Акт от 11.11.2020, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№

699/11.11.2020г., гр.Хасково

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Административен съд- Хасково, в открито заседание на осми октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

Съдия: Хайгухи Бодикян при секретаря Ивелина Въжарска ……………………….. и в присъствието на прокурор ……………...................……………….. като разгледа докладваното от съдия Бодикян адм. дело № 1411 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.215, ал.1 от ЗУТ.

Образувано е по жалба от Л.Л.Г., подадена чрез пълномощник – адв. В.Л., с посочен съдебен адрес: ***, против Заповед №2075/18.11.2019г., издадена от Кмет на Община Хасково.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед била неправилна, издадена била при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и норми, в нарушение на материалния закон, което я правело незаконосъобразна. Сочи се, че атакуваната заповед била формално материално незаконосъобразна, липсвали основания за издаването ѝ. На първо място се сочи, че в настоящия случай не било необходимо проектиране на улична отсечка – тупик по така изградените на място огради на съответните поземлени имоти в с.

Александрово, общ. Хасково. Отсечката или мястото, което било прието от общината за път, никога не било отреждано за път, а било подстъп към имота, на който бил собственик жалбоподателя – УПИ IX-25, кв.7 по плана на с. Александрово, общ. Хасково, одобрен със Заповед 708/91г. и се ползвало само от него. Цитират се разпоредбите на чл.135, ал.1, ал.3 и ал.4 от ЗУТ и се сочи, че становището на лицата по ал.4 и в частност на Главния архитект, било част от фактическия състав от издаване на мотивираното предписание или отказ да се изработи проект за изменение на плана. Това становище задължително следвало да се вземе от административния орган по ал.1 преди произнасянето му по искането за изменение по реда на чл.135, ал.3 от ЗУТ. Неговата липса представлявала процесуално нарушение и водела до незаконосъобразност на крайния административен акт – в случая разрешение на Кмета на Общината да се изработи проект за изменение на плана. Експертното становище на Главния архитект било неизменна част от административната процедура и се изготвяло в помощ на кмета на общината. Сочи се, че изискването за експертно становище на Главния архитект, предхождащо издаването на акта по чл.135, ал.3 от ЗУТ, било обусловено от обстоятелството, че в случая се касаело за строго специфични въпроси от техническо естество, с каквато компетентност Кметът на Общината по правило не разполагал, както и от необходимостта от предварително проучване на данни от технически характер, с каквато компетентност несъмнено разполагал Главния архитект по силата на това му длъжностно качество. Даването на такова становище очевидно обезпечавало необходимостта от пълно, всеобхватно и компетентно изследване на заявения въпрос, свързан с изменението на регулацията. По преписката не било налице становище на Главния архитект, въз основа на което да е издаден процесния административен акт, съгласно изискването на чл.135, ал.4 от ЗУТ. Такова нямало посочено и в Протокол №15/11.10.2019г. на Община Хасково, връчен на жалбоподателя. На следващо място се твърди, че административният орган нарушил и разпоредбата на чл.35 от АПК. Това била една от процесуалните норми, чието нарушение по правило водело до невъзможност да се установят юридическите факти, относими към спора и с оглед на това да се приложи правилно и материалния закон. Сочи се, че атакуваната заповед била изготвена при допуснато нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, което обуславяло извода за нейната незаконосъобразност поради неспазване изискванията за форма. В случая административният орган в процесната заповед не посочил фактическо и правно основание за допускане на изменение на ПУП-ПР по смисъла на чл.134, ал.2 от ЗУТ.

Законодателят в тази разпоредба лимитативно посочил основанията, при които може да се измени влязъл в сила ПУП. Съгласно императивното изискване на разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, безусловно приложима по силата на чл.219, ал.3 от ЗУТ в производството по същия закон, административният акт следвало да съдържа фактическите и правните основания за издаването му. Първите били необходим реквизит на акта и липсата им го опорочавала съществено. Липсата на фактически основания представлявала винаги съществено административно-производствено нарушение, водещо до отмяна на административния акт като незаконосъобразен, тъй като се препятствал съдебния контрол. В случая било безспорно, че в оспорената заповед фактически основания по чл.134 от ЗУТ за одобряване изменението на ПУП не се съдържали, а било посочено само правното основание в тази насока. Административният орган не посочил кои факти и обстоятелства налагат да бъде разрешено изработването на процесния проект за изменение на действащ подробен устройствен план на с. Александрово, Община Хасково. Сочи се, че с оглед трайната съдебна практика, не било налице неспазване на установената форма на административния акт, ако фактическите основания, послужили за издаването му, се съдържат в друг акт, който е част от законово определената процедура по издаването му, което в процесния случай не било така, тъй като не били налице и други актове, които да обосновават процесното изменение със съответната фактическа обстановка. След като била налице липса на мотивировка, изразяваща се в непосочване на фактическите основания за издаването ѝ, то заповедта била постановена при неспазване на установената от закона форма, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила във връзка с императивното изискване за наличие на реквизити, регламентирано в чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Липсата на посочени фактически основания в самата заповед съставлявала липса на мотиви и била съществено процесуално нарушение. Заповедта била немотивирана, не съдържала фактически и правни основания за нейното издаване, което било в нарушение на нормата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Твърди се, че с оглед изложеното следвало да се приеме, че оспорената заповед била постановена при неспазване на изискванията за форма, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и несъблюдаване на материалноправните разпоредби и законовата цел. Моли се за отмяна на обжалваната заповед.

Претендира се присъждане на направените разноски по делото.

Ответникът – Кмет на Община Хасково, чрез процесуален представител счита заповедта за законосъобразна и моли да бъде потвърдена. Претендира присъждане на направените разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение и внесен депозит за вещо лице.

Заинтересованата страна Т.А.А., чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на жалбата.

Навеждат се доводи, че заповедта е правилна и законосъобразна, поради което се моли да бъде потвърдена.

Заинтересованата страна - Т.Д.Я., в представен писмен отговор моли да бъде отменена обжалваната заповед като незаконосъобразна. Претендира присъждане на направените разноски по делото.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №081, том 03, рег. №6405, дело №347 от 2019г., Д.к Т. П. продава на дъщеря си Т.Д.Я. следния свой собствен недвижим имот, представляващ негова лична собственост, придобит по наследство, а именно: поземлен имот с №21 в квартал 7 по кадастралния и регулационен план на село Александрово, Община Хасково, одобрени със заповеди с №№ 708/1991 и 899/1993г., с площ от 2117.00 кв.м., за който имот са отредени: 1) бивш парцел с №VI-21 с площ от

1249.00 кв.м. и 2) бивш парцел с № VII-21 с площ от 1217.00 кв.м., ведно с построената жилищна сграда на 1 етаж с площ от 76.00 кв.м. (квадратурата на сградата е съгласно Удостоверение за данъчната оценка) при граници на имота: от три страни улици и УПИ с №№ V-22, IV-22 и VIII-22, като продавачът запазва за себе си и учредява на съпругата си С. С. П. правото на безвъзмездно ползване върху продадения имот, докато са живи, както заедно, така и поотделно, по смисъла на чл.56 и следващите от Закона за собствеността.

Видно от Нотариален акт за дарение на недвижим имот №91, том III, дело 803/1994г., Б. К. Л.и дъщеря ѝ С.Л.Г.даряват на внука и сина си – Л.Л.Г. следния свой собствен недвижим имот, а именно: парцел Х с пространство 1145 кв. м. в квартал 7 по плана на с. Александрово, община Хасково, обл.

Хасковска, одобрен със Заповед №708/91г., отреден за имот пл. №25, заедно с построените в него масивна жилищна сграда, застроена на 92 кв. м., лятна кухня и стопанска сграда, както и заедно с парцел IХ с пространство 675 кв. м. в същия квартал 7 по плана на с. Александрово, община Хасково, обл. Хасковска, одобрен със същата Заповед №708/91г., отреден за същия имот пл. №25, при посочени граници за двата парцела.

Съгласно Нотариален акт за дарение на недвижим имот №133, том VIII, дело 3451/1996г., А. Т.А. дарява сина си Т.А.А. със следния свой собствен недвижим имот: дворно място, представляващо парцел ХII в квартал 7 по плана на село Александрово, Хасковска област, одобрен със Заповед №708/1991 година от 760, урегулиран, отреден за дворище планоснимачен №125, ведно с построените в него къща и плевня, при граници на имота: улица, парцели ХIII-23, II-20, VIII-22 и ХI-24.

Според Нотариален акт за дарение на недвижим имот №134, том VIII, дело 3452/1996г., В.А. А..дарява брат си Т.А.А. със следния свой собствен недвижим имот: дворно място, представляващо парцели: IV –четвърти в квартал 7 по плана на село Александрово, Хасковска област, одобрен със Заповеди №708/1991 година и №899/1993 година от 2015 кв. м., урегулиран, отреден за дворище планоснимачен №22 със собствено место 2015 кв. м., при граници: от улица и парцели: III-20, VIII-22, VII-21, VI-21 и V-22, V- пети в същия квартал на селото, по плана, одобрен със същите заповеди от 1015 кв. м., при неуредени регулационни сметки, отреден за същото дворище със собствено место 955 кв. м., при граници: от две страни улици, парцел IV-22 и VI-21 и парцел VIII – осми в същия квартал на с. Александрово, Хасковска област, одобрен със Заповед №708/1991 година от 1470 кв. м., неурегулиран, отреден за дворище планоснимачен №22 със собствено место 1265 кв. м., при граници: улица и парцели IХ-25, ХI-24, ХII-125, II-20, III-20, IV-22 и VII-21.

Със Заповед №1196/25.07.2019г., издадена от Кмет на Община Хасково, на основание чл.44, ал.1, т.13 от ЗМСМА, във вр. с чл.135, ал.3 и чл.134, ал.2, т.1 и §8, ал.2, т.3 от ПР на ЗУТ, се разрешава да се изработи проект за изменение на подробен устройствен план – УПИ IV-22, УПИ VI-21, УПИ VII-21,

УПИ VIII-22 и УПИ IХ-25, и улична регулация – задънена улица от кв.7 по плана на с. Александрово. Посочено е, с изменението на плана за улична регулация да се изменят размерите на задънената улица от кв.7, като ширината и е не по-малка от 3.5 м. и се осигури лице на УПИ VIII-22. С изменение на плана за дворищна регулация, вътрешните регулационни граници на УПИ IV-22, УПИ VI-21, УПИ VII-21, УПИ VIII-22 да се поставят в съответствие с имотните граници.

От Т.А. *** е подадено заявление за одобряване на проект за ПУП – план за регулация или изменение на ПУП – план за регулация рег. индекс 94 Т-332-3 от 19.08.2019г., с което е поискал да бъдат одобрени проекти за ПУП – ПР и ПУР в с. Александрово.

Представено е становище за Подробен устройствен план ПР за УПИ VIII, УПИ IV, УПИ IХ, УПИ VII, УПИ VI, в което е отразено, че заявлението е подадено от всички собственици на имота, ПУП отговаря на Наредба №8 за обема и съдържанието на устройствените планове на МРРБ и Наредба №7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, както и е отбелязано, че може да бъде съобщен на заинтересованите лица по чл.131 от ЗУТ – УПИ IХ 25, УПИ VII 21 и

УПИ VI 21.

С писмо рег. индекс 94 Т-332-3#1 от

26.09.2019г. на Община Хасково, на основание чл.128, ал.3, във връзка с чл.136, ал.1 от ЗУТ, е съобщено на Т.Д.Я., че е изработен проект за изменение на подробен устройствен план – план за регулация на УПИ IV 22, УПИ VI 21, УПИ VII 21, УПИ VIII 22,