Решение № 56 от 20.07.2023, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Ловеч, 19.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА

Членове:

ИВАН ИВАНОВ

ЕМИЛ ДАВИДОВ при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА в присъствието на прокурора Ц. М. П. като разгледа докладваното от ИВАН ИВАНОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20234300600201 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази :

Производството е по чл. 328 и сл. от НПК.

Постъпила е жалба от С. Т. Й.,чрез адвокат Б. Л.,в която сочи,че с обжалваната Присъда №260001/27.09.2022 г. в качеството му на подсъдим по НОХД № 230/2020 г. по описа на Районен съд - Луковит, му се налага едно общо най- тежко наказание от 5 /пет/ месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал.1 от НК се отлага за срок от 3 /три/години, по повдигнато ми от районна прокуратура обвинение по чл.192, ал.2, вр.ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК и чл.191, ал.З, вр.ал.2, вр.чл.20, ал.2 от НК.

Счита, невлязлата в сила присъда за неправилна и незаконосъобразна и моли, същата да бъде изцяло отменена, като вместо това Ловешки Окръжен съд/ЛОС/ го признае за невиновен по повдигнатите му две 1 обвинения, визирани в обвинителният акт.

Счита, че в хода на проведеното съдебно следствие пред първоинстанционният съд, не се доказа, по безспорен и категоричен начин нито това, че е извършител на двете престъпления за които му е повдигнато обвинение по чл. 192, ал.2, вр.ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК и чл.191, ал.З, вр.ал.2, вр.чл.20, ал.2 от НК, нито формата на вина и наличие на умисъл от негова страна за извършване на престъпления.

Конкретизира,че към датата на изготвяне на настоящата жалба е запознат единствено с диспозитива на присъдата. Липсата на мотиви не му дава знание за конкретните правни съображения на съдебният състав постановил присъдата, а именно дали същият приема събраните по делото доказателства за достатъчни за доказване на обвинението по несъмнен начин, както и на неговата вина от обективна и субективна страна. Това е пречка да не може да изложи подробни аргументи срещу обжалваният съдебен акт, като това ще направи на по -късен етап след, изготвяне на мотивите по присъдата.

Предвид на това моли ЛОС, да отмени изцяло Присъда №260001 от 27.09.2022 г. по НОХД № 203/2020 г. по описа на PC- Луковит, и на основание чл.334, т.2 от НПК, да постанови нова с която да го признае за невиновен по повдигнатото му обвинение по чл.192, ал.2, вр.ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК И чл.191, ал.З, вр.ал.2, вр.чл.20, ал.2 от НК.

Чрез Районен съд град Луковит до ЛОС е постъпила жалба от адвокат Н. Л. - ЛАК, с адрес за призоваване *** - служебен защитник на П. К.

К., ЕГН: ***********, от гр. Л., ***, подсъдима по НОХД №203/2020 г. по описа на РС-Луковит,против: Присъда №260001 от 27.09.2022 г. по НОХД №203/2020 г. по описа на PC - Луковит

В жалбата се сочи,че не са доволни от Присъда №260001 от 27.09.2022 г., постановена по НОХД №203/2020 г. по описа на PC гр.

Луковит, с която П. К. К. е призната за виновна за извършено престъпление по чл.192, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, като й било наложено наказание 3 /три/ месеца лишаване от свобода.

На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание било отложено за изпитателен срок от

3/три/ години.Конкретизира,че П. К. К. била призната и за виновна по повдигнато обвинение по чл. 191, ал.3 вр. ал.2, вр. чл.20, ал.2 от НК, като й било 2 наложено наказание 5 /пет/ месеца лишаване от свобода На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание бе отложено за изпитателен срок от 3/три/ години.

На основание чл.23, ал.1 от НК съдът определил едно общо найтежко наказание измежду наложените с присъдата, а именно 5/пет/ месеца лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното общо най-тежко наказание било отложено за изпитателен срок от 3/три/ години.

От постановената присъда и от мотиви към нея е видно, че съдът е приел, че по делото са събрани достатъчно безспорни доказателства по всички повдигнати обвинения и е постановил осъдителна присъда.

От събраните по делото доказателства обаче, според тях не се събират категорични доказателства както за повдигнатото обвинение по чл.192, ал.2, вр.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, така и по повдигнатото обвинение по чл.191, ал.З, вр. ал.2, вр.чл.20, ал.2 от НК.

