Решение № 260028 от 16.10.2020, Районен съд - Свищов

Р

Е Ш Е

Н И Е

№

260028 гр.Свищов,16.10.2020 година

Свищовският районен съд в публично заседание на 7.10.2020 година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТОЯНОВА при секретаря Петя Братанова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.290 по описа за 2020 г. за да се произнесе, взема предвид:

Производство по чл. 127а СК.

Производството по делото е образувано по подадена молба от Е.Ц.Т., чрез адв.П.Д. против С.Х.К., гражданин на И.. Твърди, че детето С. С. е родено на *** ***, В. от съжителството ѝ с ответника С.Х.К.. За раждането на С. е пресъставен Акт за раждане №27/21.07.2014г. по регистъра на Община Свищов. Страните са живеели в гр. Л., В.

, заедно с децата на ответника С., С. и С. С., както и С. С. , а на 22.06.2016г. ищцата е родила детето В. Т.. През 2016г. ищцата Е.Ц.Т. е пострадала от акт на домашно насилие, извършен от ответника, в резултат на което съжителството им е преустановено, а въпросът е разгледан от Съда по семейни въпроси в гр.Л. по дело №LE17C00823. Постановено е Решение №10/30.04.2018г., децата С. С. и В. Т. да имат местоживеене при майката Е.Т.. Ищцата работи във В., детето С. посещава училище. Бащата С.Х.К., гражданин на И. е с неизвестен адрес и между страните няма контакт. Майката е с българско гражданство, както и всички нейни роднини живеят в България. Детето С. познава роднините си от посещенията им във В., но за него е от значение да има възможност да посещава България, да опознава българския бит, култура и традиции.

Посочва, че за пътувания в чужбина на детето е необходимо да бъдат издадени необходимите лични документи, както и разрешение за напускане на територията на страната от родителите. Ищцата не може да установи контакт с ответника. До момента липсвало съгласие на бащата на детето, поради което предявява иск за заместване съгласието на ответника по делото малолетното дете да бъде снабдено с лични документи за пътуване в чужбина, както и да пътува извън пределите на България до Кралство

В. неограничен брой пъти , като за тези пътувания да бъде придружавана от майка си Е.Ц.Т. или от упълномощен от нея представител, за срок до навършване на пълнолетие. Претендира разноски, съгласно списък.

В дадения от съда срок е постъпил отговор от адв.С.Т., назначен за особен представител на ответника, в който същият заявява, че искът е основателен, доколкото съдът е компетентен да се произнесе по претенцията.Това становище поддържа и в съдебно заседание.

Като обсъди събраните по делото доказателства, съдът намери за установено:

Не се оспорва, че страните са родители на малолетното дете С. С.. Видно от Удостоверение за раждане, издадено по Акт за раждане № 0027/21.07.2014 г. на Община Свищов, С. С. е родена на ***г*** , В. от майка Е.Ц.Т. и баща С.Х.К.. Страните са съжителствали съвместно до 2016г. в гр.Л.. Видно от представения легализиран превод на Решение №10 от 30.04.2018г. по дело №LE17C00823, Съдът по семейни въпроси в гр.Л. е постановил детето С. да живее с майката Е.Ц.Т..Делото е образувано в резултат на упражнено домашно насилие от страна на ответника С.Х.К. спрямо Е.Ц.Т..От тогава страните нямат контакт, като ответникът е с неизвестен адрес. Понастоящем ищцата, заедно с децата С. и В. живеят в гр.К., В.. Представено е удостоверение от Общинско начално училище У.,гр.К., видно от което детето С. С. е записана като ученичка от 5.09.2018г. и посещава училището. Детето е асоциирано в тази среда, но има желание да опознае и родината на майка си, при положение че е български гражданин. Към настоящия момент детето не може да пътува. По делото бяха разпитани свидетелите Ц.Н.-баща на ищцата и Т.А.-братовчедка на ищцата, които свидетелстваха за гореописаните факти, както и невъзможността на детето да си дойде през лятото в България, за което има огромно желание.Детето говори български език, и от тази учебна година посещава и българското училище в К.. Поддържа контакт с българските си роднини чрез социалните мрежи, но много се натъжава от факта, че не може да дойде лично в България.

Представено е становище от Дирекция

“Социално подпомагане” гр. Свищов, съгласно което е в интерес на детето С. да бъде снабдено с лични документи за пътуване в чужбина.Това ще му даде възможност да изгради пълноценна представа за българския бит и култура, както и да поддържа контакт с разширената семейна среда.

Предвид така установеното от фактическа страна, настоящият състав достигна до следните правни изводи:

Производството е с правно основание чл. 127а от СК и при липсата на съгласие на бащата на детето С., относно издаването на паспорт на детето и необходимостта от съгласие и на двамата родители, за да пътува детето извън страната , майката се е обърнала към съда с молба за заместване на липсващото съгласие на бащата.Това производство има характер на спорна съдебна администрация и постановеното от съда не се ползва със сила на пресъдено нещо и може да бъде променяно при изменение на обстоятелствата, а не исково по което съдът се произнася с решение, което има сила на пресъдено нещо. В тази връзка по възраженията относно международната компетентност на съда ие налице произнасяне в Определение от 9.09.2020г.

