Решение № 1849 от 12.07.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1849 гр. София, 12.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Господин Ст. Тонев при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Господин Ст. Тонев Въззивно гражданско дело № 20211100510721 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

С решение № 20267626 о т 03.12.2021 г. СРС, 113 с-в, по гр. д.

№67229/2019 г. e осъдил „Е.Д.Д.“ ЕООД да заплати на Т. Й. СТ. на основание чл. 200, ал. 1 КТ сумата от 32 000, 00 лв. -обезщетение за неимуществени вреди в резултат на трудова злополука, настъпила на 21.03.2019 г., изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на травматична ампутация на дисталните фаланги на 1-ви и 2-ри пръст на лявата ръка, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.03.2019 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска да разликата над 32 000, 00 лв. до пълния предявен размер от 40 000,00 лв., предявен като частичен от 50 000,00 лв.; на основание чл. 200, ал. 1 КТ-сумата от 47.40 лв. - обезщетение за имуществени вреди в резултат на трудова злополука, настъпила на 21.03.2019 г., изразяващи се в направени разходи по лечение на травматично увреждане със законната лихва върху главницата, считано от 21.03.2019 г. до окончателното й изплащане.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищцата – Т. Й. СТ. в частта, с която е отхвърлен иска за неимуществени вреди за разликата над уважената от 32 000,00 лв. до пълния предявен размер от 40 000,00 лв., частичен от 50 000,00 лв., с оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Сочи се, че неправилно съдът е кредитирал само свидетелските показания на служители на ответното дружество. Въззивницата твърди, че размера на обезщетението не е определен 1 съгласно нормата на чл. 52 ЗЗД и че първоинстанционният съд не е съобразил в пълна степен характера на причинените вреди, претърпените от нея болки и страдания, както и продължителността на търпенето им. Излага доводи, че въззивницата била лишена завинаги от възможността да води нормален трудов и социален живот, както и да поддържа начина на живот, воден преди злополуката. Навежда аргументи срещу извода на първоинстанционният съд, че е налице хипотезата на чл. 201, ал. 2 КТ, т.к. пострадалата не била допуснала груба небрежност, с която да е допринесла за злополуката. Твърди, че ищцата-въззивница по никакъв начин не е допринесла за настъпването на злополуката, а евентуално – че приносът е дотолкова незначителен, че не следва да се отчита при определянето на обезщетението. Моли съда да отмени решението в обжалваната от нея част и да уважи изцяло иска.

Претендира разноски.

Ответникът по въззивната жалба – „Е.Д.Д.“ ЕООД оспорва същата.

Изразява становище, че трудовата злополука е настъпила поради проявената груба небрежност от ищцата, на която не било възложено да работи с процесната машина, с която било причинено травматичното увреждане. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба на ищцата.

Постъпила е въззивна жалба и от ответника в частта, с която са уважени исковете по чл. 200, ал. 1 КТ за сумата от 32 000,00 лв. -неимуществени вреди и за сумата от 47,40 лв. - обезщетение за имуществени вреди. Въззивникът твърди, че в обжалваната част първоинстанционното решение е необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила.

Излага твърдения, че присъденото обезщетение не било адекватно на претърпените от ищцата болки и страдания в резултат от злополуката. Ищцата нямала нужда от чужда помощ за обслужването си след инцидента. Твърди се, че инцидентът е настъпил поради самоволните действия на ищцата, поради което процентът от отговорността, определен в тежест на работодателя – 80, бил нереалистично висок. Излага се, че действително на ищцата не било проведено обучение за работа с процесната машина, но това не било и необходимо, т.к. тя не следвало да работи с нея като оператор. Поддържа, че е налице хипотезата на чл. 201, ал. 2 КТ. Твърди се, че съдът неправилно кредитирал показанията на свидетеля – съпруг на ищцата, които не съответствали на обективната действителност. Излага се, че при разпита на свидетелката Я. пред първоинстанционния съд били допуснати процесуални нарушения. Оспорват се показанията на този свидетел като неверни. Сочи се, че комисията от НОИ е установила като нарушение, допуснато от работодателя, че не е проведено специфично обучение, включително за всеки възможен риск при обслужване на работното оборудване, а не на двойния клипавтомат, с който ищцата не е следвало да работи, и не били поставени знаци, надписи и маркировки, които да са лесно видими и идентифицирани от работниците. Направени са доказателствени искания за повторно изслушване на вещото лице, изготвило заключението по СТЕ, и на свидетелите Н. и Я.. Моли съда да отмени решението в обжалваната от него част и да отхвърли исковете. Претендира разноски.

