Решение № 9 от 26.01.2024, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№9 гр. С., 26.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Р.С. – С., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Марина Тр. Цветкова при участието на секретаря Параскева Хр. Г. като разгледа докладваното от Марина Тр. Цветкова Гражданско дело № 20221870101098 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от “П.К.Б.” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.С.,бул.“Б.“ № , бл., вх. , срещу С. Р. Г. от с.М.Ц., община С. , по предявен иск с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК -за признаване са установено по отношение на ответницата съществуването на вземане в полза на „П.К.Б.“ ЕООД в общ размер на 1894,76 лева ,от които:главница в размер на 853,66 лева ,договорна лихва в размер на 315,06 лева за периода от 20.04.2020 год. до 03.04.2021 год., възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в размер на 193,75 лева и възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 550,29 лева ,ведно със законната лихва ,считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК /28.06.2022 год./ до изплащане на вземането.Претенидрат се съдебните разноски в производството по делото.

Ищецът твърди, че н а 25.11.2019 г. е сключил договор за потребителски кредит № 30040868332, по силата на който ответни цата С. Р. Г. е получила сумата от 900 лева в заем, преведени по посочения от длъжника/ответницата/ начин в договора –чрез „И.П.“ на 25.11.2019 год. Посочва, че ответницата се е задължила да върне обща сума в размер о т 2 415,45 лева, при ГПР от 49,08 %, годишен лихвен процен от 41 %, и с включено възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги на обща стойност 855.00 лева, от които 225.00 лева възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ и 630 лева възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ за срок от 36 месеца на месечни погасителни вноски ,съгласно приложен погасителен план в размер на общо 67,09 лева ,от които 43,34 лева по кредита и 23,75 лева по закупения пакет допълнителни услуги с падеж на всяка вноска 20-то число на месеца.

Ищецът сочи, че отвеницата е погасила общо сумата от 576.68 лева- 4 пълни и една непълна погасителна вноска по договора, като последната му платена вноска била н а 20.04.2020г.Ищецът сочи ,че на 03.04.2021 година договорът за потребителски кредит ,сключен на 25.11.2019 година е обявен за предсрочно изискуем.На ответницата е изпратено по пощата с обратна разписка уведомително писмо за обявяване на предсрочното 1 изискуемост на кредита ,което е получено лично от ответницата ,видно от обратната разписка.

За това свое вземане ищецът е подал на 28.06.2022 год. по куриер заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК ,по което е било образувано ч.гр.д.№ 652/2022 год. на РС-С..Заявлението било уважено с издаване на заповед за изпълнение ,връчена на ответницата лично.След като длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК ,на ищеца е указано да предяви иск по чл.422,ал.1 от ГПК за установяване на вземането си на 30.09.2022 год.Съобщението е получено от заявителя на 12.10.2022 год.В едномесечния срок ищецът е предявил установителен иск по чл.422,ал.1 от ГПК. Тези обстоятелства обосновават правния интерес на ищеца от предявяване на установителен иск за процесното вземане.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК,ответницата чрез С. Р. Г. чрез пълномощника си адв.Н.И. е представил отговор,в който е изразил становище за неоснователност и предявения установителен иск по чл.422,ал.1 от ГПК и е изложил подробни съображения.Оспорва обстоятелствата ,на които се основава исковата претенция .Оспорва размера на главницата и акцесорната претенция.Оспорва да е налице валидно облигационно правоотношение между ищцовото дружество и ответницата.Оспорва кредиторът и ищец по иска да е предоставил на ответницата сумата по кредита в размер на 900 лева –предмет на процесния договор.Твърди се ,че процесния договор за потребителски кредит е сключен в нарушение на клаузите на чл.10 и чл.11 от ЗПК,регламентиращи задължителните реквизити за договорите за потребителски кредит и като такъв съгласно чл.22 и чл.23 от ЗПК договорът е недействителен.Твърди се ,че договорът за потребителски кредит е нищожен в частта ,в която са уредени лихвите ,поради противоречие с добрите нрави .Оспорва начисления лихвен процент по процесния договор ,като се твърди ,че същият е неправомерно завишен и е в противоречие с добрите нрави.поддържа се ,че споразумението за допълнителни услуги е нищожно на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД ,поради противоречие с добрите нрави.Релевира задължение за изтекла погасителна давност.

Претендира разноски по делото.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:

По делото е представен договор за потребителски кредит № 30040868332 /25.11.2019 г., сключен между “П.К.Б.”

ЕООД като кредитор и ответницата С. Р.

Г . к а т о кредитополучател. П о силата на този договор на кредитополучателя е предоставен кредит в размер на 900 лева в заем, преведени по посочения от длъжника начин в договора –чрез „И.П.“ на 25.11.2019 год. ,като ответницата се е задължила да върне обща сума в размер от 2 415,45 лева, при ГПР от 49,08 %, годишен лихвен процен от 41 %, лихвен процеент на ден 0,11% и с включено възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги н а обща стойност 855.00 лева, от които 225.00 лева възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ и 630 лева възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ за срок от 36 месеца на месечни погасителни вноски ,съгласно приложен погасителен план в размер на общо 67,09 лева, от които 43,34 лева по кредита и 23,75 лева по закупения пакет допълнителни услуги с падеж на всяка вноска 20-то число на месеца.

