Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 17.10.2019, Районен съд - Радомир

Съд
Районен съд - Радомир
Дело
395/2019
Подписан
17.10.2019
В сила
19.11.2019

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Радомир, 17.10.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Радомирският районен съд, гражданска колегия, четвърти състав, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ при секретаря М. М., като разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 395 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 439 ГПК, вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК.

В исковата молба се твърди, че пред ДСИ при РС – Ямбол е висящо изп. дело № .г., образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № .г. по описа на РС – Варна, по което ищецът дължал на ответното дружество сумата от 1401,45 лева, от които: 547,64 лева - главница; 446,49 лева - лихви към 03.12.2018 г.; неолихвяема сума в размер на 217,05 лева, както и 197,27 лева – такси по изпълнителното дело. Ищецът излага твърдения, че така посочените суми са погасени по давност, поради което моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че не дължи на ответното дружество сумата от 1401,45 лева, от които: 547,64 лева - главница; 446,49 лева - лихви към 03.12.2018 г.; неолихвяема сума в размер на 217,05 лева, както и 197,27 лева – такси по изпълнителното дело.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът

„Ф.И.А.“ ЕООД е подал отговор на исковата молба, с който е изложил твърдения за неоснователност на предявения иск. Посочва, че правото на вземане на ответното дружество е възникнало въз основа от договор за индивидуален потребителски кредит за заплащане на стоки № .г., сключен между „Ц.К.Б.“ АД, като кредитор, от една страна и Г.С.М., като кредитополучател, от друга страна. По силата на сключения договор банката предоставила на ищеца сума в размер на 1017,00 лева.

Предвид неплащането на задължението по договора банката се снабдила със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № .г. по описа на PC - Варна. По силата на издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист ищецът бил осъден да заплати на „Ц.К.Б.“ АД сумата от 669,69 лева - дължима на основание договор за кредит № .г., от която: 547,64 лева - непогасена главница; 41,28 лева - договорна лихва за периода от 01.12.2009 г. до 05.12.2010 г.; 80,77 лева - главница за периода от 21.12.2009 г. до 05.12.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.12.2010 г. до окончателното ù изплащане, както и 25,00 лева - разноски. Впоследствие, вземането било прехвърлено с договор за цесия от 28.12.2011 г. на „Ф.И.А.“ ЕООД и с писмо от 26.01.2012 г. банката изпратила уведомление по чл. 99 ЗЗД до ищеца на адреса, посочен в договор за индивидуален потребителски кредит.

Впоследствие, въз основа на молба от 19.09.2011 г. било образувано изп. дело по описа на ДСИ при PC - Варна, като с молбата за образуване били поискани опис на движими вещи, запор на МПС, възбрани и пр. Ответникът твърди, че както по изп. дело № .г. по описа на ДСИ при PC – Варна, така и по изп. дело № .г. по описа на ДСИ при PC – Ямбол, са предприемани действия по принудително изпълнение, които са довели до прекъсване на погасителната давност, като от последното поискано действие при ДСИ при PC - Варна до образуването на ново изп. дело при ДСИ при

PC - Ямбол не е изтекла 5-годишна давност за събиране на вземането.

По изложените съображения, моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се явява лично и с адв. Т. П. от

ПАК, който поддържа предявения иск.

Ответникът, редовно призован, изпраща представител в съдебно заседание – юрк. О. З., която оспорва предявения иск.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен договор за индивидуален потребителски кредит за заплащане на стоки № .г., сключен между „Ц.К.Б.“ АД (кредитор) и Г.С.М.

(кредитополучател), по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя в заем сумата от 1017,00 лева, която кредитополучателят се е задължил да върне на 24 месечни погасителни вноски, от които първите 23 вноски – в размер на 53,68 лева, а последната вноска – в размер на 53,72 лева, при годишен лихвен процент – 15% и уговорен общ размер на всички плащания – 1288,36 лева.

По делото е приет и договор за цесия № 2 от 28.12.2011 г., сключен между „Ц.К.Б.“ АД (цедент) и „Ф.И.А.“ ЕООД (цесионер), по силата на който цедентът прехвърля на цесионера свои ликвидни и изискуеми вземания, произтичащи от договори за потребителски кредити, индивидуализирани в Приложение № 1, неразделна част от договора.

От представеното по делото извлечение от Приложение № 1 към сключения договор за цесия се установява, че вземането на „Ц.К.Б.“ АД срещу ответника Г.С.М., произтичащо от договор за индивидуален потребителски кредит за заплащане на стоки № .г., е прехвърлено в полза на „Ф.И.А.“ ЕООД, за което ответникът е уведомен с писмо от 26.01.2012 г., видно от приложеното по делото известие за доставяне от 30.01.2012 г.

От приложеното по делото копие от изп. дело № .г. по описа на ДСИ при РС – Варна и копие от изп. дело № .г. по описа на ДСИ при РС - Ямбол, се установява, че изп. дело № .г. по описа на ДСИ при РС – Варна е образувано на 20.09.2011 г. по молба на взискателя „Ц.К.Б.“ АД и приложен към нея изпълнителен лист от 14.12.2010 г., издаден по ч. гр. д. № .г. по описа на РС - Варна срещу ищеца в настоящото производство – Г.С.М., за следните суми: 547,64 лева – непогасена главница по договор за кредит № .г., 41,28 лева – договорна лихва за периода от 01.12.2009 г. до 05.12.2010 г., 80,77 лева - лихва за забава върху просрочена главница за периода от 21.12.2009 г. до 05.12.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.12.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 25,00 лева – направени разноски по делото.

Впоследствие с разпореждане от 12.07.2015 г. на ДСИ при РС – Варна е разпоредено изпълнителните действия да бъдат продължени от ДСИ при РС – Ямбол, вследствие на което на 18.08.2015 г. е образувано изп. дело № .г. по описа на ДСИ при РС – Ямбол.

Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

На основание чл. 439, ал. 1 и ал.

2 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като искът може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Ищецът твърди погасяване на вземането на ответника по давност, което представлява нов факт по смисъла на чл. 439 ГПК и обуславя допустимост на производството.

При разглеждане на иска по същество съдът намери следното:

Безспорни между страните са обстоятелствата, че срещу ищеца в полза на „Ц.К.Б.“ АД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 10.12.2010 г. по ч. гр. д. № .г. по описа на РС - Варна и изпълнителен лист от 14.12.2010 г. за незаплатени суми, произтичащи от договор за индивидуален потребителски кредит за заплащане на стоки № .г., сключен между „Ц.К.Б.“ АД, като кредитор, от една страна и Г.С.М., като кредитополучател, от друга. Безспорно е също и че по молба на „Ц.К.Б.“ АД, на основание издадения изпълнителен лист са образувани изпълнително дело № .г. по описа на ДСИ при РС – Варна, а след това и изпълнително дело № .г. по описа на ДСИ при РС - Ямбол. Установява се също, че в рамките на висящото изпълнително дело е сключен договор за цесия между „Ц.К.Б.“ АД и „Ф.и.а.“ ЕООД от 28.12.2011 г., по силата на който вземанията на „Ц.К.Б.“ АД, произтичащи от договор за индивидуален потребителски кредит за заплащане на стоки № .г., са прехвърлени в полза на „Ф.и.а.“ ЕООД, за което длъжникът е уведомен, след което и въз основа на молба от 11.04.2012 г., с постановление на ДСИ при РС – Варна от 17.04.2012 г. „Ф.и.а.“ ЕООД е конституиран като взискател по изпълнително дело № .г. по описа на ДСИ при РС – Варна. Не е спорно между страните, че след извършени частични плащания от страна на длъжника, по изпълнителното дело се дължат следните суми: 547,64 лева - главница; 446,49 лева - лихви към 03.12.2018 г.; неолихвяема сума в размер на 217,05 лева, както и 197,27 лева – такси по изпълнителното дело.

Съгласно чл. 110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Такъв друг срок, а именно – три години, е предвиден в чл. 111 ЗЗД относно изброените в разпоредбата вземания. Доколкото в настоящия случай се касае за вземания по договор за кредит, настоящият съдебен състав е на становище, че спрямо тях приложение следва да намери общата петгодишна погасителна давност, доколкото при кредита се касае за едно единно плащане, разсрочено по волята на страните, а не за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД. В този смисъл е и трайната съдебна практика – напр. решение № 261/12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 795/2010 г., IV г. о., ГК, решение № 103/16.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 1200/2011 г., II т. о., ТК и пр.

За да бъде даден отговор на въпроса погасено ли е по давност вземането на ответника срещу ищеца по издадения изпълнителен лист, настоящият съдебен състав съобрази задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Според мотивите на същото тълкувателно решение прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Прието е също, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Посочено е, че искането да бъде приложен отделен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прието е, че нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Според тълкувателното решение в изпълнителния процес давността не спира, тъй като кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен) или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи).

В настоящия случай съгласно чл. 404, т. 1, предл.

4 ГПК изпълнителното основание е издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК – заповед за изпълнение № 11 375/10.12.2010 г. по ч. гр. д. № .г. по описа на РС - Варна. В тази насока следва да се отбележи, че заповедта за изпълнение се издава по реда на специално производство, уредено в глава XXXVII ГПК, което се развива без провеждане на открито съдебно заседание с участието на заявителя и длъжника, съответно без провеждане на съдебно дирене.