Решение № 628 от 29.10.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 628 гр. София, 29.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело № 20241001000617 по описа за 2024 година взе предвид следното:

Въззивното производство по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по жалба на „Аблиско“ООД, ЕИК 201734807, чрез адв.Т. С. от АК Пловдив насочена против Решение № 829/11.06.2024 г., постановено по т.д. № 2089/2022 г. по описа на СГС, ТО, с което е отхвърлен предявения от въззивното дружество против „Хелга Инвест“ЕООД, ЕИК 115834617 иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата от 195 583 лв. /равностойността на 100 000 евро/ - неустойка по чл.6,.4, във вр. с чл.6.3 от договор за горски услуги от 14.08.2020 г. искове, както следва: иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

Във въззивната жалба се поддържа неправилност на обжалваното решение, поради постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и поради неговата необоснованост.

Поддържа се първоинстанционният съд да е ценил избирателно и едностранчиво приобщените по делото доказателства, довело до неправилно и превратно прилагане на материалния закон в нормата му на чл.92, ал.1 ЗЗД, а от там - и до необоснованост на крайния извод за неоснователност на предявения иск. Мотивите в подкрепа на този извод почивали на хипотези и съждения, подкрепящи единствено защитната теза на ответникавъззиваем, като същевременно противоречали на установените по делото факти и не зачитали редица правни принципи, както и на задължителните постановки на ТР № 1/15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС относно преценката за нищожност, поради накърняване на добрите нрави.

Твърди се първоинстанционният съд да е тълкувал обвързващия страните по делото договор по начин, който противоречи на действителната воля и смисъл на договорните разпоредби, както и на смисъла на посоченото ТР.

Неправилно не било съобразено, че договорът е търговски и предполага наличието на 1 добра професионална преценка, както и че е бил приет и изпълняван без никоя от страните да е възразила срещу това, вкл. и срещу размера на предвидената неустойка при неговото сключване. Освен това клаузата за неустойка била съобразена с естеството и размера на задълженията, които обезпечава. Неправилно било прието също неустойката да обезпечава единствено акцесорното вземане за пренаемане на определен персонал за определен период от време, а не главното задължение за плащане на услугите. Като се поддържа обратното становище се твърди че неустойката обезпечава неизпълнението на задължение за ненаемане на определена категория лица за определен период от време, което задължение е много важно за въззивника.

Неаргументирано било прието още и че липсвала яснота за размера на плащането по договора, поради което неустойката, фискирана като твърда сума, накърнявала добрите нрави, защото било „логично“ тя да е определена като процент от нещо.

Именно поради липсата на яснота за размера на плащанията и обема на услугите ответникът-въззиваем е предпочел да подпише клауза за неустойка с твърдо фиксирана сума, защото иначе би могло да се окаже, че дължи по-висока сума.

Отделно интересът, който „Аблиско“ООД е защитил с клаузата за неустойка не бил определим и именно това била причината да не може да бъде фиксирана тази неустойка по друг начин освен със сума, която страните взаимно приели като справедлива и за която се подписали под договора. Вредите за въззивника били свързани с невъзможността да се възползва от създадените от него контакти, ноу-хау, обучение на персонал и създаване на практики за работа, клаузите на чл.6.4 и чл.6.3 от договора били насочени към защита на създадените от него добри практики в областта на горското стопанство и предпазването на изземването на тези добри практики от доскорошен партньор, но потенциален конкурент в бъдеще. Този бил смисълът на въпросните клаузи за неустойка и той отговарял на критериите, заложени в ТР № 1/2009 г.

По изложените подробни доводи в подкрепа на тези оплаквания е поискана отмяна на обжалваното решение и по съществото на спора уважаване на предявения иск.

В отговора по въззивната жалба насрещната страна, чрез процесуалния си представител, оспорва доводите, развити в нея и поддържа правилност на обжалваното решение.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети състав, като съобрази данните по първоинстанционното дело, приема следното:

СГС е бил сезиран с предявени в условието на обективно съединяване с осъдителни искове с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД от “Аблиско“ ООД против „Хелга инвест“ЕООД.

Твърдяло се е в обстоятелствената част на исковата молба, че страните по делото са били обвързани от договор за горски услуги, сключен на 14.08.2020 г., в чийто текст на чл.

6.3 се съдържала уговорка докато действа договора и две години след неговото прекратяване „Хелга инвест“ ЕООД да не наема служители на „Аблиско“ООД или външни партньори експерти, с които доставчикът/„Аблиско“ООД/ е работил по време на срока на договорa.

За всеки случай на неизпълнение на това задължение била уговорена неустойка в размер на 50 000 евро.

Твърдяло се е в нарушение на чл. 6.3 от договора „Хелга инвест“ ЕООД да е назначило И. И. П. като управител на дружеството, въпреки че преди това същият бил работил в “Аблиско“ООД.

В нарушение на чл. 6.3 от договора ответното дружество назначило и К. И. К. на трудов договор, а същият преди това работил за „Хемера инвест“ЕООД - партньор, с който „Аблиско“ ООД работило по време на срока на договора за горски услуги.

За посочените две нарушения на договора от ищцовото дружество била изпратена покана на ответника, връчена му на 07.10.2022 г. , с която бил поканен да заплати неустойка в размер на по 50 000 евро за всяко нарушение, или общо 100 000 евро. След изтичане на срока на поканата била изпратена втора такава, връчена на 02.11.2022 г., но до датата на предявяване на исковата молба плащане от ответника не било извършено.

