Решение № 2894 от 16.07.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2894 гр. Варна, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело № 20263110103432 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН), образувано по молба, подадена от П. Ж. Т. срещу нейната дъщеря К. Н. Т., с искане за налагане на мерки за защита от домашно насилие.

Молителката П. Ж. Т. твърди, че ответницата К. Н. Т., която е нейна осиновена дъщеря, от години упражнява върху нея и съпруга Ненчо Томов системен психически и икономически тормоз, изразяващ се в изнудване за пари от пенсиите им за покриване на бързи кредити. Сочи, че ответницата страда от биполярно разстройство и е агресивна и неконтролируема. Постоянно търси молителката и нейните роднини по телефона, за да иска пари. Конкретно описва инцидент от *г., когато ответницата нахлула в дома им, изискала 100 евро и след отказ започнала да крещи, да блъска мебели и да ги обижда, че са си направили лошо сметката с нейното осиновяване. Разказва и за втори инцидент от *г., когато молителката отишла да прибере съпруга си от дома на ответницата и установила, че същият (който е със 100% ТНП и деменция) е бил пренебрегнат и не са му давани лекарства три дни. В последвалия скандал ответницата е удряла, скубала и блъскала молителката пред очите на болния баща и свидетел, съборила я на земята с викове „*!“ и отправяла закани, че Бог я е наказал да няма деца. При опит на молителката да избяга, ответницата е удряла по стъклата на автомобила с цел да ги счупи. Твърди, че изпитва силен страх за живота и здравето си. Моли съда за съдействие.

В съдебно заседание молителката се явява лично, и чрез процесуалния си представител, и поддържа молбата.

В съдебно заседание ответницата се явява лично. Не оспорва описаното в молбата.

Разбира правата и задълженията си и е съгласна с налагането на поисканите от молителката мерки за защита за максималния срок.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Депозирана е от молителката декларация, в която декларира, че ответницата упражнява физическо и психическо насилие над нея и е изложила твърдения, идентични на 1 тези в сезиралата съда молба.

От представения амбулаторен лист от *г. от д-р **се установява, че при преглед на молителката се установява, че по окосмената част на главата се опипват болезнени подутини в теменната област. Кожа чиста, с дискретни синини, болезненост в областта на мишниците, по-изразени в лявата ръка. По гърба, вдясно от гръбначния стълб се опипва болезнено уплътнение. Надлежащата кожа е с непроменен цвят.

От Експертно решение на ТЕЛК от *г. се установява, че ***страда от психично разстройство и други придружаващи заболявания и му е определена 100 % ВСУ.

От справка в деловодната система на ВРС се установява, че спрямо ответницата няма други образувани дела по ЗЗДН.

От представената Справка за съдимост се установява, че ответницата не е осъждана.

От представения отговор на УМБАЛ „Света Марина“ се установява, че в болничната информационна система няма данни ответницата да е била настанявана за лечение в психиатричните клиники на болницата.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Молбата изхожда от и срещу легитимирано лице по смисъла на чл. 3, т. 5 и чл. 8, т. 1 ЗЗДН. Искането надлежно ангажира компетентността на сезирания съд съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗЗДН. Молбата е редовна и подадена в срок, съобразно чл. 9 и чл. 10, ал. 1 ЗЗДН.

Съобразно легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, всеки акт на физическо, емоционално и психическо насилие спрямо лицата по чл. 3 ЗЗДН представлява такъв на домашно насилие.

Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест молителката е следвало да докаже, че на посочените дати ответницата е извършила спрямо нея твърдените актове на домашно насилие.

В подкрепа на твърденията си молителката е представила декларация, амбулаторен иск за претърпените травми и е поискала да бъде разпитан един свидетел.

Ответницата не е ангажирала доказателства за оборването на твърденията на молителката. Не оспорва изложеното в молбата. Не възразява срещу поисканите от молителката мерки за максималния срок.

В тази връзка и с оглед признанието на фактите от ответницата в о.с.з. съдът е преценил, че не е необходимо разпит на поискания от молителката свидетел, доколкото представените декларация и амбулаторен лист са достатъчни, за да бъде уважена молбата за ЗЗДН. От обясненията на ответницата, дадени в о.с.з., съдът достига до извода, че са извършени актове на домашно насилие, които да имат за последица налагането на съответните мерки и не е било необходимо допълнително изясняване на фактическата обстановка.

Следва да приеме за достоверно изложеното в представената от молителката декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН във връзка с осъществените от ответницата действия по осъществяване на физическо и психическо домашно насилие. Установяват се извършените актове на домашно насилие от 06.04.2026 г. и 07.05.2026 г.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че ответницата е осъществила домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН и подадената молба е основателна, поради което следва да бъде уважена и да се издаде заповед за защита в полза на молителката П. Ж. Т..

По отношение на мерките, поискани с молбата, съдът намира, че с оглед на формирания извод за осъществено домашно насилие, мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, 3 и 4 ЗЗДН са необходими и подходящи и следва да бъдат наложени за максималния срок от 18 месеца, при приспадане на срока от датата на издаване на заповед за незабавна защита /18.05.2026 2 г./, предвид и липсата на възражение от самата ответница, въпреки дадените от съда разяснения.

На основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН ответницата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Варненски районен съд дължимата за производството държавна такса в размер на 12.78 евро.

Молителката не е претендирала разноски.

На основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН, на пострадалото лице следва да бъде издадена заповед за защита.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ЗАДЪЛЖАВА К. Н. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. * да се въздържа от извършване на актове на домашно насилие спрямо П. Ж. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. *, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН.

ЗАБРАНЯВА на К. Н. Т., ЕГН **********, да доближава молителката П. Ж. Т., ЕГН **********, на разстояние по-малко от 100 м., както и жилището й на адрес: гр. * и местоработата й на адрес: гр. *, за срок от 18 месеца, считано от 18.05.2026 г., на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН.

ЗАБРАНЯВА на К. Н. Т., ЕГН **********, да осъществява контакт с П. Ж. Т., ЕГН **********, под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация за срок от 18 месеца, считано от 18.05.2026 г., на основание чл. 5, ал. 1, т. 4 ЗЗДН.

ОСЪЖДА К. Н. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. * ДА ЗАПЛАТИ в полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд държавна такса в размер на 12.78 € /дванадесет евро и седемдесет и осем евроцента/, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита съобразно решението.

ЗАПОВЕДТА И ПРЕПИС ОТ РЕШЕНИЕТО на съда да се връчат на страните и да се изпратят служебно на РУ на ОДМВР по местоживеене на извършителя и пострадалото лице, на основание чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН.

ПРЕДУПРЕЖДАВА К. Н. Т., ЕГН **********, че при неизпълнение на съдебната заповед полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и незабавно уведомява органите на прокуратурата, на основание чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в седмодневен срок от днес, доколкото съдът е обявил, че ще се произнесе с решение на тази дата.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3