Решение № 849 от 28.07.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 849 гр. Варна, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20263100500639 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Т. С. С. с пост. адрес в гр. Варна, подадена чрез процесуален представител адв. М. В., срещу Решение № 102/10.01.2026 год., постановено по гр. дело № 8990/2025 год. по описа на РСВарна, с което е отхвърлен предявен от въззивницата Т. С. срещу Н. Т. Н. с постоянен адрес: с. Р., Община Б. осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищцата сумата от 1000 евро (хиляда евро) – главница, представляваща неизпълнено парично задължение по договор за паричен заем от 07.08.2023 год.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила, които обобщено се свеждат до неправилна преценка и анализ на събраните доказателства, в резултат на което решението е и необосновано. В нарушение на процесуалните правила не са кредитирани показанията на ангажираната от ищцата свидетелка Д.А., която е очевидец на предаването на сумата от ищцата на ответника и на поетото от ответника задължение за връщането й. Неправилно не са кредитирани и показанията на свидетеля Св. К.. Събраните по делото доказателства не са обсъдени във връзка едни с други и в съвкупност, вкл. и с 1 разменената между страните кореспонденция чрез електронното приложение „месинджър“. Счита, че в резултат на непълното, едностранно и избирателно обсъждане на събраните по делото доказателства съдът е достигнал и до погрешни фактически и правни изводи.

Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде уважен.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен отговор на жалбата не е подаден.

В съдебно заседание въззивницата поддържа въззивната си жалба.

Въззиваемият не се явява в съдебно заседание, в писмено становище оспорва жалбата, претендира присъждане на разноски.

Съдът съобрази следното:

Производството пред ВнРС е образувано по предявен от Т. С. С. с постояен адрес в гр. Варна срещу Н. Т. Н. с постоянен адрес в с. Р., Община П., иск с правно основание чл. 240 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищцата сумата от 1000 евро, неизпълнено парично задължение по договор за заем от 07.08.2023 год.

В исковата си молба ищцата навежда следните твърдения:

През лятото на 2023 год. ответникът Н. Н. споделил с ищцата, че с помощта на адвокат урежда наследствени имоти и му е нужна сумата от 1000 евро за адвокатски хонорар. Ищцата се съгласила да му даде парите с уговорката ответникът Н. Н. да й върне сумата в рамките на един месец, тъй като тези пари й били необходими за самоучастие при закупуването на жилище. На 07.08.2023 год., след така постигнатото съгласие помежду им, ищцата заедно със своя приятелка посетила офис на „А.Б.“ в гр. Варна, а ответникът Н. Н. чакал пред сградата на банката. Ищцата изтеглила сумата от 1000 евро, като за превода банката й взела и такса от 2 евро. Докато била още на гишето на банката, ищцата провела кореспонденция чрез мобилното прилжение „Месинджър“ с ответника Н. Н., за да се увери, че сумата от 1000 евро и сумата от 2 евро (такса за теглене на пари в брой) ще й бъдат върнати.

След като ответникът Н. Н. я уверил, че ще й върне сумата в уговорения срок, ищцата излязла от банката и пред сградата [на банката] предала на ответника сумата от 1000 евро. До настоящия момент ответникът не е изпълнил задължението си и не е върнал на ищцата предоставената му в заем сума от 1000 евро.

В съответствие с наведените твърдения е и отправеното искане – за осъждането на ответника да заплати на ищцата сумата от 1000 евро, неизпълнено парично задължение по договор за заем от 07.08.2023 год.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 от ГПК чрез процесуален представител, ответникът Н. Т. Н. оспорва иска, счита, че е неоснователен.

Твърди, че не е получавал в заем сума от 1000 евро от ищцата и не е бил страна по заемни правоотношения с нея. Твърди още, че на 07.08.2023 г. не се е намирал в гр. Варна. Настоява за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.

2

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

От представената на л. 75-78 от делото на РС-Варна електронна кореспонденция, водена между ищцата и лице с профил „И.“, чрез мобилно електронно приложение, който профил ответникът не оспорва, че е използвал в общуването си с ищцата през 2023 год., се установява следното:

На 07.08.2023 год. в 12:42 часа ответникът е изпратил запитване към ищцата „Какво става при теб?; „С банката“, а ищцата е отвърнала в отговор: „След малко отивам да ги изтегля“; следва снимка на платежен документ от платформата „EasyPay“; след нея следва текст, изпратен от ищцата до адресата с профилно име „И.“, т. е., до ответника, в който ищцата обяснява, че е „в банката“, до 10 минути е готова и не знае как да се уговорят с лице на име А.; ответникът й е отвърнал, че не знае; следва изпратена от ищцата снимка на две банкноти от по 500 евро със следващ я текст: „Готово… 2 е таксата и тях си искам…най мразя такси да им плащам“, а в 13:34 часа ответникът отговорил: „защо 2… нали 1000“, а ищцата е отвърнала: „да… 1000 е са… имаш ли идея към колко ще дойдеш“.

От изявленията на ответника, окачествени от съда като признания на неизгодни за страната факти, съдържащи се в протокола за разпит на свидетел от 24.10.2024 год. по н. ч. х. д. № ******** год. по описа на РС-Варна, е видно, че в периода 2023 год. ответникът е използвал профил „И. Н.“ при комуникацията си с ищцата чрез електронното приложение „Месинджър“.

Видно от нот. акт № ********* год. по описа на нотариус И.К. с район на действие района на РС-П., издаден по писмени доказателства, ответникът Н. Т. Н. и С. Т.а Д. (сестра на ответника), са признати за собственици по наследяване на описан в нот. акт недвижим имот.

В показанията си свидетелят Г. К. (без родство и дела със страните), ангажиран от ищцата заявява, че работи като банков служител в „П.б.“.

Познава ищцата като клиент на банката, заявява, че на 03.08.2023 год. е присъствал на телефонен разговор между страните, по време на който ищцата се съгласила да даде на лицето, с което говорила по телефона, отговаряйки на обаждането със „Здравей, Н.“, сумата от 1000 евро, в понеделник (видно от календара понеделник след датата на сочената от свидетеля среща на 03.08.2023г. е 07.08.2023г.), като искала връщането им до един месец. Според свидетеля ищцата не е разполагала с достатъчно парични средства за самоучастие за покупка на имот, във връзка с който искала кредит от банката, в която работил свидетеля; споделила му, че е дала сумата на заем.

В показанията си свидетелката Д.А. (без родство и дела със страните), ангажирана от ищцата, заявява, че познава страните – ответника от около 7-8 години, а ищцата – от около 3 год. (т. е, приблизително от 2022 год.). В началото на м. август 2023 год., около седмица преди празника на гр. Варна (за който е ноторно известно, че е на 15-ти август), свидетелката се обадила на ищцата да се срещнат за да си запазят места за празника на гр. Варна и да се почерпят. Ищцата й споделила, че ще ходи до банката да тегли някакви пари.

3

Срещнали се в района на „Ч.п.“, ищцата й заявила, че чака ответника и свидетелката останала с нея да го чакат. Не след дълго ответникът дошъл и ищцата му предала сумата от 1000 евро – две банкноти от по 500 евро и му заявила, че до месец трябва да й ги върне, тъй като парите й били нужни за капаро за апартамент в кв. „И.“; ответникът казал, че ще ги върне бързо, до няколко дни. Свидетелката посочва, че описаната от нея случка се е осъществила в ранния следобед, във времето между 13:00 часа – 14:30 часа.

Свидетелката не знае откъде е идвал ответника и къде е отивал, заявил, че отива при адвокат.

В показанията си свидетелят П.А. (без родство и дела със страните), ангажиран от ответника, заявява следното: По молба на ответника, на 07.08.2023 год. свидетелят взел ответника от с. Р., общ. Б., където последният живее и го откарал с автомобила си до гр. П., за да уреди ответникът със сестра си наследнически имоти. Пристигнали в гр. П. около девет сутринта, свидетелят останал да го чака. Към обяд, около 11:30 – 12:00 часа, ответникът му се обадил, че са приключили, срещнали се, свидетелят и ответникът обядвали и тръгнали да се прибират към Варна, пристигнали във Варна около 13:30 – 14:00 часа. По-нататък в показанията си свидетелят е заявил нещо различно – че е оставил ответника в с. Р. около 13:30 часа и е продължил за гр. Варна сам.

Съдът кредитира показанията на свидетелката Д.А. – същата е очевидец, пряко е възприела предаването на парите от ищцата на ответника, посочва сумата, възприела е разговора между страните, при който ищцата е заявила, че парите й трябват обратно до месец за капаро за жилище, изявлението на ответника, че ще върне парите на ищцата, като наред с това показанията й се подкрепят и от други доказателства, а именно: от разменената на дата 07.08.2023 год. в часовия диапазон 12:42 часа – 13:34 часа електронна кореспонденция между страните, от която е видно, че ответникът е попитал ищцата за сумата от 1000 евро и какво става там с нея (с ищцата) в банката, на което тя е отвърнала, че отива към банката; по – късно, около 13:34 часа ищцата е уведомила ответника, че е изтеглила парите (1000 евро) – изпратила му е снимка на две банкноти от по 500 евро, казала му е че „си иска“ и 2 евро за таксата, удържана й от банката за тегленето на пари в брой, и го е попитала кога идва. Показанията на свид. Д. А. се подкрепят косвено и от показанията на свидетеля К., който е възприел разговор на ищцата на дата 03.08.2023 год. с лице, което ищцата е нарекла "Н.", при който ищцата е заявила, че в понеделник (07.08.2023 год.) ще му даде 1000 евро, като е поискала да й бъдат върнати до един месец.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля П.А. в частта им, в която свидетелят заявява, че при връщането им от гр. П. на 07.08.2023 год. свидетелят е оставил ответника в с. Р.. При разпита си свидетелят първоначално е заявил, че след като тръгнали от гр. П. двамата с ответника са пристигнали в гр. Варна около 13:30 – 14:00 часа, а едва по – нататък в показанията си е посочил, че е оставил ответника в с. Р. и е продължил сам за гр. Варна.

Настоящият състав намира, че следва да цени именно първоначално 4 заявеното от този свидетел – че двамата с ответника са пристигнали в гр.

Варна около 13:30 – 14:00 часа, тъй като в тази насока са и останалите доказателства – показанията на свидетелката Д. А., според които срещата пред банката между ищцата и ответника е осъществена в диапазона 13:00 – 14:30 часа (което е напълно възможно, при положение, че свидетелят П. А. и ответникът Н. Н. са били в гр. Варна около 13:30 – 14:00 часа), а също и данните от разменената между страните във времето 12:42 часа – 13:34 часа електронна кореспонденция, от която е установено, че към 13:34 часа ответникът е питал ищцата за парите, т. е., изтеглила ли е парите и „защо 2… нали 1000“, ащцата го попитала кога идва.

С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Договорът за заем за потребление е реален договор и се счита за сключен от момента, в който заемодателят даде, а заемополучателят получи заетата сума или друга заместима вещ. Трябва да е налице съгласие – съвпадане на насрещните волеизявления на страните, но това не е достатъчно – фактическият състав на договора за заем за потребление завършва след като вещта бъде предадена – при заем за потребление се предава паричната сума.