От изслушаните свидетелски показания стана ясно, че семейството на доверителката й е от *********. Състои се от 10 лица двамата подсъдими П. и С. и осемте им деца. Живеят в крайна бедност, в жилище състоящо се от една стая и коридорче и се издържат от помощи в общ размер около 1000 лева, което е крайно недостатъчно от за 10 членно домакинство.

По безспорен начин се установило и че свидетелката И. е изпитвала някакви чувства към синът на доверителката й К. и е решила, че ще се омъжи за него, което между другото й е за пореден път. Семейството на доверителката й е било твърдо против, както и семейството на И., но под заплахите й че ще си посегне на живота, те са я оставили да пребивава в бедното им жилище за около месец. Обвинението, че са осигурили стая в собственото си жилище и издръжка на И. и К. да съжителстват на съпружески начала е меко казано комична и подплътена с никакви доказателства.

Подсъдимите няма как да са предоставили единствената си стая, която се обитава от още 9 лица като стая за съвместно съжителство нея съпружески начала. Установи се и че в домът има само едно легло, което се намира в коридора, което според предположения на един от съседите е ползвано от младоженците и което бе отречено от обитателите на дома, както и от самата И.. Въпреки това съдът е дал вяра на тези непотвърдени от останалите 3 събрани по делото косвени доказателства, т.к. свидетелят не е член на семейството и няма преки възпиятия за това кой къде нощува и кой ползва леглото, което може би се ползва от цялото семейство.

Приемат също така,че безспорно се установило и че синът на доверителката й К. още от самото начало не е искал да има близки отношения с И.. Отбягвал я е и не се събрали доказателства за интимни контакти между двамата, от които обстоятелства би могло да се направи извод, че може да са живели на съпружески начала. След като И. се е убедила, че К. няма да я приеме и между тях не може да има по-близки отношения от съседски, след около един месец е напуснала домът на подсъдимите и се е върнала при майка си.

По отношение на обвинението по чл. 192, ал.2, вр. ал. 1, чл.20, ал.2 от НК заявява,че може да каже, че събраните доказателства са много оскъдни, косвени и некатегорични. Не се намерил нито един свидетел, който да е присъствал на договарянето на размер на откуп за разрешение за сключване на брак, както и на самото плащане на този откуп. Събират се данни за предаването на някаква сума от 500 лева, но никой не може по категоричен начин да каже за какво са тези пари, кога и къде са предадени и дали сумата е точна. Повечето от разпитаните свидетели казват, че е правено празненство по договорка на двете семейства и се тези пари са закупувани необходимите стоки за почерпката.

Прави впечатление, че голяма част от свидетелите, членове на двете семейства и техни приближени в досъдебното производство са давали показания, т.к. между двете семейства е възникнал скандал за оправяне на сметки помежду им, но за какви пари и кой на кого е давал и за какво ги е давал не става ясно. Възползвайки се от ниския им образователен ценз и тяхната малограмотност, както и състоянието на афект след случилия се скандал, в досъдебното производство са си отправяли взаимни обвинения, неподкрепени с конкретни доказателства.

След като в съдебно заседание им било разяснено правото да не дават показания, ако не желаят, поради близката им родствена връзка с подсъдимите, те сами отказали да дават показания.

Предвид на изложеното моли ЛОС да отмени присъдата на първоинстанционния съд и с оглед на събраните по делото доказателства да 4 постанови нова присъда, с която да оправдае изцяло подсъдимата П. К. К. по повдигнатите срещу нея обвинения.

Постъпила е и въззивна жалба от Р. М.-адвокат от АК- Ловеч, с адрес на кантората- гр. Л., ***, като служебен защитник на Ц. В. П. против присъда от 27.09.2022 год. постановено от ЛУКОВИТСКИЯ РАЙОНЕН СЪД по НОХД № 203/ 2020 год. по описа на съда.

Сочи,че по горното нохд е защитник на подсъдимата Ц. В. П.. С Присъда, постановена на 27.09.2022 год. без да са налице предпоставките по чл. 303 ал.2 от НПК подзащитната му била призната за виновна, като по отношение на нея се приело, че е осъществила състава на престъпление по чл.192 ал.1 от НК, поради което й наложи административно наказание лишаване от свобода в размер на 3 месеца, чието изпълнение отложи за срок от три години.

