Решение № 483 от 10.05.2022, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 483 гр. П***, 10.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Ненова при участието на секретаря Мария Кузева като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело № 20215220102189 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът Ц. СТ. Н. чрез пълномощника си адвокат М. твърди, че на *** г. е сключил с ответника „Кредит Тайм“ ЕООД договор за паричен заем № *** за сумата от 500 лв. при ГПР в размер на 10.03 %, ГЛП в размер на 10.00 %, срок за връщане на кредита 6 месеца, еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем в размер на 213.66 лв., такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение в размер на 213.66 л в . и общо дължима сума в размер на 8 5 8 лв. с отстъпка и 942 лв. без отстъпка.

Счита, че клаузите за еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем и за изготвяне на индивидуално кредитно предложение са нищожни поради противоречие с добрите нрави, противоречие с разпоредбите на ЗПК и неравноправност.

Противоречието с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД обосновава с обстоятелството, че с тези клаузи се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение и до злепоставяне на интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода на кредитора.

Счита, че клаузите противоречат на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, която не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Счита също така, че тези допълнителни услуги водят до заобикаляне на ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, установяващо лимит на ГПР и са в 1 противоречие с чл. 10а от ЗПК.

Твърди неравноправност на клаузите по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, тъй като са необосновано високи. Сочи, че кредиторът има задължение преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв, а подобна клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Счита, че с клаузите, предвиждащи заплащането на допълнителни услуги в полза на кредитора, се уговаря още едно допълнително възнаграждение в размер близък до размера на отпуснатия кредит. Основната цел на така уговорените клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя и до увеличаване на подлежаща на връщане сума.

Твърди, че клаузите заобикалят разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, понеже събирането на такси за допълнителните услуги е част от дейността по управление на кредита и същите следва да са включени в ГПР, като по този начин се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. Сочи, че така се калкулира допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва, а поради невключване на уговорките за заплащане на разходи по допълнителни услуги в размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания в кредитното правоотношение, което представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Твърди, че посочването на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6, § 1 от Директива 2005/29/ЕО, което означава, че клаузите за еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем и за изготвяне на индивидуално кредитно предложение са неравноправни по смисъла на чл.

4, § 1 от Директива 93/13/ЕО.

Позовава се също така на нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в договора за паричен заем е посочена само абсолютна стойност на ГПР и липсва ясно разписана методика на формиране ГПР по кредита (кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият). Твърди, че в договора не е посочено по ясен и разбираем за потребителя начин дали са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В този смисъл не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост на допълнителните услуги „еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем“ и „изготвяне на индивидуално кредитно предложение“. Поради това счита, че договорът за паричен заем е недействителен, което води и до недействителност на посочените клаузи.

2

По изложените съображения моли да бъде прогласена нищожността на клаузата, съдържаща се в т. 3 „Условия по заема от договора“, наименувана „Еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем“ в размер на 213.66 лв., и на клаузата, съдържаща т. 3 „Условия по заема от договора“, наименувана „Изготвяне на индивидуално кредитно предложение“ в размер на 213.66 лв., поради накърняване на добрите нрави, противоречие със закона и неравноправност.

Претендира заплащане на разноските по делото.

Представя писмени доказателства.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „Кредит Тайм“ ЕООД чрез пълномощника си адвокат П. оспорва иска по основание и размер. Намира исковата молба за нередовна, тъй като ищецът не бил посочил каква сума бил заплатил по кредита и каква част от нея представлява недължимо платена сума, с оглед предявения иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Признава, че между страните е бил сключен договор за заем, съгласно който „Кредит Таим“ ЕООД е предоставил на Ц. СТ. Н. заем в размер на 500 лв. Твърди, че условията по договора за заем са посочени в СЕФ и са уговорени индивидуално в преговори между страните, като ищецът е можел и е повлиял на тези условия, тъй като за него има изготвено индивидуално кредитно предложение. Счита, че кредиторът има право да начислява и получава такси във връзка с договора за кредит и това не противоречи на ЗПК, тъй като тези такси не влияят на ГПР и не го увеличават, а също така не представляват действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Посочва, че същите се заплащат, само ако кредитополучателят изрично е заявил, че желае да се ползва от предоставените услуги. Твърди, че таксите предхождат сключването на договора за заем, кредиторът ги финансира, а потребителят ги заплаща заедно с погасителните вноски по кредита, като при коректно изпълнение на задължението си да заплаща погасителните вноски в предвидения срок, потребителят има право на отстъпка в размер на 17 лв. от съответната погасителна вноска.

От името на ответника и с негово съгласие прави предложение за постигане на спогодба в настоящото производство.

Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноските.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

Ангажира доказателства.

Съдът като взе предвид становището на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:

Между страните не е спорно, а и се установява от приложените по делото писмени доказателства – форма за кандидатстване за кредит, договор за паричен заем и погасителен план към договор за заем, че на *** г. в гр.

