Решение № 707 от 27.11.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 707 гр. София, 26.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов при участието на секретаря Цветанка Ист. Найденова като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Касационно гражданско дело № 20248002100058 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК и е образувано по по касационна жалба на Г. С.

С., чрез процесуалния му представител адвокат Д. А., срещу решение №223 от 31.07.2023г. по в.гр.д.№686/2022г. на Хасковския окръжен съд.

Състав на Хасковския окръжен съд е :

- потвърдил решение № 260004 от 29.03.2022 год., постановено по гр.д. № 682/2019год. по описа на Районен съд – Харманли, с което е допусната съдебна делба между К. С. С. и Г. С.

С. на съсобствения им недвижим имот : поземлен имот с идентификатор ***по КККР, с административен адрес – [населено място], [улица], с площ от 223 кв.м. с трайно предназначение на територията : урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, с номер по предходен план ***, при граници: ***, ***, ***, ***, ***, ведно с построените в имота: сграда с идентификатор ***, с площ от 68 кв.м., на два етажа, с предназначение: жилищна сграда еднофамилна ; сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 33 кв.м., на един етаж, с предназначение: хангар, депо, гараж, при квоти, както следва: за К. С. С. – 1666/ 2712/833/1356/ ид.ч., а за Г. С. С. – 1046/2712/523/1356/ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***по КККР, ведно с построената в имота сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 33 кв.м., на един етаж, с предназначение : хангар, депо, гараж ; за К. С. С. – 13/21 ид.ч., а за Г. С. С. – 8/21 ид.ч. от сграда с идентификатор ***, 1 с площ от 68 кв.м., на два етажа, с предназначение: жилищна сграда еднофамилна.

- потвърдил решение № 260008 от 18.07.2022 год., постановено по гр.д. № 682 / 2019 год. по описа на Районен съд – Харманли в частта, с която е оставена без уважение молба с вх. № 260680 от 26.04.2022 год., подадена от Г. С. С., представляван от пълномощника си – адвокат Д. А., за допълване на Решение № 260004 от 29.03.2022 год., постановено по гр.д. № 682/2019 год. по описа на Районен съд – Харманли, в частта относно искането за извършване на делба на лятна кухня.

- отменил решение № 260008 от 18.07.2022 год., постановено по гр.д. № 682 / 2019 год. по описа на Районен съд – Харманли в частта, с която е оставена без уважение молба с вх. № 260680 от 26.04.2022 год., подадена от Г. С. С., представляван от пълномощника си – адвокат Д. А., за допълване на решение № 260004 от 29.03.2022 год., постановено по гр.д. № 682/2019 год. по описа на Районен съд – Харманли, в частта относно искането за присъждане на обезщетение по чл.344, ал.2 от ГПК, вместо което е постановено друго за отхвърляне на заявеното като привременна мярка по чл.344, ал.2 от ГПК, искане на Г. С. С., ЕГН [ЕГН] против К. С. С., ЕГН [ЕГН] за заплащане на сума в размер на 500лева - месечно обезщетение за ползване на недвижим имот, допуснат до делба с решение № 260004 от 29.03.2022 год., постановено по гр.д. № 682/2019 год. по описа на Районен съд – Харманли.

В касационната жалба се поддържа, че така постановеното решение е нищожно, недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Ответникът по касационната жалба К. С. не е депозирала писмен отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК.

Въззивният съд е приел, че от представеното по делото удостоверение за наследници с изх.

№ 126 от 26.02.2019год. се установява, че Т. Г. С., починал на 11.06.1994год. е оставил за наследници по закон Г. Т. С. – син, починал на 01.07.2000год. и страните по делото – Г. С. С. и К. С. С., които са деца на С. Т. С., починал на 01.09.1991год.

С нотариален акт от 01.10.1965 год., Т. Г. С. – дядо на страните по делото е признат за собственик по давностно владение и покупка на следния недвижим имот, а именно – дворно място – застроено и незастроено от 372 кв.м., ведно с построените в него паянтово жилище, навес и обор, находящ се в [населено място], за което е отреден парцел ***. – ***в кв.***по плана на града, в сила от 1958год.

С нотариален акт от 19.02.1966год., Т. Г. С. е признат за собственик на 80 кв.м. от имот пл.№ ***, придадени към собствения му парцел ***., с пл.№ ***в кв.***, по силата на дворищната регулация.

