Решение № 311 от 11.09.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 311 гр. Стара Загора, 11.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Ангелов при участието на секретаря Веселина Н. Станчева като разгледа докладваното от Христо Ангелов Административно наказателно дело № 20245530200702 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Наказателното производство е образувано по жалба на Д. К. К., чрез упълномощения процесуален представител - адв. Л. Д. от АК – Варна, против наказателно постановление № 23-1228-005961 от 01.02.2024 г. издадено от началник група в сектор ПП при ОД на МВР, гр. Стара Загора, с което на Д. К.

К. на основание чл.178Д ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лева за нарушение по чл.98, ал.2, т.4 ЗДвП.

Жалбоподателят намира атакуваното наказателно постановление за незаконосъобразно и издадено в несъответствие с нормативните изисквания, като излага съображения в тази насока. Моли за съдебен акт за отмяна на наказателното постановление. Претендира разноски. В съдебно заседание, редовно призован, не изпраща представител. В депозирана молба, чрез процесуален представител поддържа жалбата.

Въззиваемата страна ОД на МВР, гр. Стара Загора моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление като законосъобразно, правилно и обосновано. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и претендира разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител моли да се отхвърли депозираната жалба.

Съдът след преценка на събраните доказателства и след като се съобрази със становищата на страните приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

С наказателно постановление № 23-1228-005961 от дата 01.02.2024 г., 1 издадено от ОДМВР – Стара Загора, сектор „Пътна полиция“ е констатирано, че Д. К. на дата 06.10.2023г. около 22.00 ч. в гр. Стара Загора, на ул.

„********“ до № 35 е паркирал собствения си т.а „***“ с рег.№ ****** като МПС е паркирано на място, определено за хора с трайни увреждания, без да има това право. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл.98, ал.2, т.4 от Закона за движението по пътищата.

Съставен е фиш серия GT №2331575/06.10.23г. в отсъствие на водача, в размер на 200 лева. На 13.10.2023 г. Д. К. подал възражение с вх. № УРИ 122800-37345/13.10.23г. до началника на ОД на МВР, сектор „Пътна полиция“ гр. Стара Загора срещу така наложената му глоба с фиш. Извършена е проверка, която приключила със справка УРИ 122800-17523/20.10.2023 г., като възражението било счетено за неоснователно. Поради това на основание чл.

39, ал. 3 ЗАНН е съставен АУАН № 23-596 от 15.11.2023 г. Въз основа на него е издадено процесното наказателно постановление № 23-1228-005961 от дата 01.02.2024 г., с което на жалбоподателя Д. К. К. - собственик на товарния автомобил, на основание чл. 178Д ЗДвП е наложено предвиденото в закона административно наказание за това нарушение – „глоба” в размер на 200 лева.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Във връзка със собствеността на паркиралия товарен автомобил е представена справка от Централна база КАТ, от която се установява, че собственик на товарен автомобил марка „***“, модел „****“ с рег. № ****** е Д. К. К..

Справка за нарушител/водач от 25.03.2024г., представена във връзка с личността на жалбоподателя, от която е видно, че освен за процесното нарушение същият е бил санкциониран и за други извършени нарушения на ЗДвП.

Във връзка с компетентността на актосъставителя и наказващия орган е представена заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.

От приложените по делото снимки, е видно, че е заснет в тъмната част на денонощието автомобил. Не се установява на коя дата, час и място е заснет автомобила, нито дали паркираният такъв е непосредствено върху място, определено за паркиране на хора с трайни увреждания.

Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.

В хода на съдебното следствие са разпитани в качеството на свидетелите А. Ж. К. /актосъставител/ и Й. С. Т. /свидетел по акта/. От показанията на К. е видно, че на датата на нарушението е изпратен по сигнал за неправилно паркиране на инвалидно място. Не помни какъв е бил паркирания автомобил, но на него нямало знак, че е на лице с увреждане. Паркираният автомобил не е 2 попречил на обозначеното място да паркира друг водач с увреждания.

Свидетелят Т. заявява, че не помни конкретната ситуация и се придържа към направените констатации в АУАН.

Съдът кредитира така депозираните гласни доказателства, доколкото същите са логични и си кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и служебно провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, взе предвид становищата и доводите на страните съдът приема за установено следното:

Жалбата е редовна и процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна в законоустановения срок против акт, подлежащ на обжалване пред районния съд.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 4 от Закона за движението по пътищата забранява паркирането на места, определени за хора с трайни увреждания. В конкретния случай жалбоподателят К. санкциониран, затова че е паркирал върху място отредено за паркиране на хора с трайни увреждания.

Съгласно разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от Закона за движението по пътищата пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необхоД. за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача. Съществен елемент от това се явява обстоятелството да е налице и водачът на съответното МПС и това да е необхоД. за качването или слизането на пътници или товароразтоварни работи. Доколкото фишът е бил съставен в отсъствие на водача, се достигна до извод, че процесното МПС е било паркирано. За да е налице паркиране, съгласно разпоредбата на чл. 93, ал. 2 от Закона за движението по пътищата е необхоД. пътното превозно средство да бъде спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необхоД.стта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение. Предвид изложеното съдът намира, че е било налице паркиране от страна на жалбоподателя К..

