Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 693 от 19.10.2020, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно наказателно дело 1144/2020
Вид
Определение № 693
Подписан
19.10.2020
Състав
Калинка Георгиева, Стефан Илиев, Иванка Шкодрова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 693

15.10.2020 г.

Апелативен съд - София

Град София

3-ти наказателен

На 15.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Стефан Илиев

Иванка Шкодрова

Калинка Георгиева като разгледа докладваното от Калинка Георгиева Въззивно частно наказателно дело № 20201000601144 по описа за 2020 година

След като съобразно чл. 440, ал. 2, изр. 1-во от НПК разгледа по реда на глава двадесет и втора от НПК докладваното от съдия Георгиева ВЧНД № 1144 по описа за 2020 г. на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, за да се произнесе, взе предвид следното:

С ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 260038 от 29.09.2020 г. по ЧНД № 485/2020 г. на ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ е оставена без уважение молбата за условно предсрочно освобождаване (УПО) на осъдения И. О. О. с ЕГН **********. ОС е приел, че въпреки намалението на риска от рецидив, полагането на труд, продължаването на обучението, изпълнението в цялост на прогресивната система чрез замяна на режима от строг през общ на лек и многократните награждавания на осъдения, все още не е показана устойчивата промяна на личността в насока на самостоятелно (не в затвор или затворническо общежитие) спазване на законите по вътрешно убеждение – която промяна би позволила УПО.

Определението е обжалвано, в срок, от осъдения, с искане за отмяната му и за допускане на УПО, за което осъденият се мотивира с твърдения за спазване на затворническата дисциплина, полагане на труд, продължаване на образованието, промяна на режима от строг през общ до лек и награждавания.

След като проучи делото, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД намери следното:

На българския гражданин И. О. е било наложено наказание лишаване от свобода за 14 години от Областния съд – Глоструп, Кралство Дания, за извършен от О. на 30.12.2011 г. в Дания в съучастие грабеж, придружен с убийството на К. И. Д., съответстващо на престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 2 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Присъдата е влязла в сила на 15.05.2013 г., а после е приета за изпълнение в България с определение на СГС от 14.05.2014 г. Изпълнението на наказанието е започнало на 10.01.2012 г., а в Затвора в Бобов дол – България осъденият е постъпил на 09.04.2014 г.

Към 29.09.2020 г. осъденият е бил изтърпял фактически осем години осем месеца и 19 дни, а оставащият за доизтърпяване остатък е бил три години шест месеца и 21 дни.

Съобразно актуален доклад от 02.09.2020 г. от инспектор в ЗООТ – Самораново към 1

Затвора – Бобов дол (ЧНД, л. 6-7) към момента рискът от рецидив на престъпното поведение е снижен от първоначалните 34 точки на 26 точки, което е нисък риск. Като дефицитни зони при постъпването на осъдения в български затвор са очертани следните области: финансов мотив и влияние от брат му за извършване на престъплението; отношение към правонарушението – признаване на извършеното в определена степен и формално споделяне на нагласа за промяна на криминалното поведение; начин на живот и обкръжение – влияе се от обкръжаващата го среда, има безразсъдно и рисково поведение; умения за мислене – частично разпознаване на проблемите и формално деклариране на способности за тяхното решаване при омаловажаване на действията и последиците от тях. Към настоящия момент е налице промяна в отношението към правонарушението, като осъденият е приел отговорността си за деянието, за което е осъден и е мотивиран за промяна на поведението ски; в начина на живот и обкръжение е постигнато неповлияване от околната среда; в зоната на умения за мислене осъденият е изградил способности да разпознава и разрешава по законосъобразен начин проблемите, като мисли за последствията от действията си и не проявява импулсивно поведение. Твърди се, че осъденият проявява целенасочено последователно и затвърдено позитивно поведение, като у него е налице мотивация за безпроблемно изтърпяване на присъдата и за водене на законосъобразен начин на живот в условията на свобода. Затворническите власти приемат за осъдения, че „може да се каже, че е показал трайна положителна промяна в поведението си“, поради което инициатор за предложението за УПО е затворническата администрация чрез началника на Затвора – Бобов дол.

Въпреки изброените дотук данни за положителна промяна в личността на осъдения, САС приема за убедителни доводите на ОС за отказ да се допусне УПО:

Доброто поведение в затвора и спазването на правилата там е задължение за осъдените, а не привилегия, обуславяща задължително определени последици, включително – УПО. Заради това поведение осъденият е получил съответните награди и поощрения от затворническата администрация, като режимът му на изтърпяване на наказанието е променен от първоначалния строг през общ до лек в момента, а осъденият изтърпява наказанието в затворническо общежитие от открит тип с нощуване извън общежитието.

Оставащият за доизтърпяване остатък е голям и пренебрегването му чрез постановяване на УПО действително би довело на практика до пререшаване на влязлата в сила присъда относно размера на наказанието, което българският съд няма правомощие да стори.

Двукратно, през 2015 г. и 2017 г., осъденият е опитал да заличи последиците от осъждането си чрез помилване, като му е било отказано и след това е възприел поведение на целенасочено спазване на правилата в затвора, но не поради осъзнаване на последиците от деянието и искрено съжаление за него, а поради целяното предсрочно освобождаване.

Престоят на осъдения в български затвор е шест години при продължителност на наложеното наказание от решаващия чужд съд – 14 години, поради което времето не е достатъчно за реално обоснован извод за настъпили трайни и необратими положителни промени в личността.

Предвид изложеното и при отчитане на това, че нормата на чл. 70, ал. 1 от НК дава възможност на съда да допусне УПО, но не го задължава непременно да стори това при всяка подадена молба или предложение, въззивният състав намира постановеното определение за изцяло правилно, а предложеното УПО – за преждевременно към момента.

В заключение: жалбата срещу определението на ОС е неоснователна и то следва да бъде потвърдено.

2

Предвид изложеното, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 260038 от 29.09.2020 г. по ЧНД № 485/2020 г. на ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, с което е оставена без уважение молбата за условно предсрочно освобождаване на осъдения И. О. О. с ЕГН **********.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3