Поискано е от съда да постанови решение, с което ответникът бъде осъден да запрати 2 на ищеца сумата от 195 583 лв., представляваща левовата равностойност на 100 000 евро, като обезщетение по чл. 6.4 от договора за горски услуги от 14.08.2020 г.

В отговора по исковата молба ответникът е оспорил предявените искове като неоснователни.

Заявил е от своя страна, че страните по делото бил в търговски отношения от 2014 г., като в този период управител и на двете дружества, както и собственик на 100 % от дяловете на „Хелга инвест“ ЕООД е В. Б.. През 2014 г. същият продал 100 % от дяловете си на Хамлет Монтана Рисърч АД, Люксембург, но останал управител на дружеството. В резултат на неговите усилия бил сключен и процесния договор за горски услуги, който за „Хелга инвест“ЕООД бил подписан от В. Б., а за “Аблиско“ ООД – от втория управител на дружеството В. Е. Т.. Твърдяло се е двамата управители да са живеели на семейни начала по време на подписване на договора.

Твърдяло се е именно В. Б. да е осигурил възможността на И. И. П. да започне работа в „Хелга инвест“ЕООД, с цел да се извърши нарушение на чл. 6.3 от договора и да се претендира процесната неустойка.

И. П. работил в различни фирми, свързани с В. Б. от 2020 г., като на 01.02.2022 г. бил назначен на трудов договор в Аблиско ООД. Договорът бил прекратен в началото на месец август 2022 г. След това, на 17.08.2022 г. И. П. бил вписан като управител на „Хелга инвест“ЕООД в ТР. Поддържано е правоотношението между управителя и дружеството да не е било трудово, а мандатно.

По отношение К. И. К. се твърди, че въпреки сключеният трудов договор от 07.09.2021 г. между него и „Хемера инвест“ ЕООД, още от този момент „Хелга инвест“ЕООД е плащало трудовото му възнаграждение и всички разходи свързани с трудовата му дейност, така че той фактически работел за последното дружество, но с оглед улесняване наемането и под въздействие от В. Б., формално се е водил на работа при „Хемера инвест“ЕООД. Това било променено по-късно, поради вътрешна реорганизация на дейността на управляваните от В.

Б. дружества, в резултат на което и К. К. бил преназначен по трудов договор в „Хелга инвест“ЕООД.

Поддържа се, че когато страните по делото се обвързали с договора за сеч от 01.01.2022 г., както П., така и К. били в отношения с „Аблиско“ООД и в този смисъл в обобщение поведението именно на управителя на последното дружество сочело на недобросъвестност при сключването на договора.

На отделно самостоятелно основание е въведено възражение за нищожност на клаузите на чл. 6.3 и чл. 6.4, като сключени в нарушение на закона и добрите нрави, евентуално унищожаеми, като сключени при измама.

На първо място е поддържано нищожност на неустоечната клауза поради противоречие със закона - разпоредбите на чл. 15 ЗЗК, съдържаща забрана за всякакъв вид споразумения между предприятия, които имат за цел или резултат предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията на съответния пазар и чл. 48, ал.3 КРБ, според която всеки гражданин свободно избира своята професия и място на работа.

На отделно основание се поддържа нищожност на клауза за неустойка поради противоречие с добрите нрави, изразяващо се в нарушаване на принципа за справедливост – предвид предвидената едностранност на забраната и неустойката, на добросъвестност в търговските взаимоотношения - по време на сключване на договора едно и същи физическо лице реално представлявало двете дружества, и излиза извън присъщите обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция - с оглед уговорения размер и причините за уговарянето й.

Отделно от това И. П. бил назначен като управител на мандатно отношение, а не на трудов договор, поради което не намирала приложение уговорената неустойка.

По отношение К. К. се поддържа клаузата на чл. 6.3 от договора да не предвижда забрана за наемане на служителите на външни партьори/агенции/експерти, с които доставчикът на услуги е работил, а К. К. не е бил служител на ищцовото дружество.

В допълнителната искова молба ищецът е поддържал първоначалните се твърдения и 3 е оспорил възраженията на ответника, навеждайки подробно доводи за неоснователността на всяко едно от тях.

В допълнителния отговор ответникът е поддържал първоначално въведените си възражения.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на атакуваното решение и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалби, приема следното:

Действията по обжалване на първоинстанционния акт са процесуално допустими като предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване от активно процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това – въззивникът, ищец в първоинстанционното производство, е останал недоволен от първоинстанционното решение в неговата цялост.

По арг. от чл.269 ГПК при проверка правилността на обжалваното решение настоящата въззивна инстанция е ограничена от посоченото в жалбата. В случая във въззивната жалба са наведени оплаквания срещу правилността на първоинстанционното решение единствено в частта му, с която е прието за основателно възражението за нищожност на процесната неустоечна клауза поради противоречието й с добрите нрави, доколкото останалите възражения на ответника - въззиваем са приети за неоснователни.

Ето защо настоящият състав приема, че следва да се произнесе с решението си единствено по въведените с въззивната жалба основания за неправилност на обжалвания акт на поддържаното с жалбата основание, както и по правилното или неправилното приложение на императивните материалноправни норми, приложими към казуса. Този извод се основава на задължителните указания в т.1 от ТР № 1/09.12.2013г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС в насока, че при проверката на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване.