Определение № 4507 от 01.12.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4507 гр. Варна, 30.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Ивелина Владова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно частно гражданско дело № 20233100502316 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по повод частна жалба на М. Х. А., вх.№ 85548/14.11.2023г. по регистратурата на ВРС, подадена чрез процесуалния му представител, срещу определение № 13166/03.11.2023г. постановено по гр.д. № 9309/2023г. по описа на ВРС, 48-ми състав, с което е прекратено производството по предявените от жалбоподателя субективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, В ЧАСТТА за приемане за установено по отношение на ответниците Н. Г. Г., М И. М., П. С. И. и Д. Ж. П., че същите не са собственици на 2/3 ид.части от недвижим имот с ид. № 124.405 по кадастралния план на местност „Перчемлията", землище с. Осеново, община Аксаково, област Варна, с площ 600 кв. м., при граници на целия имот по скица: на север[1]път, на изток - имот № 124.406, на запад-имот № 124.404, на юг- гора, както и В ЧАСТТА, с която е прекратено производството по искането по чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на съставения в полза на Н. Г.

Г. констативен нот.акт за собственост № 142, том 2, рег.№ 11377, дело № 209/02.08.2019г. на нотариус Роза Кожухарова по отношение на 2/3 части от имота, за който е издаден нотариалния акт.

В частната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на обжалваното прекратително определение в посочените части. Оспорват се изводите на съда, че ищецът М. А. е легитимиран да предяви искове за собственост само за 1/3 ид.част в качеството му на наследник по закон на общия наследодател Н Т, поради това, че има и други наследници по закон на общия наследодател, които притежават останалите 2/3 ид.части от имота.

Поддържа, че посочените в удостоверението за наследници лица - Й Н А. и Тодор Неделчев А. са починали синове на Н Т, които не са оставили наследници, видно от отразяването в удостоверението № АУ-12/01.03.2012г., поради което той е единствен негов наследник по закон. На това основание моли да бъде отменено прекратителното определение по 1 отношение на исковете за собственост за 2/3 ид.части от имота и по искането за отменя на нот.акт № 142/2019г. за 2/3 ид.части от имота посочен в него и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по целия заявен предмет на спора.

СЪДЪТ, след служебна проверка констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл.

274, ал. 1, т. 1 от ГПК, от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Процедура по чл.276, ал.1 от ГПК не е провеждана на основание чл.130, изр.2 от ГПК. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Производството пред ВРС е образувано по предявени от М. Х. А. пасивно субективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за приемане за установено по отношение на ответниците Н. Г. Г., М И. М., П. С. И. и Д. Ж. П., че не са собственици на имот с ид.№ 124.405 по кадастралния план на местност „Перчемлията", землище с. Осеново, община Аксаково, област Варна, с площ 600 кв. м., при граници на целия имот по скица: на север- път, на изток - имот № 124.406, на запад-имот № 124.404, на юг- гора и искане за отмяна по чл. 537, ал.2 от ГПК на нотариален акт по обстоятелствена проверка № 142, том 2 per. № 11377, дело 209 от 02.08.2019г. на нотариус Роза Кожухарова, както и за обезсилване на нот.актове за правни сделки вписани в СВ-Варна под № 41, т. LXTV, д. 13921, вх. per.

22941/ 02.09.2019г. дв. вх. 22771; № 154, т.XV, д. 3368, вх. per. 6046 от 12.03.2021г., дв. вх.

№ 5932 и нот. акт № 47, т. XII, д. 2557, вх. per. 4564/ 20.02.2023г., дв. вх. 4514 на СВ-Варна.

Твърденията на ищеца са, че е единствен наследник по закон на Н А. Турнов като с решение № 12671/11.11.1996г. на ПК-Аксаково е възстановено правото на собственост по отношение на притежаван от него имот - нива с площ от 5 дка, без посочени граници, находящ се в терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в землището на с.Осеново, местност “Перчемлията“. Посочва, че за местността е приет ПНИ със заповед на Областния управител на гр.Варна № РД-23-7706-77/06.06.2023г. В границите на възстановения имот попадали 8 новообразувани имота, сред които и процесния – ПИ с ид.№ 124.405 записан като собствен на ответника П. С. И. по силата на нот.акт за покупко- продажба от 12.03.2021г. Продавач на имота е била ответницата М И. М., която пък придобила собствеността чрез договор за покупко-продажба от Н. Г.. Г. се легитимирала като собственик на имота по силата на констативен нот.акт № 142, том 2 per. № 11377, дело 209 от 02.08.2019г. Понастоящем собственик на имота бил Д. Ж. П., който го закупил от П. И. на 20.02.2023г. с нот.акт № 47/2023г. Оспорва, че ответниците са придобили и притежават права по отношение на процесния имот, поради което моли да бъде прието за установено, че не са собственици.

Ищецът обосновава правен интерес с твърдения, че след като съдът установи, че ответниците не притежават право на собственост върху процесния имот, ще е възможно административната процедура по възстановяване на собствеността да завърши в негова полза чрез издаване на заповед на кмета по реда на §4, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

С обжалваното определение ВРС е приел, че за ищеца М. А. не е налице правен интерес от предявените отрицателни установителни искове за собственост касателно 2/3 2 ид.части от процесния имот, предвид на това че той се легитимира като собственик само на 1/3 ид.част от имота в качеството на наследник по закон на общия наследодател Н Т и е прекратил производството по исковете в тази част, включително за отмяна на нот.акт № 142, том 2, per. № 11377, дело 209 от 02.08.2019г. за 2/3 ид.част от имот с ид. № 124.405 по кадастралния план на местност „Перчемлията", землище с. Осеново, община Аксаково.

