Решение № 1658 от 11.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1658 гр. София, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА при участието на секретаря КАПКА Г. МИРЧЕВА като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Административно наказателно дело № 20241110209483 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалван е НП № 23-4332-021389, издадено от Началник сектор на СДВР, Отдел Пътна Полиция СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл.

182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на Г. Ч. Г., с ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 / три/ месеца.

Недоволна от НП е останал Г. Ч. Г., който го обжалва в срок. В жалбата депозирана чрез адв. Р. се навеждат твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и НП. Твръди се, че АУАН и в НП липсвало конкретно, ясно и точно описание на обстоятелствата при които администратвното нарушение било извършено, тъй като АУАН не можел да се разчете. Твърди се, че правната квалификация посочена в АУАН се радличава от тази посочена в НП. Било налице и неяснота относно часа на извършване на нарушението, мястото на контрол на пътя и отстоянието на същото от пътен знак, сочещ навлизането в територията на насилено място. Сочи се, че не ясно дали АТСС е одобрен тип. Отделно от това се сочи, че разпоредбата на 1 чл. 188, ал. 2 от ЗДвП не предвижда възможност за ползвателя да заяви данни за лице различно от него, което е управлявало МПС-то. Иска си съдът да отмени НП, в случай, че прецени, че има основания за това. Алтернативно се иска съда на намали наказанието като отмени наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, тъй като жалбоподателя страда от заболявания, които възпрепядстват свободното му придвижване без автомобил.

За проведеното открито съдебно заседание страните са редовно призовани, като представителя на жалбоподателя не се явява, порди служебна ангажираност, но с нарочна молба изразява становище ход на делото да бъде даден, както и искане на НП да бъде отменено по изложените в жалбата съображения. Претендира разноски за което представя списък Въззиваемата страна също е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. От същата са депозирани писмени бележки, с които моли НП да бъде потвърдено, жалбата оставена без уважение. Претендира се юристконсултско възнагаждение. Прави се и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 11.05.2023 г. около 11:42 часа, жалбоподателят Г. Ч. Г., ЕГН ********** е управлявал лек автомобил марка „Рено“ модел „Меган“, с рег.

СВ № 9897ТЕ, собственост на „АУТО ФРАНС 3000“ ООД, с ЕИК 131179602, с ползвател НАП, ЕИК 131063188 по ул. „Професор Цветан Лазаров“ с посока на движение от бул. „Асен Й.“ към бул. „Брюксел“ и до номер 48 (МИТВАС) автомобилът се е движил със скорост от 114 км/ч при ограничение от 50 км/ч, която се зачита като 110 км/ч след като е приспаднат 3% толеранс в полза на водача.

Нарушението било заснето със система за видеоконтрол АТСС CORDON-M2 С № MD1197, която към момента на нарушението била преминала преглед за техническа изправност.

От доказателствата по делото се установява безспорно, че жалбоподателят е наказан за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП с НП № 21-4332-004300/2021, с което на жалбоподателя е било наложено наказание глоба в размер на 700,00 лева и лишаване от право да управлява 2

МПС за срок от 3 месеца. НП е влязло в законна сила на 16.08.2022 г., а процесното нарушение е извършено на 11.05.2023 г., т. е в едногодишния срок от наказването му.

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства: АУАН и НП, ведно със снимковия материал; декларация по чл. 188 от ЗДвП, преглед на вписан тип средство за измерване от 06.07.2018г., решение за одобрение на типа на уреда за измерване; протокол от проверка от 14.03.2023г., протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система; справка картон на водача Г. Г.а; Заповед № 513з-6600 от 16.09.2015г.; Заповед № 8121К-13318 от 28.10.2019г.; Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. както и от останалите писмени доказателства, приети и приложени по делото по реда на чл. 283 от НПК.

Доказателствената съвкупност е вътрешно непротиворечива относно подлежащите на доказване обстоятелства, поради което и per argumentum a contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК, подробен неин анализ не се налага. Налице са надлежни доказателства за техническата изправност на техническото средство за контрол на скоростта, както и за вида му.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при издаването на оспорения НП не са допуснати съществени процесуални нарушения – издаден е от компетентен административен орган, спазена е формата за съставяне и съдържа всички необходими реквизити. Нарушението е установено с техническо средство, проверено за техническа изправност, тъй като от събраните доказателства по делото ясно се вижда, че същото е годно за техническа експлоатация, с изряден режим на работа. В този връзка следва да се отбележи, че са неоснователни възраженията на жалбоподателя в тази насока.

Съдът намира, че е бил отчетен трипроцентовият толеранс. Това ясно се вижда от съдържанието на снимката, където е отчетена скорост от 114 км в час, а водачът е наказан за скорост от 111 км в час при ограничение за населено място 50 км. в час.

