Определение № 131 от 17.03.2025, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 131 гр. Смолян, 17.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно частно гражданско дело № 20255400500065 по описа за 2025 година Производството е по чл.278 ГПК

С обжалваното определение №798/04.11.2024г по гр.д. №964/2024г районен съд –Смолян е прекратил производството по делото на основание чл.233 ГПК, поради отказ от иска от ищеца С. Ф. М. ЕГН **********, с адрес с.В. като е осъдена да заплати на ответника „Изи асет мениджмънт" АД ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. Люлин 7, бул.Джахавалал Неру №28 ет.2 ап. 40-46, направените от него разноски по делото в размер на 134,44лв.

Постъпила е частна жалба с вх.№202/09.01.2025г от „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 3546, представлявано от Г. Т. -изпълнителен директор, чрез процесуален представител старши юрисконсулт М. К.,срещу определение №

922/18.12.2024г., районен съд –Смолян ,с което е присъдил в полза на адвокат Д. Г. адвокатски хонорар в размер на 400 лв., като счита това определение за неправилно .Твърди че с определение № 798/04.11.2024 г. , районен съд – Смолян е прекратил производството по гр.д. 964/2024 г. по описа на PC Смолян ,поради отказ от иск от страна на ищеца. Твърди ,че последния заедно с отказа си е оттеглил и пълномощията от процесуалния представител - адв. Д. Г..С предявеният отказ от иск, ищецът е десезирал съдът от предявения правен спор и намесата на съда и произнасянето му по същия счита ,че губи своята необходимост. Намира за недопустимо последващо намесване на районния съд , тъй като не е налице правен спор, същият е разрешен между страните с постигнато извънсъдебно споразумение.

Счита че наличието на правен спор е положителна процесуална предпоставка за допустимост на исковото производство.

Прави възражение

, че за адв. Д. Г. не е налице представителна

1 власт ,тъй като пълномощията му са оттеглени ,видно от депозирания отказ от ищеца. Намира за недопустима последващи действия, извършвани от последния още повече да претендира адвокатско възнаграждение.В случай ,че съда приеме ,че адвокатско възнаграждение следва да бъде присъждано на адвокат Г., то моли същото да бъде редуцирано. Счита ,че първоинстанционния съд неправилно в приел, че следва да се заплати възнаграждение в размер на 400 лв., тъй като същото явно не съответства на извършената работа и действия, поради което прави възражение за прекомерност . Още повече, че съгласно практика на СЕС,съдът не е обвързан с минималните размери ,установени в Наредбата за адвокатските възнаграждение, а може да се присъждат и по-ниски, които да бъдат справедливи и обосновани. Поради което адвокатското възнаграждение счита ,че следва да бъде в размер на 100 лева.Поради това моли съда да отмени определение № 922/18.12.2024 г. по гр.д. 964/2024 г. на PC - Смолян, с което съдът е присъдил в полза на адвокат Г. сумата в размер на 400 лв. адвокатско възнаграждение в цялост, алтернативно да бъде намалено до размер от 100 лева.

Постъпила е частна жалба с вх.№199/09.01.2025г от ОТ:

„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет.

2, офис 40-46, представлявано от П. Д., чрез процесуален представител юрк.М. Зл. срещу Определение № 922/18.12.2024г., постановено по гр.д.

964/2024 на PC Смолян, което счита за неправилно. С Определение № 798/04.11.2024 г. по ГД 964/2024 г., съдът е прекратил производството, тъй като ищецът е депозирал отказ от иск по делото, с който са оттеглени пълномощията на адвокат Д. Г..

