Решение № 2269 от 10.12.2019, Районен съд - Варна

Р

Е Ш Е

Н И Е

Номер Година 2019 Град

Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският районен съд тридесет и осми състав

На пети декември Година две хиляди и деветнадесета

В публичното съдебно заседание в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: РОСИЦА ШКОДРОВА като разгледа докладваното от

Председателя наказателно административен характер дело номер 5371 по описа за две хиляди и деветнадесета година.

Р Е

Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 442а-182/19.09.2019г. на началник сектор „ОП“ в ІV РУ към ОДМВР, с което на Д.Х.Д. е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 лева на осн. чл.30 ал.3 от ЗУЧК.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

МОТИВИ:

Производството е образувано по жалба на Д.Х.Д. срещу НП , издадено от началник сектор „ОП“ в ІV РУ към ОДМВР, с което му е наложено административно наказание ГЛОБА.

В жалбата си въззивника сочи, че е паркирал автомобила, но мястото не е било обозначено като забранено за паркиране. Не е запознат със ЗУЧК. Правоспособен водач на МПС е и не е извършвал нарушения на ЗДП. Изразява несъгласие с наложеното наказание.

В с. з. въззивника поддържа жалбата си.

По същество поддържа и доразвива доводите си зя отмяна на наказателното постановление.

Представител на органа, издал НП не се явява и не е изразил становище по жалбата.

След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка : На 08.09.2019г. въззивника Д. паркирал л.а. „Мицубиши“ с рег. №FH02MVM в гр.

Варна, кк. „Камчия“ при устието на река Камчия, като това сторил на отстояние от около 10 метра от морето, върху плажната ивица река- море.

Тъй като паркирането било в нарушение на чл.17б ал.1 от ЗУЧК, служител на ІV РУОДМВР Варна, съставил акт за установяване на административно нарушение. В съдържанието на съставения акт били описани установените факти и била посочена правна квалификация по чл.17б ал.1 от ЗУЧК.

В графата за възражения въззивникът вписал, че няма такива, като възражения не постъпили и впоследствие по административнонаказателната преписка.

На 19.09.2019г. въз основа на съставения акт е било издадено и НП, видно от съдържанието на което административно наказващия орган изцяло е възприел описаната от полицейските служители фактическа обстановка. На нарушението била дадена правна квалификация по ЗУЧК и на основание санкционната норма на чл.30 ал.3 от ЗУЧК, на въззивника било определено административно наказание в минимално предвидения размер.

Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП е безспорна между страните и се установява посредством събраните писмени доказателства – надлежно съставен АУАН.

За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното : съставеният акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при спазване и правилно приложение на материалния закон. По отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите , изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Административно наказващия орган на база на събраните по преписката доказателства е направил единствения възможен извод за извършено нарушение на ЗЧУК, като след изследване на обстоятелствата по преписката е дал правна квалификация на извършеното от въззивника нарушение. Въз основа на квалификацията на деянието правилно е била определена санкционната норма на чл.30 ал.3 от ЗУЧК.

Съдът намери, че при определяне на размера на наказанието правилно са били взети предвид установените смекчаващи отговорността обстоятелства - за въззивника това е първо нарушение, както и липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства и наказанието е било определено при наличие на смекчаващо отговорността обстоятелство- в минимален размер.

Що се отнася до наведените с жалбата и поддържани в съдебно заседание възражения, съдът намери същите за неоснователни, предвид на следното:

Въззивника сочи, че е паркирал автомобила, но мястото не е било обозначено като забранено за паркиране. Не е запознат със ЗУЧК.

По така наведените възражения съдът намира за нужно да отбележи, че като правоспособен водач на МПС въззивникът е длъжен да се съобразява с всички закони , действащи в РБългария , касаещи управлението и паркирането на превозните средства. Обстоятелството, че не се е запознал с тях и по- конкретно с изискванията на ЗУЧК по никакъв начин не води до отпадане на отговорността му за извършеното нарушение.

Обстоятелството, че въззивника е правоспособен водач на МПС и не е извършвал нарушения на ЗДП представлява смекчаващо отговорността обстоятелство, което както беше отбелязано по- горе, правилно е било отчетено и наказанието е било определено в предвидения минимален размер.

След проверка на издаденото наказателно постановление и преценка на доводите на въззивника, съдът намери, че следва да потвърди назателното постановление като правилно и законосъобразно.

Водим от горното, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :