Решение № 19714 от 31.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19714 гр. София, 31.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20251110132990 по описа за 2025 година

Предявени са от ищеца ..........” ЕАД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр. ........... обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл.

86 ЗЗД, срещу Е. Н. А., ЕГН **********, с адрес: гр. ..............., за установяване на вземания по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата 6150,77 лв. дължима главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. за имот с адрес: гр. ..............., аб. № 180750, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 26.03.2025 г. до окончателното й погасяване, 771,36 лв. обезщетение за забава върху дължимата главница за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 19.03.2025 г., 56,37 лв. неплатена цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 26.03.2025 г. до окончателното й погасяване, и 12,89 лв. обезщетение за забава върху дължимата главница за дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 19.03.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.04.2025 г. по ч.гр.д.№ 17368/2025 г. по описа на СРС, 157 с-в.

Ищецът ..........” ЕАД извежда съдебно предявените права при твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение.

Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да 1 заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след датата на публикуване на месечните сметки. Сочи, че ответникът не е изпълнил задължението си да заплати сумата 6150,77 лв. за потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. и 56,37 лв., представляваща цена за услуга дялово разпределение за периода 01.05.2022 г. до 30.4.2024 г. Претендира и заплащането на обезщетение за забава съответно в размер на 771,36 лв. върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 19.03.2025 г., и обезщетение за забава в размер на 12,89 лв. върху дължимата главница за дялово разпределение за периода 16.07.2022 г. до 19.03.2025 г., както и законната лихва върху главниците от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 26.03.2025 г. до окончателното й погасяване.

Ответникът Е. Н. А. в срока по чл. 131 от ГПК е подал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове при възражения, че не е собственик или ползвател на процесния имот, поради което не е в облигационни отношения с ищеца.

Не оспорва и признава доставеното количество топлинна енергия в имота за претендираната цена. Оспорва правото на ищеца да получава възнаграждение за дялово разпределение, доколкото услугата се предоставя от трето лице. Оспорва се и претенцията за лихви, тъй като ответникът не е поставен в забава. Във възражението по чл. 414 ГПК е релевирал възражение за изтекла в негова полза 3 годишна погасителна давност

Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната на ищеца „...........” ООД не изразява становище по предявените искове.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, сключен на 23.04.1991 г., въз основа на който ответникът Е. Н. А. е придобила собствеността върху недвижим имот, представляващ Ап......... находящ се в гр. ................

Ответникът е подал Данъчна декларация за придобития имот по чл. 26 ЗМДТ на дата 29.05.1991 г.

На дата 23.06.1987 г. ответникът е подал молба до ищцовото дружество за откриване на партида до отопление на процесния имот.

По делото е представено постановление за налагане на възбрана върху същия имот от дата 08.06.2020 г. за задължения на ответника по изпълнително дело № 20198630402172 по описа на ЧСИ Сия Халаджова с взискател ищцовото дружество.

Представено е Удостоверение от ГИС София с изх. № 68-00-1514/14/30.11.2012 г., съгласно което стар адрес: ж.к................. е идентичен с настоящ адрес: ж.к. ...............

Представен е Договор от 18.09.2006 г. между етажните собственици на сграда, находяща се на адрес: гр. ........... и третото лице - помагач „...........“ ООД с предишно фирмено наименование „....“ ООД за извършване от последното на индивидуално разпределение на топлинна енергия по апартаменти, съгласно системата за индивидуално измерване, за сключването на който е взето решение от общото събрание на етажната собственост на 13.07.2006 г., както и Договор от 09.06.2020 г., сключен между ищеца и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради етажна собственост.

Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от ..........“ АД на потребителите в гр. С.

По делото са представени обща фактура № 1026021763/31.07.2023 г., издадена след годишното изравнение с отразени количествата потребена топлинна енергия и 2 дължимата цена за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г. за сумата от 2544,55 лв., обща фактура № 1033745981/31.07.2024 г., издадена след годишното изравнение с отразени количествата потребена топлинна енергия и дължимата цена за периода 01.05.2023 г. – 30.04.2024 г. за сумата от 2927,43 лв., извлечение от сметка, в която са отразени дължимите суми за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. и общите фактури, както и индивидуални справки за използвана топлинна енергия за процесния период, изготвена от третото лице-помагач и два броя констативни протоколи за неосигурен достъп за отчет на уредите за дялово разпределение.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване, или ползване на имота на друго облигационно основание.

Предвид изложеното и видно от представените по делото писмени доказателства (Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, сключен на 23.04.1991 г. и молба за откриване на партида за отопление), може да се обоснове извод, че ответникът, като собственик на процесния имот е сключил договор за доставка на топлинна енергия с ищеца, следователно същият е имал качеството потребител на топлинна енергия за процесния имот за посочения в исковата молба период.

Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.

Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява 3 изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се налага извод, че между ответника и ищеца съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца ..........” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответниците е налице задължение да заплащат нейната цена, в качеството им на потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение № 2/2016 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е посочено, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.

Не е спорно по делото, че имотът на ответника се намира в сграда – етажна собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. В случая от представените протокол от общото събрание на етажните собственици, договор и от представените изравнителни сметки, се установи, че дяловото разпределение е възложено на третото лице – помагач „...........“ ООД.

Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на имотите, след което се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти.

Разпечатката съдържа 31 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/53ba171a-866e-436f-bfdc-143b01e96211