Заявява,че не са доволни от индивидуализирания по-горе съдебен акт, с което подсъдимата е призната за виновна за вмененото й деяние и в срока по чл. 319 от НПК го обжалват изцяло. Първоинстанционният съд, не съобразил,според тях, поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност данните по делото, тъй като ако беше сторил това, неминуемо щял да стигне до единствено правилния извод, че не са налице достатъчно данни, съобразно които обвиняемия да бъде признат за виновен по така повдигнатото му обвинение. С решението си PC Луковит приел неправилна и противоречива на обективната истина фактическа обстановка.

Отделно от горното, алтернативно следвало да се приеме от съда, в случай че са налице доказателства, че подзащитната му е извършила вмененото й престъпление, че са налице и предпоставките за приложение на чл. 78а от НК и да я освободи от наказателна отговорност и да й наложи наказание глоба, което следвало задължително да се приложи съда. С оглед на това не става ясно за какво престъпление е призната за виновна.

Моли ЛОС, като разгледа жалбата им, да приеме за основателни оплакванията в нея и на основание чл. 336 ал. 1 т. 3 от НПК да постанови Решение, с което да оправдае изцяло обвиняемата по така повдигнатото й обвинение или алтернативно да бъде освободена от наказателна отговрност по реда на чл. 78а от НК.

Поради липса на мотиви на Решението,заявява,че след като се 5 запознае с тях, в срока по чл. 320 ал.З от НПК, с писмено изложение ще допълни доводите на въззивната жалба.

Постъпило е и допълнение към въззивна жалба чрез адв. Б. Л., АКЛовеч, служебен защитник на С. Т. Й., подсъдим по НОХД № 230/2020 г. по описа на Районен съд – Луковит срещу невлязла в сила Присъда № 260001/27.09.2022 г. по НОХД № 230/2020 г. по описа на Районен съд Луковит и мотиви по нея с посочено правно основание: чл.318, ал.3 от НПК.

В същата се сочи,че депозира настоящата жалба срещу невлязла в сила Присъда №260001/ 27.09.2022 г. по НОХД № 230/2020 г. по описа на Районен съд - Луковит срещу подсъдимият С. Т. Й., ЕГН ********** и след запознаване с мотивите по присъдата.Конкретизира,че с обжалваната Присъда №260001/ 27.09.2022 г. на подсъдимият по НОХД № 230/2020 г. по описа на Районен съд - Луковит С. Т. Й., ЕГН ********** се налага едно общо най- тежко наказание от 5 / пет/ месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал.1 от НК се отлага за срок от 3 /три/години, по повдигнатите му от районна прокуратура две обвинения: по чл.192, ал.2, вр.ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК и чл.191, ал.З, вр.ал.2, вр.чл.20, ал.2 от НК.

В хода на съдебно следствие и въпреки многобройните проведени заседание по делото и разпитани свидетели,приема,че не се събрали безспорни и категорични доказателства, за съставомерност на двете визирани в обвинителният акт престъпления и за това, че от субективна и обективна страна те са извършени с пряк умисъл и вина от подсъдимият С. Т.

Й..Приема,че макар формално действията на подсъдимият С. Й. и неговата съпруга П. К. К. да наподобяват закононарушение, те не са престъпления по смисъла на чл.192, ал.2, вр.ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК и чл.191, ал.З, вр.ал.2, вр.чл.20, ал.2 от НК и наложената на подзащитният му С. Й., осъдителна присъда следва да бъде отменена, като неправилна и несправедлива.

Безспорно,според него, от събраните по делото доказателства, става ясно, че в процесния случай се касае за семейство с много нисък социален статус живеещо в крайна бедност и недоимък в циганският квартал на гр. Л., кв. И.. Семейството на С. е П. е многодетно, имат осем деца и заедно с тях двамата, общо 10 човека, живеят в една незаконно построена стая с предверие- коридор, в който си държат обувките. Във въпросната стая има 6 две легла на който спи майката с по- малките деца, а другите членове на семейството спят на земята, като това беше многократно обсъждано и изяснено в хода на съдебното следствие. Позовава се и на това,че през 2020 г. синът на въззивника С. Й.- К. е *****, без намерение за встъпване в брак.