За да се произнесе, ВОС съобрази следното:

Съгласно уредената в чл. 124, ал. 1 от ГПК възможност, всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно право, когато има интерес от това. Правен интерес от предявяването на установителен иск за собственост е налице винаги, когато ищецът твърди притежавано от него самостоятелно /или в съсобственост/ право на собственост по отношение на конкретен имот; притежавано ограничено вещно право или когато се цели защита на фактическо състояние по отношение на имот, което се оспорва от ответната страна с фактически и/или правни действия. Интерес е налице и когато отричането на правото на собственост на ответника по отношение на спорния предмет би довело до възможност за пораждане на права в полза на ищеца /например придобиване на собственост на оригинерно основание, завършване на реституционна процедура и др./. Във всички случаи обаче наличието на правен интерес предполага наличие на твърдения за защитимо право по отношение на имота предмет на заявения установителен иск за собственост.

В случая ищецът по предявените пасивно субективно съединени отрицателни установителни искове за собственост М. Х. А. обосновава правния си интерес от воденето им с факта, че ако отрече правата на ответниците по отношение на процесния имот, ще е възможно да бъде довършена реституционната процедура в негова полза с издаването на заповед на кмета по реда на § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Процесуалната легитимация на ищеца произтича от твърденията му, че е единствен наследник по закон на общия наследодател Н Т и те съответстват на правния му интерес от предявяване на иск за отричане на правото на собственост на ответната страна по отношение на целия имот. Представените по делото удостоверения за наследници изх.№ 63/10.07.2023г. издадено от Община Варна, удостоверението за наследници изх.№ АУ-12/01.03.2012г. издадено от с.Осеново, Община Аксаково и удостоверението за наследници изх.№ АО188/03.11.2005г. издадено от с.Осеново, община Аксаково не установят, че синовете на наследодателя - Й Н А. и Тодор Неделчев А. понастоящем са живи респективно, че имат живи наследници. Напротив в удостоверенията за наследници от 03.11.2005г. и това от 01.03.2012г. изрично е посочено, че лицата са починали и нямат наследници като липсват и доказателства в противен смисъл. Следователно не е било налице основание тези факти да се презумират от първоинстанционния съд и с тях да се обосновава извод за недопустимост на исковете за разликата над 1/3 ид.част от имота. Дали и в какъв обем ще бъдат установени от съда наследствени права на ищеца на база анализ на доказателствата е въпрос на материалноправна, а не на процесуална легитимация на ищеца.

Ищецът не е твърдял да притежава само идеални части от възстановения имот, за да 3 бъде ограничено правото му да предяви иск за защита на правата си в цялост. А дори да беше така, с оглед позоваването на възможност да придобие права, ако отрече конкуриращите такива на ответника, то отново правният му интерес обуславя отричането им в цялост, а не в съответна идеална част. В този смисъл е и разрешението по ТР № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС, както и съдебната практика: Решение № 130/04.01.2021г. по гр.д.№ 746/2020г. на ВКС; Решение № 59/17.07.2019г. по гр.д.№ 2214/2018г. по описа на ВКС и др.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че за ищеца М. А. е налице правен интерес от предявените отрицателни установителни искове по отношение на целия имот с ид. № 124.405 по кадастралния план на местност „Перчемлията", землище с.

Осеново, а не само за 1/3 ид.част от него. На това основание прекратителното определение по исковете за собственост касателно 2/3 ид. части от имота се явява неправилно и следва да бъде отменено. По аналогични съображения допустимо е и искането му по чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на констативния нот.акт № 142, том 2, рег.№ 11377, дело № 209/02.08.2019г. на нотариус Роза Кожухарова съставен в полза на Н. Г. по отношение на целия имот, а не само за 1/3 ид.част от него. Прекратителното определение касателно искането по чл.537, ал.2 от ГПК за 2/3 ид.части от имота по цитирания констативен нот.акт следва да бъде отменено и делото върнато за произаняне по цялото искане на ищеца.

При връщане на делото, съдът следва да извърши самостоятелна преценка за правен интерес на ищеца от отричане правата на всички посочени ответници извън последния приобретател на имота и неговия праводател, за които в мотивите по т.3Б от Тълкувателно решение от 14.03.2016г. по т.дело № 4/2014г.на ОСГК на ВКС се приема, че такъв е налице.

Преценката предполага да бъде извършена въз основа на обосновани твърдения на ищеца в исковата и/или уточняващата я молби касателно оспорването на правата му от всеки от ответниците, срещу които е насочен иск за собственост.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 13166/03.11.2023г. постановено по гр.д. № 9309/2023г. по описа на ВРС, 48-ми състав, В ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ, с които е прекратено производството по предявените от М. Х. А. субективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за приемане за установено по отношение на ответниците Н.

Г. Г., М И. М., П. С. И. и Д. Ж. П., че същите не са собственици на 2/3 ид.части от недвижим имот с ид. № 124.405 по кадастралния план на местност „Перчемлията", землище с.

Осеново, община Аксаково, област Варна, с площ 600 кв. м., при граници на целия имот по скица: на север път, на изток - имот № 124.406, на запад-имот № 124.404, на юг- гора като недопустимо и е прекратено производството по искането по чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на съставения в полза на Н. Г. Г. констативен нот.акт за собственост № 142, том 2, рег.№ 11377, дело № 209/02.08.2019г. на нотариус Роза Кожухарова по отношение на 2/3 части от имота, за който е съставен нотариалния акт.

4

ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него при съобразяване и на изложените в мотивната част указания.