Решение № 10769 от 05.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10769 гр. София, 05.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА Н. УРУМОВА при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело № 20231110110223 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявен е иск от “Топлофикация – София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Ястребец № 23Б, представлявано от Aлександър Александров и Ивайло Епитропов, с който е поискало да бъде установено по отношение на ответника Р. Г. Н., ЕГН **********, с адрес гр. София, бул. „**“ №32, ет.2, че същия дължи на ищеца следните суми:: сумата от 1174,36 лв. - главница, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., за имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „**“, **, отчитан под абонатен № **, ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение –21.03.2019 г. до окончателното плащане на дължимото, сумата от 285,47 лв., представляваща законна лихва за забава за периода 14.09.2016 г. до 13.03.2019 г., сумата от 19,06 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., ведно със законна лихва от 21.03.2019 г . до изплащане на вземането, сумата от 4,71 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 30.03.2016 г. до 13.03.2019 г.

Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че ответника е потребител на топлинна енегрия топлинна енегрия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като собственик на процесния имот.

Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се регулира от общи условия, които са одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР и са в сила от 10.07.2016. Сочи се, че с Общите условия се въвежда задължение за потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за потребена такава енергия в 45-дневен от публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон на интернет странцита на дружесвтото. С това, ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.

В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се извършва дялово разпределение от „Нелбо Инжееринг“ ООД, като начисляваните месечни 1 суми са прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на база реален отчет.

В срока за отговора, ответника, чрез назначения по делото особен представител , е депозирал такъв. Оспорва иска, като излага съображения за неоснователност. Прави възаржение за погасителна давност на задължението.

С определение от 26.04.2024 г. е конституирана като трето лице помагач на страната на ищеца „Нелбо Инжееринг“ ООД.

В съдебно заседание ищеца се представлява от процесуален представител, който поддържа исковата молба. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски, за което представя списък.

Ответника, се представлява от нанзначения по делотоособен предствител, по ито поддържа писмения отговор. Молят съда да отхвърли исковете.

Третото лице помагач не изпраща представител.

По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебносчетоводна и съдебно-технически експертизи.

От събраните по делото доказателства се установява следното:

От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 16329/2019 г. по описа на СРС е видно, че въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК в полза на дружеството ищец е била издадена заповед за изпълнение за сумата от 1174,36 лв. - главница, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., за имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „**“, **, отчитан под абонатен № **, ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение –21.03.2019 г. до окончателното плащане на дължимото, сумата от 285,47 лв., представляваща законна лихва за забава за периода 14.09.2016 г. до 13.03.2019 г., сумата от 19,06 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., ведно със законна лихва от 21.03.2019 г . до изплащане на вземането, сумата от 4,71 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 30.03.2016 г. до 13.03.2019 г.

Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, подари което и с Разпореждане от 16.01.2023г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си.

Съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №172/22.05.2008г., ответника е закупил процесния недвижим имот.

Н а 10.03 2009г. ответника е подал до ищцовото дружество молба-декларация за откриване на партида за доставка на топлинна енергия в процесния имот.

С Постановление за възлагане на недвижим имот от 15.01.2018г. на ЧСИ имота е придобит от трето лице.

От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ АД на клиентите в гр. София, се установява съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.

По делото са представени Протокол от ОС на ЕС на сграда с адрес гр. София, ж.к.

„Красна поляна“, бл.208,ведно със списък на етажните собственици, от който е видно, че последните са решили дяловото разпределение в сградата да бъде извършвано от „Нелбо Инжееринг“ ООД и със същото да се сключи договор. Такъв е сключен на 3.10.2002г.

Представени са доказателства за наличие на договорни отношение и от страна на ищеца с „Нелбо“ АД – договор от 03.06.2020г.

Ищецът е ангажирал доказателства относно начислените на ответника суми, като е представил съобщение към фактура № **/31.07.2016г., съобщение към фактура № **/31.07.2017г., справка за задължения на абонатен № **.

Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че 2 дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от ищеца. Експертът е установил, че за процесния период ФДР е разпределяла топлоенергия в съответствие с действащите Закон за енергетиката и Наредба № 16-334/06.04.2007 г. Вещото лице дава заключение, че за процесния период от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., дължимата сума за изразходвана ТЕ е 1174,36 лв., от която сумата от 1062,86 лв. за периода 01.05.2015 г. до 30.04.2016г., а сумата от 111,50 лв. за периода 01.05.2016 г. до 30.04.2017г.

По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението по която се установява размера на начислените за поцесния период суми за топлинна енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице посочва, че не е установило данни за плащане на суми от ответника за процесния период. Експертът е определил и размера на претендираното от ищеца обезщетение за забава.

При така установеното съда направи следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесното вземане и искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.

По основателността на иска, съдът намира следното:

От представените по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №172/22.05.2008г. и Постановление за възлагане на недвижим имот от 15.01.2018г. на ЧСИ, се установява по категоричен начин, че за процесния период ответника е бил собственик на процесния недвижим имот, за който ищцовото дружество твърди, че е доставяло топлинна енергия. В този смисъл по отношение на него е налице пасивна материална легитимация по иска съобразно дефиницията на чл.153 от ЗЕ, като собственик на процесния имот.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР /сега КЕВР/. Следователно между страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за продажба, одобрените с Решение № на ДКЕВР. Доводите в противната насока, поддържани от процесуалния представител на ответника, съдът отхвърля като неоснователни.

Посочените Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество, наричано за краткост “продавач” и всички потребители на топлинна енергия, наричани за кратко "купувач", присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. София и са издадени на основание чл. 150 от ЗЕ. Касае се за закон, който урежда договорните отношения между страните само по отношение на договорите в областта на енергетиката, поради което същият е специален такъв по отношение на ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия. Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.

В този смисъл съдът намира, че в настоящия случай в между ищеца и ответника съществува облигационно правоотношение за времето на исковия период, а именно 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., чието съдържание е установено в Общите условия.

В тази насока съдът анализирайки заключението на вещото лице по съдебнотехническата експертиза, намира че по делото се установи, че за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., сумата за изразходвана ТЕ е 1174,36 лв.

Съдът изцяло кредитира заключенията на приетите по делото съдебно техническа и съдебно счетоводна експертизи, като компетентно изготвени и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства. Заключението на СТЕ е изготвено въз основа на документи, представени от страните по делото и в същото вещото лице ясно е посочило по какви методики и нормативни актове е работило, като са съобразени всички изменения в нормативната уредба за процесния период. Заключението на ССЕ пък е изготвено въз основа на редовно водените от ищцовото дружество счетоводни книги.

3

Въз основа на кредитираните заключения на счетоводната и техническа експертизи, съдът прие за установено, че за процесния период в имота е доставена топлоенергия, която не е заплатена.

Възражението на ответника за погасяване на претендираната сума по давност, съдът намира за частично основателно.

По отношение на характера на вземанията за топлинна енергия и периодът от време, с течението на който те се погасяват при бездействие от страна на топлоснабдителното предприятие, ВКС прие в свое ТР на ОСГТК № 3/2011 г., че става въпрос за периодични плащания, за които се прилага разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД.

С разпоредбата на чл.114 ЗЗД, уреждаща давността ясно е определен началният момент, от който давността започва да тече и това е денят, в който вземането е станало изискуемо. По делото са представени Общи условия, одобрени с Решение № ОУ1/27.06.2016 г. на ДКЕВР, в които е фиксиран падеж на задълженията, а именно 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед на това, към 21.03.2019 г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и на която дата на основание чл.422, ал.1 ГПК, е прекъсната давността, погасени по давност се явяват всички вземания преди 21.03.2016 г. Т.е. от включените в исковия период задължения, погасени по давност са тези от 01.05.2015 г. до 31.01.2016г., като последното е с падеж 15.03.2016 г. Задължението за м. февруари 2016г. е с падеж 14.04.2016 г., поради което същото не е обхванато от погасителната давност.