С Определение № 922/18.12.2024г., районният съд е присъдил в полза на адвокат Д. Г. адвокатски хонорар в размер на 400 лева.Намира ,че районния съд е следвало да остави като недопустима молбата на адвокат Г., депозирана лично от същия, тъй като ищцата - г-жа М. е била оттеглила пълномощията си на адвокат Г., като твърди ,че последния е действал без надлежна представителна власт. Твърди ,че в случая пълномощното е било оттеглено, с което е прекратена представителната власт на адв. Г.. Предвид изложеното недопустимо е трето лице, за което липсва надлежно пълномощно да извършва процесуални действия по делото. Намира ,че производството по чл. 248ГПК е недопустимо, тъй като съдът е десезиран от правния спор и съдебното производство е прекратено, следователно приключило. Съдът не дължи произнасяне по последващи молби, тъй като е налице влязъл в сила акт на съда за прекратяване.Счита ,че неоснователно се претендира от адв. Г. адвокатски хонорар. Същият се е съгласил при условията на чл. 38 от ЗАдв. да предоставя услуги на свое доверител - ищец в производството. Съгласно същата разпоредба, разноските по делото се поемат от загубилата страна по делото. И при постановяване на съдебен акт, с който съдът е уважил исковата претенция, на ищеца се присъжда адвокатския хонорар, т.е. счита ,че това е момента в който за безплатната адвокатка помощ се дължи възнаграждение.

До приключване на делото с решение ищецът не заплаща адвокатско 2 възнаграждение и такова не се дължи и от ответника, тъй като не е налице съдебен акт по същество на спора.Счита ,че размера на адв. възнаграждение за адв.Г. е необосновано висок и следва да бъде редуциран до размер на 100 лв. Счита ,че следва да се вземе предвид и етапът, в които делото е прекратено, а именно съвсем ранен етап на база размяна на книжа, не е провеждано съдебно заседание, т.е. необосновано е да се присъжда адвокатски хонорар като за цяло производство, завършило с решение по делото и което е минало през всички етапи на процеса, включително провеждане на съдебни заседание, депозиране на становища, защити, явяване в съдебни заседание. Счита ,че хонорара на адв.Г. не отговаря на извършената работа, още повече, че същият адвокат е процесуален представител на ищеца по още 3 дела в районен съд -Смолян и счита ,че работата,която извършва е еднотипна, тъй като делата са със сходен предмет.Моли въззивния съд да има предвид ,че съгласно разпоредбите на Закона за адвокатурата, при определяне на размера на адвокатското възнаграждение по чл. 38, съдът не е обвързан от правилата за определяне на адвокатското възнаграждение, установени с НМРАВ. Сочи съдебна практика .Моли въззивния съд в този смисъл да се произнесе като отмени обжалваното определение на районен съд Смолян ,алтернативно да намили адв. възнаграждение за адв.Г. от 400 лева на 100 лева,поради прекомерност.

В законният срок е постъпило писмено становище от адв. Д. Г., относно депозираните две частни жалби ,които намира за неоснователни.

Моли въззивния съд да има предвид ,че пред PC -Смолян, С. М. е сключила няколко договора за заем/поръчителство с ответните дружества. По първите два задълженията са изплатени така, както е описано по договорите, по третия, активен кредит е имало още задължения към момента на завеждане на делата. Твърди ,че са заведени три дела срещу двамата ответници, като вярва, че на съда е служебно известна многобройната съдебна практика относно нищожността на договорите им. Със заведените дела е имал за цел да възстанови надвнесените суми по първите два заема и да ги прихване със задълженията на основание чл. 23 ЗПК по последния договор за активен кредит, като по този начин ищцата да приключи взиамоотношенията си с кредитора на много по-приемливи условия. Видно от приложеното пред PC Смолян извънсъдебно споразумение между ищцата и ответниците, крайната цел, която доверителката му е имала, е постигната извънсъдебно, по инициатива на ответника (единствено число, макар и да оперира през две различни дружества), но само след завеждането на делата.

По образуваните дела е приложено пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 30.07.2024 г„ видно от който (чл. 2, ал. 1) защитата на С. М. е упражнена на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, като с исковата молба е направено искане за присъждане на адв. възнаграждение на същото основание.Сочи съдебна практика , която сочи ,че след като ответника е дал повод за завеждане на делото и оттеглянето или отказът от иска са извършени поради новонастъпили обстоятелства, след подаване на исковата молба ищецът има право да търси разноски.

