателство,че се е поправил, тъй като по този начин същият умишлено е осуетил изтърпяването на наказанията, които са били високи по размер - 10 години лишаване от свобода и 13 години лишаване от право да управлява МПС, като по този начин целите на личната и генерална превенция не са били изпълнени. Последващото поведение на молителя Р. след като преписката по изпълнение на наказанието е прекратена, не може според настоящия състав да компенсира факта,че се е укрил и е осуетил изтърпяването на наказанията си, което е създало в останалите членове на обществото и на пострадалите семейства една правна несигурност ,че след като е извършено престъпление завършило със смърт на повече от едно лице, извършителят следва да изтърпи ефективно наложеното му наказание лишаване от свобода и се съобрази с наложените му рестрикции като забраната да управлява МПС за продължителен период от време.

С оглед на изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че молбата на осъдения К. М. Р. за съдебна реабилитация по реда на чл. 87 НК следва да бъде оставена без уважение, поради което и на основание чл. 436, ал. 1 НПК ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. М. Р., ЕГН:********** за постановяване на съдебна реабилитация по отношение на наложените му наказания по НОХД № 70/2006 г. по описа на Окръжен съд-Бургас.

Определението подлежи на обжалване и протест пред Апелативен съд - Бургас в седмодневен срок от днес.

Председател: _______________________

Заседатели:

1. _______________________

2. _______________________

4