В хода на съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че 3 жалбоподателят е управлявал лек автомобил марка „Рено“ модел „Меган“, с рег. СВ № 9897ТЕ, собственост на „АУТО ФРАНС 3000“ ООД, с ЕИК 131179602, с ползвател НАП, ЕИК 131063188 по ул. „Професор Цветан Лазаров“ с посока на движение от бул. „Асен Й.“ към бул. „Брюксел“. До номер 48 (МИТВАС) автомобилът се е движил със скорост от 114 км/ч при ограничение от 50 км/ч, която се зачита като 110 км/ч след като е приспаднат 3% толеранс в полза на водача. Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав прие, че Г. Ч. Г. не е изпълнил задължението си по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – да съобрази скоростта си на движение с максимално позволената в рамките на населено място (50 км в час). Тук е мястото да се отбележи, че доколкото нарушението е извършено в населено място не е необходима да има поставен знак, с които да се указва изрично, тъй като ограничението от 50 км. час е общоважимо, освен акон яма друг знак, който да посочва друго ограничение.

По отношение на авторството, се установява, от декларация по чл. 188 от ЗДвП от 19.07.2025г., в която сам жалбоподателя е декларирал, че той е лицето което на процесната дата е управлявал лекия автомобил „Рено“ модел „Меган“, с рег. СВ № 9897ТЕ.

Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, гласи че „Когато собственикът или ползвателят, вписан в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство, с което е извършено нарушението, е юридическо лице или едноличен търговец и неговият законен представител не декларира на кого е предоставил управлението на превозното средство, предвиденото по този закон наказание се налага на законния представител на Предвид това неоснователни са възраженията, че ползателят не може да декларира лице което да е управлявало лекия автомобил, а следва именно то да носи адмистративно наказателна отговорност. Дори и да имаше нарушение на цитираната норма съдът намира, че в този случай не се касае до съществено нарушение, тъй като само жалбоподателя е декларирал обстоятелството, че е именно той е лицето което е управлявало процесното мпс. собственика, съответно на ползвателя.“

Съставът на това нарушение урежда изпълнително деяние, което го определя като нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно действие. На следващо място, описанието на нарушението също е сторено по законосъобразен начин, защото от него може да се установи кога, къде, по какъв начин и от кого е сторено. Т.е. от описанието му 4 жалбоподателят може еднозначно да разбере в какво е обвинен. Тук следва да се отбележи, че правилно АНО е ангажирал отговорността на Г. Г. за повторно нарушение, тъй като е видно, че същият е бил наказан за същото по вид нарушение с влязъл в сила с НП № 21-4332-004300/2021, влязло в законна сила на 16.08.2022 г., а процесното нарушение е извършено в едногодишния срок от наказването му, поради което квалифицирането на настоящото нарушение като повторно е напълно правилно по силата на чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 6 от ЗДвП.

Колкото до доводите в жалбата, че било налице разминаване между описаното нарушение в АУАН и НП и по конкретно, че в АУАН е изписно като нарушена разпоредба тази на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, а в НП разпоредбата на чл.

21, ал. 1 от ЗДвП. Това твърдение на първо място не отговаря на посоченото в АУАН и НП. И двата документа като нарушена разпоредба е посочена тази на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Правилно жалбоподателя сочи, че разпоредбата на чл.

165, ал. 2 т. 6 от ЗДвП не визира наказание, а единствоно сочи възможността на контролните органи да използват техническо средство или системи заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство, тъй като такова в случая е било използвано. Следва да се подчертае, че само АНО в НП може и следва да посочи разпоредбата въз основа на която жалбоподателя бива санкциониран. Такова изискване не стой за актосъставителя, тъй като той има само контролни и установителни функций, но не е компетентен да налага наказание. Предвид това напълно логично е за пълви път в НП да бъде посочена разпоредбата въз основа на която при констатирано извършено нарушение АНО следва да наложи съответното наказание.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, тъй като нарушителят е съзнавал, че е налице ограничение на скоростта по силата на закона /общественоопасния характер на деянието/; съзнавал е общественоопасните последици, а именно, че застрашава обществените отношения, свързани с безопасността на пътя, но е неглижирал настъпването на общественоопасните последици, при пряката си цел да управлява МПС, с избрана от него самия скорост независимо от наличието на изрично ограничение.

Предвиденото административно наказание „глоба“ е наложено в 5 законоустановения размер, като за съда не съществува възможност да ревизира същия, като го измени /намали/, тъй като същият е фиксиран ясно в закона. За посоченото нарушение Законът предвижда и налагане на кумулативно наказание лишаване от право да управлява МПС в размер на 3 месеца, каквото е наложено на жалбоподателя, което отново не може да бъде редуцирано. Предвид посочените аргументи, съдът намира, че обжалваното НП е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-4332-021389, издадено от Началник сектор на СДВР, Отдел Пътна Полиция СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на Г. Ч. Г., с ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 / три/ месеца, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6