Определение № 2018 от 24.04.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2018 гр. Варна, 24.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Бойко Ал. Мачорски като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно частно гражданско дело № 20263100500401 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба с вх. № 6145/23.02.2026г. от П. И. Г., ЕГН **********, от гр. Варна, против Определение от 16.02.2026г. на съдия по вписвания при ВРС, с което се отказва издаването на Удостоверение за наличие или липса на тежести по Правилника за вписванията.

В частната жалба се излага от жалбоподателя, че на 19.02.2026г. е бил уведомен с писмо изх.№2702/2026г. от СлВп, че е постановено определение за отказ на подаденото от него заявление №2702/16.02.2026г. за издаването на Удостоверение за наличие или липса на тежести. Жалбоподателят Г. твърди, че на посочената дата -16.02.2026г., нито е посещавал Служба по вписванията при ВРС, нито е подавал заявление вх.№2702/16.02.2026г. лично или по пощата, не е давал и пълномощно някой да сезира СлВп. Не е запознат какво е искано в заявлението, както и от кого. Моли посоченото определение за отказ да бъде отменено /твърди се нищожност/, тъй като е постановено без да е налице искане от молителя. Твърди се, че съдията по вписванията не е извършил задължителна проверка дали искането изхожда от посочения като негов автор.

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок. Същата е администрирана от съдията по вписванията преди изпращането й на ОС-Варна.

По същество съдът намира следното:

1

С молба-искане, входирана в Служба по вписванията при РС-Варна по №2702/16.02.2026г., е заявено искане за издаване на актуално удостоверение за тежести на основание издадено Постановление от 22.01.2026г по преписка №7171/25г. на ОП-Варна. В молбата се твърди, че с цитираното Постановление ОП- Варна е установила, че е извършено от съдия по вписванията престъпно действие по вписване на нищожен нотариален акт, но поради изтекла давност е отказано да бъде образувано наказателно производство. Молителят е посочил, че независимо, че не може да бъде ангажирана наказателната отговорност на длъжностното лице- съдия по вписванията, извършил незаконното вписване, то последното следва да бъде заличено. Затова и поискал да бъде заличено незаконното вписване и да му бъде издадено удостоверение за липса на тежести върху имота, след заличаване на вписаната такава. Молбата е датирана от 10.02.2026г. и е подписана ръкописно от лице, като за автор на молбата-искане е посочен П. Г..

С атакуваното определение от 16.02.2026г. съдията по вписванията отказал издаването на посоченото удостоверение, като изложил съображения по същество- че не са посочени данни на лицата, до които се отнася справка, липсват данните по чл.6 ал.1 б.“в“ ПВ, не е индивидуализиран имота, не е внесена и държавна такса.

Определението е законосъобразно.

Жалбоподателят в частната си жалба не атакува по същество незаконосъобразност на изводите на съдията по вписванията, а сочи, че постановеното определение е недопустимо, доколкото съдията не е бил надлежно сезиран с такова искане.

Съдът съобрази, че молба-искане вх.№2702/16.02.2026г. е депозирана от посочен в заглавната част като автор П. И. Г., като под положеният ръкописен подпис изрично отново е изписано името на П. Г.. В молбата е посочено, че имота, по отношение на който се иска заличаване на нищожно вписване, е на молителя Г.. Следователно и може да бъде направен извод, че последният е лице по чл. 51 ал.1 т.1 ПВп. Предвид изложеното и доколкото молбата-искане е подадена от лице, което се сочи, като собственик на имота, за който иска да бъде издадено удостоверение за липса на тежести, молбата е подписана от сочения автор, то и за съдията по вписванията не възникнало задължение да проверява дали в действителност подаденото искане е депозирано и подписано от соченото за молител лице. Такава проверка може да бъде направена едва при оспорване авторството на сезиращата молба-искане, което оспорване е сторено във въззивната частна жалба. Доказателства, опровергаващи факта, че жалбоподателят Г. е автор на молба-искане вх.

№2702/16.02.2026г., не са представени с жалбата. Не са направени и доказателствени искания за ангажиране на експертиза в частното 2 производство за установяване на този факт. Затова и съставът приема, че наведеното твърдение, че жалбоподателят въобще не е сезирал СлВп с искане за издаване на удостоверение за тежести вх.№2702/16.02.2026г., остана недоказано.

Възражението, че определението за отказ е нищожно/незаконосъобразно, тъй като е постановено по непредявено искане, е неоснователно.

Частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 6145/23.02.2026г. от П. И. Г., ЕГН **********, от гр. Варна, против Определение за отказ за издаване на удостоверение за тежести от 16.02.2026г. на съдия по вписвания при ВРС.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението до жалбоподателя с частна жалба пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3