Протокол № 1842 от 14.10.2026, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 1842 гр. Пазарджик, 14.10.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка Панчева

Сложи за разглеждане докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело № 20255220100415 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 09:50 часа се явиха:

А. К. С. (ищец), уведомен от предходното заседание по чл. 56 ал.2 от ГПК чрез адвокат А. А. А., АК- Пазарджик, не се явява. За него се явява адвокат А. А. А., надлежно упълномощен, с пълномощно представено по делото.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА молба вх.№ 27346/02.10.2026 г. по хода на делото по гр.д. № 415/2025 г. от ищеца А. К. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Г., ул. В. № ***, п.к. **** чрез адв. А. А. А., служебен № **********, АКП., със съдебен адрес за призоваване: гр. П., ул. З.. № **, срещу ответника „ЕЙЧ ДЖИ - КРЕДИТ ГРУП“ ООД, ЕИК 200905431, със седалище и адрес на управление: гр. Я., ул. ******** № **. Относно: о.с.з. на 09.10.2026 г., 09:50 ч.; заключението на ССЕ; основателност на исковете; разноски.

Във връзка с насроченото за 09.10.2026 г. от 09:50 ч. открито съдебно заседание по гр. д. № 415/2025 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, XVI граждански състав, депозира настоящата молба. В заседанието на 11.09.2026 г. делото беше отложено по искане на ответника, без да са дадени указания към ищеца. Поддържа молба вх. № 25073/09.09.2026 г. и я уточнява, както следва.

I.

По хода на делото.

На основание чл. 142, ал. 1, изр. 2 ГПК моли да се даде ход на делото в тяхно отсъствие. Поддържа исковата молба и доказателствените искания.

1

Възразява срещу постановяване на неприсъствено решение.

Делото е изяснено от фактическа страна, а вещото лице е уведомено лично за заседанието. Ответникът вече два пъти е искал отлагане поради ангажираност на пълномощника си; такава пречка не е непреодолима за самата страна по смисъла на чл. 142, ал. 2 ГПК.

II.

По заключението на съдебно-икономическата експертиза.

Не оспорва заключението на вещото лице Л. Ц. от 26.08.2026 г. и моля да го приемете. Вещото лице е работило по договорите и платежните документи, предоставени му от самия ответник. То установява, че по 17-те договора ищецът е получил в брой общо 11 200,00 лв. и е върнал цялата главница, като отделно е платил договорни лихви (234,00 лв.), неустойки по чл. 21 (1 326,00 лв.) и вноски за „подновяване на договор“. При обявен ГПР 42,58 %, с включена неустойка по чл. 21 действителният ГПР е 791,61 %.

Бележка по сбора. В таблицата по т. 2 вещото лице е отразило по Договор № 39059334/18.01.2024 г. и вноска за подновяване от 205,81 лв. с ПКО № 286/24.05.2024 г., но не я е включило в общия сбор. Сборът на плащанията, отразени от самото вещо лице, е 19 676,01 лв. (а не 19 470,20 лв.), а на вноските за подновяване – 6 916,01 лв. (а не 6 710,20 лв.). Моля вещото лице да потвърди верния сбор при изслушването.

III.

По основателността на исковете.

Първо – установителните искове. Предявени са два установителни иска – за прогласяване нищожността на чл. 21, изр. трето от Договор за потребителски кредит № 39047590/25.04.2023 г. (неустойка 102 лв.) и от Договор за потребителски кредит № 39054251/30.09.2023 г. (неустойка 255 лв.). Неустойката за непредоставяне на поръчител е уговорена в самия договор и е включена в погасителния план заедно с главницата и лихвата.

Изискванията към поръчителя (безсрочен трудов договор, нетен доход поне 1 000 лв., без задължения към банкови и небанкови институции, без други поръчителства, в тридневен срок) са практически неизпълними, поради което неустойката е сигурен разход по кредита. Тя е следвало да бъде включена в ГПР (Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело C-714/22). С нея действителният ГПР е 791,61 % – многократно над тавана по чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което клаузата е нищожна (чл. 19, ал. 5 ЗПК). Договорите не посочват действителния ГПР и са недействителни и в цялост (чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т.

2

10 ЗПК).

Второ – осъдителният иск. Съгласно чл. 23 ЗПК при недействителен договор потребителят връща само чистата стойност на кредита. Осъдителният иск е насочен към плащанията по 27-те квитанции, издадени от ответника, които се отнасят до 15 от изследваните договори, включително таксите за обработка на документи по квитанции № 165 и № 434 (общо 42,00 лв.), събрани в нарушение на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. По тези 15 договора ищецът е получил 10 400,00 лв., а е платил 18 716,01 лв. Чистата стойност е върната изцяло, а платеното над нея – 8 316,01 лв. (лихви 210,00 лв., неустойки 1 190,00 лв. и вноски за подновяване 6 916,01 лв.) – е без основание. Заедно с таксите подлежащото на връщане е 8358,01 лв. (4 273,38 евро). Плащанията по Договор № 39060203/08.02.2024 г. и Договор № 39045742/16.03.2023 г. не са предмет на осъдителния иск.