Ищцата – Т. Й. СТ. оспорва въззивната жалба на ответника. Излага, че размерът на присъденото обезщетение бил занижен, а не завишен от 2 първоинстанционния съд. Отрича да е налице хипотезата на чл. 201, ал. 2 КТ, т.к. ищцата не била допринесла за трудовата злополука с допускането на груба небрежност. Оспорва да са допуснати твърдените от ответника процесуални нарушения в първоинстанционното производство. Моли съда да отхвърли въззивната жалба на ответника. Прави възражение за недължимост, евентуално – прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК на размера на претендираното адвокатско възнаграждение. Претендират се разноски.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ. Ищцата – Т. Й. СТ. твърди, че с ответника е била в трудово правоотношение от 19.03.2018 г. за длъжността „пакетировач“. На 21.03.2019 г. през работно време, по повод на извършваната работа при работа с автомат за поставяне на клипси 1-ви и 2-ри пръст на лявата й ръка били „защипани“ от работния орган на машината, при което е получила увреждане, изразяващо се в разкъсно-контузни рани и ампутация на крайната фаланга на първи и втори пръст на лявата ръка. В деня на инцидента ищцата е приета за болнично лечение, при което са извършени оперативни интервенции и е изписана на 24.03.2019 г. С разпореждане №23219/14.05.2019 г. на ТП на НОИ-гр. София инцидентът е приет за трудова злополука на основание чл. 55, ал. 1 КСО. Твърди, че в резултат на злополуката ищцата търпяла силни болки и страдания, не се чувствала добре физически и емоционално.

Възстановяването й продължавало и към момента на предявяване на иска.

Заради инцидента променила начина си на живот, а последиците от злополуката били завинаги. След злополуката и последвалата медицинска интервенция ищцата била временно неработоспособна. Трайно била нарушена функцията на захвата на лявата ръка, което затруднявало ежедневието й. Завинаги била лишена от възможността да води нормален трудов и социален живот. Ищцата твърди, че е претърпяла и имуществени вреди в размер на 47,40 лв., изразяващи се в заплащане на разходи, свързани със здравословното й състояние. Предявява иск за осъждане на ответника да й заплати сумата от 25 000 лв., частично от 50 000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, както и сумата от 47,40 лв. - обезщетение за имуществени вреди, причинени от настъпилата на 21.03.2019 г. трудова злополука със законната лихва върху сумите от датата на увреждането до окончателното им заплащане.

В срока за отговор е постъпил такъв от ответното дружество, което изцяло оспорва претенцията като допустима, но неоснователна и със завишен размер. Прави се възражение за съпричиняване по чл. 201, ал. 2 КТ. Твърди се, че всички защитни системи на процесната машина, с която станал инцидентът, били в изправност, а ответникът бил изпълнил всички нормативно установени изисквания за осигуряване безопасността на работниците. Излага, че на ищцата били предложени и оказани помощ и съдействие и й била изплатена сумата от 500 лв. за превръзки и лекарства.

Сочи, че ищцата не се възползвала от възможността да получи застрахователно обезщетение.

Видно от представения трудов договор от № 63/16.03.2018 г. страните 3 по делото са били в трудово правоотношение за длъжността „пакетировач“.

От представената по делото длъжностна характеристика за длъжността „пакетировач“, заемана от ищцата, е видно, че на заемащите тази длъжност работници не е възложено да работят с клипавтомати и не е част от трудовите им задължения отстраняването на проблеми при работата на машините в предприятието.

Не се спори, че трудовото правоотношение е прекратено след настъпване на трудовата злополука.

От представения Протокол № 15/25.04.2019 г. на НОИ ТП-Пловдив се установява, че работодателят не е осигурил на работещите с процесния клипавтомат специфично обучение относно безопасния начин за работа с машината. Не са били поставени предупредителни надписи на български език върху корпуса на машината, свързани с безопасността на труда. От протокола и от преписа от писмено обяснение на С. от 16.04.2019 г. се установява, че ищцата е включвала и изключвала процесната машина, бръкнала е с лявата си ръка под предпазната решетка, за да отстрани колбаса с дефектния клипс, без да вдига решетката или да спре машината, при което пръстите й са влезли в контакт с работния орган, от което е настъпила травмата.

С разпореждане № 23219/14.05.2019 г. на основание чл. 60, ал. 1 КСО на НОИ-ТПСГ злополуката, декларирана с вх.

291/26.03.2019 г. от осигурителя – „Е.Д.Д.“ ЕООД, станала с Т. Й. СТ. на 21.03.2019 г., е приета за трудова по чл. 55, ал. 1 КСО. Посочено е, че злополуката е станала през време и по повод на извършваната работа-при отстраняване на дефектно напълнена с пълнежна маса обвивка /черво/. Това довело до травматична ампутация на дисталните фаланги на 1-ви и 2-ри пръст на лявата ръка.

От епикриза, издадена от УМБАЛ „С.Г.“ ЕАД, на Т. Й. СТ., се установява, че ищцата е постъпила в болницата на 21.03.2019 г. и изписана на 24.03.2019 г.

От болничен лист от 25.03.2019 г. е видно, че на ищцата е определен отпуск поради болест в размер на 34 дни.

От съдебномедицинско удостоверение № 281/2019 г., издадено от д-р Я.

– лекар в отделение по съдебна медицина при УМБАЛ „С.Г.“ ЕАД – Пловдив, се установява, че е настъпила ампутация на крайните фаланги на първи и втори пръст на лявата ръка на С., като травматичните увреждания са причинени по най-общ механизъм на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и е възможно да са възникнали от притискане между металните части на клипс. В заключението се сочи, че причиненото трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник е завинаги.

От фактура

№1400024394/24.03.2019 г. и фактура

№1700005008/28.03.2019 г., издадени от УМБАЛ „С.Г.“ ЕАД, както и от представените с тях касови бонове се установява, че ищцата е заплатила сумата от общо 47,40 лв. за потребителски такси и освидетелстване на живо лице с издаване на медицинско удостоверение.

От експертно решение № 5556 от зас. № 183/30.10.2019 г. издадено от трети състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив“ АД, се доказва, че на ищцата е призната 20% трайно намалена работоспособност. Решението е издадено за срок от 3 години. Ведно с решението е приложен допълнителен лист № 1, в 4 който са изложени констатации от медицинските изследвания, представените документи и мотиви за експертното решение. От посочения допълнителен лист е видно, че противопоказни условия на труд за ищцата след инцидента са: тежък физически труд и натоварване на ляв горен крайник.

Представените други писмени доказателства са неотносими към предмета на доказване в настоящото производство, поради което не е необходимо да се обсъждат.

От заключението по съдебномедицинска експертиза, изготвено от съдебния лекар д-р Д. Н., се установява, че при инцидент на 21.03.2019г. ищцата Т.С. е получила следните травматични увреждания: травматично увреждане на крайната фаланга на палеца на лявата ръка, контрактура на пръста; травматично откъсване на крайната фаланга на показалеца на лявата ръка, контрактура на пръста. Установява се, че травматичните увреждания са настъпили в резултат от действието на твърди тъпи предмети и отговаря да са получени по посочения механизъм на трудова злополука. Посочено е, че травмите са причинили на пострадалата трайно затруднение в движенията на левия горен крайник за период по-голям от 30 дни в частта – захват с лявата ръка. Развилите се усложнения – контрактури на увредените пръсти самостоятелно са причинили на пострадалата постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. Посочено е, че уврежданията са свързани с интензивни болки и страдания, постепенно стихващи след оперативното лечение в период от около 30-40 дни, който е и период за обездвижване на крайника. Установено е, че е налице пълно зарастване на ампутационните чукани с развитие на пряко усложнение на първичната травма – контрактури, усложнения от възпалителен характер, пряко свързани с травмата, на увредените пръсти, причиняващи невъзможност за осъществяване на пълно свиване и разгъване на пръстите в нормален обем, което обективно реализира постоянен непълноценен захват с лявата ръка. При изслушването му вещото лице посочва, че ако процесните увреждания засягат водещата ръка, то ежедневното обслужване на пострадалия ще бъде по-силно затруднено.