В случая, съобразно действащото законодателство в страната е необходимо детето С., както да има личен документ, в случая паспорт, така и да има съгласие и на двамата родители детето им да пътува извън пределите на страната. На преценка подлежи в конкретния случай дали уважаването на искането за заместване на съгласието на бащата за разрешението то да пътува извън страната е в негов интерес и дали няма по някакъв начин да бъде накърнен този интерес при поставените ограничения от бащата.

При отчитане на всички конкретни обстоятелства по делото , искът следва да се уважи , като се допусне поискано заместване на съгласието за издаване на паспорт и пътувания на детето С. до България и обратно до Кралство В., без ограничения на броя на пътуванията, продължителността и времето, през които се провеждат, само със съгласието на неговата майка или упълномощено от нея лице.

Детето живее при ищцата, липсват данни за постановен конкретен режим на лични контакти между детето и бащата, като са налице такива за влошени отношения и липса на контакт между страните. Понастоящем ответникът е с неизвестно местопребиваване. При липса на възможност да се установи контакт с бащата , детето е поставено в неблагоприятно положение да не може да се снабди с документ за самоличност и да пътува. В този смисъл са изискванията на чл. 10, ал. 2 от Конвенцията на ООН за правата на детето- да се зачита правото на детето или на неговите родители да напускат която и да е страна, включително и собствената и което право подлежи само на тези ограничения, които са предписани от закона и които са необходими за защита на националната сигурност, обществения ред, общественото здраве или морал или правата и свободите на други лица, както и с чл. 35, ал. 1 от Конституцията на РБ е прогласен принципът на всеки да има право свободно да избира своето местожителство, да се предвижва по територията на страната и да напуска нейните предели и чл. 33, ал. 3 от ЗБЛД, който също предвижда, че правото на детето на свободно придвижване, включително паспорт да може да бъде ограничено само за защита на националната сигурност, обществения ред, здравето на гражданите или правата и свободите на други граждани.

В случая при конкретната преценка на обстоятелствата по делото се установява, че детето С. ще има възможност при пътуването извън страната ,да се връща, живее и учи във В., където и в момента живее и учи. Освен това детето има близки и роднини в България ,на които ще гостува през лятната ваканция,както и по други поводи.

С оглед на което изцяло в интерес на детето е да се осигури възможност да му бъде издаден нов паспорт и свободно да се предвижва освен на територията на страната и да напуска нейните предели и което е конституционно прогласен принцип.

По направеното искане за допускане на предварително изпълнение на решението с оглед предвидената такава възможност в чл. 127а, ал.

4 от СК, настоящият състав намира, че същото следва да се допусне.

Претендирани са разноски от ищцата, съгласно представен списък – 530,00лева, от които 30,00лева –ДТ, 300 лева-адвокатско възнаграждение и 150,00лева възнаграждение на особен представител, както и 50,00лева-такси за удостоверения и публикация в ДВ. С оглед изхода на делото същите следва да бъдат заплатени от ответника.

В писмения отговор , особеният представител на ответника-адв.С.Т. е възразил относно размера на определения с разпореждане от 8.07.2020г. по гр.д. 290/2020г. депозит за особен представител в размер на 150,00лева. Счита , че същият следва да е в размер на 300,00лева, съгласно чл.7 ал.1 т.4 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения.Това възражение е неоснователно. Съгласно редакцията на чл.7 ал.1 т.4 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения към 8.07.2020г., когато с разпореждане е определен размерът на депозита-предвиденото адвокатско възнаграждение е точно 150,00лева / ДВ 45/2020г. в сила от 15.05.2020г./ Впоследствие , считано от 31.07.2020г. /ДВ 68/2020г./ има изменение, като е предвидено възнаграждение-600,00лева, но към момента на определянето и внасянето е съобразено с тогава действащия текст.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

РАЗРЕШАВА да се издаде паспорт на С. С. с ЕГН ********** по заявление, подадено от майка и Е.Ц.Т. с ЕГН **********,***, без да се иска писменото съгласие на другия родител- бащата С.Х.К., роден на ***г., гражданин на И..

РАЗРЕШАВА, на основание чл. 127а, ал. 2 вр., ал. 1 СК, на детето С. С. с ЕГН **********, родено на *** г. в гр. Л., В. неограничен брой пъти да напуска пределите на Република България, придружавана от майка си Е.Ц.Т. с ЕГН ********** или упълномощено от нея лице, за да пътува до Кралство В. до навършване на 18 - годишна възраст от детето.

ОСЪЖДА С.Х.К., роден на ***г., гражданин на И. да заплати на Е.Ц.Т. с ЕГН **********,*** разноски в общ размер на 530,00 лева.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението на основание чл. 127а, ал. 4 от СК.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаване на страните пред Великотърновски окръжен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: