Решение № 260429 от 08.10.2020, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е

№……..................... гр. София, 08.10.2020г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на първи октомври, две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА мл.с.

ЛОРА ДИМОВА при секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 11144 по описа за 2019г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.

258 и сл. ГПК.

С Решение № 105941/02.05.2019г. по гр.д. № 39221 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 90-ти състав са отхвърлени като неоснователни исковете, предявени с искова молба вх. №2011904/06.06.2017г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******с адрес: *** срещу М.А.В., ЕГН **********, с адрес: *** с правно основание на чл. 422 вр. с чл.

415 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл.

86 от ЗЗД за признаване за установено, че

М.А.В., ЕГН ********** дължи на Т.С.”ЕАД,

ЕИК *******, заплащане на сумите в размер както следва: сумата от общо 232,33лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 12.04.2016г., до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в апартамент № 94 в гр. София, ж.к. *******за периода от 01.03.2013г. до 30.04.2015г.; сумата от общо 37,80лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 30.04.2013г. до 30.03.2016г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 20106/2016г. на Софийски районен съд, като Т.С.”ЕАД е осъдена да заплати на М.А.В. съдебни разноски от 300лв.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 5086039/20.05.2019г. по регистъра на СРС, депозирана от ищеца Т.С.”ЕАД, ЕИК *******в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон.

Посочило е, че събраните доказателства установяват, че ответникът е собственик на имота и като такъв е потребител на топлинна енергия в него, потребил енергия в количества и на стойност, за които са предявени исковете. Претендирало е разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията на въззиваемия за разноски по делото.

Въззиваемите-ответник по иска М.А.В., ЕГН ********** е оспорил жалбата. Посочил е, че решението в обжалваната част било правилно.

Не било установено да е собственик и вещен ползвател на имота, квотата му в съсобствеността. Действително по делото било установено че през ноември 2015г. се бил разпоредил с притежаваната от него част от процесния имот, но не се установявало каква е тази част от имота.

Установило се и че имотът бил придобит към 10.08.2006г. от А.В. и от К.В., но не било установено К.В. и А.В. да са били съпрузи към придобиването на имота от К.В. през 1980г. , че А.В. е починал преди началото на процесния период и че негови единствени наследници са били К.В. и ответникът М.В., поради което и през процесния период ответникът да е бил собственик на ¼ ид.ч. от имота. Претендирал е разноски.

Третото лице помагач на страната на въззивника-ищец – Т.С.”ЕООД , ЕИК *******не е изразило становище.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №2011904/06.06.2017г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******с адрес: *** срещу М.А.В., ЕГН **********, с адрес: *** с която е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150 и чл.

154 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да признае за установено, че М.А.В., ЕГН ********** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******му дължи заплащане на сумите в размер както следва: сумата от 232,33лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 12.04.2016г., до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в апартамент № 94 в гр. София, ж.к. *******за периода от 01.03.2013г. до 30.04.2015г.; сумата от 37,80лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 30.04.2013г. до 30.03.2016г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 20106/2016г. на Софийски районен съд, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че ответникът е съсобственик на имота и като такъв е потребител на топлинна енергия в имота, потребил количества и на стойност за които е предявен иск, изпаднал в забава на плащането им, страните били обвързани от договор при Общи условия.

Ответникът М.А.В., ЕГН ********** в предоставения срок за отговор е оспорил исковете. Посочил е , че не е в договорни правоотношения с ищеца, партида за имота била открита на името на К.В., не бил подписвал договор с Т.С.”ЕООД, задълженията били погасени и по давност.Представените извлечения от сметки били едностранно съставени от ищеца и не установявали договор между страните и потребление на енергия в имота, фактурите били издадени в нарушение на чл. 24 от Закона за БНБ, не бил изпаднал в забава на плащането на сумите, клаузата в ОУ за рекламация и на чл. 70, ал. 6 от Наредбата за топлоснабдяване била неравноправна и като такава била нищожна. Не дължал сумите, защото реално потребление на такова количество енергия нямало.Лихвата била изчислена по законовия начин. Не било установено да е в договорно правоотношение с ищеца, не бил установен обем на имота, уреди за измерване не били годни. Претендирал е разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца – Т.С.”ЕООД , ЕИК *******е подкрепило исковете.