С*** е бил сключен договор за паричен заем № ***, по силата на който 3

„Кредит Тайм“ ЕООД в качеството на заемодател се е задължил да предостави на Ц. СТ. Н. в качеството на заемополучател заем в размер на 500 лв., а заемополучателят се е задължил да върне заемната сума в срок от 6 месеца на 6 погасителни вноски, всяка от които в размер на 157 лв. или 143 лв. в случай, че заемателят плаща задълженията си преди или на датата на падеж на погасителната вноска, при фиксиран ГЛП в размер на 10 % и ГПР в размер на 10.03 %. Страните са уговорили заемополучателят да заплати еднократна такса за експресно разглеждане на заявката за одобрение на паричния заем в размер на 213.66 лв. и изготвяне на индивидуално кредитно предложение в размер на 213.66 лв.

Договорът за паричен заем е бил сключен въз основа на искане № *** от *** г., подадено от Ц. СТ. Н. до „Кредит Тайм“ ЕООД за отпускане на кредит в размер на 800 лв.

Към договора е приложен погасителен план, съгласно който п ървата погасителна вноска е дължима на 14.06.2021 г., а последната – на 14.11.2021 г.

При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от правна страна:

Предмет на делото са установителни искове за нищожност на клаузи от договор за паричен заем поради накърняване на добрите нрави – чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, противоречие със закона – чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 10а, 11, чл. 19, ал. 4 и чл. 22 от ЗПК, и неравноправност – чл. 146, ал. 1 във връзка с чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП.

Основателността на исковете предполага наличие на сочените от ищеца основания за нищожност на конкретните клаузи от договора за паричен заем, които следва да бъдат установени от него при условията на пълно и главно доказване по делото.

Сключеният между страните договор за паричен заем има правната характеристика на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради което действителността на неговите клаузи следва да се съобрази с изискванията на специалния закон – ЗПК и с общите изисквания за валидност на договорите съгласно ЗЗД. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес съдът следва да се произнесе по съответствието на клаузите на договора с изискванията за неговата действителност в рамките на наведените от ищеца основания.

Ищецът оспорва действителността на клаузите от договора за паричен заем, предвиждащи заплащане от заемополучателя на еднократна такса за експресно разглеждане на заявката за одобрение на паричен заем и изготвяне на индивидуално кредитно предложение, всяка от които оценена на 213.66 лв.

Разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК дава възможност на страните по договор за потребителски кредит да договорят допълнителни услуги, но за да са валидни и за да породят правно действие същите следва да са уговорени в съответствие с чл. 10а, ал. 2 и 3 от ЗПК, забраняващ на кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и 4 управление на кредита и да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие. Необходимо е също така видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, да бъде ясно и точно определено в договора, както изисква разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК.

Клаузите за заплащане на такса за експресно разглеждане на заявката за отпускане на паричен заем и за изготвяне на индивидуално кредитно предложение вменяват в тежест на заемополучателя да заплати на заемодателя едновременно с дължимата договорна (възнаградителна) лихва за ползване на предоставената в заем сума, още и възнаграждение за услуги, които по естеството си представляват действия по усвояване и управление на кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Разглеждането на молбата за кредит, било то и „експресно“, както и изготвянето на кредитно предложение, което на практика винаги е индивидуално, са присъщи на дейността по кредитирането, извършвана от търговци, които предоставят заеми по занятие, и би следвало да са безплатни за потребителя . В този смисъл уговорките противоречат на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.

Клаузите също така са формулирани неясно и в противоречие с повелителната разпоредба на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, съгласно която видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. От съдържанието на договора за паричен заем не става ясно как тези допълнителни услуги са остойностени, по каква методика е формирана цената за ползването им и какви конкретни действия от страна на заемодателя се включват във всяка от тези услуги.

Услугите по експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит и изготвяне на индивидуално кредитно предложение са пряко свързани с договора за паричен заем, доколкото касаят оценката на риска за заемодателя и свързаната с нея преценка за кредитоспособността на заемополучателя. Те са били известни на кредитора към момента на сключване на договора за паричен заем, тъй като се съдържат в искането за отпускане на заем и са уговорени в договора за паричен заем. Следователно дължимите за тях възнаграждения представляват разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, който съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 1 от ЗПК следва да се включи в размера на ГПР. Така реално се оскъпява кредитът чрез въвеждане на допълнителни разходи, недопустими по действащото законодателство, чиято стойност не е включена в определения в договора за кредит ГПР. По този начин се нарушава разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, предвиждаща като част от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит посочването на ГПР по кредита, изчислен към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В случая посоченият в договора размер на ГПР от 10.03 % е неточен и заблуждава потребителя, тъй като не отразява действителния размер на разходите по кредита. Същевременно 5 заплащането на тези допълнителни разходи по кредита води до значително, дори драстично увеличение на тежестта на задължението на потребителя. В тази връзка е достатъчно да се посочи, че само таксата за експресно разглеждане на искането за отпускане на заем и изготвяне на индивидуално кредитно предложение, без дължимата договорна лихва и другите разходи по кредита, оскъпяват кредита с 85.46 %. Така се стига до заобикаляне на ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, който забранява ГПР да бъде по-голям от петкратния размер на законната лихва.