Решение № 888 от 09.02.2018, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.София, 09.02.2018г.

В И

М Е Т

О Н А Н

А Р О

Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, І ГО 7-ми състав на деветнадесети декември година 2017

В открито съдебно заседание в следния състав:

СЪДИЯ: Гергана Христова - Коюмджиева секретар:

Ирена Апостолова прокурор:

Ралица М.като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3206 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т. 3, пред. първо от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба на Т.Д.Д., с ЕГН **********,*** А, чрез пълномощника адв.А.Д. – САК, против П.на РБ, с която са предявени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 310 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконно повдигнато и поддържано обвинение в престъпление по чл. 219, ал. 4, вр. ал.

3, вр. aл. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК вр. с чл. 93, ал. 1, б.“б“ НК, за което ищецът бил оправдан с влязла в сила на 10.07.2013 год. Присъда № 120 от 19.04.2012 год. по н.о.х.д.№ 3467/2008 год. на СГС, НО, 11 състав, влязла в сила на 10.07.2013г.; ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.07.2013год. - датата на влизане в сила на оправдателната присъда до окончателното изплащане; сумата от 20 000 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди - заплатен от ищеца адвокатски хонорар за процесуална защита и съдействие обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на същото незаконно обвинение и представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на присъдата - 10.07.2013 год., до окончателното изплащане. Претендира присъждане на сторените в настоящото производство разноски.

Твърди се в исковата молба, че с постановление за привличане на обвиняем и вземане мярка за неотклонение от 22.07.2008 г. по досъдебно производство № ЗМ 37/2008 г. по описа на ГД „ППОРП“, София, прокурорска преписка № 3054/2008 г. на СГПК, ищецът Т.Д.Д. бил привлечен, като обвиняем за престъпления по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. aл. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, за това, че през периода

14.04.2003г. до 10.11.2003г. в гр.София, в качеството на длъжностно лице – изпълнителен директор на „С.И.” ЕАД, лично е сключил 13 броя предварителни договори за покупко-продажба на недвижими имоти, като не е осъществил контрол за валидността на оценките и е приел тези оценки, въпреки, че с тях са определени цени по-ниски от пазарните, като от това са последвали щети за имоти” ЕАД в размер на 1 803 428 лева, като деянието е умишлено, причинената щета в особено големи размери, престъплението е особено тежък случай, деянията са извършени при условията на продължавано престъпление.

Сочи се, че със същото постановление за привличане като обвиняем от 22.07.2008 г. на ГД „ППООРП“ по ДП № ЗМ 37/2008 г. на ищеца е взета мярка за неотклонение „парична гаранция” в размер на 20 000 лева. Сочи се, че с молба вх.№3054/08 от 29.07.2008 г. до СГП , ищецът посочил адрес за призоваване, защото бил в чужбина и от медиите научил, че е обявен за издирване. С жалба от 29.08.2008г.

Д. обжалвал мярката за неотклонение „парична гаранция” в размер на 20 000 лева, като немотивирана.

С определение от 09.09.2008 г. на Софийски градски съд по НЧД № 2594/08 г. мярката за неотклонение „парична гаранция” в размер на 20 000 лв. била изменена на мярката за неотклонение „парична гаранция” в размер на 10 000 лв.

С постановление от 24.10.2008 г. на

Софийска градска П.подадената от ищеца жалба срещу постановление за принудително довеждане била отхвърлена. Ищецът твърди, че с молба с входящ № 15743/08 от 10.11.2008 г. до Главния прокурор на Р.Б., поискал от гл. прокурор да отмени постановлението с което е привлечен като обвиняем, предвид правомощията му по чл.139, ал.2 ЗСВ. Сочи, че на 11.11.2008 г. на Софийска апелативна П.оставила без разглеждане жалбата му срещу постановлението за принудително довеждане, като недопустима.

Твърди се, че на 17.12.2008г. в

СГС е внесен обвинителен акт по досъдебно производство № 37/2008 г. по описа на ГД „ППООРП“, пр. пр. № 3054/2008 г. по описа на Софийска градска прокуратура.