Относно представителната власт,счита ,че възраженията и в двете 3 частни жалби са неоснователни. Моли въззивния съд да обърне внимание че пред районен съд –Смолян защитата на С. М. е упражнена на осн. чл. 38 ЗА, което означава, че адв. възнаграждение се дължина адвоката и същият има индивидуална процесуална легитимация по отношение на адв. възнаграждение. Счита ,че без значение е обстоятелството, че в хода на производството по делото ищецът е оттеглил пълномощията делегирани на адвокат В.. Оттеглянето няма каквото и да е значение за възникване на правото на адвоката, който вече е оказал безплатната помощ (арг. чл. 288 ал. 1 ЗЗД), в който смисъл сочи Определение №258/08. 07. 2020 г. по ч. гр. д.

№1275/2020 г. на ВКС, 4 гр. о.“Поради това намира ,че възраженията за липса на представителна власт са неотносими към настоящия спор, доколкото адв. Г. упражнява собствените си права, а не тези на ищцата.Счита ,че сключеното споразумение между ищцата и ответните дружества след образуването на делата е новонастъпило обстоятелство ,с което по същество се постигат целените със заведените дела резултати Поради това моли съда да остави без уважение частните жалби като неоснователни и да потвърди определението на районен съд –Смолян ,с което ответните дружества са осъдени да заплатят адв. възнаграждение.

Смолянският окръжен съд намира ,че и двете частни жалби са процесуално допустими. Депозирани са от надлежно упълномощен процесуален представител , в законния срок , с внесени държавни такси и при наличие на правен интерес от търсената защита.

Разгледани по същество частните жалби са частично основателни по следните съображения:

Видно от доказателствата по делото и от служебна справка Смолянският окръжен съд констатира ,че в районен съд -Смолян са депозирани три искови молби от адв. Д. Г. като процесуален представител на С. М. относно прогласяване на недействителност на договори за кредит и нищожност на договорите за поръчителство като са били образувани три броя дела –гр.д. №962,963 и 964 /2024г по описа на районен съд- Смолян .

Не се спори ,че с определение №798/04.11.2024г по гр.д. №964/2024г районен съд –Смолян е прекратил производството по делото на основание чл.233 ГПК, поради отказ от иска от ищеца С. Ф. М. ЕГН **********, с адрес с.В. да заплати на ответника „Изи асет мениджмънт" АД ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. Люлин 7, бул.Джахавалал Неру №28 ет.2 ап. 40-46, направените от него разноски по делото в размер на 134,44лв.

Видно е обаче ,че след депозиране на исковата молба по гр.д.

№694/2024г по описа на районен съд –Смолян на лист

16 от първоинстанционното дело е приложен договор за правна защита и съдействие сключен между С. М. и адв.Г. по реда на чл.38 ,ал.2 от Закона за адвокатурата Едва след образуване на делото е било депозирано заявление от ищцата С. М. за отказ от исковете изцяло и оттегляне на пълномощията от процесуалния представител адв.Г..Поради това двете ответни дружества са отговорни за сторените в производството по делото разноски ,тъй като са 4 дали повод да бъде заведено настоящото дело ,изготвяна исковата молба и доказателствата към нея ,а отказът от исковете е извършен след като вече е било образувано делото и този отказ е свързан с извършено извънсъдебно споразумение между страните по делото .

...........Възражението за липса на представителна власт на адв.Д. Г. е неоснователно и неотносимо към настоящия спор , тъй като адв.Д. Г. във връзка с упражнената защита по чл.38 от Закона за адвокатурата упражнява собствените си права ,а не тези на ищцата С. М.. Поради това адв. възнаграждение за адв.Д. Г. на основание чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата му се дължи за положения от него труд ,независимо ,че производството по делото е прекратено и няма постановено решение от съда .В този смисъл е определение №258/08.07.2020г по ч.гр.д. №1275/2020г на ВКС ІVгр./