Решение № 120 от 24.08.2026, Районен съд - Сандански
- Съд
- Районен съд - Сандански
- Дело
- Административно наказателно дело 27/2026
- Вид
- Решение № 120
- Подписан
- 24.08.2026
- В сила
- 02.10.2026
- Състав
- Иван Йорданов Филчев
Цитирани разпоредби
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.119, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.129, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.139, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.179, ал.6, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.183, ал.5, т.2 · Закон за движението по пътищата
- §6, т.71 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 120 гр. Сандански, 24.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Иван Й. Филчев при участието на секретаря Йорданка Н. Стойкова като разгледа докладваното от Иван Й. Филчев Административно наказателно дело № 20261250200027 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Н. И. Н., ЕГН**********, с постоянен адрес в село П. община С., ул. „П.“ №*** против Наказателно постановление № 25-0339-001415 от 04.12.2025г., издадено от Началник група в РУ Сандански, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150.00 /сто и петдесет/ лева с равностойност в евро в размер на 76,69 /седемдесет и шест евро и шестдесет и девет евроцента/ , като на основание Наредба №Iз – 2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети 10 /десет/ контролни точки и за нарушение на чл.129, ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл.179, ал.6, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50.00 /петдесет/ лева с равностойност в евро в размер на 25,56 /двадесет и пет евро и петдесет и шест евроцента/.
С жалбата се иска отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се извършването на санкционираните нарушения.
В съдебното заседание жалбоподателя, редовно призован се явява лично и с упълномощен защитник. Двамата поддържат жалбата и искат отмяна на НП. Жалбоподателя дава обяснения, в което отрича да е извършил вменените му нарушения.
Въззиваемата страна, редовно призована не се явява, не изпраща представител.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 25.11.2025г. около 10.35ч. в град Сандански, по ул. „Воден“ , с посока на движение към ул. „Стефан Стамболов“ жалбоподателя управлявал товарен автомобил марка и модел „Д.“ с рег. №*****, собственост на „А.“ ООД София. В района на зеленчуковия пазар автомобилът бил спрян за проверка от служители на РУ Сандански – свидетелите Р. и К., тъй като същите възприели отнемане на предимство на пешеходец от страна на водача на автомобила и неработеща дневна дясна светлина. След като автомобилът бил спрян, била 1 извършена проверка на документите на водача и на автомобила. Било установено, че водач е именно жалбоподателя Н.. От служителите на РУ Сандански било обяснено на Н. какви нарушения е извършил. Н. възразил, че не извършвал описаните нарушение и опитал на място да поправи неработещата дясна дневна светлина. Предвид установените нарушения от свидетеля К. в присъствието на свидетелите Р. и Ч. бил съставен АУАН серия GA №4581342. Н. отказал да подпише АУАН и да получи препис от същия, като отказите били удостоверени с подпис на свидетелката Ч.. В АУАН било описано времето и мястото на извършване на нарушенията – отнемане на предимство на пешеходец на пешеходна пътека и управление на МПС с неизправна дясна дневна светлина. Нарушенията били квалифицирани като такива на чл.119, ал.1 от ЗДвП и на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Въз основа на АУАН Началник група към
РУ Сандански издал обжалваното НП. В наказателното постановление е възпроизведена идентична на изложената в АУАН фактическа обстановка. Нарушенията били квалифицирани като такива на чл.119, ал.1 от ЗДвП и на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, като на основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП на Н. било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150.00 лева и на основание чл.179, ал.6, т.1 от ЗДвП било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50.00 лева.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: обясненията на жалбоподателя, показанията на свидетелите Р., К., Ч. и Д., както и от приобщените към доказателствения материал по реда начл.283 от НПК писмени доказателства.
В основата на фактическите си изводи съдът постави показанията на свидетелите К., Р. и Ч., като отчете качеството им на очевидци и контролни органи, които не са заинтересовани.
Съдът не кредитира обясненията на жалбоподателя и показанията на свидетелката Д. – негова съпруга – поради явната им пристрастност и заинтересованост от изхода на производството. Като начала не се оспорват времето и мястото на проверката, както и безспорно установеното обстоятелство, че дясната предна дневна светлина на автомобила управляван от жалбоподателя не е била изправна. Жалбоподателят оспорва – и неговата съпруга потвърждава това – че на пешеходната пътека е нямало лице, чието предимство Н. е отнел. Имайки предвид че именно това се явява по-тежкото нарушение, свързано освен с поголяма по размер парична санкция и с отнемане на контролни точки, съдът приема ,че жалбоподателят и неговата съпруга представят ситуация, която да го оневини, но която не отговаря на фактите установени от свидетелите – полицейски служители. И тримата – К., Р. и Ч. – са категорични, че преди да бъде спрян за проверка Н. с управлявания от него автомобил е отнел предимството на жена, намираща се на пешеходна пътека.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена от в предвидения от закона срок от лице, адресат на санкционния акт, поради което е допустима. Разгледана по същество съдът намира същата за неоснователна.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие, съдът констатира, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи.
Съставеният АУАН и издаденото НП са в предвидената от закона писмена форма и съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете почл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Спазена е и законово регламентираната процедура по съставянето и връчването им, като съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити, в това число описание на нарушенията- дата и място, обстоятелствата, при които са извършени същите и правната им квалификация. АУАН е съставен в присъствие на нарушителя и отказът му да го подпише и да получи препис от него е удостоверен с подписа на трето лице.
