Решение № 197 от 20.11.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 197 гр. Пловдив, 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно гражданско дело № 20235000500382 по опИ. за 2023 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 107 от 20.04.2023 година, постановено по гр. дело № 170/2022 година по опИ. на Окръжен съд – Х., е осъдена „З.“ АД, със седалище и адрес на управление гр. С. **, район Л., бул. „Ч.“ № 51 Д, ЕИК ***, със съдебен адрес град С. ***, бул. „С.“ № 67А, да заплати на Х. М. Т. , ЕГН **********, от град К., ЖК з., бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, със съдебен адрес град Х., бул. „Б.“ №*** ет. 2 офис 217, чрез АД „Г. и М.“ сумата от 60 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на З Б. Х., ЕГН **********, настъпила на 15.08.2017 година вследствие на ПТП, станало 14.08.2017 година, ведно със законната лихва върху главницата от 09.04.2021 година до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен в останалата му част до пълния предявен размер от 120 000 лева.

Осъдена е „З.“ АД, ЕИК ***, да заплати на Б. Х. О., ЕГН: **********, от град К., ЖК з., бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, със съдебен адрес град Х., бул. „Б.“ №*** ет. 2 офис 217, чрез АД „Г. и М.“ сумата от 60 000 лева - обезщетение 1 за неимуществени вреди от смъртта на З Б. Х., ЕГН **********, настъпила на 15.08.2017 година вследствие на ПТП, станало 14.08.2017 година, ведно със законната лихва върху главницата от 09.04.2021 година до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен в останалата му част до пълния предявен размер от 120 000 лева.

Осъдена е „З.“ АД да заплати в полза на съдебната власт, по бюджетна сметка на ОС - Х. държавна такса в размер на 4800 лв.

Осъдени са Х. М. Т., ЕГН ********** и Б. Х. О., ЕГН **********, да заплатят на „З.“ АД деловодни разноски в размер на 400 лева, както и юрисконсултско възнаграждение по чл. 78 ал. 8 от ГПК - 250 лева.

Осъдена е „З.“ АД да заплати на Адвокатско дружество „Г. и М.“, БУЛСТАТ ***, сумата 13080 лева с ДДС - адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство по чл. 38, ал. 1, т. 2 вр. чл.

36 ЗА на Х. М. Т. и Б. Х. О. в производството по гр.д. № 170/2022 година по опИ. на ОС-Х..

Решението е постановено при участие на трето лице помагач М. И. М., ЕГН **********, от град Х., ЖК „Б.“ бл.*, вх.*, ет.*, ап.**.

Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от ищците в първоинстанционното производство Х. М. Т. и Б. Х. О., чрез процесуалния им представител адвокат К. Г. от Адвокатско дружество „Г. и М.“, в частта, с която са отхвърлени субективно съединените им искове за обезщетения за неимуществени вреди в размера над по 60 000 лева до по 120 000 лева за всеки един от двамата, ведно със законната лихва за забава, както и в частта, с която са присъдени разноски в полза на ответника.

Във въззивната жалба има оплакване за неправилно приложение на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип на справедливост, довело до определяне на обезщетения, несъответстващи на степента на търпените от ищците неимуществени вреди вследствие загубата на тяхната дъщеря. Втората група доводи за незаконосъобразност на решението в обжалваната част са свързани с определянето на необосновано завишен процент на съпричиняване от страна на пострадалата.

Поддържа се, че определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетенията от по 120 000 лева за всеки един от двамата ищци не е достатъчен за репариране на претърпените от тях болки и страдания и че 2 справедливият размер би бил по 150 000 лева. При намаляването на тези размери с 20% заради принос от страна на пострадалата, следвало да се присъдят сумите от по 120 000 лева на всеки един ищец. При определяне на обезщетението по справедливост не били съобразени установените от свидетелите близки отношения и изключително силна връзка между ищците и дъщеря им, непрекъснатите контакти помежду им, взаимната помощ и подкрепа, която си оказвали и начина, по който ищците се чувствали емоционално след случилото се, което ги лишило от любовта на дъщеря им, от опората, на която са разчитали и от грижите, от които имали нужда с оглед възрастта си. Определените обезщетения били занижени. Те не били съобразени с лимитите на отговорност на застрахователите по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, установени в чл. 492, т. 1 от КЗ, с възрастта на починалата и на нейните родители, с конкретната икономическа обстановка в страната

По отношение на съпричиняването от пострадалата, във въззивната жалба е посочено, че ответникът не е установил при условията на пълно и главно доказване възражението си за съпричиняване, изразяващо се в това, че ищцата се е съгласила да се вози в автомобила, въпреки че е знаела, че водачът му е употребил алкохол. Липсвали доказателства за знание у пострадалата за това обстоятелство. Ответникът не посочил и не представил такива въпреки изричните указания, дадени му от съда с доклада по делото при разпределение на доказателствената тежест. Незаконосъобразно първоинстанционният съд приел за установено това обстоятелство, позовавайки се на мотивите на присъдата, постановена срещу водача на автомобила, с което бил нарушен принципът на непосредственост при събиране на доказателствата в гражданския процес. Това довело до определяне на завишен процент на съпричиняване – 50%. По отношение на възражението за съпричиняване, изразяващо се в това, че пострадалата е разсейвала водача на автомобила, се поддържа, че то е преклудирано, тъй като е въведено в процеса едва в хода на устните състезания.

