Решение № 3536 от 09.08.2024, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3536 гр. Пловдив, 09.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Светла Н. Гърчева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20225330104781 по описа за 2022 година

Производството е във фазата по извършване на делбата.

С влязло в сила Решение № 1334/27.03.2023 г., постановено по настоящото гр. д. № 4781/2022 г. по описа на Районен съд - Пловдив, VI гр.с., е допуснато извършване на съдебна делба на следните недвижими имоти:

1. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ********* по КККР на град Пловдив, община Пловдив, област Пловдив, одобрени със Заповед РД-18- 48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект от 18.11.2019 г., с адрес на имота: *********, ***************, като самостоятелния обект се намира на етаж 10 в сграда с идентификатор № *********, с предназначение: Жилищна сграда – многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор №*********, с предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, при брой нива на обекта: 1 /едно/, с посочена в документа площ от 63,88 кв.м., стар идентификатор няма, с прилежащи части: ИЗБА № 26, с площ от 4.23 кв.м. и 1,527 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - № *********.27, № *********.25; под обекта № *********.23, над обекта – няма;

2. Гараж № 13 с площ по титул за собственост от 17.35 кв. м., находящ се в гр. *********, ********* (стар адрес *********), разположен на партера в Сграда с идентификатор № *** по КККР на град Пловдив, община Пловдив, област Пловдив, одобрени със Заповед РД-18- 48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата гр. *********, 1 район Централен, ***-63, с предназначение

Жилищна сграда – многофамилна, брой етажи – 8 /осем/, който гараж е с лице не към булеварда, а към вътрешната страна до входовете, при съседи съобразно титул за собственост: гараж на Б. Б., Н. Б., стълбище, двор на кооперацията и общ коридор, ведно с припадащите се за гаража идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот;

3. Поземлен имот с идентификатор № ********* по КККР на град Пловдив, община Пловдив, област Пловдив, одобрени със Заповед РД-1848/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 13.10.2021 г., с административен адрес на имота: ***************, с площ 327 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), предишен идентификатор: няма, номер но предходен план: 650, квартал: 7, парцел: XIII, при съседи: № ***************, ведно с построените в поземления имот сгради: 1/ Сграда с идентификатор № *********.2, със застроена площ - 20 кв.м., брой етажи: 1 /един/, предназначение - друг вид сграда за обитаване; 2/ Сграда с идентификатор № *********.3, със застроена площ - 11 кв.м., брой етажи: 1 /един/, предназначение - селскостопанска сграда, която да се извърши между следните страни и при квоти както следва: за А. Б. П., ЕГН ********** – 1/2 ид. част, и за А. Б. Б., ЕГН ********** – 1/2 ид.част.

В преклузивните срокове, а именно до края на първото открито съдебно заседание след влизане в сила на решението, с което е допусната делбата на процесните имоти, А. Б. П. е направила искане за възлагане по чл. 349, ал. 2 ГПК, досежно Поземлен имот с идентификатор № ********* и наличните в него Сграда с идентификатор № *********.2 и Сграда с идентификатор № *********.3, което искане е прието от съда.

По делото не са заявявани претенции по сметки от страните, респ. не са били приемани такива.

Районен съд - Пловдив, V I гр. с-в, след като обсъди доводите на страните и съобрази приобщените по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:

В хода на съдебното дирене във втората фаза на делбата са приети две заключения по СТЕ относно поделяемостта и пазарната цена на допуснатите до съдебна делба имоти. И по двете заключения не се установява имотите да са поделяеми. С първото заключение, на вещото лице И. Г., е дадена оценка на имотите както следва: за Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ********* – 128 860 лв., за гараж № 13 – 39 400 лв. и за Поземлен имот с идентификатор № *********, ведно с наличните в него Сграда с идентификатор № *********.2 и Сграда с идентификатор № *********.3 – общо 365 460 лв. Вещото лице по повторната СТЕ – ****. К. М., е определила следните пазарни стойности - за Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ********* – 146 300 лв., за гараж № 13 – 46 300 лв. и за 2

Поземлен имот с идентификатор № *********, ведно с наличните в него Сграда с идентификатор № *********.2 и Сграда с идентификатор № *********.3 – общо 504 100 лв.

Предвид съществените разминавания в двете експертизи, съдът намира, че следва се ползва едно от двете заключения, а именно това на вещото лице ****. К. М.. Повторното заключение се намира за по-обективно, доколкото вещото лице е посочило ползваните от нея аналози при сравнителния метод на оценка, а не се позовавала единствено на изготвена онлайн статистика за пазара на недвижимите имоти относно определен изминал период, макар и статистиката да е на установен и несъмнен (и според двете вещи лица) източник. Освен това вещото лице М. изрично е посочила, че е ползвала преимуществено Българските стандартни за оценяване, докато вещото лице Г. се е осланяла основно на своето експертно становище и натрупан опит, които макар да не се оспорват, при тях е налице съществен субективен елемент. В тази връзка следва да се отбележи, че обективността при оценъчните експертизи е важно качество на същите, което поражда по-голяма сигурност, че дадената от експерта оценка е адекватна на пазара на имоти, към момента на оценяването. Досежно цената на Поземлен имот с идентификатор № *********, където е и основното разминаване между заключението по двете експертизи, макар да са ползвани еднакви по вид методите за оценка, съдът намира аргументите на вещото лице ****. К. М. за по-издържани, доколкото тя е отчела реалния интерес на един бъдещ инвеститор – а именно самия парцел, което е определящото и за самата пазарна оценка на имота. Наличните в поземления имот постройки, в това число и собствената сграда на А. П., както впрочем и вещото лице И. Г. е отбелязала, значително лимитират инвестиционния потенциал на имота, включително и до степен да препятства бъдещо строителство, което реално би направило имота без практическа стойност, освен за собственика на построените в него сгради. Затова и именно по-коректно е да се оценя поземления имот като се отчита пълния му инвестиционен потенциал, независимо от наличното в него строителство.

