Решение № 233 от 10.08.2026, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 233 гр. Смолян, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на десети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело № 20265400500271 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.435 и сл. ГПК.

Делото е образувано по жалбата с вх.№ 03277/27.05.2026 г. на „Д.“ ООД-с.Ч., чрез управителя Л. Г., против разпореждане от 16.03.2026 г., свързано с постановление за разноски от 16.02.2026 г. по изп.дело № 533/2025 г. по описа на ЧСИ с рег.№ 918 Т. В., действащ в района на Смолянския окръжен съд.

Дружеството сочи, че обжалва потвърдените от ЧСИ такси за разноски по изп.дело. Моли съда да се запознае с първоначалната му жалба до Окръжен съд-Смолян, подадена пред ЧСИ В. заедно с жалбата към самия него за преразглеждане на таксите по изп.дело. Изложено е, че изменението на разноските в частта за адвокатското възнаграждение на взискателя говори, че ЧСИ е приел това възражение и то не следва да се разглежда от съда.

На следващо място, дружеството поддържа искането си за отмяна на наложените обезпечителни мерки: запор на МПС с рег.№ СМ **** ВВ и № СМ **** АТ, както и възбрана върху УПИ ХІІ в кв.1 на с.Ч., ведно с построените в имота двуетажна масивна производствена сграда, двуетажна 1 масивна пристройка към последната и масивна сграда-метално складово хале, поради прекомерност. Жалбоподателят счита тези обезпечения за явно прекомерни с оглед размера на задължението по изп.дело съобразно чл.441, ал.2 ГПК и водещи до допълнителни разходи за него като длъжник.

Оспорва се мотивът на ЧСИ Т. В., че таксите за тези обезпечения следва да се признаят, защото те не били изпълнителен способ, съответно не увреждали длъжника. Дружеството настоява, че го увреждат, защото генерират сума за такси за обезпечения, които са излишни и водят до деликт.

Чл. 441, ал. 2 ГПК урежда хипотезата на наложени обезпечения и съответно законът санкционира действието на прекомерно наложени обезпечения.

С жалбата се иска съдът да вземе предвид и че съдебният изпълнител е взел такса за проучване на имущественото състояние на длъжника. Твърди се, че дори елементарна справка в Търговския регистър показва, че дружествотожалбоподател е с над 20 години история, като през последните години оборотът му е над 1.5 млн. евро. Далеч от всяка логика, според жалбоподателя, е дружество с такъв оборот и декларирани сметки да няма налични 39,71 евро и 13,74 евро. Счита, че съдебният изпълнител е можел да наложи първо запор на сметките и, ако този способ не доведе до резултат, да премине към възбраните и да генерира тогава съответните разходи за длъжника. Съдебният изпълнител дори не дава на длъжника възможност за доброволно изпълнение съобразно чл. 428, ал. 1 ГПК, а директно преминава към изпълнение ведно със запорното съобщение и без да е изтекъл срокът по чл. 428. ал. 1 ГПК.

Изложено е оплакване, че, тъй като дружеството има декларирани сметки в две банки, съдебният изпълнител е събрал по два пъти всяка една от сумите, таксите и адвокатския хонорар по изпълнителните дела.

Тъй като жалбоподателят не знае какъв е размерът само на събраните такси по запор на ППС с peг. номера СМ **** ВВ и СМ **** АТ, както и за възбрана върху УПИ ХІІ, в квартал І на с. Ч., общ. Р., ведно с построените в имота три сгради, моли сумата от 164,36 евро да бъде намалена с таксите по запорите на ППС и възбраните върху недвижимите имоти. Именно тези такси дружеството счита за прекомерни.

Жалбоподателят моли съда да направи проверка и за реално направени разходи с конкретни счетоводно-оправдателни документи по съответните 2 изпълнителни дела. При установяване на начислени такси без оправдателни документи за тях, моли те да бъдат отменени. Моли също така, при признаване на искането за отмяна на таксите за запори на ППС и възбрана на недвижимите имоти, да се намали пропорционално таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ съобразно признатите възражения.

Претендират се и направени разноски срещу взискателя „М. П.“ ЕООД, както следва: 12,78 евро, платени при обжалване постановленията за разноски от 09.03.2026; 12,78 евро, платени съобразно уведомление за дължими такси по жалба на 26.05.2026 г.; 150,34 евро, представляващи два пъти по 75,17 евро, платени по уведомление за дължими такси от 26.05.2026 г.

Според жалбоподателя, така направените разноски се дължат от взискателя, защото длъжникът оспорва поради прекомерност обезпечителни мерки, поискани и платени авансово от взискателя.

