Решение № 120 от 28.07.2021, Районен съд - Нова Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. Нова Загора , 28.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Радка Д. Чолакова като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ Гражданско дело № 20202220100868 по описа за 2020 година

Производството по делото е образувано по искова молба на М.Й.Х.. с ЕГН ********** и постоянен адрес: ***, чрез процесуален представител и съдебен адресат: адв. М.П. М. от АК Сливен, гр.Нова Загора, ***, офис 2 против А.Д.Ю. с ЕГН ********** и постоянен адрес: ***, с която е предявен иск с правно основание чл.132, ал.1, т.2 от СК за лишаване на ответницата от родителски права над детето З.М.Й. с ЕГН *** родена на 26.05.2018 г., заплащане на издръжка и определяне на личните отношения на ответницата с детето.

С исковата молба се твърди, че страните по делото живеели на съпружески начала в продължение на малко повече от една година, през което време се родила дъщеря им З.М.Й. с ЕГН *** родена на 26.05.2018 г. и почти веднага след раждането на детето се разделили, като ответницата оставила невръстното си дете на грижите на баща му и на бабата и дядото по бащина линия и заминала за чужбина.

Посочва се, че ответницата установила връзка с друг мъж и доколкото било известно на ищеца, към момента живеела с него в Англия.

Твърди се, че от момента на раздялата с ответницата, ищецът поел изцяло грижите и издръжката на малолетното си дете, а в непосредствените грижи за нея е подпомаган от своите родители, особено в периодите, в които работи в чужбина, за да осигурява средства за собствената си издръжка и тази на детето.

Поддържа се, че ответницата изобщо не била търсила детето си вече 2 години. Не се била обаждала и не се е интересувала от живота му, не се е ангажирала с каквото и да било, 1 свързано с малолетната З. Сочи се, че дори не би я познала сега, предвид липсата на каквито и да било контакти помежду им и твърде ниската възраст, на която я изоставила.

Освен липсата на елементарна заинтересованост за детето, ответницата не участвала и по никакъв начин в издръжката й и откакто двамата с ищеца били разделени, тя не била изпращала пари, дрехи, подаръци или други необходими вещи за детето.

Ответницата напълно била забравила за детето си З. не търсела връзка с нея дори по телефона или чрез другите средства за комуникация, а детето не познавало майка си.

Последната напълно била пренебрегнала родителския си дълг, да полага грижи и да дава издръжка за дъщеря си З.и то без никаква основателна причина за това. Разяснява се, че тя била млада, в трудоспособна възраст, работела в чужбина и разполагала с финансова възможност да участва в издръжката й, но до този момент не го е правила. Всъщност тя се била самоосвободила от родителските си функции и не желаела дъщеря й да присъства в живота й.

Посочва се, че било налице твърдо установено пълно дезинтересиране на ответницата от детето и формалното притежаване на родителските функции било неоправдано, безпредметно и нецелесъобразно. Нещо повече, пълното бездействие и пренебрегване на родителския дълг от страна на майката, пречело и на бащата да упражнява родителските права в пълен обем.

От двамата родители бащата единствен полагал грижи за малолетното дете и задоволявал всички негови потребности. Въпреки това обаче, имало множество житейски ситуации, в които се изискват активни действия и от двамата родители, в защита интересите на детето, което в настоящия случай не било възможно, поради пълното дезинтересиране на ответницата от детето й.

Предвид изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да лиши от родителски права А.Д.Ю. с ЕГН ********** по отношение детето З.М.Й. с ЕГН ***.

На основание чл.134 от СК, моли съда да осъди ответницата А.Д.Ю. с ЕГН **********, да заплаща на малолетното си дете З.М.Й. с ЕГН *** чрез нейния баща и законен представител, месечна издръжка в размер на 200 лв., считано от датата на депозиране на настоящата молба в съда - 05.11.2020 г., до настъпване на законови основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, както и да заплати издръжка на детето за минало време, за една година назад, т.е. за периода от 05.11.2019 г.до 04.11.2020 г., в общ размер на 2400 лв., чрез нейния баща и законен представител.

