Решение № 64 от 14.04.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. П., 14.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно гражданско дело № 20255000500019 по описа за 2025 година

Производството е по реда на 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба вх.№36448/06.11.2024г. от О. П. против Решение № 1179/15.10.2024 г. по гр.д. № 3107/2023 г. по описа на Окръжен съд-П., в частта му, с която е осъдена О. П., ЕИК *********, с адрес – гр. П., пл. "С. С." № *, представлявана от к. К. Д.в, да заплати на Д. Л. П. с ЕГН **********, от гр. П., ул. „А.“ ***, обезщетения на основание чл. 49 Закон за задълженията и договорите за вреди от следните травматични увреждания – „неразместено счупване на главичката на лявата лъчева кост, охлузване на лявото коляно и контузии на лявата ръка и стъпало“, произтекли на 28.08.2023 г. вследствие на падането му на необезопасения тротоар на ул.

„Ц.“ № ** в гр. П. поради наличието на безразборно и случайно струпани на него бетонови бордюри и препъването на П. в тях, в размери, както следва:

- 18 000 лв. /осемнадесет хиляди лева/ като обезщетение за неимуществени вреди,

- 307.53 лв. /триста и седем лева и петдесет и три стотинки/ - сбор от обезщетения за имуществени вреди, съставляващи разходи за 1 диагностициране, доказване, лечение на травматичните увреждания и за възстановяване от тях, в това число : 40.83 лв. за закупуване на таблетки „Е.“;

8.70 лв. за заплащане на потребителска такса за три прегледа от лекари специалисти; 198 лв. с включен ДДС за закупуване на ортеза и 60 лв. за заплащане на цената на услуга за освидетелстване с издаване на съдебномедицинско удостоверение;

- 11 105.04 лв. /единадесет хиляди сто и пет лева и четири стотинки/ сбор от разлики над изплатени обезщетения за ползван отпуск поради временна неработоспособност за времето от 30.08.2023 г. до 12.10.2023 г.

Включително, до пълния общ размер на дължимите брутни трудови възнаграждения за посочения период, в това число: за времето от 30.08.2023 г. до 31.08.2023 г. – 267.67 лв.; за месец септември 2023 г. – 7 749.40 лв. и за месец октомври 3 087.97 лв., ведно със законната лихва върху всяка главница, от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.11.2023 г., до окончателното й изплащане В жалбата се поддържат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение в обжалваната част, за което се излагат конкретни и подробни съображения: о. поддържа, че от страна на ищеца не е доказано кумулативното наличие на всички елементи от фактическия състав на деликта, регламентиран в чл. 49 от ЗЗД: поведение/Д.ие/ -действие или бездействие/непредприемане на определено правно изискуемо действие/, противоправност на поведението, претърпяна вреда, причинна връзка между противоправното поведение и претърпяната вреда. Недоказани останали също механизмът на злополуката и наличието на причинно-следствена връзка между претендираните имуществени и неимуществени вреди вследствие увреждането и твърдяното противоправно Д.ие. В жалбата се възразява, че ангажираните от ищеца свидетелски показания са дадени от негови близки лица - свидетелката В. К. живеела на семейни начала с него и имали общо дете, а свидетелката Е. К. била дългогодишна приятелка на ищеца, поради което се счита, че предвид близките отношения и заинтересоваността от изхода на производството, показанията им са тенденциозни, изпълнени с противоречия и недостоверни, поради което първонистанционния съд следвало да ги цени внимателно и въз основа на нормата на чл. 172 от ГПК. Възразява се също, че по делото не е 2 установена точната локация на инцидента с годни, относими, допустими, преки и достатъчни доказателствени средства. Счита се, че приложеният снимков материал по делото, срещу който изрично е възразено от о., е косвено доказателство и не е прието по установен от ГПК процесуален ред. Снимките не били приложени към самата искова молба, не били обвързани с направените констатации и възражения в отговора на исковата молба, а били представени направо в открито съдебно заседание. Огледът на снимките по реда на чл. 204 от ГПК не бил достатъчен, за да се установи авторството и автентичността на снимките, мястото и времето на създаването им, както и отношението им към предмета на спора. Също така, показаното на снимките улично осветление не отговаряло на твърденията на ищеца за липса на такова.

На следващо място, в жалбата се поддържа, че съдът не е взел предвид всички обстоятелства, за да прецени наличие на съпричиняване с настъпилата вреда.

