Протокол № 132 от 05.03.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 132 гр. П., 05.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Виолета Сл. Боева

Сложи за разглеждане докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20255200500071 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Не се явява жалбоподателката М. Д. П. ред.пр. За нея се явява адв. В. К. редовно упълномощена от преди.

За Областна Дирекция по безопасност на храните – П. се явява юрк. Х. редовно упълномощена от преди.

За Община Л. се явява адв. К. редовно упълномощен. Представя договор за правна защита за тази инстанция.

За ОД на МВР се явява юрк. К. редовно упълномощена.

Адв. К.: - Да се даде ход на делото.

Юрк. Х.: - Да се даде ход на делото.

Адв. К.: - Да се даде ход на делото.

Юрк.К.: - Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото. За днешното съдебно заседание страните са редовно призовани, поради което и на основание чл.142,ал.1 от ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

1

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С решение на Районен съд П., постановено по гр.д.№**** по описа за 2023 година са отхвърлени предявените от М. Д. П., ЕГН **********, адрес с.

Л., ул. „И.Т.“ № 13, действаща чрез пълномощника си адвокат В. В. К., вписана в АК П., със служебен адрес за съобщения и призовки - гр. П., ул.

„Й.Г."№ 15А, ет.2, оф.4, против ОД на МВР гр. П., ЕИК ********** гр. П., площад „С.“ № 3; Община Л., ЕИК/БУЛСТАТ ***********, с адрес: с. Л., ул.

„Н.Ч. № 11, представлявано от С.Н.Л. - кмет и Областна дирекция по безопасност на храните - П., Булстат *********, гр. П., ул. „Н.Ц.“ № 4, представлявано от д-р Г.Ч. - директор, искове с правно основание чл.61 ЗЗД, чл.86 ал.1 ЗЗД и чл.49 вр. чл.45 ал.1 ЗЗД, за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищцата сумата, както следва: 2101.40лева, представляваща сторените от ищцата разноски за лечение на кучето Славей, ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането; да заплатят на ищцата сумата в общ размер на 41,25 лева, съставляваща лихва за забава върху главниците, формирана по следния начин: сумата в размер на 19,25 лева, съставляваща законна лихва за забава върху главницата в размер на 1001.40 лева по фактура 402/21.03.2023 г. за периода от 21.03.2023 г. (датата на плащане, съгласно платежно нареждане) до 30.05.2023 г. - датата на депозиране на исковата молба в съда; сумата в размер на 22 лева, съставляваща законна лихва за забава върху главницата в размер на 1100 лева по фактура 1300/29.03.2023 г. за периода 20.03.2023 г. (датата на плащане, съгласно платежно нареждане) до 30.05.2023 г. - датата на депозиране на исковата молба в съда; както и сумата в размер на 5100 лева, съставляващи обезщетение за причинените й неимуществени вреди физически и психични болки и страдания, ведно със законна лихва върху главницата, смятано от датата на увреждането - денят в който е намерила простреляното куче - 13.03.2023 г., до окончателното й изплащане.

Осъдена е М. Д. П., ЕГН **********, адрес с. Л., ул. „И.Т.“ № 13, действаща чрез пълномощника си адвокат В. В. К., вписана в АК П., със служебен адрес за съобщения и призовки - гр. П., ул. „Й.Г."№ 15А, ет.2, оф.4, 2 на основание чл.78, ал.3 ГПК, да заплати на общ. Л., ЕИК/БУЛСТАТ ***********, с адрес: с. Л., ул. „Н.Ч. №

11,представлявано от С.Н.Л. кмет, сумата в общ размер от 1140 лева, сторени от ответника разноски в производството.

Осъдена е М. Д. П., ЕГН **********, адрес с. Л., ул. „И.Т.“ № 13, действаща чрез пълномощника си адвокат В. В. К., вписана в АК П., със служебен адрес за съобщения и призовки - гр. П., ул. „Й.Г."№ 15А, ет.2, оф.4, на основание чл.78, ал.3 ГПК, във връзка с чл.78, ал.8 ГПК, да заплати на ОД на МВР гр. П., ЕИК ********** гр. П., площад „С.“ № 3, сумата в общ размер от 300 лева, сторени от ответника разноски в производството.

Осъдена е М. Д. П., ЕГН **********, адрес с. Л., ул. „И.Т.“ № 13, действаща чрез пълномощника си адвокат В. В. К., вписана в АК П., със служебен адрес за съобщения и призовки - гр. П., ул. „Й.Г."№ 15А, ет.2, оф.4, на основание чл.78, ал.3 ГПК, във връзка с чл.78, ал.8 ГПК, да заплати на Областна дирекция по безопасност на храните - П., Булстат *********, гр. П., ул. „Н.Ц.“ № 4, сумата в общ размер от 300 лева, сторени от ответника разноски в производството.

В срок постановеното решение е обжалвано от М. П..

Счита, че решението неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и необосновано, поради неправилно тълкуване на фактите по делото. Съдът не обсъдил всички установени факти, както и доводи и твърдения на ищцата, относими към правния спор.

Моли решението да бъде отменено и постановено ново , с което предявените от нея искове – уважени.

Правилно съдът достигнал до заключението, че за прилагането на чл.

16 от ЗЗЖ дори не е необходимо да се касае за безстопанствено животно.