Моли съда да определи и подходящи мерки, относно личните отношения между ответницата и малолетното дете З.

Ищецът прилага Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 2

1142/30.05.2018г. от Община Нова Загора, квитанция за платена държавна такса и Договор за правна помощ и пълномощно.

Моли съда да изиска социален доклад от Д”СП”, Отдел”Закрила на детето”, гр.Нова Загора и моли съда да допусне до разпит 3 свидетели.

Ответницата не е намерена на постоянния и настоящия си адреси, нито по месторабота, поради което й е назначен особен представител.

В предвидения от закона срок и на основание чл.131 от ГПК, особения представител на ответника адв.П.А. С. от АК – Сливен е дал отговор, скойто посочва, че смята иска за допустим, но неоснователен, що се касае за лишаване от родителски права, а по искането за издръжка, такава следвало да се определи, съобразно предвидените в СК размери, ако до настоящия момент не е определяна такава.

Искането за издръжка за минал период, също счита за неоснователно и недоказано от страна на ищеца по следните съображенията: Лишаването от родителски права е крайна мярка и санкция за пълно и трайно неизпълнение на родителските задължения от страна на родителя по отношение на собственото му дете.

Посочва, че за да е основателен иск за лишаване от родителски права, в тежест на ищеца било да докаже твърденията си, относно поведението на ответницата, представляващо опасност за личността, здравето, възпитанието и имуществото на детето, което можело да бъде квалифицирано като особено тежък случай или бездействието на родителя, който нито полага грижи за израстването и възпитанието на детето си, нито дава издръжка.

Сочи също, че ищецът не бил ангажирал никакви доказателства за отношението на майката към детето З. нейното поведение, представляващо заплаха за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето или това, че без основателна причина трайно се е дезинтересирала от родителската грижа и не дава издръжка, въпреки наведените от него твърдения за такива.

Лишаването от родителски права, се схващало от съдебната практика, като крайна мярка за защита на децата от родителско поведение, създаващо риск за отглеждането и възпитанието им. Не било нито в краткосрочен, нито в дългосрочен интерес на детето, родителят да бъде лишен от родителски права спрямо него, предвид необходимостта му, в бъдеще от поддържане на връзка, контакти и подкрепа от негова страна.

Моли искът за лишаване от родителски права на майката А.Ю., да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан, а по отношение на предявената издръжка да бъде уважен, съобразно разпоредбите на закона.

Становището на Дирекция „Социално подпомагане” Нова Загора изразено в представения по делото социален доклад и поддържан в съдебно заседание е, че ищеца полага адекватни 3 грижи за отглеждането и възпитанието на детето, в състояние е да го обгрижва и възпитава, както и да осигури добро бъдеще за него.

Посочва се, че детето З.М.Й. е в стабилна и безопасна семейна среда, гарантираща правилното му развитие, а основни грижи за детето З.полага бащата М.Х., подпомогнат от своите родители. Осигурена е сигурна и безопасна среда за отглеждането на детето, задоволени са основните му потребности.

В доклада се разяснява, че детето е припознато от своя баща, а майката е напуснала семейството преди около две години и е създала ново съжителство в чужбина, като е изоставила детето си З. не го е търси и не се интересува от неговото развитие и нужди.

За детето се грижи Х. с помощта на родителите си.

Поради факта, че детето има вроден здравословен проблем и необходимостта от непрекъснато лечение и наблюдение, майката е попълнила нотариално заверена и безсрочна декларация за съгласие за пътуване на дете в чужбина на 20.03.2019г.