Насрещната страна „М. П.“ ЕООД-гр.С., чрез пълномощника адв.Р. М., оспорва жалбата с писмени възражения по чл.436, ал.3 ГПК. Счита я за просрочена, респ. – за неоснователна.

Частният съдебен изпълнител излага мотиви, че жалбата е неоснователна.

Съдът установява следното:

Изп.дело № 533/2025 г. по описа на ЧСИ с рег.№ 918 Т. В., действащ в района на Смолянския окръжен съд, е образувано по молба на взискателя „М. П.“ ЕООД-гр.С., чрез адв.Р. М., против длъжника и настоящ жалбоподател „Д.“ ООД-с.Ч. за събиране на парично вземане, което по изп.лист № 43/22.03.2022 г., издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.дело № 50/2021 г. на РС-М., възлиза на 59,13 лв. главница за доставена ел.енергия и 18,54 лв. обезщетение за забава за периода 14.01.1028 г. – 15.02.2021 г. В изпълнителния лист липсва осъждане на длъжника да плаща и законна лихва върху главницата, считано от 15.02.2021 г.

В молбата за образуване на изп.дело взискателят моли ЧСИ да извърши действия по цялостно проучване имотното състояние на длъжника, да наложи възбрани върху откритите недвижими имоти, съответно запори върху откритото недвижимо имущество и банкови сметки, вземания от трети лица и дялове в търговски дружества; както и да извършва всички други 3 действия съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ.

На 30.12.2025 г. ЧСИ се снабдява със Справка за банкови и платежни сметки и банкови сейфове на „Д.“ ООД, от която е видно, че има една активна сметка в „Б. Д.“ ЕАД и четири активни сметки в „ОББ“ АД; със Справка от Агенцията по вписвания за вписвания, отбелязвания и заличавания на същото дружество, от която е видно, че е собственик на УПИ ХІІ, кв.1 по плана на с.Ч. и на три построени в него масивни сгради – производствена, пристройка и складово метално хале. На 13.01.2026 г. се снабдява със справка от НАП за притежавани от „Д.“ ООД недвижими имоти, движими вещи, банкови сметки и декларирани доходи, от която, освен наличието на горните активни сметки в Б. Д. и в ОББ АД и притежаването на земя и сграда с.Ч., се вижда, че длъжникът притежава и две МПС П. Б. и Пежо-неуказан; както и декларирани приходи и разходи за 2024 г. и счетоводна загуба от 3 622 407,59 лв. и данъчна загуба от 156 315, 23 лв. Според справката, „Д.“ ООД няма задължения и наложени обезпечителни мерки.

С разпореждания от 30.12.2025 г. ЧСИ Т. В. постановява да се наложи запор върху банковите сметки, отразени в справката от БНБ вх.№ 08166/30.12.2025 г. на длъжника; както и възбрана върху недвижимите имоти на длъжника, отразени в справката от Агенцията по вписвания вх.№ 08168/30.12.2025 г. С разпореждане от 13.01.2026 г. ЧСИ постановява да се наложи запор и върху ППС на длъжника, описани в справката от НАП с вх.№ 00218/13.01.2026 г.

Изготвена е сметка № 16177 от 05.02.2026 г. от ЧСИ по чл.79 ЗЧСИ, според която дължимата сума от взискателя „М. П.“ ЕООД е 147,24 евро с ДДС, от които: 1. Образуване на изп.дело – 10,23 евро по т.1 от ТТР към ЗЧСИ; 2. Цялостно проучване имущественото състояние на длъжника, набавяне на данни, документи, книжа и други – 25,57 евро по т.2 от тарифата;

3. Определяне начина на изпълнение 25,57 евро по т.2 от тарифата; 4.

Изпращане по пощата на призовка, препис от жалба, уведомление и книжа – 5,11 евро по т.4 от тарифата; 5. Връчване на призовка, препис от жалба, уведомление и книжа, вкл. изявление на взискателя по чл.398-6 ал.2 и 3 от ГПК – 10,23 евро по т.5 от тарифата; 6. Налагане запор без извършване на опис, вкл. върху дял от търговско дружество по чл.398-6 ал.1 от ГПК – 7,67 евро по т.9 от тарифата; 7. Налагане запор без извършване на опис, вкл. върху 4 дял от търговско дружество по чл.398-6 ал.1 от ГПК – 15,32 евро по т.9 от тарифата; 8. Искане до съдията по вписванията за вписване или вдигане на възбрана – 7,66 евро по т.10 от тарифата; 9. допълнителни разноски придвижване на частния съдебен изпълнител извън населеното място, където е неговата кантора – 15,34 евро по т.31 „и“ от тарифата.

Изготвена е и сметка № 16178 от 05.02.2026 г. от ЧСИ по чл.79 ЗЧСИ, според която дължимата сума от взискателя „М. П.“ ЕООД е 17,12 евро с ДДС, от които: 1. Допълнителни разноски - банкови такси и комисиони - неначисляване на ДДС съгласно чл.26 ал.5 т.4 от ЗДДС – 1,74 евро по т.31 „б“ от тарифата; 2. Допълнителни разноски - заплащане на пощенски и/или куриерски услуги - неначисляване на ДДС съгласно чл.26 ал.5 т.4 от ЗДДС – 3,10 евро по т.31 „к“ от тарифата; и 3. Допълнителни разноски получаване на информация и документи, свързани с длъжника и/или неговото имущество - неначисляване на ДДС съгласно чл.26 ал.5 т.4 от ЗДДС - 12,28 евро по т.31 „а“ от тарифата.

Видно от превода на л.17 от изп.дело, на 05.02.2026 г., дружествотовзискател превежда на ЧСИ сбора от общо 164,36 евро по двете сметки с № 16177 и 16178.

Със запорни съобщения изх.№ 938 и 939 от 16.02.2026 г. на ЧСИ до „Б. Д.“ ЕАД и до „ОББ“ АД от ЧСИ са наложени запори върху банкови сметки на дружеството-длъжник в посочените банки до размер от общо 458,16 евро/30,23 евро главница + 18,09 евро законна лихва върху нея от 15.02.2021 г. до 16.02.2026 г. + 378,36 евро неолихвяема сума + 31,48 евро такса по т.26 от ТТР по ЗЧСИ/. Изпратени са на 20.02.2026 г. до „Б. Д.“ ЕАД и до „ОББ“АД уточнителни запорни съобщения, в които се сочи по-голям размер на дължимата неолихвяема сума /408,59 евро/ и по-малък размер на таксата по т.26 /29,30 евро/ или общо до 486,21 евро. Като причина се сочи допусната от ЧСИ техническа грешка.

Със запорно съобщение изх.№ 941/16.02.2026 г. са наложени от ЧСИ запори върху две МПС на длъжника – с ДК № СМ **** ВВ-Пежо, и с ДК № СМ **** АТ, П. Б..

По искане на ЧСИ от 16.02.2026 г. е наложена и възбрана върху УПИ ХІІ, кв.1 по плана на с.Ч., ведно с построените в имота двуетажна масивна производствена сграда, двуетажна масивна сграда-пристройка, и 5 масивна сграда-метално хале, вписана на 23.02.2026 г. в СлВп при РС-М..

На 16.02.2026 г. е изпратено до длъжника „Д.“ ООД и получено на 23.02.2026 г. съобщение за образувано изп.дело по чл.428, ал.1, изр.посл. ГПК, в което е посочено задължението му по изп.дело, както следва: неолихвяема сума за главница от 30,23 евро, неолихвяема сума за обезщетение за забава от 9,48 евро, неолихвяема сума за адв.възнаграждение от 204,52 евро, неолихвяема сума за такси и разноски съгласно ТТР към ЗЧСИ от 164,30 евро; и такса по т.26 от същата тарифа от 29,30 евро. Общо размерът на дълга по съобщението възлиза на 437,89 евро или с 48,32 евро по-малко, отколкото е сумата, до която са наложени запори с уточнителните запорни съобщения до двете банки.

С постановление изх.№ 00931/16.02.2026 г. ЧСИ приема разноски по изп.дело в общ размер от 368,88 евро, представляващи сбор от внесената авансово сума за разноски от взискателя от 164,32 евро по сметките от 05.02.2026 г. и сумата от 204,52 евро възнаграждение на адвоката на взискателя.

Срещу постановлението за разноски от 16.02.2026 г. е подадена от длъжника „Д.“ ООД жалба с вх.№ 1309/10.03.2026 г. до ЧСИ, с която се иска намаляване поради прекомерност на разноските за възнаграждение на адвоката на взискателя; недопускане на всички искани от взискателя обезпечителни мерки /запориране на двете МПС и възбраняване на УПИ с трите сгради в него/, защото са прекомерни спрямо размера на основните задължения по ИЛ и водят до допълнителни разходи за длъжника, като се настоява ЧСИ да съобрази чл.441, ал.2 ГПК; прераглеждане на таксите от 164,32 евро и преизчисляване на таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.

Разпечатката съдържа 39 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/53bbaea4-c1ec-41c1-b90f-33611c883115