Представен е стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити и допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, в което се съдържа информация за предоставяне на пакет допълнителни услуги към договор за потребителски кредит № 30040868332 /25.11.2019 г.,от което се установява ,че обсъжданите услуги на обща стойност 855.00 лева се изразяват в следното: допълнителната услуга „Фаст“ предоставя право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит.Допълнителната услуга „Флекси“ предоставя правото за промяна на погасителния план – отлагане на определен брой погасителни вноски ,намаляване на определен брой погасителни вноски, смяна на падежната дата на вноските. В 2 общите условия към договора за потребителски кредит /чл.15/ е отразено ,че кредитополучателят може да избере да не закупи допълнителна услуга или да закупят една или повече допълнителни услуги към договора за потребителски кредит .В договора за потребителски кредит е отразено ,че при кандидатстването си за потребителски кредит кредитополучателят е поискал да закупи допълнителна незадължителна услуга.

Договорът за кредит е подписан на всяка страница от ответницата, като на последната страница собственоръчно са изписани и трите му имена, поради което договорът в тази част служи и за разписка. При липса на възражения и доказателства, установяващи неистинността му, съгласно чл. 180 ГПК от една страна договорът е доказателство, че изявлението е направено от страните по него, а от друга - обвързва ответника с обективираните в него факти – реалното предоставяне от кредитора и получаване от ответницата-кредитополучател изцяло и в брой на договорения кредит от 900 лева.

Приложени са още общи условия към договор за кредит, както и погасителен план, подписани от страните по делото.

С платежно нареждане сумата от 900 лева в заем, е преведена по посочения от длъжника/ответницата/ начин в договора –чрез „И.П.“ на 25.11.2019 год. ,от което се установява ,че ответницата е получила сумата в размер на 900 лева, предмет на кредита.

В материалите по делото се намира уведомление от ищеца, адресирано до ответницата, с което го информира, че счита кредитът за предсрочно изискуем , като към него е приложена обратна разписка ,от която е видно, че уведомлението получено лично от ответницата.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Р.С.-С. е сезиран с установителен иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1,вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Приложено е ч.гр.д. № 652/2022 г. по описа на РС-С., от което се установява, че по заявление на “П.К.Б.” ЕООД с вх. № 1181 от 22.06.2022 год., е издадена заповед № 518/30.06.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника С. Р. Г. за вземанията, предмет на предявения установителен иск.В срока по чл. 414 срещу заповедта е подадено възражение от длъжника и на основание чл. 415, ал.

1, т. 1 ГПК на заявителя са дадени указания за възможността да предяви установителен иск за съществуване на вземането.Установителният иск е предяве в срока по чл. 415 ГПК, за което са били представени доказателства пред заповедния съд, и е процесуално допустим.

В тежест на ищеца по предявения иск е да установи, при условията на чл. 154, ал. 1 ГПК, съществуване на вземането, за което е издадена процесната заповед за изпълнение, а именно: наличие на валидно сключен договор за кредит, изпълнение на задълженията на кредитора по него, както и размера на претендираното вземане.

За да се уважи предявения иск, ищецът следва да докаже фактите, които сочи да обуславят исковата му претенция в т.ч. наличието на сключен договор за заем, изпълнение на договорните си задължения за предоставяне на заемната сума, при което за ответника е възникнало задължение за нейното връщане. Също така ищецът следва да докаже, че договорът за потребителски кредит ,сключен на 25.11.2019 година е обявен за предсрочно изискуем.

Безспорно се установи по делото ,че между „П.К.Б.“ ЕООД и ответника С. Р. Г. е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит за сумата от общ размер 2415,45 лева, представляваща задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги.

Договорът е сключен в изискуемата се съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма, а съдържанието на неговите клаузи са изцяло съобразени със специалната уредба на този вид 3 договори, които са уредени в чл. 11 ЗПК.

В договора се съдържа информация за данните (име, адрес и ЕГН) на кредитополучателя,начина на плащане на кредита ,чрез „И.П.“, срока на договора (36 месеца, размер на кредита от 900 лева; размер на вноската по кредита 43,34 лева фиксиран годишен лихвен процент (41 %), ГПР в размер на 49,08 % ,лихвеня прцент на ден 0,11% ,дължимата сума по кредита 1560,45 лева, както и информация за закупена допълнителна услуга-възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 225.00 лева и възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 630 лева, размерът на вноската по закупената допълнителна услуга е 23,75 лева ,дължима заедно с месечната погасителна вноска и общата сума в размер на 2 415,45 лева / по кредита и с включено възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги и месечните погасителни вноски в размер на 67.09 лева ,с падеж на всяка вноска 20-то число на месеца, поради което същият отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 5, 6, 7, 8, 9 и 10 ЗПК.

Както националният закон, така и Директива 2008/48/ЕО не поставят като изискване към съдържанието на договора посочване на компонетните на годишния процент на разходите.Те са нормативно определени в чл. 19, ал. 1 ЗПК, респ. Приложение № 1 към ЗПК.

В договора се съдържа погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, което води до извод за спазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК.

Съдът намира за неоснователно и възражението за нищожност на клаузата за заплащане на договорна лихва.

Размерът на същата е 41,00 %- фиксиран годишен лихвен процент, който надвишава повече от три пъти размера на законната лихва за забава.Разбирането, застъпено в съдебната практика за нищожност на клаузата за възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, е било релевантно преди приемането на чл.19, ал.4 и, ал.5 от Закона за потребителския кредит (в сила от 23.07.2014 г.), докогато в закона не е била определена горна граница на договорната лихва при потребителските кредити.