Определение № 4116 от 03.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4116 гр. София, 03.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен Михайлов

Диана Василева като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно частно наказателно дело № 20251100607964 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава ХХІІ от НПК.

С определение от 23.03.2024 г. по НОХД № 11650/2023 г., постановено по реда на чл.

306, ал. 1, т. 4, пр. 2 от НПК, Софийски районен съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 109-ти състав, е оставил без уважение молбата на НБПП от 18.10.2023г. за заплащане на сумата от 620.00 лева, представляваща възнаграждение за предоставена правна помощ по НОХД№11650/2023г. по описа на СРС и ДП № 1444/2023г. по описа на 05 РУ-СДВР, определени с решение №СФ-7562-23235/25.09.2023г. на НБПП-гр. София.

Срещу определението на СРС е подаден частен протест от СРП, с който се изразява становище за неприложимост на нормата на чл. 23, ал. 2 ЗПП. Сочи се, че с одобреното от СРС споразумение Т. И. Н. е признат за виновен за престъпление по чл. 213а, ал. 2, т. 1 и т.

2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК. Счита, че разноските по делото следва да бъдат възложени на осъденото лице, поради което моли за отмяна на протестираното определение и осъждане на Т. И. Н. да заплати в полза на НБПП направените разноски за предоставената правна помощ.

Съдебният състав, след като се запозна с подадения частен протест и след като извърши преценката по реда на чл. 345, ал. 3, вр. чл. 313 и чл. 314, ал. 1 от НПК, установи, че същият е депозиран в законоустановения седем дневен срок от връчване на определението на СРС, от надлежно легитимиран да инициира въззивна проверка субект, поради което е и процесуално допустима.

След извършване на проверката от страна на настоящия въззивен състав, по отношение на редовността (допустимостта) на протеста, съдът пристъпи и към преценка по обосноваността и законосъобразността на протестирания първоинстанционен съдебен акт.

Настоящият съд намира, че разгледан по същество, частният протест е основателен, а 1 атакуваното определение на първоинстанционния съд е неправилно.

Съображенията в тази връзка са следните.

Наказателното съдебно производство по НОХД № 11650/2023 г. по описа на СРС – НО, 109 състав, е приключило със споразумение, което има последиците на влязла в сила присъда.

В досъдебното производство на Т. И. Н. е бил назначен служебен защитник на основание чл.

94, ал. 1, т. 6 НПК, тъй като обвиняемото лиже е било задържано за срок до 72 часа за изправянето му пред съд (хипотеза на абсолютно задължителна защита).

С уведомително писмо от САК за защитник на Т. И. Н. е определена адв. М.А., САК, която е взела участие в процесуално-следствени действия и действия по разследването в досъдебното производство, както и в изготвянето и сключването на споразумение пред СРС..

С решение №СФ-7562-23235/25.09.2023г., председателят на НБПП е определил възнаграждение на адв.А., САК, за предоставена правна помощ по НОХД№11650/2023г. по описа на СРС и ДП № 1444/2023г. по описа на 05 РУ-СДВР в размер на 620.00 лева. В СРС е депозирано писмено искане от председателя на НБПП за присъждане на така определените размер на адвокатското възнаграждение.

На осъдения е била предоставена правна помощ по реда на ЗПП, от вида, регламентиран в чл. 21, т. 3 от ЗПП (ред. стара, сега – т. 2) – процесуално представителство.

Системата за правна помощ по чл. 21, т. 3 от ЗПП (ред. стара, сега – т. 2), обхваща две групи случаи: тези, при които по силата на закон задължително се предвижда адвокатска защита, резервен защитник или представителство (вж. чл. 23, ал. 1 от ЗПП) и тези, в които обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това (вж. чл. 23, ал. 2 от ЗПП).

Спрямо хипотезите на задължителна защита, визирани в чл. 94, ал. 1 от НПК, случаите на правна помощ се отнасят, както следва: правната помощ по чл. 21, т. 3 от ЗПП (ред. стара, сега – т. 2) се предоставя по реда на чл. 23, ал. 1 от ЗПП в хипотезите по чл. 94, ал. 1, т. 1 – 8 от НПК (чл. 94, ал. 1 – „Участието на защитник в наказателното производство е задължително, когато: 1. обвиняемият е непълнолетен; 2. обвиняемият страда от физически или психически недостатъци, които му пречат да се защитава сам; 3. делото е за престъпление, за което се предвижда лишаване от свобода не по-малко от десет години или друго по-тежко наказание; 4. обвиняемият не владее български език; 5. интересите на обвиняемите са противоречиви и един от тях има защитник; 6. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) е направено искане по чл. 64 или обвиняемият е задържан… 8. делото се разглежда в отсъствието на обвиняемия;“); правната помощ по чл. 21, т. 3 от ЗПП (ред. стара, сега – т.

2) се предоставя по реда на чл. 23, ал. 2 от ЗПП в хипотезата по чл. 94, ал. 1, т. 9 от НПК (чл.

94, ал. 1 – „Участието на защитник в наказателното производство е задължително, 2 когато: ….9. обвиняемият не е в състояние да заплати адвокатско възнаграждение, желае да има защитник и интересите на правосъдието изискват това“).

В конкретния случай, правната помощ на Т. И. Н. е предоставена по реда на 23, ал. 1 от ЗПП, а не по реда чл. 23, ал. 2 от ЗПП, в който случай извода на първата инстанция би бил правилен. Правната помощ е предоставена на основание чл. 94, ал. 1, т. 6 НПК, а не на основание чл. 94, ал. 1, т. 9 НПК (хипотеза на относително задължителна защита, поради липса на средства). Само в този случай, при който обвиняемият/подсъдимият не разполага със средства да си упълномощи защитник, но желае да има такъв и интересите на правосъдието го налагат, е приложима разпоредбата на чл. 23, ал. 2 ЗПП, а не във всеки случай на предоставена правна помощ.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3, изр. 1 от НПК (обн., ДВ, бр. 82 от 28.10.2005 г., в сила от 29.04.2006 г.), когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник, както и разноските, направени от частния обвинител и гражданския ищец, ако са направили такова искане.

Цитираната разпоредба се тълкуваше нееднозначно от съдилищата. Някои от съдилища ангажираха отговорността на осъдения подсъдим за разноските за служебен защитник, като присъждаха същите в полза на НБПП, а други приемаха, че тъй като според чл. 2 от ЗПП правната помощ се финансира от държавата, подсъдимият не дължи направените разноски и съдът не следва да ги присъжда в полза на бюрото за правна помощ.

Противоречието в практиката на съдилищата беше преодоляно с приемането на Тълкувателно решение № 4 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 4/2009 г. на ОСНК на ВКС, в което се прие, че подсъдимият, който е признат за виновен, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК следва да заплати адвокатско възнаграждение на служебния защитник в полза на НБПП във всички случаи на задължителна защита.

В съответствие с постулатите на задължителната тълкувателна практика на ОСНК на ВКС беше предприета законодателна промяна, като със ЗИДЗПП, обн., ДВ, бр. 28 от 2013 г. се създаде разпоредбата на чл. 27а от ЗПП, съгласно която в определени със закон случаи лицата, на които е предоставена правна помощ, възстановяват на НБПП направените разноски.

С последващо изменение на закона – със ЗИДЗПП (обн. ДВ, бр. 102 от 23.12.2022 г.) разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от ЗПП беше допълнена с изречение второ, съгласно което в тези случаи лицето не дължи възстановяване на разноските за предоставената правна помощ. Съгласно мотивите към законопроекта, изменението е продиктувано от това, че заплащането на съдебни такси и разноски в производството, включително разноските за правна помощ, които се дължат на НБПП, ако лицето бъде осъдено, действа възпиращо за голяма част от гражданите от уязвими социални групи за достъпа им до правосъдие, т.е. явява се бариера за достъпа до правосъдие. Вносителите заключават, че за много от гражданите, които поради имущественото си и финансово състояние не могат да си позволят 3 да ползват платен адвокат, съдебните такси и разноски са непосилни. Поради това приемат, че освобождаването от съдебни такси и разноски в производството и от възстановяването на разноските за правна помощ са мерки за облекчаването на достъпа до правосъдие, които имат своите основания в националното ни и европейско законодателство и в трайно установената съдебна практика. Намират, че е необходим механизъм за освобождаване на гражданите от заплащане на съдебни такси и разноски по граждански, административни и наказателни производства в случаите, когато им е предоставена правна помощ, защото не разполагат със средства за заплащане на адвокат, желаят да имат такъв и интересите на правосъдието изискват това. Поради това и една от целите на законодателното изменение е освобождаването на гражданите от заплащане на съдебни такси и разноски по граждански, административни и наказателни производства, когато им е предоставена правна помощ, защото не разполагат със средства за заплащане на адвокат, желаят да имат такъв и интересите на правосъдието изискват това. Целта е реализирана посредством допълнението на чл. 23, ал. 2 от ЗПП в посочения по-горе смисъл. Когато защитата е условно задължителна или се базира действително на социални аргументи с оглед равен достъп до правосъдие, ако се приеме тезата, че след постановяване на осъдителен съдебен акт срещу лицата, следва и осъждане за разноските за служебен защитник на основание чл. 189, ал. 3 НПК би могло да се стигне до пряко противоречие с разпоредбата на чл. 6 ЕКЗПЧОС за честен и справедлив процес. Настоящият случай, обаче, не е такъв.

Предвид всичко изложено по-горе, настоящият съдебен състав намира, че разпоредбата на чл. 23, ал. 2, изр. 2 от ЗПП (ред. ДВ, бр. 102 от 2022 г.) е неприложима в конкретния случай, тъй като правната помощ не е предоставена на основание, че лицето не разполага със средства, желае да има защитник и интересите на правосъдието го налагат, а на основание чл. 94, ал. 1, т. 6 НПК. При това положение неоправдано би било разноските да останат за сметка на НБПП, тъй като на първо място в ЗПП не е предвидена възможност при предоставена правна помощ по чл. чл. 23, ал. 1 от същия закон, разноските да останат за сметка на държавния бюджет, а на второ място от материалите по делото е видно, че лицето работи, съответно органите на ДП или съдът не са преценили, че лицето не разполага със средства.

Налице са, следователно, визираните в закона предпоставки осъденият да възстанови разноските за предоставената на основание чл. 94, ал. 1, т. 6 НПК правна помощ. Като е приел противното, решаващият първоинстанционен съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 345, ал. 1 и ал. 2 от НПК, СЪДЪТ ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 23.03.2024 г. по НОХД № 11650/2023 г. на СРС, 109-ти състав, постановено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4, пр. 2 НПК, с което е оставена уважение молбата на НБПП от 18.10.2023г. за заплащане на сумата от 620.00 лева, представляваща възнаграждение за предоставена правна помощ на Т. И. Н., ЛНЧ ****, по 4

НОХД№11650/2023г. по описа на СРС и ДП № 1444/2023г. по описа на 05 РУ-СДВР, определени с решение №СФ-7562-23235/25.09.2023г. на НБПП-гр. София и ВМЕСТО НЕГО

ОСЪЖДА Т. И. Н., ЛНЧ **** да заплати на Националното бюро за правна помощ сумата от 620.00 лева, представляваща разноски за възнаграждение за предоставена правна помощ на Т. И. Н., ЛНЧ ****, по НОХД№11650/2023г. по описа на СРС и ДП № 1444/2023г. по описа на 05 РУ-СДВР, определени с решение №СФ-7562-23235/25.09.2023г. на НБПП-гр.

София

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5