Решение № 579 от 31.10.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 579 гр. Благоевград, 27.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Миглена Йовкова

Габриела Тричкова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно гражданско дело № 20221200500528 по описа за 2022 година и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по депозирана въззивна жалба от К. М. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Благоевград, ул.“Г.П., вх.А, ет.4, чрез пълномощника си адвокат И. В. К., АК Благоевград, със съдебен адрес за призоваване Благоевград, ул.“А.К., ет.2, ап.6 срещу Решение № 137/23.03.2022г., постановено по гр.д. № 1541/2020г., по описа на Районен съд – Благоевград, в частта с която е призната за установена дължимостта от страна на ответника на сумата от 2411,91 лв., главница дължима на основание сключен на 23.04.2008г. договор за потребителски кредит № ****, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 22.05.2020г., до окончателното му плащане, която е предмет на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с № 4010/22.05.2020г. издадена по ч.гр.д.№ 774/2020г. по описа на РС Благоевград.

Във въззивната жалба се навеждат доводи, че първоинстанционното решение е постановено при съществено нарушение на материалните и процесуалните правила, изразяващо се във формиране на изводи без за тях да са събрани каквито и да е доказателства, както и погрешно приемане на обстоятелството, че безспорно ищецът е доказал, че вземането на Банката от К. С. е прехвърлено със сключения договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между Ю.Б. и Е.М.. Излага се, че предявения иск е изцяло неоснователен, тъй като не е установено ищецът да е придобил процесното вземане от банката срещу ответника. Посочва се, че от представените две страници от Договора за продажба и прехвърляне на вземания от 18.01.2016г. без приложения към него и по специално приложение № 4 портфейл не може да се приеме, че именно процесното вземане е прехвърлено. Твърди се, че липсва потвърждение за извършеното прехвърляне на вземания. В тази насока се излага, че неправилно РС Благоевград е счел, че прехвърлянето на вземането е произвело действие спрямо длъжника по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД, тъй като С. не е получил уведомление от предишния кредитор. Изразява се несъгласие с изводите на съда, че с връчване на исковата молба ведно с приложенията към нея се спазва изискването за уведомяване за цесията. Навежда се, че исковата молба е подадена от 1 цесионера, който съгласно закона няма правомощия да извършва уведомления. От друга страна при наличие на частно правоприемство, основано на договор за цесия, прехвърлянето на вземането следва да е съобщено на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него. Поддържа се възражение, че самото уведомление трябва да изхожда от цедента, докато по делото е представено писмо от АД „В. и партньори“, но без каквито и да било доказателства, че Банката цедент е упълномощила съответното адвокатско дружество. По подробно изложени в жалбата съображения се настоява за отмяна на постановения съдебен акт в обжалваната част, като неправилен и незаконосъобразен, като се иска да бъдат отхвърлени предявените искове. Направено е искане да бъде осъден въззиваемия да заплати всички направени по делото разноски в първата и въззивна инстанция, както и адвокатско възнаграждение съгласно чл.38, ал.2 от ЗА в размер не по- нисък от Наредбата.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от страна на въззиваемия „Е.М.“ ЕООД, с ЕИК *****, чрез адв. П. В. В. САК, с който се оспорва изцяло въззивната жалба.

Излага се, че доводите във въззивната жалба са неоснователни и необосновани. Поддържа се становище, че пред първоинстанционния съд са събрани достатъчно доказателства, установено е наличието на възникнало облигационно правоотношение между „Ю.Б.“ АД и К. М. С., установено е прехвърлянето на вземането по конкретното правоотношение от „Ю.Б.“ АД към „Е.М.“ ЕООД, чрез договор за прехвърляне на вземания, както и неизпълнението на задълженията от страна на К. С.. Излага се, че ищецът е доказал всички свои твърдения, като ответника не е доказал отпадане или погасяване на задължението си.

Посочва се, че са представени в цялост официално заверени преписи от договор за прехвърляне на вземания от 18.01.2016г. между Ю.Б. и Е.М., с който процесното вземане е прехвърлено на ищеца, което свидетелства, че към момента кредитор по договор за потребителски кредит от 23.04.2008г. на К. С. е ищцовото дружество, като в тази връзка първостепенния съд правилно е приел, че искът е подаден от легитимирано лице, като е съобразил представените доказателства. Навежда се, че е ирелевантно по делото заплатена ли е цената по договора за цесия, както и уговорена ли е конкретна цена, доколкото сключилите договора за цесия лица са търговци, предвид на което дори и цена изобщо да не е уговорена, приложима е нормата на чл.326, ал.2 от ТЗ. На следващо място се излага, че процесната цесия е произвела действие спрямо длъжника, доколкото не е уредена изрична забрана в закона за упълномощаване от цедента на цесионера за извършване на уведомяване на длъжника по чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД. Заявено е, че съгласно задължителната съдебна практика, прилагането на уведомление по чл.99 от ЗЗД към исковата молба съставлява надлежно съобщаване на цесията и с получаването й длъжникът се счита уведомен за същата. Посочва се, че доколкото към депозираната искова молба е приложено уведомление за цесия то следва да се приеме, че С. е надлежно уведомен за нея. В отговора се посочва, че в представените доказателства по исковото производство е приложено заверено копие от договора за цесия, в който в т.4.3 изрично е посочена възможността за извършване на уведомяване по чл.99 от ЗЗД от цесионера, като са представени и пълномощни от цедента към цесионера и от цесионера към адв. П. В. подал исковата молба. С оглед изложеното, възраженията на въззивника са неоснователни, като първоинстанционния съд правилно е приел, че длъжникът е уведомен за извършеното прехвърляне на вземания по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД. Предвид това се иска обжалваното решение да бъде потвърдено. Страните не са направили искания за събиране на доказателства.

За да се произнесе по спора, Окръжен съд Благоевград съобрази следното:

Производството пред РС Благоевград е образувано по предявени от „Е.М.” ЕООД срещу К.

М. С. искове с правно основание чл. 422 от ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2411,91 лв., дължима главница по договор за потребителски кредит № **** от 23.04.2008г. и сумата от 300,00 лева – частично от общо задължение за договорна лихва в размер на 519,92 лв. дължими за периода от 19.05.2017г. до 23.04.2018г., както и законната лихва за забава върху главницата от подаването на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното й изплащане, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. д. № 774/2020 г. по описа на РС Благоевград.

В исковата молбата ищецът твърди, че на 23.04.2008 г. е сключен Договор за 2 потребителски кредит **** между „Ю.Б.“ АД, в качеството на кредитор, и К. М. С., в качеството на кредитополучател, по силата на който кредиторът отпуснал на длъжника кредит в размер на 2500 лв., със срок на издължаване 120 месеца и краен падеж 23.04.2018г.

Кредитът е усвоен в пълен размер на 23.04.2008 г. След усвояване на кредитния лимит, кредитополучателят не извършвал редовни плащания на месечните си вноски, поради което непогасеното задължение по кредита е в общ размер на 2931,83 лв., от които 2411,91 лева главница и 519,92 лева възнаградителна лихва. Излага се, че кредитът е станал изцяло изискуем с изтичане падежа за внасяне на последната погасителна вноска 23.04.2018г.

Изложени са твърдения, че на 18.01.2016 г. е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания между „Ю.Б.“ АД и „Е.М." ЕООД, по силата на който задължението, произтичащо от Договора за потребителски кредит от 23.04.2008 г., е изкупено от „Е.М." ЕООД. В изпълнение на чл. 99 от ЗЗД длъжникът е уведомен за цедирането на дълга му с изпращане на писмо-уведомление, съгласно предоставените от първоначалния кредитор правомощия по чл. 5 и сл. от Договора за цесия. С оглед неизпълнението на длъжника ищецът се е снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, срещу която ответникът е депозирал възражение, поради което претендира за съдебно установяване на вземанията си.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна. Счита, че исковете са недопустими, а евентуално неоснователни, поради липса на активна легитимация, тъй като цесията, от която ищецът черпи права, не е съобщена на длъжника и не е породила действие спрямо него. Твърди, че ищецът не е надлежно упълномощен да отправи уведомлението по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД.

С отговора се оспорва иска и като неоснователен, на първо място поради ненадлежно уведомяване за договора за прехвърляне на вземане, тъй като Е.М. няма правомощия да преупълномощава трети лица да уведомят длъжника за сключения договор.

На следващо място релевира възражение за погасяване на претенциите по давност, с начален момент датата на настъпване на предсрочна изискуемост, тъй като на ответника е връчено такова съобщение.

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, БлОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Очертаните в исковата молба параметри на исковите претенции сочат на тяхната процесуална допустимост, доколкото за ищеца е налице правен интерес от установяване на твърдяното от него вземане, оспорено в срок от длъжника в заповедното производство.

По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от РС Благоевград решение за правилно, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи извод за уважаване на предявения иск за главница и законна лихва върху същата като основателни и доказани, като на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение.

За успешното провеждане на установителния иск с правно основание чл. чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.99, вр. чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже факта, че е приобретател по силата на договор за цесия на съществуващо и изискуемо вземане на цедента срещу ответника, произтичащо от договор за кредит, по което цедентът е изправна страна.

В разглеждания случай по делото безспорно се установява наличието сключен между 3

„Ю.Б.“ АД и К. М. С. договор за потребителски кредит № ****, за сумата от 2500 лв., за текущи нужди; с годишна лихва в размер на (БЛП на банката за потребителски кредити в лева) плюс договорна надбавка от 6,70 пункта; с годишен процент на разходите от 16,92 %, за срок от 120 месеца и краен срок за погасяване на кредита – 23.04.2018 г., при двустранно подписан погасителен план. Формалната доказателствена сила на представения договор не е оспорена, поради което следва да се приеме, че същият е обвързващ за страните. Фактът на усвояване на заемната сума от кредитополучателя е установен от ССЕ. Крайният срок за погасяване на кредита е настъпил преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, в което изискуемостта е обоснована именно с настъпил падеж.