С нотариален акт от 25.04.1970 год., Т. Г. С. се е разпоредил в полза на трети на спора лица, с 1/2 ид.ч. от дворно място, цялото застроено и незастроено от 452 кв.м., ведно със северната част от построената в това място нова къща – близнак, цялото представляващо имот пл.

№***в кв.***, съставляващо парцел №***. по плана на [населено място], в сила от 1958год.

С договор за покупко – продажба, оформен с нотариален акт от 14.12.1974год., Т. Г. С. се е разпоредил в полза на сина си – С. Т. С. – баща на страните по делото със следния недвижим имот, а именно: 164/452 ид.ч. от дворно място - застроено и незастроено, цялото 2 урегулирано от 452кв.м., ведно с 5/7 ид.ч. от южната на построената в това място нова къща близнак, която южна част представлява самостоятелно жилище на един етаж и сутерен /партер/, с обща разгъната площ от 116кв.м., което място се намира в [населено място] и съставлява съсобствен парцел № ***. с пл.№ ***, в кв.***по плана на града, в сила от 1958 год.

С договор за покупко-продажба, оформен с нотариален акт № 657 от 10.12.1993 год., Т. Г. С. се е разпоредил в полза на внучката си - К. С. С. /ищцата/ със следния свой недвижим имот, а именно: 2/3 ид.ч. от 62/452 ид.ч. от парцел ***., застроен и незастроен, урегулиран, при неуредени регулационни сметки, целият от 452 кв.м., отреден за имот пл.№ ***, кв.***по плана на [населено място] в сила от 1979 год., ведно с 2/3 ид.ч. от 2/7 ид.ч. от построената в южната част на парцела- в имот с пл.№ ***, къща – близнак.

С договор за дарение, оформен със същия нотариален акт, Г. Т. С. се е разпоредил в полза на племенницата си К. С. С. със следния свой недвижим имот, а именно: 1/6 ид.ч. от 62/452ид.ч. от парцел ***., отреден за имот пл.№ ***и ***, кв.***по плана на [населено място] в сила от 1979 год., ведно с 1/6 ид.ч. от 2/7 ид.ч. от построената в южната част на парцела - в имот с пл.№ ***, къща – близнак.

Като писмени доказателства по делото са приети 2 бр. акта, видно от които е, че Т. Г. С. е сключил граждански брак с К. К. С. на 03.03.1938год., а Г. Т. С. е сключил граждански брак с К. И. С. на 04.08.1968год.

От заключението, представено по допуснатата при разглеждане на делото пред въззивния съд, техническа експертиза се установява, че със заповед № 626 от 23.07.1979год. е одобрен действащия към момента кадастрален и регулационен план на [населено място], на който парцел ***. – ***по плана от 1958 год. е нанесен като парцел ***., с площ от 452 кв.м., в кв.***, отреден за дворни места с пл.№ ***и ***.Северната част от къщата близнак попадала в дворно място с пл.№ ***, а южната – в дворно място с пл.№ ***.Със Заповед № РД – 18 – 9 от 23.03.2006 год. на ИД на АГКК са били одобрени кадастралната карта и кадастрални регистри на [населено място].На КК дворно място с пл.№ ***е нанесено като ПИ с идентификатор ***, а дворно място с пл.№ ***– като ПИ с идентификатор ***.За двата поземлени имота бил отреден УПИ - парцел ***., кв.***, целият парцел с площ от 452 кв.м.Южната част на къщата – близнак била нанесена като самостоятелна сграда с идентификатор ***, а северната част на къщата – близнак – с идентификатор ***.В ПИ с идентификатор ***по КК на населеното място били нанесени – еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ***, на два етажа, със застроена площ от 68 кв.м. и сграда – гараж с идентификатор ***, на един етаж, със застроена площ от 33 кв.м.На място конфигурацията на сградата, респективно площта й не отговаряли на тези по КК.Действителната площ на сграда – гараж с идентификатор ***била 48 кв.м., като южната й част била гараж с площ от 26 кв.м., а северната – лятна кухня с площ от 22 кв.м.Площта на навеса била 7 кв.м.