С оглед на изложеното за релевантна се намира оценката, дадена от вещото лице ****. К. М..

Във връзка с възлагателната претенции не са ангажирани доказателства от А. П..

При тези факти съдът достигна до следните правни изводи:

Способите за извършване на делба са законоустановени, като страните само доброволно могат да ликвидират съществуващата съсобственост извън предвидените в закона четири способа – чрез възлагане при наличие на изискванията по чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК, чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий по реда на чл. 352 ГПК, чрез разпределение на имотите без да се тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий е невъзможно или много неудобно – по реда на чл. 353 ГПК, а когато делбата е невъзможно да се извърши чрез един от тези способи, неподеляемият имот се изнася на публична продан – арг. чл. 348 ГПК.

Недопустимо е съдът да извърши делбата извън законоустановените в ГПК 3 четири способа за ликвидиране на съсобствеността.

За уважаване на приетата възлагателна претенция, А. П. следваше да докаже, че имотът, спрямо който е заявена претенцията, е неподеляем и е жилищен, че съсобствеността върху него е възникнала по силата на наследяване, че тя е живяла в имота към момента на смъртта на общия наследодател и че няма друго жилище. По аргумент от т. 8 от ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС за уважаване на претенцията за възлагане на имота, не следва да е налице и смесена съсобственост.

В случая предмет на възлагателната претенция е поземлен имот, като делбените сгради, построени в него, не се ползват за жилищни нужди.

Следователно липсва една от представките за възлагане. Установява се по делото и че ищцата П. е собственик на жилищна сграда, извън предмета на делбата. В този смисъл налице е една от отрицателните предпоставки за възлагане.

Предвид изложеното, искането за възлагане ще се отхвърли. С оглед на това ще следва да се определи друг способ за извършване на делбата.

При съобразяване с броя на допуснати до делба имоти - три, при наличие на двама съделители, то съдът намира, че следва делбата да се извърши чрез разпределение по реда на чл. 353 ГПК. В случая няма спор между страните, че именно това следва да е приложимия способ, като те не спорят и по начина на разпределението – ищцата А. П. желае да получи Поземлен имот с идентификатор № *********, ведно с наличните в него Сграда с идентификатор № *********.2 и Сграда с идентификатор № *********.3, а ответника А. Б. - Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *********, като делбения гараж се ползва за намаляване на паричното уравняване и се разпредели на съделителя с по-ниския по стойност дял. Установи се по делото още, че А. П. е собственик на сграда, построена в Поземлен имот с идентификатор № *********. В този смисъл съставянето на разделителен протокол и тегленето на жребий по реда на чл. 352 ГПК се явява неудобно, доколкото би се пренебрегнало както реалното фактическо положение, така и изричното желание на страните.

При определянето на разпределението като приложим способ, е съобразено и приетото с Тълкувателно решение № 2/2021 г. по т.д. № 2/2021 г. на ОСГК на ВКС, че за да се извърши делбата по реда на чл. 353 ГПК, не е необходимо допуснатите до делба имоти да са еднакви по вид и предназначение (еднородни). В мотивите на тълкувателното решение се чете още, че няма изискване в закона – ЗН и ГПК, дяловете да се формират от еднородни имоти. Необходимо е обособените реални дялове да бъдат съобразени с обема права на съделителите, за да се избегне парично уравнение дяловете на съделителите на значителна стойност. Извършването на делбата по начин, че всеки съделител да получи реален дял, е водещият принцип в делбата, уреден в чл. 69, ал. 2 ЗН. Различната стойност на делбените имоти не е пречка за извършване на делбата чрез разпределение, защото, съгласно изричното правило на чл. 69, ал. 2 ЗН - неравенството в стойността на дяловете се уравнява в пари. Не е пречка и различието във вида 4 и предназначението на делбените имоти, т.е. за да се извърши делбата по чл.

353 ГПК, не е необходимо имотите да са еднородни, както е изтъкнато покъсно в мотивите на ВКС. Когато обаче до делба са допуснати еднакви по вид и предназначение недвижими имоти, чийто брой съответства на броя на съделителите/колената, както и други имоти, съдът, извършвайки делбата по чл. 353 ГПК, следва да постави в дела на всеки съделител/коляно от еднородните имоти.

С оглед на гореизложеното в дял на А. П. ще се постави Поземлен имот с идентификатор № *********, ведно с наличните в него Сграда с идентификатор № *********.2 и Сграда с идентификатор № *********.3.

Общата стойност на поставяния й в дял имот е 504 100 лв. В дял на А. Б. ще се поставят Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *********, при стойност от 146 300 лв., както и делбения гараж № 13, при стойност от 46 300 лв., който да намали размера на паричното уравняване, предвид, че поставения в дял на ищцата имот е на значително по-голяма стойност.

За уравняване на дяловете А. П. следва да заплати на А. Б. сумата от 155 750 лв. За тази сума може да бъде вписана законна ипотека съгласно чл.