За да е позволено паркирането на МПС върху места обозначени за хора с увреждания е необхоД. да е изпълнен следния фактически състав, а именно да има лице, което е с трайни увреждания, като не е необхоД. то да е собственик на процесния автомобил, да е издадено нарочно такова разрешение от съответната Община и най-важната предпоставка, лицето с трайните увреждания да се намира към момента в автомобила, тоест лекият автомобил да го обслужва. В случая, за процесното МПС няма данни да е собственост на лице с трайни увреждания, но липсва най-важната 3 предпоставка – лице с трайни увреждания да се намира в автомобила. Ето защо, би могло да се достигне до извод, че има извършено от жалбоподателя К. нарушение. Следва да се отбележи обаче, че обстоятелството дали автомобилът е имал стикер, обозначаващ, че обслужва или се ползва от лице с трайни увреждания в тази насока е без значение относно реализиране на административната отговорност по чл.178Д от Закона за движението по пътищата, доколкото от значение е да се установи дали на практика превозното средство, паркирало на специално определеното място, е обслужвало или е било управлявано от хора с трайни увреждания.

Според чл. 25 от Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията местата за паркиране на автомобили на хора с увреждания се обозначават с пътен знак Д21 "Място за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания" в съответствие с Наредба № 18 от 2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци (ДВ, бр. 73 от 2001 г. ) и с пътна маркировка върху цялата площ на мястото за паркиране, изпълнена като син фон с изображение в средата на международния символ за достъпност в бял цвят. Следователно съгласно цитираната норма мястото за паркиране на автомобили на хора с увреждания следва да е обозначено не само с пътен знак Д21, но и с пътна маркировка. Използван е съюзът "и", което означава кумулативно изискване и за пътен знак, и за пътна маркировка. Гореизложеното означава, че местата за паркиране на хора с увреждания следва да са обозначени и с пътен знак Д21, и с пътна маркировка с международен символ за достъпност, за да се считат за "места, определени за хора с увреждания". Няма доказателства на процесното място да е изпълнена пътна маркировка с международен символ за достъпност. По делото не се установява да са изпълнени кумулативните изисквания на закона, с оглед единствено обозначение с пътен знак „Д21“.

След като фактите в хипотезата на правната норма на чл. 25 от Наредбата не са доказани от административнонаказващия орган по начин такъв, че да може мястото, на което е установено нарушението, да се квалифицира като място, определено за хора с увреждания, то в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение и е нарушен материалния закон относно съставомерността на деянието.

На следващо място, от събраните доказателства не се установи по категоричен начин, че на процесната дата жалбоподателя е действал виновно и съответно не е налице субективният елемент от състава на административното нарушение. Обстоятелството, че лекият автомобил е бил паркиран на място за хора с трайно увреждане, като елемент от състава на ангажираната отговорност, подлежи на установяване и доказване по категоричен и несъмнен начин. Доказателствената тежест за тези обстоятелства лежи върху административнонаказващия орган. Последният не ангажира никакви доказателства в тази насока, като дори от показанията на актосъставителя К. не се установи, че жалбоподателят е бил наясно, че в гр.Стара Загора, на ул.

4

„********“ до № 35 е имало едно място за паркиране на хора с трайно увреждане , обозначено с хоризонтална маркировка и знак Д21 и въпреки това е паркирал собствения си товарен автомобил на него. Идеята е тези места да бъдат лесно видими и достъпни за хората, за които са предназначени, но и ясно да сигнализират забраната за останалите водачи да паркират превозни си средства на посочените места. От горното следва, че за да бъде санкциониран определен правен субект за осъществено от него нарушение, преди това контролните органи следва да са спазили изискванията на съответния закон, за да може същите от своя страна да породят задължение за участниците в движението и с които да съобразят своето поведение.

Съгласно чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Съгласно чл.

7, ал. 1 ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. В конкретния случай не се установи жалбоподателят да е бил наясно към момента на паркиране на автомобила на процесната дата, че прави това на място, определено за паркиране на хора с трайно увреждане. Липсват доказателства в тази насока.

Извършването на деянието от субективна страна подлежи на доказване и доказателствената тежест за това лежи върху наказващият орган. Последният не ангажира доказателства в тази насока, поради което не е налице субективния елемент на извършено нарушение.

По изложените съображения съдът намира, че в случая не са били положени достатъчно усилия от наказващия орган да установи действителните относими към случая факти, поради което и така издаденото че обжалваното наказателно постановление № 23-1228-005961 от 01.02.2024 г. на ОД на МВР Стара Загора, сектор „Пътна полиция“ се явява незаконосъобразно и недоказано, и като такова следва да бъде отменено.