По делото е приложено заповедно дело № 20106:2016г. по описа на СРС, , съгласно което по заявление вх.№ 3024316/12.04.2016г. е издадена заповед за изпълнение, с която районният съд е разпоредил М.А.В., ЕГН ********** и К.Ц.В.да заплатят на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******разделно при квота от ¼ за М.В. и от ¾ за К.В. сумите в общ размер както следва: сумата от 929,33лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 12.04.2016г., до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в апартамент № 94 в гр. София, ж.к. *******за периода от 01.03.2013г. до 30.04.2015г.; сумата от 151,21лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 30.04.2013г. до 30.03.2016г, както и разноски от 325лв., с възражение от 31.08.2016г.

М.В. е оспорил заповедта, на 09.05.2017г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства, че е предявил иск срещу М.В. в едномесечен срок от съобщението и на 06.06.2017г. е представил такива.

По делото е приет нотариален акт

№ 52/02.03.1980г. съгласно който К.Ц.В.е призната за собственик на апартамент № 94 в гр. София, ж.к. *******”, бл. *******даден й като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ-парцел 17, местност Подуене-Център, ул. *******, гр.София.

По делото е приет нотариален акт

№ 35/10.08.2006г. съставен от нотариус В.П.съгласно който на 10.08.2006г. К.В. и и А.В. са учредили в полза на

ТБ”Инвестбанк”АД договорна ипотека върху съсобствения им апартамент № 94 в гр. София, ж.к. *******за обезпечаване на дълг на М.В. по договор за банков кредит.

По делото е приет нотариален акт

№ 88/04.11.2015г. съставен от нотариус Д.Ж., съгласно който К.В. и М.В. са продали съсобствения си апартамент № 94 в гр. София, ж.к. *******на В.и П.Г.. Като документ в нотариалния акт е описано удостоверение за наследници на А.М.В., издадено на 03.04.2015г.

Приет е протокол от 22.01.2002г., договор о т 22.11.2002г., съгласно който етажните собственици на сграда в гр. София, ж.к. *******”, бл. 96А, вх. Б, вх.А, са избрали и възложили на Т.С.”ЕООД да извършва дялово разпределение на топлината енергия в сградата.

Приети са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на Т.С.”ЕАД, одобрени с Решение на ДКЕВР от 2008г. и от 03.02.2014г.

Приети са извлечения от сметки на ищеца, съгласно които ответникът му дължи процесните суми.

Приети са акт за въвеждане на абонатна станция, , за разпределение на кубатура, съгласно които абонатна станция е въведена в експлоатация на 31.09.1977г., апартаментът е с отопляем обем от 211,27 куб.м.

Приети са протоколи за метрологични проверки, съгласно които общият топломер е проверяван през 2013г., 2015г., 2017г. и е бил годен.

Приети са протоколи за отчет на уреди в имота, изравнителни сметки, съгласно които титуляр на партида за имота за процесния период е К.В., реален отчет на уреди е направен на 02.07.2015г. за процесния период и е установено потребление на енергия за отопление и за горещо битово водоснабдяване, през 2014г. и през 2013г. не е осигурен достъп до имота на обявените две дати за отчети на уредите.

С прието по делото заключение по съдебно-техническата експертиза, вещото лице-топлотехник е посочило след проверка при ищеца, при трето лице-помагач и документи по делото, че за процесния период реално потребена топлинна енергия в имота е 827,58лв. за отопление включително и за сградна инсталация , както и за горещо битово водоснабдяване.

С прието по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза, вещото лице е посочило след проверка при ищеца и запознаване с документи по делото, че сумите по фактурите и по изравнителната сметка за периода не са платени.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.

По правилността на решението в обжалваната част:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл.

149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл.

86 от ЗЗД – иск за установяване на съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, отделно и обезщетение за забава на плащане на същото, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.

За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение, по което ищецът се е задължил да доставя на ответника топлинна енергия срещу задължение на ответника да заплаща стойността им, както и че ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.), поради което и за ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на стойността им, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.

По делото не се спори а и се установи от приети книжа по заповедно дело, че по повод на заявление по чл. 410 от ГПК е образувано заповедно производство , по което е издадена заповед и с нея е уважено изцяло искането на заявителя „Топлофикация-София”АД и длъжникът е осъден да му заплати процесните суми като дължима стойност на потребена топлинна енергия за процесния имот за периода в размерите на процесните суми, за обезщетение за забава на плащането им, за които е предявен иска, възражение срещу заповедта е депозирано в срок, като заявителят в срока по чл.

415 от ГПК е предявил установителния иск.

Действащата към периода на облигационните отношения между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ), и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007г.).

Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел.

Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в действалите към процесния период Наредба №16-334 от