Жилищната сграда – близнак, представляваща една цяла сграда с два самостоятелни обекта в нея – жилища, апартаменти – северен и южен, всеки от тях на две нива, изградена в периода 1965 – 1970год.

От заключението, представено по допуснатата при разглеждане на делото пред 3 първоинстанционния съд съдебно – техническа и оценителна експертиза се установява, че за жилищната сграда не са открити строителни книжа или удостоверения за търпимост.По отношение на сграда с идентификатор ***, вещото лице е посочило, че същата е със смесено предназначение - в северната й част била разположена лятна кухня, а в южната част – гараж.В КП от 1979 год. било предвидено петно за изграждане на сградата със смесено предназначение.В КК била отразена само южната част от сградата, с предназначение – гараж.Частта от сградата от север с предназначение – лятна кухня не била нанесена в КК.За тази сграда не били открити строителни книжа или удостоверения за търпимост.Сградите били допустими по действащия застроителен план.В заключение експертът посочва, че в имота няма сграда, която да не е нанесена и записана в кадастъра.

Въз основа на горното въззивният съд е приел за безспорно, че страните по делото изчерпват кръга от лица, между които следва да се допусне делбата на посочените в исковата молба имоти. През 1965 год. – 1966 год., дядото на страните по делото по бащина линия – Т. Г. С. е придобил по давност и регулация правото на собственост върху дворно място, за което е отреден парцел ***., имот пл.№ ***, с площ общо от 452 кв.м., от които 372 кв.м. – по давност и 80 кв.м. – по регулация, съгласно плана на [населено място], в сила от 1958 год., ведно с построените в него паянтово жилище, навес и обор. Към момента на придобиване правото на собственост – 1965 – 1966 год., е в сила Закон за лицата и семейството, уреждащ режима на имуществената разделност.Безспорно е също така, че бракът между Т. Г. С. и съпругата му К. К. С., сключен през 1938 год., до влизане в сила на Семейния кодекс от 1968 год., с който се установява имуществена общност между съпрузите за придобитите по време на брака им вещи и права върху вещи, не е бил прекратен, поради което съпружеската общност се разпростира и върху имуществата, придобити от съпрузите до влизането на кодекса в сила, независимо от това на чие име са придобити.Така, след смъртта на К. К. С., починала през 1991год., призовани към наследяване са съпругът й – Т. Г. С. и двамата й сина – С. Т. С. и Г. Т. С., при което правата им от наследството са в размер на 4/6 ид.ч. – за съпруга /1/2 ид.ч. на лично основание, в резултат на прекратената имуществена общност и 1/6ид.ч. – по наследство/ и по на 1/6ид.ч. – за двамата й сина.Отчитайки това, че приживе Г.

Т. С. се е разпоредил със своята 1/6 ид.ч. част от наследството в полза на ищцата – негова племенница, наследниците му – съпруга и син, не участват в делбата.При определяне кръга от лицата, между които следва да се допусне делбата следва да бъде отчетено и това, че приживе Т. С. се е разпоредил със своята част от наследството в полза на внучката си – ищцата по делото и в полза на сина си С. Т. С., след смъртта на който призовани към наследяване са децата му – ищцата и ответника, на оставеното от него наследство, включващо придобитата от баща му част от имота по силата на извършена в негова полза разпоредителна сделка и придобитата по наследство след смъртта на майка си – 1/6 ид.ч.

Прието е още, че имот с идентификатор ***по КККР е идентичен с част от парцел ***., имот пл.№ ***, с площ от 452 кв.м., съгласно плана на [населено място], в сила от 1958год.Със заповед № 626 от 23.07.1979 год. е одобрен действащия към момента кадастрален и регулационен план на [населено място], на който парцел ***. – ***по плана от 1958 год. е нанесен като парцел ***. – ***, ***с площ от 452кв.м. в кв.***, отреден за 4 дворни места с пл.№ ***и ***. Северната част от къщата близнак попада в дворно място с пл.№ ***, а южната – в дворно място с пл.№ ***. Промяната в регулационния статут на имота през 1979 год. е осъществена след извършено от страна на Т. С. разпореждане с 1/2 ид.ч. от дворното място, ведно със северната част от построената в него нова къща – близнак, в полза на трети на спора лица, по силата на договор за покупко – продажба, обективиран в НА № 91, том 1, дело № 188 / 1970 год.