Счита се, че съдът безкритично и необосновано не е отчел поведението на ищеца при движението му в процесния участък, позовавайки се единствено на показанията на свидетелите, касаещи липсата на осветление. Поддържа се, че ищецът не е положил дължимата грижа към собственото си здраве, като е преминал през въпросния участък, въпреки че е възприел, че няма/не е достатъчно осветлението, с което сам се е поставил в ситуация на повишен риск от увреждане. В жалбата се възразява също, че след инцидента, при ищеца първоначално е констатирана единствено травма на ръката, а не счупване. Такова било установено едва след една седмица, като в тази връзка се твърди, че в този период, ищецът неимоверно и несъмнено е допринесъл за вредоносния резултат, предвид обстоятелството, че според показанията на свидетеля К., детето им има рефлукс и се налагало да бъде вдигано на ръка и премествано. С оглед така изложеното, се поддържа, че не е налице непрекъсната, пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между процесния инцидент и увреждането на пострадалия. Възразява се още, че с атакуваното решение неправилно са присъдени поисканите от ищеца имуществените вреди, изразяващи се в разликите между изплатеното обезщетение за временна неработоспособност и брутното трудово възнаграждение за месеци август, септември и октомври 2023 г. Счита се, че за определяне на дължимото на работника обезщетение за пропуснати ползи следва да бъде взет предвид не размерът на БТВ, а размерът, който се следва да се намали с дължимите плащания за социално и здравно осигуряване, както 3 и с данък общ доход. В случая, пропуснатата от ищеца полза да реализира доход от трудово възнаграждение в периода на нетрудоспособността представлявала разликата между следващото му се нетно трудово възнаграждение и полученото обезщетение за временна неработоспособност.

В жалбата се възразява и че присъденият с първоинстанционното решение размер на обезщетение за неимуществени вреди от 18 000 лв е силно завишен, прекомерен е и несправедлив. Липсвало прецизно отчитане на характера, степента и продължителността на търпените неудобства. Поддържа се, че като се имат предвид социално-икономическите условия в страната към момента на инцидента (2023г.) и утвърдената съдебна практика, обезщетение в значително по-нисък размер нито би подценило претърпените болки и страдания, нито би оставило необезщетени действително претърпените такива. На следващо място, в жалбата се посочва, че от представените по делото доказателства не се установява ищецът да е претърпял болки и страдания извън нормално присъщите при настъпилата травма. Възстановителният процес при него бил значително кратък, без усложнения и без да е необходима оперативна интервенция и болничен престой, прогнозата за възстановяването му е била благоприятна, а травмата не е довела до разместване на ключови за тялото кости и сухожилия. Провеждани са две рехабилитационни процедури.

Недоказано било твърдението в ИМ, че ищецът е осъзнал, че за в бъдеще ще може да извършва ограничени движения с лявата си ръка, което препятства изпълнението на ежедневните задачи на същия. Недоказана била твърдяната в ИМ драстична промяна в начина му на живот. Поддържа се, че съдът неправилно е изследвал и обсъдил въпроса за размера на вредите към март 2024 година, тъй като такава претенция не била поискана в исковата молба. В този смисъл, се счита, че съдът неправилно е формирал своя извод относно размера на обезщетението за неимуществени вреди въз основа на икономическите условия в страната към момента на постановяване на съдебното решение, а не към момента на увреждането. Посочва се също, че в тази връзка не са взети предвид всички правнорелевантни обстоятелства, установени по делото и че съдът не е приложил общия критерий за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, като е определил несправедлив размер на дължимото се на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, в разрез с константната съдебна практика.

Иска се същото да бъде отменено и да се постанови друго, с което да 4 бъдат отхвърлени предявените от Д. П. искове. При условие на евентуалност, се иска да бъде намалено претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди до справедлив размер, като бъдат отчетени трайната съдебна практика по сходни казуси и социално-икономическите условия в страната към момента на инцидента. Претендира се в полза на О. П. да бъдат присъдени направените в производството разноски, включително юрисконсултско възнаграждение за две инстанции

В законния срок, от ищеца Д. П. е подаден отговор на жалбата, с вх.

№4218/17.07.2024г., с който се оспорва същата като неоснователна, за което се излагат подробни и конкретни съображения. Иска се да се потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част, като се присъдят на ищеца сторените във въззивното производство разноски.

