Решение № 4081 от 05.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4081 гр. София, 05.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20241100504616 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435-438 от ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 09580 от 01.03.2024 г. по описа на ЧСИ М.Б. с рег. № 838 на КЧСИ, подадена от длъжника “У.Б.“ АД, чрез пълномощника си – юрк. Г.В., по изпълнително дело № 20248380400628, по описа на ЧСИ М.Б. с рег. № 838 против Постановление за разноските, обективирано в Съобщение изх. № 11859/28.02.2024 г., в частта, с която е отказано да бъдат намалени приетите за събиране разноски на взискателите за адвокатския хонорар за разликата над сумата от 200, 00 лв. до сумата от 2024, 99 лв., както и в частта, с която е отказано да бъде намалена дължимата по т. 26 от ТТРЗЧСИ такса.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното постановление за разноските, поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния и процесуалния закон. Жалбоподателят поддържа, че предприетите действия от пълномощника на взискателя се свеждат единствено до подаване на молба за образуване на изпълнителното производство, поради което разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъдат намалени до 200,00 лв., съобразно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Сочи още и че с оглед на изпълнението на задължението в срока за доброволно изпълнение и липсата на предприети действия по принудително изпълнение не следва да бъде начислявана такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Претендира разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Взискателите по изпълнителното дело С.П.Т. и С.Т.Т., чрез пълномощника си – адв. В.

1

Иванова, с надлежно учредена представителна власт по делото, излагат подробни съображения за неоснователност на жалбата. Поддържат, че длъжникът дължи разноски в изпълнително производство, които с оглед предприетите действия по принудително изпълнение следва да бъдат определени при съобразяване на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като в хода на изпълнителното производство е осъществявано процесуално представителство и са извършвани конкретни действия, поради което претендираният адвокатски хонорар от 2024, 99 лв. не се явявал прекомерен. Сочат още и че в настоящото производство не е налице основание за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.

ЧСИ М.Б. с рег. № 838 е депозирал мотиви, в които поддържа становище за неоснователност на жалбата. Счита, че дължимата по изпълнителното дело сума е постъпила след изтичане на срока за доброволно изпълнение, поради което и на заявителя се дължи заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие, като определеният размер от 2424,99 лв. на адвокатското възнаграждение е съобразен с предвидения минимален такъв. Сочи, че таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ е дължима, тъй като длъжникът е изпълнител задължението си след образуване на изпълнителното производство.

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 436 ал. 1 ГПК от легитимирана страна и е насочена срещу извършени от съдебен изпълнител действия, които попадат в обхвата на чл.435 ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Изпълнително дело № 20248380400628 на ЧСИ М.Б. с рег. № 838 на КЧСИ, е образувано по молба от 16.02.2024 г. на С.П.Т. и С.Т.Т. въз основа на изпълнителен лист от 08.02.2024 г., издаден по гр. д. № 58512/2016 г. по описа на СРС, 45-ти състав.

По изпълнителното дело е представен Договор за правна защита и съдействие от м. февруари 2024 г., с който взискателите и упълномощеният адвокат са уговорили адвокатско възнаграждение по изпълнително производство в общ размер на 2088, 99 лв., платени в брой.

По делото е изпратена и надлежно връчена на 22.02.2024 г. на длъжника “У.Б.“ АД покана за доброволно изпълнение изх. №10123/21.02.2024 г., в която на длъжника е указано, че дължимите от него суми по изпълнителното дело са общо в размер на 27 611, 35 лв., от които: 7226, 65 лева – главница, заедно с 5654, 36 лв. - законната лихва от 18.10.2016 г., 1139, 46 лв. – мораторна лихва върху главницата, 8 998, 56 лв. – съдебни разноски, 2424, 99 лв. – адвокатско възнаграждение, 48, 00 лв. – такса по т. 1 и т. 5 ТТР към ЗЧСИ, 5, 00 лв. – държавна такса, 18, 00 лв. – такса по т. 9 от ТТРЗЧСИ и 2 096, 33 лв. – такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, както и присъденините публични вземания в полза на държавата.

Със заявление с вх. № 08479 от 22.02.2024 г. на ЧСИ М.Б. с рег. № 838 взискателите по изпълнителното дело са уведомили ЧСИ за извършено извънсъдебно прихващане между страните, в резултат на което размерът на задължението по изпълнителното дело е 2 преизчислен на 26 057, 93 лв., за което длъжникът е уведомен със съобщение на ЧСИ с изх.

№ 10704/23.02.2024 г., връчено му на 23.02.2024 г.

От представеното преводно нареждане от 23.02.2024 г. се установява, че в срока за доброволно изпълнение длъжникът “У.Б.“ АД е погасил изцяло задължението си, превеждайки по сметка на ЧСИ М.Б. с рег. № 838 сумата от 27240, 46 лв.

