Решение № 838 от 25.08.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 838 гр. Бургас, 25.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева като разгледа докладваното от АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ Административно наказателно дело № 20262120202308 по описа за 2026 година

Производството е по реда чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „****“ ЕООД, ЕИК *****, срещу Наказателно постановление № 887803-F883688 от 18.05.202б г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, оправомощен със заповед № З-ЦУ-30-575 от 02.04.2026 на изпълнителния директор на НАП г., с което за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на МФ (Наредба Н-18/13.12.2006 г.), във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС му е наложена имуществена санкция в размер на 550 евро.

В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, като се сочат доводи, че при издаването му са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, като не е посочена датата на извършване на нарушението. Моли за отмяна на наказателното постановление, а в условията на евентуалност да се приложи института на чл. 28 за ЗАНН за „маловажен случай“.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. В. В. от АК Бургас, надлежно упълномощена, която поддържа жалбата и моли за отмяна на наказателното постановление. Претендира за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява от юрк.

Дамянова, която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на наказателното постановление.

Представя и писмено становище. Моли за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

1

На 27.04.2026 г. в 11:24 часа е била извършена проверка от служители на НАП, в това число от свидетелката Т. Г. на длъжност „главен инспектор по приходите в Централно управление“ на НАП на търговски обект по смисъла на § 1 т.41 от ДР на ЗДДСгумаджийница, находяща се в ***********, стопанисван от „****" ЕООД с ЕИК *****.

Съставен е Протокол за извършена проверка Кд184, cep. АА № 0208344/ 27.04.2026 г. в който на основание чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 от ДОПК са описани направените констатации при проверката. Посочено е, че в резултат на извършена контролна покупка от ОП на услуга - смяна на гуми на обща стойност 36,00 евро, заплатени в брой от свидетелката Т. Г. на длъжност „Главен инспектор по приходите“ е издаден ФКБ с № 003224/27.04.2026г., в 11:19 от монтираното и въведено в експлоатация, свързано дистанционно с НАП и работещо към момента на проверката, фискално устройство модел TREMOL S25, рег. № в НАП: 4585602/31.08.2022, ИН на ФУ: ZK165894 и ФП № 50215270.

Констатирано е, че в издадения фискалeн касов бон не се съдържат задължителните реквизити за коректно наименование на извършваните услуги, поради което не може да бъде установена конкретна цена на извършената услуга. На издадения касов бон е изписано само „услуга", което е в разрез с чл.26, ал.1, т.7 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ „фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа задължително реквизитите, изброени от т. 1 до т. 17“. В конкретния случай, констатацията е, че във ФКБ не се съдържат реквизитите, посочени в т. 7 от чл. 26, ал. 1 на Наредба Н-18/2006г., а именно – наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги. Наименованието трябва да позволява най-малко идентифицирането на вида на стоката/услугата. В случай, че се продават стоки от един и същи вид, които са с различни цени, във фискалния бон всяка стока се отразява поотделно със съответната стойност“.

В хода на проверката е изготвен опис на паричните средства в касата, изискани са отчети по департаменти за датата 27.04.2026 г., съкратен финансов отчет на фискалната памет за периода от 06.01.2026 г. до 22.04.2026 г. КЛЕН (отчет от контролна лента) за три различни дати – 22.04.2026 г., 11.08.2025 г. и 11.10.2025 г., ценоразпис на предлаганите в обекта услуги. Изготвено е искане за предоставяне на писмени обяснения от задължено лице на основание чл. 56, ал. 1 от ДОПК, в които собственикът и представляващ на „****“ ЕООД е посочил че в търговския обект се извършва смяна на гуми и продажба на гуми. Декларирал е, че в обекта не се извършва ремонт или техническо обслужване на автомобили и че за всяка дейност се издава касова бележка.

Въз основа на събраните в хода на проверката факти и изготвения протокол за извършена проверка Кд 184, сер. АА 0208344/27.04.2026 г. на 30.04.2026 г., свидетелката Т. Г. е съставила на жалбоподателя Акт за установяване на административно нарушение (АУАН), серия AN, № F883688/30.04.2026 г. за нарушение на разпоредбата на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС. Същият е съставен в присъствието на свидетеля М. Н.. Подписан е и е връчен на жалбоподателя на 30.04.2026 г., който е посочил в графа възражение, че след проверката е коригирал документите за всички услуги. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е постъпило писмено възражение пред АНО.

На 18.05.2026 г. след запознаване с документите по административно-наказателната преписка, наказващият орган е издал и атакуваното в настоящото производство НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в АУАН. На жалбоподателя, за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал.

4 от ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, изр. 2, във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС му е наложена имуществена санкция в размер на 550 евро. Наказателното постановление е връчено лично на жалбоподателя на 03.06.2026 г., видно от разписката неразделна част от същото (лист 8 от делото).

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по безспорен начин с оглед събраните по делото доказателства и доказателствени средства, които съдът кредитира изцяло. Показанията на свидетелката Г., актосъствител са логични, последователни, изчерпателни, кореспондиращи напълно със събрания по делото доказателствен материал, поради което съдът ги кредитира напълно.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на 2 издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание, и предвид на така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

АУАН и наказателно постановление са издадени от компетентни органи, видно от приложената по делото заповед № З-ЦУ-30-575 от 02.04.2026 г. на изпълнителния директор на НАП, с която се оправомощават конкретни длъжностни лица да издават наказателни постановления и да съставят АУАН, както и Заповед № 445/16.06.2023 г. на изпълнителния директор на НАП за преназначаване на К. К. на място на работа в гр. Бургас. Същите са издадени в срока по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН – АУАН е съставен на 30.04.2026 г., а НП е издадено на 18.05.2026 г. съобразно нормата на чл. 42 и на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере нарушението и срещу какво да се защитава, както и е посочена конкретната дата на която е извършена проверката и съответно е установено нарушението. В тази връзка възраженията на защитата за процесуални нарушения при издаване на АУАН и на НП не се възприеха.

Жалбата е подадена в срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Административнонаказателната отговорност на търговеца е ангажирана за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите, във вр. с чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС. Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС редът за издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат, се определят с нормативен акт, издаден от Министъра на финансите, като за целта е издадена и Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. По силата на чл. 26, ал. 1, т. 7 от същата наредба фискалната касова бележка от ФУ трябва да съдържа наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги, като наименованието трябва да позволява най-малко идентифицирането на вида на стоката/услугата. По аргумент на предл. 3 от същата разпоредба, в случай че се продават стоки от един и същи вид, които са с различни цени, във фискалния бон всяка стока се отразява поотделно със съответната стойност.

От събраните по делото доказателства става ясно, а не се оспорва и от жалбоподателя, че в издадения фискален касов бон с № 003224 от 27.04.2026 г. на стойност 36,00 евро от въведеното в обекта фискално устройство не се съдържат задължителните реквизити съгласно чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. но МФ, тъй като фискалният бон съдържа само реквизит "услуга", но липсва наименованието на услугата и индивидуализация като количество (брой) и единична стойност.

От представените към административно-наказателната преписка доказателства (отчет по департаменти за 27.04.2026 г., съкратен отчет на фискална памет от 27.04.2026 г., както и от КЛЕН за 22.04.2026 г., 11.10.2025 г. и 11.08.2025 г., лист 17 и 18 от делото) е видно, че предлаганите стоки и услуги в обекта „Гумаджийница“ са разделени на два департамента, съответно департамент 01 – „гуми“ и департамент – 02 „услуги“, като по този начин информацията, съдържаща се във фискалната касова бележка позволява да се идентифицира, дали клиента е ползвал услуга, предлагаща се в обекта или е закупил стока от него.

От формална страна, жалбоподателят, тъй като не е разделил услугите на видове и количество е извършил нарушение, с което е осъществил състава на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите.

Въпреки това настоящият състав на съда не споделя направения от АНО извод, че не са налице предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен.

Преценката на административнонаказващият орган за "маловажност" се прави по 3 законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. В конкретния случай, видно от представената преписка от АНО е видно, че е направена обстойна проверка на обекта, като е констатирано единствено това формално нарушение. С действията си жалбоподателя не е ощетил фиска, като е издал по надлежен ред фискален касов бон от фискално устройство, свързано със системата на НАП. Същият е декларирал пред наказващия орган, че е привел в съответствие с нормативната уредба дейността си и е направил департаменти за всички услуги, видно от вписаното възражение от АУАН (лист 10 от делото), което не е взето предвид от наказващия орган и не е обсъдено при издаването на наказателното постановление. Не на последно място следва да се отбележи, че по делото няма данни дружеството-жалбоподател да е наказвано друг път за подобно нарушение или за каквото и да е друго нарушение на ЗДДС или други закони, правно регулиращи отношения свързани с дейността на обекта. От събраните по делото доказателства може да се приеме, че се касае за инцидентен случай.