Трето – размерът. Поддържам осъдителния иск в допуснатия размер от 10 723,68 лв. (5 482,93 евро). Точният размер на надплатеното не можеше да бъде определен по-рано, защото данните са били само у ответника. Той не представи договорите в срока до 01.08.2026 г., а пред вещото лице заяви, че няма данни за сключването им (молба на вещото лице вх. № 19514/01.07.2026 г.). Същевременно сам е издал представените квитанции и с молба вх. № 20179/07.07.2026 г. призна сключването на всичките 17 договора. Съобразно заключението искът е основателен най-малко за 8 358,01 лв. (4 273,38 евро).

IV.

Накратко по възраженията на ответника.

Първо – относно твърдението, че ищецът е плащал само главница.

Твърдението от отговора вх. № 28820/23.10.2025 г. се опровергава от заключението: над получените 11 200,00 лв. ищецът е платил лихви, неустойки и вноски за подновяване общо 8 476,01 лв.

Второ – относно „индивидуалното договаряне“. Всички 17 договора са с идентични, предварително изготвени от кредитора условия. Тежестта да докаже индивидуално договаряне е на търговеца (чл. 146, ал. 4 ЗЗП), а и то е без значение за недействителността по чл. 22 ЗПК, която настъпва по силата на закона.

Трето – относно оспорването на подписа върху квитанциите.

Оспорването е бланкетно, без производство по чл. 193 ГПК, а данните на самия ответник пред вещото лице потвърждават плащанията по номер, дата и 3 сума.

V.

По разноските.

Претендира разноски съгласно приложения списък по чл. 80 ГПК.

Ищецът е освободен от държавни такси с Определение № 416/05.02.2025 г.

(чл. 83, ал. 2 ГПК), а възнаграждението на вещото лице е изплатено от бюджета на съда. Моли на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да бъде осъден ответника да заплати по сметка на съда дължимата държавна такса и възнаграждението на вещото лице.

Процесуалното представителство е осъществено безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. възнаграждението се определя за всеки иск поотделно: по осъдителния иск с цена 10 723,68 лв. – 694,28 евро (чл. 7, ал. 2, т. 3), а по всеки от двата установителни иска – по 204,52 евро (чл. 7, ал. 2, т. 1), общо 1 103,32 евро, или 1 323,98 евро с 20 % ДДС. С това уточнявам размера, посочен в молбата от 09.09.2026 г. Претендирам минималните размери, поради което евентуално възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е безпредметно. Решението по дело С-438/22 на СЕС не допуска редуциране на възнаграждението до символичен размер; критериите са „разумност“ и „пропорционалност“ – ТР № 3 от 01.08.2024 г. по т.д. № 3/2022 г. на ОСГТК на ВКС. Потребителският спор не е лишен от сложност – Определение № 3509/10.12.2025 г. по ч.т.д. № 2331/2025 г., I т.о. на ВКС.

При евентуално частично уважаване на осъдителния иск в тежест на ищеца не следва да се възлагат разноски съразмерно с отхвърлената част, а възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗА следва да се присъди в пълен размер (Решение на СЕС от 16.07.2020 г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19;

Решение на СЕС от 27.11.2025 г. по дело С-746/24; Определение № 366/16.08.2022 г. по ч. т. д. № 1085/2022 г. на ВКС, I т. о.; Решение № 129/30.07.2024 г. по т. д. № 630/2023 г. на ВКС). Частичното отхвърляне би се дължало изцяло на недействителните условия, въведени от кредитора, и на информацията, която само той е държал.

Моли:

1.

На основание чл. 142, ал. 1, изр. 2 ГПК да се даде ход на делото в наше отсъствие и да не постановявате неприсъствено решение.

2.

Да се приеме заключението на съдебно-икономическата

4 експертиза, като съобразите верния сбор на плащанията – 19 676,01 лв.

3.

Да бъде прогласена за нищожна клаузата на чл. 21, изр. трето от Договор за потребителски кредит № 39047590 от 25.04.2023 г. и от Договор за потребителски кредит № 39054251 от 30.09.2023 г., сключени между А. К. С. и „ЕЙЧ ДЖИ - КРЕДИТ ГРУП“ ООД.

4.

Да бъде осъдено „ЕЙЧ ДЖИ - КРЕДИТ ГРУП“ ООД, ЕИК

200905431, да заплати на А. К. С., ЕГН **********, сумата от 10 723,68 лв. (5 482,93 евро), платена без основание, а съобразно заключението – най-малко сумата от 8 358,01 лв. (4 273,38 евро), ведно със законната лихва от подаване на исковата молба, съответно от увеличението на иска, до окончателното изплащане.

5.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК да бъде осъден ответника да заплати по сметка на Районен съд – Пазарджик дължимата държавна такса и изплатеното от бюджета възнаграждение на вещото лице.

6.

На основание чл. 38, ал. 2 ЗА да бъде осъден ответника да заплати на адв. А. А. А. адвокатско възнаграждение в размер на 1 323,98 евро с включен ДДС, в пълен размер, и да не се възлага в тежест на ищеца разноски съразмерно с евентуално отхвърлената част от иска.

ПРИЛОЖЕНИЕ:

1. Списък на разноските по чл. 80 ГПК.

„ЕЙЧ ДЖИ - КРЕДИТ ГРУП“ ООД (ответник), уведомен от предходното заседание 56 ал. 2 от ГПК чрез адвокат А. Г. Г. от АК-П.к, за тях се явява адвокат А. Г. Г., надлежно упълномощен, с пълномощно представено по делото.

Разпечатката съдържа 60 от 98 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/53b59993-22fb-47b7-849c-adaebe6a246b