По тези съображения се иска отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на ново по същество, с което на ищците се присъдят допълнителни обезщетения от по 60 000 лева, ведно със законната лихва от 09.04.2021 година до окончателното им изплащане, както и направените разноски пред двете съдебни инстанции. Претендира се присъждане на 3 разноски за въззивната инстанция.

Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от „З.“ АД с изразено становище за нейната неоснователност и с искане за потвърждаване на решението в обжалваните части и присъждане на разноски за въззивната инстанция, включително юрисконсултско възнаграждение. Оспорени са доводите, че не е установено съпричиняване на пострадалата в приетия от първоинстанционния съд размер. Сочи се, че е установено знанието на пострадалата, че водачът на лекия автомобил е употребил алкохол, тъй като тя е била заедно с децата си и с него преди да предприемат пътуването и въпреки това се е съгласила да се качи в управлявания от него автомобил.

Установено било освен това от доказателствата по делото, по –конкретно от медицинската експертиза, че пострадалата е била без поставен предпазен колан и че при наличие на такъв не би се стигнало до черепно-мозъчните травми, причинени от удар на главата и тялото в елементи от интериора на автомобила, довели до нейната смърт. Поддържа се, че определеният от съда размер на обезщетенията от по 120 000 лева за всеки един от ищците е справедлив и съобразен с икономическите условия в страната към момента на ПТП. Този размер правилно бил намален с 50%, колкото бил приносът на пострадалата, определен при съобразяване на всички установени в хода на процеса обстоятелства. Оспорени са твърденията за преклудиране на възражението за съпричиняване, като е посочено, че то е направено своевременно с отговора на исковата молба.

Становището на М. И. М. - трето лице – помагач на страната на ответника, изразено в писмен вид преди проведеното по делото открито съдебно заседание във въззивната инстанция, е за неоснователност на въззивната жалба. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Пред въззивната инстанция не са направени нови доказателствени искания.

Съдът, като се запозна със събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е от лица, имащи правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение, а именно от ищците срещу решението в отхвърлителните му части. При 4 подаване на въззивната жалба е спазен предвиденият в чл. 259 от ГПК срок.

Въззивната инстанция намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

По отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивната инстанция е ограничена от посоченото във въззивната жалба, освен когато става дума за приложение на императивна правна норма или когато съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото или ненавършили пълнолетие деца. / т. 1 от ТР № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС/. С оглед на тези свои правомощия съдът ще се произнесе по въведените от жалбоподателите оплаквания, подробно посочени по-горе.

Безспорни между страните на настоящия етап от производството са въпросите, свързани с наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността на „ З.“ АД по предявените субективно съединени искове за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на З Б. Х.- дъщеря на ищците Х. М. Т. и Б. Х. О., която е функционално обусловена от деликтната отговорност на М. И. М. - водач на лек автомобил марка Б. * с рег. № ***, застрахован в ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

Първият спорен въпрос е свързан с размера на дължимите обезщетения за неимуществени вреди.

В обстоятелствената част на исковата молба двамата ищци са посочили че тяхната дъщеря е починала вследствие на политравмата, получена при ПТП, станало на 14.08.2017 година. Ищците преживявали много тежко смъртта на дъщеря си, която била първото им дете и била отглеждана с голяма радост, грижи и внимание. Починалата била най-важния и обичан човек в живота на ищците, с когото те споделяли всичко, подкрепяли се в добри и лоши моменти. Отношенията им били основани на особено близка взаимна привързаност, обич и изключителна емоционална и душевна близост. След смъртта на дъщеря си ищците изпаднали в тежка депресия, станали затворени и неконтактни, постоянно плачели, чувствали се безпомощни и не намирали смисъл да живеят, техният живот се променил и никога нямало да бъде същия. Въз основа на тези обстоятелства се претендират обезщетения за неимуществени вреди за всеки един от двамата родители в размер на по 120 000 лева по предявен частичен иск от по 160 000 5 лева, ведно със законната лихва от датата на уведомяване на застрахователното дружество – 09.04.2021 година, до окончателното изплащане на сумата. Претендирани са разноски, включително адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ.

Ответникът по предявения иск „З.“ АД с отговора на исковата молба е оспорил предявените субективно съединени искове по основание и размер.

На настоящия етап от производството, доколкото ответникът не е оспорил първоинстанционното решение в осъдителните му части, с които на ищците са присъдени обезщетения от по 60 000 лева ведно със законната лихва от 09.04.2021 година, въззивният съд дължи произнасяне само по възраженията, касаещи размерите на обезщетенията за неимуществени вреди. Те се свеждат до това, че претендираните размери са завишени, недължими и заявени в противоречие с принципа за справедливост, посочен в чл. 52 от ЗЗД, както и със съдебната практика.

По делото, въз основа на събраните доказателства, е установена следната фактическа обстановка:

З Б. Х. е дъщеря на Х. М. Т. и Б. Х. О.. Тя е починала на 15.08.2017 година вследствие на политравма, получена при станалото на 14.08.2017 година ПТП, причинено от конституирания като трето лице –помагач на страната на ответника М. И. М.. Към момента на смъртта си З Х. е била на 34 години, а ищците –на 53 навършени години за майката Х. Т. и на 58 навършени години за бащата Б. О.. Видно от удостоверението за родствени връзки, приложено по делото / стр. 7/, двамата ищци имат още едно общо дете – З. Б. О., което е било на 28 години към момента на смъртта на З Х..