Решение № 6386 от 09.09.2019, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№

……….. гр. София, 09.09.2019 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, І-20 състав, в публично заседание на тринадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:

СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 13492/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 139268/20.115.3017 г., предявена от И.Ж.Д., ЕГН: **********, с адрес: *** **, против ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***.

Ищецът И.Ж.Д. твърди, че на

21.05.2017 г., около 15.30 часа, в с. Сатовча,

Д.А.К., при управление на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с peг. № *****, нарушил правилата за движение по пътищата, в резултат на което станал причина и реализирал пътнотранспортно произшествие (ПТП) с паркиран бус, след което ударил намиращия се зад буса ищец.

По случая бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 17/20.06.2017 г. и било образувано досъдебно производство № 287/2017 г. по описа на РУ на МВР – гр. Гоце **, пр. пр. № 1192/2017 г. по описа на РП – гр.

Гоце **.

След настъпване на ПТП, ищецът бил приет за лечение в МБАЛ „Иван Скендеров“ – гр. Гоце **, за периода от 21.05.2017 г. до 26.05.2017 г. Предвид тежестта на травмите, лечението на ищеца продължило във ВМА – София, където престоят му бил от 26.05.2017 г. до 12.06.2017 г.

В резултат на описаното ПТП, ищецът получил следните травматични увреждания: травматичен шок; контузия на главата; разкьсно-контузна рана в лява слепоочна област - 12 см. х 2 см.; контузия на гръдния кош; контузия на белия дроб; открито счупване на лявата подбедрица; контузия в коремна област; полифрагментно счупване на таза в областта на тазобедрената ямка; счупване на големия трохантер на дясна бедрена кост; счупване на горното рамо на срамната кост; счупване на долното рамо на седалищната кост в ляво; счупване на кръстцовата кост; множество разкъсно-контузни рани на лява подбедрица; счупване на големия пищял на левия крак в средната част; счупване на малкия пищял на левия крак в коленната става; счупване на шийката на дясната бедрена кост; счупване на големия трохантер на дясната бедрена кост; оток и хематом в областта на пубиса.

На ищеца били извършени 5 оперативни интервенции: сутуриране (зашиване) на голямата разкьсно-контузна рана в лява слепоочна област с размери 12 см. х 2 см.; вътрешна фиксация на счупените тазови кости, счупените кости на ляв долен крайник и счупените кости на десен долен крайник, без същите да бъдат намествани (за да е възможно транспортиране на пострадалия); наместване на счупените голям и малък пищял на левия крак и поставяне на метална остеосинтеза (тибиален пирон и заключващи винтове); наместване на счупените тазови кости в областта на тазобедрената ямка и поставяне на метална остеосинтеза (метална плака и заключващи винтове); наместване на счупената срамна кост и седалищна кост и поставяне на метална остеосинтеза (метална П-плака и заключващи винтове).

По отношение на ищеца били предприети и инвазивни неоперативни интервенции: кръвопреливане; екстензия и имобилизация; поставяне на катетър на пикочен мехур.

Ищецът бил приет за лечение във ВМА – София за периода от 12.06.2017 г. до 17.06.2017 г. и за периода от 12.09.2017 г. до 18.09.2017 г., през който период му била извършена още една оперативна интервенция.

В резултат на причинените му телесни увреждания, ищецът претърпял болки, страдания, битови неудобства, трайни изменения във физическото му здраве и емоционално състояние, както и множество ограничения в социалния му живот за дълъг период от време след настъпване на събитието (с оглед уточнението, направено с молбата от 23.11.2018 г., л. 125 от делото).

Ищецът твърди, че поради получените от процесното ПТП травматичните увреждания, е налице пълна невъзможност да работи, включително и към предявяване на исковата молба, което било констатирано от проведената експертиза на временната неработоспособност. Към предявяване на исковата молба, лечебният период не бил приключил. Ищецът продължавал да е на легло, не бил в състояние да се грижи сам за битовите си нужди, като се налагало да го обслужват близките му, което внасяло допълнителен дискомфорт за него и за семейството му.

Влошеното здравословно състояние на ищеца дало отражение и на психиката му. Вследствие на изживения шок, ищецът се оплаквал от понижено настроение, тревожност и безсъние. Бил отчаян за бъдещето си, мислил, че няма да се възстанови напълно и никога повече няма да може да води предишният си начин на живот. Ищецът бил притеснен и от множеството получени белези вследствие на инцидента, които щели да останат до края на живота си.

В исковата молба се твърди, че към датата на увреждането, по силата на застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със застрахователна полица № BG/22/**********, валидна от 23.01.2017 г. до 23.01.2018 г., ответникът е застраховал гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно лек автомобил „Фолксваген Голф“, с peг. № *****, включително и на водача Д.А.К..

Предвид гореизложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 150 000 лева (с оглед допуснатото изменение в размера на предявения иск, л. 170) представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от уврежданията, настъпили в резултат на процесното ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.09.2017 г. до окончателното й изплащане.

В срока по чл. 367 ГПК, ответникът ЗК „Л.И.” АД е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва, че към датата на ПТП, по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност", е застраховал гражданска отговорност на Д.А.К., като водач на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с peг. № *****. Ответникът оспорва иска с възражението, че е неоснователен, евентуално – завишен по размер.

Ответникът оспорва твърдения в исковата молба механизъм на процесното ПТП, както и че причина за настъпването му е виновно и противоправно поведени от страна на водача Д.А.К.. Оспорва и ищецът да има качеството на трето лице с право на обезщетение за неимуществени вреди по смисъла на чл. 477 КЗ, както и твърдението за настъпване на риск, покрит от застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Ответникът твърди, че процесното ПТП се е осъществило поради действията на ищецът, като участник в движението – пешеходец, който в нарушение на чл. 108 ЗДвП се е намирал върху пътното платно, без да го пресича по смисъла на чл. 113 ЗДвП, в близост до паркирано върху пътя тежкотоварно превозно средство, поради което не е представлявал ясно видимо предвидимо препятствие на пътното платно.

Евентуално, ответникът релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, поради настъпване на посочените факти.

Ответникът оспорва и че в причинна връзка с виновно поведение на водача на лекия автомобил и поради осъществяване на описания механизъм, за ищеца са настъпили описаните в исковата молба травматични увреждания и са възникнали заявените нематериални вреди.

Оспорва и настъпването на всички описани в исковата молба увреждания, медико-биологичния характер на травматичните увреждания и здравословно състояние на ищеца, както и причинната им връзка с процесното ПТП. Оспорва и че в резултат на процесното ПТП е настъпила пълна загуба на работоспособност на ищеца, лечебния процес, продължителността на лечението, твърдяната прогноза за възстановяването на ищеца и твърдените неимуществени вреди.

Счита и че размерът на претендираното с исковата молба обезщетение за неимуществени вреди е завишен и не отговаря на принципа на справедливостта и съдебната практика.

Ответникът оспорва и претенцията за присъждане на законна лихва върху главницата.

Претендира направените по делото разноски.

В допълнителната искова молба, ищецът поддържа предявените искове и оспорва възраженията на ответника, като неоснователни.

В отговора на допълнителната искова молба, ответникът поддържа релевираните възражения.

Третото лице помагач Д.А.К. не изразява становище по иска.

На 04.06.2019 г., ищецът е представил по делото писмена защита, в която е изложил подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията си. Посочил е и е представил съдебна практика относно размера на обезщетението за неимуществени вреди и неоснователността на възражението на ответника за съпричиняване.

Съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ (обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г.).

Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал. 2 на чл. 432 КЗ, може да прави възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност на застрахования. Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника - застраховател и делинквента относно управлявания от последния автомобил. Наред с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на застрахования делинквент и има вторичен характер – застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.

В настоящия случай, не се спори по делото, че към датата на процесното ПТП – 21.05.2017 г., по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключен във формата на застрахователна полица № BG/22/**********, валидна от 23.01.2017 г. до 23.01.2018 г., ЗК „Л.И.“ АД е застраховало гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно лек автомобил “Фолксваген Голф“, с peг.

№ *****, включително и на водача Д.А.К.. Този факт е отделен като безспорен в отношенията между страните по делото (с определението от 25.06.2018 г.).

Установяват се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти, представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:

Съдът приема за установено по делото, че на 21.05.2017 г., около 15.30 часа, на път № ІІІ-197, в село Сатовча, обл. Благоевград, Д.А.К., при управление на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с peг. № *****, нарушил правилата за движение по пътищата, в резултат на което станал причина и реализирал пътнотранспортно произшествие (ПТП), при което пострадал И.Ж.Д..

Настъпването на процесното ПТП и участието на лицето, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника се установява от представения по делото Протокол за оглед на местопроизшествие, съставен на 21.05.2017 г. от дознател при РУ – гр. Гоце **. Протоколът има характера на официален свидетелстващ документ, с обвързваща съда доказателствена сила, съгласно чл. 179 ГПК относно установените обстоятелства при огледа на произшествието.

Настъпването на процесното ПТП и участието на водача, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, се установява и от представения по делото Констативен протокол за ПТП № 17, съставен на 20.06.2017 г. от мл. автоконтрольор при РУ – гр. Гоце **, ОД на МВР – гр.

Благоевград. Като пострадало лице в Констативния протокол е посочен И.Ж.Д..

Тези факти се установяват от решение № 3965 от 30.11.2018 г. по НАХД № 237/2018 г. описа на Районен съд –

Гоце **, с което Д.А.К., с ЕГН: ********** е признат за виновен за това, че на 21.05.2017г., около 15.30 часа, на път № ІІІ-197, в село Сатовча, обл. Благоевтрад, при управление на МПС - лек автомобил „Фолксваген Голф“, с peг. № *****, нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата: „При избиране на скоростта на движение на водача на пътно превозно средство от категория В, е забранено да превишава следната стойност на скоростта в км/ч - в населено място 50 км/ч“ и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на И.Ж.Д., изразяваща се в счупване на таза в ляво, поради анатомичната и функционална свързаност с долните крайници, и счупването на лява подбедрица, което е довело до трайно затруднение в движението на долен десен крайник за срок по-голям от 30 дни, както и счупване на дясната бедрена кост, довело до трайно затруднение в движението на долен десен крайник за срок по-голям от 30 дни, като след деянието е направил всичко възможно от него за оказване помощ на пострадалия - престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „а“, пр. 2, във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, вр чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. С решението, на основание чл. 78а НК, Д.А.К. е освободен наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2 000 лв., като на основание чл. 78а, ал. 4