2
Релевантните за обективната съставомерност на нарушенията признаци са описани по ясен и конкретен начин, като дадената правна квалификация съответства на словесното описание.
Предвид изложеното съдебният състав не констатира допуснати в хода на административно наказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяна на санкционния акт.
Районният съд намира наказателно постановление, предмет на настоящия съдебен контрол и за материалноправно законосъобразно.
С разпоредбата на чл.119, ал.1 от ЗДвП законодателят е задължил водача на нерелсово пътно превозно средство при приближаване към пешеходна пътека да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.
От обективна страна се установи, че на 25.11.2025г. около 10.35ч. жалбоподателя, като водач на товарен автомобил марка и модел „Д.“ с рег. № ***** преминал през пешеходната пътека, находяща се ул. "Воден“ в района на зеленчуковия пазар в град Сандански, без да пропусне намиращата се на пътеката пешеходци.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, тъй като нарушителят е съзнавал, че приближава пешеходна пътека, че е длъжен да намали или да спре, тъй по нея преминават пешеходци, съзнавал е общественоопасните последици, а именно, че застрашава обществените отношения, свързани с безопасността на транспорта, но се е отнесъл безразлично към настъпването на общественоопасните последици при пряката си цел да премине през пешеходната пътека, което е и сторил.
Санкционната разпоредба на чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП
- в редакция към момента на констатиране на нарушението - предвижда наказание "глоба" от 150 лв. за водач, който не осигури предимство, когато преминава през пешеходна пътека, поради което административно наказващият орган правилно е наложил санкция на основание, визиращо ангажирането отговорността на водач за извършеното от него нарушение. С оглед абсолютно определения от закона размер на наказанието за това нарушение, съдът е лишен от възможност да ревизира същото.
С разпоредбата на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП е въведено задължение за водачите на МПС да управляват технически изправни МПС. Съгласно §6, т.71 от ЗДвП „ "Незначителни неизправности", включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които са без значителни последствия за безопасността на превозното средство или без значително въздействие върху околната среда, както и други незначителни несъответствия“ Безспорно в този смисъл и неработеща дясна дневна светлина се явява незначителна неизправност, като управлението на МПС с незначителна неизправност съгласно чл.179, ал.6, т.1 от ЗДвП са наказва с „глоба“ от 50 лева. Видът и размерът на санкцията са определени в закона , поради което и същата не подлежи на корекция.
Принципно по отношение на това точно нарушение би могло да се приеме, че същото е маловажно, поради което е извършителя да не бъде наказан. В случая обаче е налице извършването на две отделни нарушения, като първото от тях – това на чл.119, ал.1 от ЗДвП е със значителна степен на обществена опасност, което и изключва възможността второто нарушение – управление на МПС с незначителна техническа неизправност – да се оценява като маловажно и неподлежащо на наказване.
Изложените съображения обуславят извод, че не са налице основания за изменение или отмяна на атакуваното наказателно постановление. Ето защо депозираната жалба следва да се остави без уважение като неоснователна, а атакуваното с нея наказателно постановление да се потвърди в цялост като законосъобразно и обосновано.
За прецизност на изложението е необходимо да се направят следните пояснения:
Съгласно чл.3 от Наредба №Iз 2539 от 17.12.2012г. на МВР за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане 3 на допълнително обучение "Контролни точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление. При налагане на наказания за нарушенията, посочени в тази наредба , в наказателното постановление се отбелязват броят на отнетите и броят на оставащите контролни точки. ".
Отнемането на контролни точки е обусловено от установяване по надлежен ред извършване на някое от посочените в чл. 6 от Наредбата нарушения, като наказателното постановление, установяващо нарушението и наложеното наказание, следва да е влязло в сила. Контролните точки са средство за отчет на извършваните нарушения от водача при упражняване на вече признатото му право, като в НП се посочва конкретният брой на отнетите точки, т. е. само се констатира последицата, но отнемането им не представлява самостоятелно наказание, наложено с наказателното постановление.
От друга страна съгласно принципа за законоустановеност на нарушенията и наказанията, наказания са само тези, посочени в закона. Административните наказания са посочени лимитативно в разпоредбата начл.13 от ЗАНН и в тях не е включено отнемането на контролни точки. Както беше посочено системата на контролните точки е средство за контрол, от страна на Пътна полиция, върху изрядното поведение на водачите на МПС, но отнемането им няма санкционен характер, по смисъла на ЗАНН. Така мотивиран и на основание чл.69, ал.9, вр. с ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът,
РЕШИ:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление (НП) № 25-0339-001415 от 04.12.2025г., издадено от Началник група в РУ Сандански, с което на Н. И. Н., ЕГН**********, с постоянен адрес в село П., община С., ул. „П.“ №***** за нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150.00 /сто и петдесет/ лева с равностойност в евро в размер на 76,69 /седемдесет и шест евро и шестдесет и девет евроцента/ , като на основание Наредба №Iз – 2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети 10 /десет/ контролни точки и за нарушение на чл.129, ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл.179, ал.6, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50.00 /петдесет/ лева с равностойност в евро в размер на 25,56 /двадесет и пет евро и петдесет и шест евроцента/.