П.ският апелативен съд, като взе предвид твърденията и възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото, както и с оглед чл.269, изр.2 ГПК, прие следното:

Първоинстанционното решение е валидно, както и допустимо в обжалваните части. На основание чл.269, изр.2 ГПК, по направените във въззивната жалба възражения, свързани с правилността на атакуваното решение, ще се вземе отношение по-надолу в изложението.

Ищецът е предявил обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл.49 ЗЗД за осъждане на О. П. да му заплати обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, претърпени вследствие падане на 28.08.2023г., около 22,00 ч., в гр.П., на тротоара на ул.“Ц.“, до № **, настъпило поради спъване в струпани в този участък на тротоара бетонни блокчета и липса на каквото и да е обезопасяване и сигнализиране, че там се извършват строително-монтажни работи, както и при неработещо в този участък улично осветление, при което ищецът паднал върху лявата част на тялото си, удряйки левите си ръка, коляно и рамо, вследствие което получил счупване на горния край на лявата лъчева кост и охлузване на лявото коляно.

В Им се твърди, че на 28.08.2023 г., в гр.П., около 22:00 часа, ищецът излязъл на разходка със свои близки. Движил се по левия тротоар на ул. „Ц.“, в посока бул. „Х. Д.“. Уличното осветление не работело, което го поставило в обективна невъзможност да забележи, че в този участък, без да е обезопасен и сигнализиран по някакакъв начин, се извършвали строително-монтажни 5 дейности, като част от тротоарната настилка била разкопана, а върху друга част от нея били струпани бетонни блокчета, предназначени за завършване на външната част на тротоарни настилки. Като достигнал до № ** на ул. „Ц.“, ищецът внезапно се спънал и паднал на тротоара, като основната сила на удара поели лакътят на лявата му ръка, левият крак и лявото рамо, в които части усетил много силна болка, най-интензивна в областта на ръката. Той постепенно се изправил и забелязал кръвотечение по левия лакът и лявото коляно. Поради засилване на болките в лявата ръка, подуване, схващане и невъзможност за разтягане, ищецът посетил още същата вечер Спешно отделение на УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД, където, при преглед от ортопедтравматолог и направена рентгенография на лява лакетна става, не били установени травматични промени по видимите части на костите в изследваната област. Била му поставена окончателна диагноза : „контузия на лакътя и контузия на коляното - охлузни рани“, като бил изписан същата вечер, без да му бъде предписано лечение. Тъй като през нощта, болките в ръката му продължили да се засилват и били придружени от схващане в лявата предмишница, на следващия ден ищецът посетил УМБАЛ „П.“ ООД, където му бил извършен преглед от ортопед-травматолог, направена била втора рентгенография на лява лакетна става с резултат - суспектни данни за фрактура на главата на лява лъчева кост, била му поставена имобилизация с гипс и му били дадени предписания за контролен преглед след седмица, извършване на скенер и за терапия с магнезий и „Е.“ за 20 дни, както и „Аналгин“ за обезболяване. Поради получен в следващата седмица силен обрив по ръката от гипсовата имобилизация, последната била премахната при контролен преглед на 04.09.2023г. и заменена с ортеза, като при този преглед бил направен и скенер, въз основа на който на ищеца била поставена окончателна диагноза : счупване на горния край на лъчевата кост. Били дадени предписания ортезата да не се сваля минимум 35 дни и да се направят контролни прегледи за проследяване на правилното зарастване и/или евентуалното наличие на размествания на фрактурата. При контролен преглед на 26.09.2023 г., била направена компютърна томография, при която се установило, че няма разместване, но фрактурата все още не е зарастнала, поради което ортезата следва да се носи още 10 дни, като било издадено и направление за провеждане на рехабилитация след отстраняването й. След премахване на ортезата, ищецът провел два курса рехабилитационни 6 процедури. Въпреки това и независимо от продължителния възстановителен период, се твърди, че и към датата на завеждане на исковата молба в съда – 17.11.2023 г., той не бил напълно възстановен - все още не можел да натоварва ръката, чиято функционалната способност отпреди настъпване на инцидента не била възвърната поради ограничение при извършването на въртеливи движения. Също така, продължавал да изпитва болки, дискомфорт и схващане. Налице били лек оток в лакътна става, палпаторна болка по предна и медиална повърхност, ограничени и болезнени движения, намалена мускулна сила на лява ръка, затруднен ДЕЖ.