Настоящата съдебна инстанция намира, че доколкото в конкретния случай не са налице усложнения по отношение на страните или движението по процесното изпълнително дело, както и не са прилагани различни изпълнителни способи, тъй като длъжникът е изпълнил задълженията си в срока за доброволно изпълнение, както и че изпълнителното дело не се отличава с фактическа и правна сложност, дължимите разноски за адвокатско възнаграждение по него следва да са в минималния размер по Наредба №1/09.07.2004 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г., за образуването на изпълнителното дело минималното възнаграждение е 200,00 лв. Според настоящият състав обаче същото в случая не се дължи кумулативно с възнаграждението по чл. 10, т. 2 от Наредбата за водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, каквото е приел съдебният изпълнител. В тази връзка следва да се отбележи, че нормата на чл. 10, т. 2, вр. чл. 7, ал. 2, от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАС за минималните адвокатски възнаграждения, определяща адвокатското възнаграждение за водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, не намира приложение, тъй като в разглежданото изпълнително производство след връчване на поканата за доброволно изпълнение не са предприети действия от взискателя във връзка с водене на изпълнителното производство, чрез които да се е стигнало до удовлетворяване на паричното вземане. Ирелевантни са сочените от пълномощника на взискателя действия по подаване на заявлениe чрез посочване на конкретни изпълнителни способи и заявление, с което първоначално заявената претенция за събиране е частично оттеглена, както и предприетите действия по извънсъдебно прихващане на съществуващи между страните по изпълнителното дело задължения, тъй като основателността на претенцията по чл. 10, т. 2 от НМРАВ е обусловена от наличието на реално извършени от процесуалния представител на взискателя действия за събиране на вземането след изтичане срока за доброволно изпълнение и доколкото посочените в молбата за образуване изпълнителни способи не са били реализирани, съответно да са довели до събиране на вземането, то в случая такова се дължи само за образуване на изпълнително дело.

По изложените съображения съдът приема, че дължимите от “У.Б.“ АД разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство към момента на постановяване на обжалвания акт възлизат на 200,00 лв.

С оглед на наведеното оплакване относно липсата на основание за начисляване на такса по чл. 26 ТТРЗЧСИ следва да бъде посочено, че пропорционалната такса се начислява върху събраната по изпълнителното дело сума, във всички случаи, в които плащането от длъжника е извършено след образуване на изпълнително производство. Доколкото в 3 конкретния случай длъжникът е изпълнил задълженията си в хода на изпълнително производство, макар и в срока за доброволно изпълнение, то таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ е дължима. С оглед обаче на вече изложеното относно размера на дължимото адвокатско възнаграждение начислената от съдебния изпълнител такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, в посочения в поканата за доброволно изпълнение размер 2096.73 лв. следва да бъде редуцирана.

Последната следва да бъде определена като процент от събираната сума, а именно: 7226, 65 лева – главница, заедно с 5654, 36 лв. - законната лихва от 18.10.2016 г., 1139, 46 лв. – мораторна лихва върху главницата, 8 998, 56 лв. – съдебни разноски и 200, 00 лв. – адвокатско възнаграждение, от където следва, че таксата по по т. 26, б. „г“ от Тарифата е в размер на 1935, 77 лв. с ДДС и за разликата над този размер до определения в поканата за доброволно изпълнение - 2 096, 33 лв. с ДДС следва да бъде отменена.

При съобразяване на изложеното обжалваното постановление, с което съдебният изпълнител е оставил без уважение искането на длъжника да бъдат намалени приетите за събиране разноски за адвокатско възнаграждение за разликата над 200 лв. до 2024, 99 лв. следва бъде отменено за сумата над 200 лв. и определената в поканата за доброволно изпълнение такса по чл. 26, б. “г“ от Тарифата в размер на 2096, 73 лв. следва да бъде отменена за разликата над 1935, 77 с ДДС лв. до 2096, 73 лв. с ДДС.

С оглед на формираното искане на жалбоподателя за присъждане на разноски следва да бъде посочено, че предмет на съдебен контрол в настоящото производство е процесуалната законосъобразност на действията и актовете на органа по принудително изпълнение, поради което субект на отговорността за обезщетяване на причинените от тях вреди (в т. ч. разходи за обжалването им по реда на чл. 435 ГПК), е съдебният изпълнител.

Той обаче не е страна в съдебното производство по обжалване на действията и актовете му, поради което и общият ред за присъждане на разноски, предвиден в чл.78 и чл. 81 ГПК в случая е неприложим и разноски в полза на жалбоподателя в настоящото производство не следва да бъдат присъждани.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба с вх. № 09580 от 01.03.2024 г. по описа на ЧСИ М.Б. с рег. № 838 на КЧСИ, подадена от “У.Б.“ АД, Постановление за разноските, обективирано в Съобщение изх. № 11859/28.02.2024 г., с което е оставено без уважение искането на длъжника Гаранционен фонд да бъдат намалени приетите за събиране разноски на взискателите С.П.Т. и С.Т.Т., дължими за адвокатски хонорар по изпълнително дело № 20248380400628 – за разликата над сумата от 200 лв. до признати и приети за събиране в размер на 2024, 99 лв., както и определената такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ – за разликата над 1935, 77 лв. с ДДС до 2096, 73 лв. с ДДС, посочена в покана за доброволно изпълнение изх.

№ 10123/21.02.2024 г., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

4

НАМАЛЯВА приетото за събиране в полза на взискателите С.П.Т. и С.Т.Т. адвокатско възнаграждение по изпълнително дело № 20248380400628 на ЧСИ М.Б. с рег. № 838 на КЧСИ над сумата от 200 лв., както и определената такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ над сумата от 1935, 77 лв. с ДДС.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5