От представената от М.Х. епикриза на детето от Клиника по детска хирургия, УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр.Пловдив, било видно, че детето З.е с окончателната диагноза „D 18.0 Хемангиом с каквато и да е локализация“. Детето било записано в пациентската листа на д-р Й. която проследявала неговото развитие, а на 20.05.2021 г. детето З.е постъпило в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр.Пловдив, с цел продължаване на лечението му.

Относно жилищните условия и среда за детето в доклада се посочва, че жилището, в което се отглежда детето З.е собственост на родителите на М.Й.Х.. - З.А. и Й.В. и е на адрес: *** и представлява двуетажна постройка, с прилежащ двор, като първият етаж се състои от голям коридор, от който се влиза в стаята на М.Х. и в дневната, която е обединена с кухня, а оттам се преминава във вътрешен коридор, който води до детската стая, санитарният възел и врата, отвеждаща до вторият етаж. Вторият етаж не бил ремонтиран и не се ползвала от семейството. Домът бил обзаведен със съвременни мебели и оборудван с всички необходими ел.уреди, нужни за потреблението на едно домакинство. Поддържа се много добра хигиена. За детето са закупени играчки, които да развиват двигателното и умственото му развитие. Предоставено му е всичко необходимо за ежедневието.

Относно трудовата заетост, работното време и доходите на бащата М.Й.Х.. в социалния доклад се посочва, че той декларирал, че често пътува до Германия, където работел при свой братовчед, имал постоянни доходи, нямал финансови затруднения и не бил обект на социално подпомагане.

Ищецът заявил, че той е значимият възрастен за детето си и между тях имало изградена силна емоционална връзка.

По делото са разпитани свидетелите Й.Х.В.- баща на ищеца ои З.К.А. – майка на ищеца.

4

Свидетелката З.К.А. твърди, че страните са живели заедно и на 26.05.2018 г. се родило детето им. Булката била малка.

За внучето си посочва, че се родило с един голям хематом на личицето, на бузичката.

Ходили по болници, башата заминал за Германия за препарати, детето се разболяло от бронхит около 9-10 месечна възраст и било прието в болница, откъдето им звъняли и казали, че тяхната булка е излязла и не се е прибрала – избягала от болницата.

Свидетелства, че А. избягала и са я търсили и от полицията и социалните, но никой нямал връзка с нея. Чул е, че се оженила преди 2-3 месеца и била в чужбина. Твърди, че отвеницата не се интересувала изобщо от детето си.

Свидетелят Й.Х.В. също заявява, че сина му и А. не живеят заедно.

Посочва, че през март 2019 г. били в болницата – ответницата и детенцето, което било болно, като без никакви причини А. избягала оттам и си тръгнала с баба си. Търсили я с полиция, намерили я в Харманли, ответницата им дала детето и казала, че не го иска, като оттогава било при тях.

Свидетелства, че ответницата не се обаждала да пита за детето и не плащала пари.

Твърди, че той самият не бил я виждал и чувал от 2 години.

Прокурор С. сочи, че от събраните гласни и писмени доказателства, намира исковата молба, предявена от ищеца М.Й.Х.. за лишаване на майката А.Д.Ю. от родителски права за основателна.

Разпоредбата на чл.132, ал.1, т.2 от СК изрично сочела, ако са налице предвидените предпоставки, а именно: трайно неполагане на грижи за детето и неосигуряване на издръжка. В случая такива доказателства били събрани. Очевидно било, че в продължителен период от време, майката е абсолютно дезинтересирана, не се интересува от неговото развитие, отглеждане, нужди, както и видно от събраните гласни доказателства, лечение на заболяване, което имало същото.

Налице бил предвидения в закона елемент на трайност. Касаело се за период повече от 2 години, като изложеното от свидетелите поведение на майката при предаването на детето, още от този момент показвало тотална незаинтересованост спрямо същото. В този смисъл счита, че предявения иск е основателен доказан, следва да бъде уважен и майката А.Д.Ю. да бъде лишена от родителски права и детето да бъде предоставено на бащата.