Твърди се, че присъда № 120 от 19.04.2012 г. по н.о.х.д. № 3467/2008 г. на Софийски градски съд, НО, 11 състав, Т.Д.Д. е признат за невиновен по повдигнатите срещу него обвинения за престъпления по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. aл. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.

Твърди се, че оправдателната присъда по н.о.х.д. № 3467/2008 г по описа на СГС, НО,11-ти състав е била протестирана от СГП с протест, който протест бил отхвърлен от САС и оправдателната присъда влязла в сила на 10.07.2013г.

Ищецът поддържа, че от образуването на прокурорска преписка срещу него, привличането му в качеството му на обвиняем до оправдаването му е претърпял имуществени и неимуществени вреди.

Наложената мярката за неотклонение „парична гаранция” в размер на 20 000 лв. затруднила сериозно семейството му . Понесъл емоционална травма. От широкото медийно отразяване пострадало доброто му име в обществото. Допълнително го стресирал факта, че в медиите делото, като знаково било широко отразявано, мащабно разгласявано, прокурорите го обвинявали в престъпление, което не е извършил.

Ищецът бил притеснен от това, че целия директорски борд на управляваната от него фирма бил подведен под отговорност. Притеснен бил и за семейството си, какво ще се случи с тях, ако го осъдят въпреки, че е невинен. Обвинението навредило и на политическата му кариера, като допреди него е бил съветник в СОС. Разрушени били бизнес контактите му. Ищецът поддържа, че отрицателния отпечатък и негативните последици от наказателната репресия от наказателното производство продължило почти пет години, съставляват тежки неимуществени вреди, които оценява на 310 000лв.

Сочи се, че претърпените имуществените вреди се изразяват в разноските, които е направил, за да ангажира защитник адвокат за защитата му, като обвиняем и подсъдим по посочените по-горе досъдебно и съдебни производства, за което е заплатил сумата от 20 000 лева.

В срока по чл. 131 ГПК, е депозиран отговор от П.на Р.Б., в който ответникът оспорва исковете по основание и размер. Оспорва твърденията на ищеца, че е претърпял описаните в исковата молба неимуществени вреди вследствие на повдигнатото му обвинение, не са доказани от него посредством представени доказателства. Твърди, че установени и причинно - следствената връзка и размера на вредите. Изтъква, че нямало данни държавното обвинение да е разпространило чрез свой говорител официална информация за ищеца и воденото срещу него наказателно производство, поради което не бил засегнат авторитетът на Т.Д.. пТвърди се, че П.не носи отговорност за пропуски в професионалното поведение на масмедиите, каквито са част от публикациите представени с исковата молба. Сочи се, че част от тези публикации, касаят други наказателни производства, водени срещу ищеца. Сочат, че други публикации, като интервюто в в-к Труд от 03.09.2008г. са станали по инициатива на ищеца, като същия там е изнесъл своята защитна версия. Оспорват твърденията на ищеца, че от процесното обвинение е разрушена политическата му кариера и бизнес контакти. Сочи, че Д. е развивал търговска и обществена дейност по време на наказателния процес, което е видно от данните в Търговския регистър и други публични регистри. П.на Р България, сочи че при преценка за доказаност на иска за неимуществени вреди, следва да се вземе предвид, че през процесния период от време срещу ищеца Д. са се водили общо 15 наказателни производства за престъпления против стопанството, поради което не можело да се разграничат неимуществените вреди, претърпени от всяко от водените срещу него паралелни наказателни производства. Оспорва размера на претендираните неимуществени вреди, като прекомерно завишен и несъответен на икономическия стандарт и практиката по аналогични случаи. Твърди се, че досъдебното производство е приключило в разумни срокове – 5 месеца и степента на увреждане е незначителна. Предмет на разследване е била дейността на 14 обвиняеми, което е обусловило, фактическа и правна сложност на казуса. Оспорва иска за обезвреда на имуществени вреди, като поддържа, че липсват доказателства за реалното им понасяне, а отделно от това сочи, че разноските за адвокатски хонорар само за досъдебната фаза в размер на 20 000 лева надхвърлят разумния и обичаен размер, както и надвишава многократно размера по Наредба №1 от 09.07.2004г.

В съдебно заседание ищецът лично и чрез пълномощника си адв.Д. поддържа предявените искове.Представя списък по чл.80 ГПК и писмена защита.

В съдебно заседание П.на Р България, чрез прокурор Р. М.от СГП поддържа възраженията наведени в отговора.

По делото като контролираща страна е осигурено участие на СГП.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Не се спори по делото, че през 2008 г. ищецът Т.Д.Д. работел в общинско дружество „С.И.” ЕАД на длъжност изпълнителен директор.

Видно от приложеното н.о.х.д. №

3467/2008 год. на СГС НО, 11 състав, заедно със съдържащите се в кориците му ДП № 37/2008 г. по описа на ГД „ППООРП“, пр. пр. № 3054/2008 г. по описа на СГП, с Постановление за привличане на обвиняем и вземане мярка за неотклонение от 22.07.2008 г., ищецът Т.Д.Д. бил привлечен, като обвиняем за престъпления по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. aл. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, за това, че през периода 14.04.2003г. до 10.11.2003г. в гр.София, в качеството на длъжностно лице – изпълнителен директор на „С.И.” ЕАД, лично е сключил 13 броя предварителни договори за покупко-продажба на недвижими имоти по цени по-ниски от пазарните, като не е осъществил контрол за валидността на оценките на лицензираните оценители, които към момента на предварителните договори били с изтекъл срок на валидност и е приел тези оценки, въпреки, че с тях са определени цени по-ниски от пазарните, като от това са последвали щети за „С.И.”

ЕАД в размер на 1 803 428 лева, като деянието е умишлено, причинената щета в особено големи размери, престъплението е особено тежък случай, деянията са извършени при условията на продължавано престъпление. С постановлението от 22.07.2008 г. на Д. е взета мярка за неотклонение „парична гаранция” в размер на 20 000 лева./препис на л.21-л.29 от делото/ Представена е молба вх.№3054/08 от 29.07.2008 г. на адв.

И.Л.като пълномощник на Д., до СГП, с която ответникът е уведомен, че Д. ще бъде на разположение след 10.09.2008г., т.к. е извън страна, но има точен адрес за призоваване и пълномощник. /л.30-л.31/

По образуваното досъдебно производство - ДП № 37/2008 г. по описа на ГД „ППООРП“ било издадено постановление за принудително довеждане от 21.07.2008г., срещу което била подадена жалба от адв. И.Л.като защитник на Д.. С постановление на СГП от 29.10.2008г. жалбата е оставена без уважение.

Представена е жалба от

29.08.2008г., с която Т. Д. чрез адв. И.Л.обжалвал мярката за неотклонение „парична гаранция” в размер на 20 000 лева, като немотивирана и несъобразена с неговото имуществено състояние.

С определение от 09.09.2008 г. на Софийски градски съд, НО, 15 с-в, по НЧД № 2594/08 г. взетата по отношение на Т.Д.Д. по ДП № 37/2008 г. по описа на ГД „ППООРП“, пр. пр. № 3054/2008 г. по описа на СГП мярка за неотклонение „гаранция” в размер на 20 000 лв. взета била изменена на мярката за неотклонение „ гаранция” в размер на 10 000 лв.

Представена е молба с входящ № 15743/08 от 10.11.2008 г. на Т. Д. чрез адв. И.Л.до Главния прокурор на Р.Б., с която е поискано от гл. прокурор да отмени постановлението с което Т. Д. е привлечен като обвиняем, предвид правомощията му по чл.139, ал.2 ЗСВ.

Не се спори, като е видно и от приетите доказателства, че на 17.12.2008г., Софийска градска П.е внесла в СГС Обвинителен акт по досъдебно производство № 37/2008 г. по описа на ГД „ППООРП“, пр. пр. № 3054/2008 г. по описа на СГП срещу четиринадесет обвиняеми лица, сред които и Т.Д.Д., който персонално е обвинен за това че през периода