Решение № 232 от 10.06.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 232 гр. Стара Загора, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветислава Стайкова при участието на секретаря Анна-Венелина Г. Москова като разгледа докладваното от Цветислава Стайкова Административно наказателно дело № 20265530200472 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от ***, ЕГН: **********, подадена чрез адв. М.

Р., от АК - Стара Загора, срещу Електронен фиш серия К № 12003205/21.12.2025 г., издаден от ОД на МВР – Стара Загора, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 25,56 евро /49,99 лв./ за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят намира издадения електронен фиш за неправилен и незаконосъобразен. Твърди, че са допуснати редица съществени нарушения на материалния и процесуалния закон в хода на административнонаказателното производство и иска неговата отмяна.

В откритото съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява от адв. Р., която намира за недоказано, че заснетата скорост е на автомобила на жалбоподателя, тъй като се виждат няколко автомобила. Иска отмяната на обжалвания електронен фиш и претендира присъждане на разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от процесуалния й представител, който изразява становище, че електронният фиш следва да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на направените от насрещната страна разноски.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

1

На 21.12.2025 г. в 12:29 часа в гр. Стара Загора лек автомобил марка/модел *****, собственост на *** се движел в гр. Стара Загора, по ул.

„Промишлена“, като до завод „Металик“, автомобилът бил заснет с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 № 120cca6.

Лекият автомобил бил регистриран на ***.

Във връзка с това обстоятелство срещу *** бил издаден от ОД на МВР – Стара Загора Електронен фиш серия К № 12003205/21.12.2025 г., с който на жалбоподателя на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 25,56 евро /49,99 лв./ за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП

Описаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: Електронен фиш серия К № 12003205/21.12.2025 г.; Заверено копие на снимков материал на Електронен фиш серия К № 12003205/21.12.2025 г.;

Заверено копие на справка за собственост на МПС; Справка АИС АНД относно връчване, и анулиране на ЕФ серия К № 12003205/21.12.2025 г., Удостоверение за одобрен тип средство № 17.09.5126; Протокол от проверка № 015-СГ-ИСИС/25.02.2025 г.; Протокол за използване на АТСС, Копие на Заповед № 8121з-1034/20.08.2025 г.; Копие на Заповед № 8121з1632/02.12.2021 и др.

Доказателствената съвкупност е вътрешно непротиворечива относно подлежащите на доказване обстоятелства, поради което и по арг. от чл. 305, ал.

3 от НПК, не се налага подробното й обсъждане. Налице са надлежни доказателства за техническата изправност на техническото средство за контрол на скоростта, както и за вида му. От приложеното удостоверение се установява, че АТТС е одобрен тип средство за измерване, представляващо преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1. Представени са и надлежни доказателства за преминат технически преглед и за използването на техническото средство.

Неоснователно е възражението на процесуалния представител на жалбоподателя за наличие на други автомобили, които да са се движили край процесния, откъдето възниква съмнението така измерената скорост да се отнася именно за скоростта на автомобила, който е негова собственост Съгласно чл. 417, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол скоростомерите трябва да могат да индивидуализират ППС, чиято скорост е измерена, включително при едновременно движение на две или повече ППС и при разминаване. Ако скоростомерът не е пригоден да изпълни изискването по ал. 1, той трябва да анулира резултатите от собствените си измервания, когато две или повече ППС навлизат в областта на измерване едновременно, но с различна скорост.

С оглед на това, съдът приема, че всички технически средства за измерване на скоростта, които са одобрени от БИМ и преминали съответната периодична проверка, каквото е процесното АТТС ARH CAM S1 № 120cca6, отговарят на изискванията на чл. 417, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, съотв. са технически годни да разграничават на кое заснето МПС е засечена скоростта. Овен това от приложения към електронния фиш снимков материал е очевидно, че другото заснето МПС, ориентирано в посоката на движение на жалбоподателя, се намира извън пътното платно (видно от местоположението му спрямо заснетия пътен знак, същото е паркирано на тротоара) на разстояние зад процесния автомобил, поради което неговото местоположение не влияе на 2 измерената такава на процесния л.а. „Фолксваген пасат“. Изложеното води до категоричен извод, че в конкретния случай именно притежаваното от жалбоподателя МПС е това, чиято скорост е измерена от скоростомера, независимо от обстоятелството, че в случая на снимката е заснето повече от едно МПС.

