Определение № 3155 от 19.06.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕ.ИЕ

№ 3155 гр. София, 19.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕ.ИЕ 5ТИ СЪСТАВ, в закрито заседА.е на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Илияна Папазова

Членове:

Майя Русева

Джулиана Петкова като разгледа докладваното от Майя Русева Касационно гражданско дело № 20258002100733 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на: 1/ Е. А. Х. и В. А. Х., 2/ Р. И. Д.-Х.; 3/ Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/, 4/ П. Б. Г., 5/ „Макса Лимитид“ и 6/ Е. С. Г. срещу решение №.1407/4.12.23 по г.д.№.2227/4.12.23 на АС София, с което, след частична отмяна на реш.№.260040/05.03.21 по г.д.№.528/12 на ОС Кюстендил, е постановено отнемане в полза на държавата на подробно изброени парични суми, недвижими имоти, движими вещи, вкл. автомобили, и дружествени дялове, уважени са искове по чл.7 ЗОПДИППД /отм./ за обявяване на недействителност по отношение на държавата на сделки с недвижими имоти /учредяване на право на строеж и покупко-продажба/, и са отхвърлени претенциите за отнемане на имоти от П. Г., Е. Г., А. Х. и Р. Х. във връзка с две от сделките, чиято относителна недействителност е обявена. КОНПИ оспорва решението в горепосочената отхвърлителна част, а останалите касатори – в частта, с която искането по чл.28 ЗОПДИППД/отм./ е уважено-с конкретно посочено в жалбите имущество, по отношение на което са подадени, и съответно сделки, чието обявяване за недействителни се оспорва.

КОНПИ оспорва жалбите на Е. А. Х. и В. А. Х., Р. И. Д.-Х., П. Б. Г., „Макса Лимитид“, Е. С.

Г.; Р. Д.-Х., Е. Г. и „Макса Лимитид“ оспорват жалбата на КОНПИ;“Макса Лимитид“ не оспорва жалбата на Е. Х., В. Х. и Е. Г.; Р. Д.-Х. и Е. Г. не оспорват жалбата на П. Г..

Касационните жалби са подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирани за това лица, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и са процесуално допустими.

1

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение е прието, че първоинстанционният акт е допустим и частично неправилен, като съдът е изложил подробни мотиви /на общо 97 страници/ във връзка с допустимостта на производството /в това число проследявайки обстоятелствата във връзка с компетентността на лицето, подало мотивираното искане по чл.28 ЗОПДИППД /отм./, спазването на срока по чл.15 от закона, неговия вид и последици при несъобразяването му, правосубектността на ответните офшорни дружества „Пи Ей Джи Норт Адамс Лимитед” и „Ем Пи Ви Трейдинг Лимитид“ и тяхната свързаност с осъдените лица, респективно надлежното конституиране на ответниците, постановената конфискация в хода на наказателното производство/ и основателността на претенциите. Въззивната инстанция е посочила, че всички предявени обективно съединени искове са обусловени на първо място от установяване на следните общи елементи от техния фактически състав: всяко от лицата П. Г. и А. Х. да е извършило престъпление, попадащо в обхвата на посочените в чл.3 ал.1 ЗОПДИППД /отм./; да е придобило имущество със значителна стойност по смисъла на разпоредбата на §1 т.2 ДР ЗОПДИППД /отм./; въз основа на доказателствата по делото да се формира основателно предположение, че придобитото от лицето имущество е свързано с престъпната дейност. Тези общи елементи, на база подробно изследване на доказателствата по делото, релевантните факти и доводи и възражения на страните, е прието, че са налице.

На първо място ответниците П. Г. и А. Х. са осъдени с влязла в сила присъда за престъпления от кръга на посочените в чл.3 ал.1 ЗОПДИППД /отм./ - по чл.3 ал.1 т.9 и т.21, а именно:

П. Б. Г. е признат за виновен в това, че:

1/ за периода м.02.07-05.12.08 в [населено място] е ръководил организирана престъпна група с участници А. Х. Х., А. В. Ч., В. А. А. и Г. В. Б. с цел да върши престъпления по чл.214 НК, като групата е въоръжена, поради което на основание по чл.321 ал.1 НК е осъден на седем години лишаване от свобода - като е оправдан по първоначалното обвинение да е образувал организирана престъпна група и същата да е функционирала в периода от началото на м.06.04 до м.02.07;

2/ за периода м.02.07-20.01.09 в [населено място], в съучастие като съизвършител с А. Х. Х., с цел да набавят за себе си имотна облага, е принудил П. Д. М. чрез заплашване да извърши нещо противно на волята си – 1/ да прехвърли собствеността на 50% от дружествените дялове на фирма „Сити Транс“ООД на В. А. А., с което е причинил имотна вреда на П. М. и на съдружника му Д. И. М. в размер на 2500лв.; 2/ да му предава ежемесечно суми в размер на половината месечна печалба на „Сити Транс"ООД и от ЕТ „П. М.-Саня-Елит-за 1 лев такси“ и с това е причинил имотна вреда на П. М. и на съдружника му Д. И. М. в размер на 79 907лв, като общата стойност на причинените имуществени вреди е 82 407лв, с деянието са причинени значителни имуществени вреди и същото е извършено от група-поради което и на основание чл.214 ал.2 т.2 вр. с ал.1 вр. с чл.213а ал.3 т.2 и т.3 пр.1, ал.2 вр. с чл.20 ал.2 НК е осъден на пет години лишаване от свобода, глоба в размер на 10 000лв. и конфискация на 1/3 идеална част от имуществото му

2

А. Х. Х. е признат за виновен в това, че:

1/ за периода м.02.07-05.12.08 в [населено място] е участвал в организирана престъпна група, ръководена от П. Б. Г., с участници А. В. Ч., В. А. А. и Г. В. Б., съставена с цел да върши престъпления по чл.214 НК, като групата е въоръжена, поради което на основание по чл.321 ал.2 вр. с ал.1 НК е осъден на пет години лишаване от свобода-като съдът го е оправдал по първоначалното обвинение да е участвал в групата в периода м.06.04-м.02.07;

2/ в периода м.02.07-20.01.09 в [населено място], в съучастие като съизвършител с П. Б. Г., с цел да набавят за себе си имотна облага, е принудил П. Д. М. чрез заплашване да извърши нещо противно на волята си – 1/ да прехвърли собствеността на 50% от дружествените дялове на фирма „Сити Транс“ООД на В. А. А., с което е причинил имотна вреда на П. М. и на съдружника му Д. И. М. в размер на 2500лв; 2/ да му предава ежемесечно суми в размер на половината месечна печалба на „Сити Транс"ООД и от ЕТ „П. М.-Саня-Елит-за 1 лев такси“ и с това е причинил имотна вреда на П. М. и на съдружника му Д. И. М. в размер на 79 907лв, като общата стойност на причинените имуществени вреди е 82 407лв, с деянието са причинени значителни имуществени вреди и същото е извършено от група-поради което и на основание чл.214 ал.2 т.2 вр. с ал.1 вр. с чл.213а ал.3 т.2 и т.3 пр.1, ал.2 вр. с чл.20 ал.2 НК е осъден на пет години лишаване от свобода, глоба в размер на 7 000лв. и конфискация на 1/4 идеална част от имуществото му /присъда №.24/06.07.11 по внохд №.313/11 на САС, частично изменена с реш.№567/03.05.12 по нак.д.№.2750/11, влязла в законна сила на 03.05.12/ - т.е. безспорно е установен първият общ елемент от фактическия състав на предявените искове. Същевременно придобитите лично от осъдените лица и съпругите им имущества са на значителна стойност съобразно критериите на закона /над 60000лв. съгласно заключения на съдебни експертизи, подробно обсъдени ведно с останалите доказателства, в това число при изрично отбелязване кои доказателства се кредитират и кои не и защо, кои факти се приемат за установени и кои не и защо и кои доводи и възражения се преценяват като основателни и кои не и защо/. Прието е и, при позоваване на практика на ВКС и на база преценка на конкретните обстоятелства по делото, че се установява и третата предпоставка - налице е основателно предположение, че процесното имущество е придобито от престъпната дейност. Доколкото са предявени искове по чл.7 ЗОПДИППД /отм./ за обявяване на относителна недействително на сделки, с които осъдените П. Г. и А.Х. и съпругите им са учредявали право на строеж на офшорни дружества - на „Пи Ей Джи Норт Адамс Лимитед” и на „Макса Лимитид“ /съответно с няколко нотариална акта на първото и с един на второто/, респективно „Пи Ей Джи Норт Адамс Лимитед”, представлявано от П.Г. и А.Х., е прехвърлило с договор за продажба построеното въз основа на суперфициите на „Макса Лимитид“, съдът подробно е изследвал конкретните обстоятелства-в това число начин на учредяване /доколкото офшорният характер на дружеството-приобретател предполага укриване на действителния му собственик - капиталът принадлежи на приносителя на удостоверението за издадените акции на приносител, който от своя страна по всяко време е неизвестен и с придобиването на имуществото на името на офшорното дружество практически автоматично се прикрива действителният му собственик/, функциониране, представителство, свързаност и т.н. на дружествата с осъдените лица, 3 неизгодност на сделките и пр., посочил е на база какви факти прави извод за знание, че имуществото е придобито от престъпна дейност - и е приел, че са налице предпоставките за уважаване на исковете по чл.7 ЗОПДИППД /отм./. По две от сделките, обаче, по които приобретател е „Макса лимитид“ /за учредяване на право на строеж от П.Г., А.Х. и съпругите им и за продажба от „Пи Ей Джи Норт Адамс Лимитед” на „Макса Лимитид“ на построеното/, въпреки обявяването им за относително недействителни, не е постановено отнемане на съответното имущество, тъй като то се претендира от патримониума на ответниците физически лица-които в случая не са надлежни ответници, а не от приобретателя „Макса Лимитид“.

Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай.

Касаторите Е. А. Х. и В. А. Х. /конституирани на мястото на починалия (след даване ход на устните състезания пред въззивния съд) А. Х. като негови приемници в процеса/ чрез назначения им особен представител адв.М. М. в изложението към касационната жалба от 22.10.24 се позовават на основанието по чл.280 ал.2 пр.2 и пр.3 ГПК и чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК във връзка с въпроса „Следва ли проверката по смисъла на ЗОПДИППД /отм. ДВ бр.38/18.05.12/ да обхваща такъв период, който се определя от правно значимата връзка между придобитото имущество и конкретната престъпна дейност, а не хипотетична и предполагаема престъпна дейност?“ /реш. №.1/21.03.11 по г.д.№.697/10, ІV ГО, реш.

№.388/22.02.12 по г.д.№.248/11, ІІІ ГО, реш.№.168/21.1217 по г.д.№.5172/16, ІІІ ГО, ТР 7/13, ОСГК/. В „Допълнение към изложението“, подадено на 10.03.24 от тяхно име чрез лично упълномощен от тях /на 14.01.25/ процесуален представител адв. И. Г. /който на 21.01.25 е депозирал по делото молба с приложени пълномощни и съгласно резолюция от 22.01.25 му е предоставен достъп до електронното съдебно дело/, са формулирани и въпросите „Кой съд е компетентен да се поизнесе по давностно възражение на ответника, когато абсолютния давностен срок за отнемане на незаконно придобито имущество е изтекъл след приключване на устните състезания пред втората инстанция, но преди разглеждане на допустимостта на касационната жалба? Възможно ли е страната в процеса да реализира правото си на давностно възражение в производството по чл.280 ал.1 ГПК при условие, че юридическите факти с правно значение за погасване на правото на държавата са се погасили след приключване на устните състезания пред втората инстанция?“.

Касаторът Р. Д. - Х. се позовава на основанието по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК във връзка с въпроса „След като е налично имущество, за което е постановена конфискация по НК, но тя е определена в идеални части-неустановени и неконкретизирани, какво и кое имущество се отнема в полза на Държавата по реда на ЗОПДИППД /отм./ и това не е ли в противоречие с разпоредбата на чл.1 ал.2 от ЗОПДИППД /отм./?“ /ТР 7/13, ОСГК/.

Касаторът КОНПИ се позовава на основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК във връзка с въпросите: 1. “За целите на производството по чл.28 ЗОПДИППД /отм./ искане за отнемане на имущество по чл.7 т.2 пр.2 и 3 ЗОПДИППД /отм./ може ли да бъде предявено като самостоятелно основание без да е необходимо да бъде разглеждано във връзка с чл.6 при условията на евентуалност?“; 2. “В случаите на прогласена от съда недействителност по чл.7 4 т.2 пр.2 и 3 от ЗОПДИППД /отм./, прехвърленото имущество напуска ли патримониума на приобретателя?“; 3. “При уважаване на иска по чл.7 т.2 от ЗОПДИППД /отм./ за обявяване на недействителност на сключена сделка, от кой момент настъпва целяната с иска правна промяна?“; 4. „Прогласена от съда недействителност по чл.7 т.2 пр.2 и 3 ЗОПДИППД /отм./ на първата сделка влече ли като последица недействителност и на последващата сделка поради твърдяната от ищеца невъзможност за валидно прехвърляне на собствеността на имота в патримониума на новия приобретател?“; 5. „За целите на производството по чл.28 ЗОПДИППД /отм./ счита ли се за уважен искът по чл.7 т.2 пр.3 и 4 от ЗОПДИППД /отм./ без по него да е постановено отнемане на имуществото, предмет на сделката? Следователно какви са правните последици от уважаването на предявен иск по чл.7 т.2 от ЗОПДИППД /отм./?“; 6. „Предвид конститутивния характер на иска по чл.7 от ЗОПДИПП /отм./ при уважаване на иска, предявен за обявяване на относителна недействитеност на сделката, с която имуществото е прехвърлено на трето лице, от кого се отнема имуществото? От кого се отнема имуществото и когато сделките, с които е учредено право на строеж за изграждането му, са обявени за недействителни? Пораждат ли тези сделки вещно-правен ефект и към кого следва да е насочена претенцията за отнемане на имуществото? От кого се отнемат недвижимите имоти в полза на държавата, след като е установена хипотеза на чл.7 т.2 от ЗОПДИППД /отм./ и са налице предпоставките на чл.4 ал.1 от същия закон?“ /реш.