Определение № 2474 от 19.09.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2474 гр. Пловдив, 19.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20245300502301 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл. 130 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на Х. Н. К., ЕГН: **********, подадена чрез пълномощника й адв. С. Н., против определение № 789 от 09.07.2024 г., постановено по гр.д. № 634/2024 г. на Районен съд - Карлово, II гр.с., с което е върната исковата молба и прекратено производството по делото по предявения от Х. Н. К. против „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: 175074752 , установителен иск – за прогласяване на нищожността на клаузата за заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги в размер на 86.13 лева, от сключения между нея и ответното дружество договор за потребителски кредит №3014577646 от 25.11.2016 г. В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, като се иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В писмения си отговор ответника по жалбата „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: 175074752, взема становище за нейната неоснователност и настоява за потвърждаване на обжалваното определение като правилно и законосъобразно.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

1

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба на Х. Н. К., ЕГН:

**********, против „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: 175074752, с която е предявен установителен иск за прогласяване нищожност на клаузата за заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги в размер на 86.13 лева, от сключения между нея и ответното дружество договор за потребителски кредит №3014577646 от 25.11.2016 г. С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че правата на ищцата могат да бъдат защитени чрез претенция за връщане на даденото без основание, но не и чрез самостоятелно предявяване на установителен иск за нищожност на клаузата, поради което установителният иск бил лишен от правен интерес. По така изложените съображения съдът е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото досежно предявения установителен иск.

Така постановеното определение е правилно.

За предявяване на установителен иск за нищожност на договорна клауза следва да е налице правен интерес, който е положителна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, за която съдът следи служебно. Безспорно е, че наличието на нищожни клаузи в сключен между страните договор само по себе си може да обоснове правен интерес от предявяване на установителен иск, но само когато ищецът е заплашен да бъде принуден да заплати суми, начислени му в резултат на приложението на тези клаузи. В случая такава угроза за ищцата не е налице, тъй като крайният падеж на договора е настъпил на 20.03.2017г. и сумата в размер от 86,13 лева , дължима по клаузата уговорена между страните в договора за закупен пакет за допълнителни услуги , е била заплатена от ищцата на ответното търговско дружество. След като разместването на материални блага между патримониумите на ищцата и ответника вече е налице, то с предявения иск за прогласяване нищожността на процесната клауза от договора, правното положение от преди разместването няма да бъде възстановено и целеният резултат няма да бъде постигнат. Следователно за ищцата не е налице правен интерес от воденето на установителен иск, тъй като е налице по-интензивна 2 форма на защита посредством предявяване на осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за връщане на платена без основание сума. Именно в производството по осъдителния иск съдът ще разгледа възраженията на ищцата за нищожност на договорната клауза, въз основа на която е извършено плащането.

С оглед на изложеното настоящият състав на Окръжен съд - Пловдив намира, че подадената жалба е неоснователна, а обжалваното определение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 789 от 09.07.2024 г., постановено по гр.д. № 634/2024 г. на Районен съд - Карлово, II гр.с..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3