В случая превишението на скоростта е заснето с техническо средство, което записва и номера на автомобила, в съответствие разпоредбата на чл.

165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, съгласно която при изпълнение на функциите си определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, т. е. законово регламентирано е правото на ползване от страна на контролните органи на съответните технически средства при установяването на деяния от вида на процесното. Следователно заснетият образ, на който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради което може да установи извършеното нарушение.

При така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, подадена е от легитимирано лице и в законоустановения за това срок.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП.

Същият формално отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец.

Посочени са териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Мястото на извършване на нарушението е описано подробно, като е посочено и че то се намира в населено място; посочена е установената скорост на движение на процесното МПС (след отчитане на допустима грешка в полеви условия 3км/ч), както и максимално разрешена скорост на движение за населено място. В този смисъл са неоснователни доводите на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения, свързани с липса на изискуеми реквизити на електронния фиш.

Във фиша изрично е вписано, че максималната скорост на движение е била 50 км/ч, която е разрешената за движение в населено място. Тази скорост е отразена и в протокола за използване на АТСС, който е попълнен съгласно изискванията на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. В протокола е посочено, 3 че се засичат автомобили, които се движат и в двете посоки /видно от отбелязаната буква „Д“ в съответната графа в дясната част на протокола/. В случая е безспорно, че тази отсечка от пътя се намира в рамките на населено място и в нея е важало ограничение на скоростта от 50 км/ч.

В електронния фиш е отбелязано, че описаното нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство АТСС ARH CAM S1, което е отразено и в представените от ОД на МВР - Стара Загора документи. От наличната доказателствена съвкупност става ясно, че посоченото мобилно техническо средство е одобрен тип, преминало е съответните периодични проверки и към датата на установяване на процесното нарушение е било технически изправно и годно да служи за установяване на скоростта на движение на МПС. Следователно съдът приема за несъмнено доказано, че техническо средство - АТСС ARH CAM S1, представлява мобилна система за видеоконтрол, която е одобрена и преминала необходимия периодичен преглед.

Измерената скорост на движение на автомобила е 67 км/ч., допустимата грешка при измерването в тези случаи е +/- 3 км/ч, поради което правилно във фиша е отразена скорост от 64 км/ч., поради което не е налице процесуално нарушение, още повече, че то е благоприятно за жалбоподателя, като при издаване на електронния фиш е съобразен т. нар. толеранс като скоростта е намалена на 64 км/ч. Следователно, с оглед приетите по-горе фактически положения се налага извод за превишение на разрешената скорост с 14 км/ч, както е посочено и във фиша.

Правилно жалбоподателят е бил санкциониран на основание чл. 188, ал.

1 от ЗДвП в качеството му на собственик на процесния автомобил, доколкото по делото не е представена декларация от собственика на автомобила за конкретното лице, което е управлявало автомобила на посочената във фиша дата.

Според разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване от 11 до 20 км/ч - с глоба 50 лв. Размерът на наложеното административно наказание е фиксиран за всички нарушения от този вид, поради което съдебният състав не следва да обсъжда въпроса дали наказващият орган е наложил санкция в справедлив размер.

С оглед изложените аргументи съдът намира, че не са допуснали съществени нарушения на процесуалните правила, вмененото нарушение е безспорно доказано, като наложеното на жалбоподателя административно наказание е във фиксиран размер, поради което обжалваният електронен фиш следва да бъде потвърден.

Предвид изхода на делото, на осн. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.

3 от АПК вр. чл. 37 от ЗПрП, следва да бъде уважена претенцията на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Доколкото по делото не се е явил процесуален представител, а само е изготвено писмено становище, съдът намира, че същото следва да е в минималния предвиден в чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ размер от 66,47 евро /130 лева/.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 12003205/21.12.2025 г., 4 издаден от ОД на МВР – Стара Загора, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на ***, ЕГН: **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 25,56 евро /49,99 лв./ за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.