Цитираната правна норма вменява задължението на гражданите да уведомят приюта за животни, съответните органи на местната власт, областната дирекция по безопасност на храните, районното управление на Министерството на вътрешните работи или териториалните поделения на Изпълнителната агенция по горите (когато се касае за диво животно).

Съдействие от гореизброените органи, се дължи за всяко животно и ако конкретните задължени органи констатират, че животното има собственик, то това вече се отразява на задължението да се поемат разходите по лечението му.

3

Тези съждения не кореспондирали с крайните правни заключения в постановеното решение.

Легална дефиниция на „безстопанствено куче“ имало в следните закони и подзаконови нормативни актове, а именно: В § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 4/01.02.2021 г. за прилагане на Националната програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Р. Б. е дадена легална дефиниция на "безстопанствено куче", като такова е всяко изоставено, изгубено, родено на улицата или домашно куче, оставено на обществено място без надзор. А съгласно допълните разпоредби на Закон за ветеринарномедицинската дейност в чл. 6а. (нова -ДВ. бр. 13 от 2020г., в сила от 14.02.2020 г.) "Безстопанствено животно" е животно, което няма дом и не е под контрола или под прекия надзор на собственика или на друго лице, което е отговорно за него." Процесното куче било именно без собственик и безстопанствено.

Неправилно, съдът счел, че за да се установи дали кучето е безстопанствено или има собственик, са допустими всички доказателства.

Според Наредбата за отглеждане на домашни животни на територията на община Л. - чл. 14 ал.5, придобиването на животно домашен любимец респективно доказването на право на собственост на такъв, се удостоверява с:

1. Договор за покупко-продажба от търговски обект, приют, развъдник, изолатор, други физически и юридически лица: 2. Договор за дарение от приют, развъдник, изолатор, други физически и юридически лица: 3 Със съответните документи при внос от други страни: 4. Регистрационните документи – ветеринарно-медицински паспорт с вписана идентификация съгл. чл. 174 от Закон за ветеринарномедицинската дейност при придобиването на безстопанствено куче.

От събраните доказателства било установено, че куче Славей е безстопанствено куче, родено в порутена къща от друго безстопанствено куче.

По делото нямало нито един от писмените документите съобразно чл. 14 от горепосочената Наредба, за да се удостовери, че св. М. е негов собственик. От експертизата, приложена по ДП 195/2023, кучето не е било регистрирано на името на св. М., нито пък е имало паспорт. Спазването на нормативните изисквания на Наредбата на Общината било именно под нейния контрол и Общината е следвало да предприеме нужните действия, ако счита, че св.М. е 4 собственик на кучето.

Установено било, че кучето не е регистрирано и няма поставен чип/идентификатор. Дори и да се приеме, че издаването на паспорт и поставяне на чип са действия, свързани с идентификацията на животното по реда на ЗВМД, в каквато насока били изводите на съда, то това не изключва реда, по който следва да се установи собственост, съгласно закона.

Позовават се на разпоредбата на чл. 147 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, както и на изискванията, предвидени в нарочна Наредба № 6 от 8 октомври 2013 година за изискванията към средствата за официална идентификация на животните и използването им, условията, реда и контрола по събиране, въвеждане, поддържане и използване на информацията в интегрираната информационна система на Българска Агенция по безопасност на храните.

Следвало да бъде съобразена и Наредба № 4 от 1 февруари 2021 г. за прилагане на Националната програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Република България и за процедурите по нейното изпълнение, механизма на финансиране и отчетност, която дефинира и възможността за осиновяване на куче, а именно:

Тъй като не било установено придобиването на кучето и притежанието му според цитираните нормативни актове,то погрешен бил и извода на съда относно собствеността на животното. Съдът приел, че св. М. е полагала грижа за процесното куче в периода от „един-два дни преди ваксинирането им“ или за период около шест месеца.

Изложени са доводи ,касаещи владението по давност на движими вещи, каквито според нашето законодателство са и животните. Установено било, че св. М. е полагала някаква грижа за кучето, но тя никога не е имала намерение да бъде собственик на кучето. Видно било от показанията на самата М., които кореспондирали с тези на св. П., простреляното куче било едно от общо шест кученца, родени в изоставена къща от безстопанствена майка. За всички кученца от котилото са полагали грижи много жители на с. Л., вкл. св. П. и М., които са им носили храна. Видно от показанията на св. М., тя е дала достъп до двора си на животните и им е давала храна. Така М. твърди, че ги е пускала в двора си. защото знае, че тровят кучетата из селото. Тя ги е допуснала в дома си не с намерението да ги владее, а съобразно свои морални и човешки 5 разбирания и проявено съчувствие. Видно от показанията на св. П., М. е молила съседи кученцата да бъдат закарани някъде, защото не е можела да се грижи за тях. Тя е помолила и св. П. да им намери дом. Това били действия, които опровергавали тезата ,че М. е собственик на кучетата. Именно заради изискванията на фондация,която да поеме грижата за тях кученцата са били ваксинирани. И това е сторено от д-р Р.. Св.М. не била предприела никакви действия , от които да се направи извод ,че е собственик или владелец на кучето.

Първоинстанционният съд не анализирал всички доказателства по делото.

М. молила хората от селото за помощ за кучетата, те били диви, нямали имена. М. само им давала храна. Кученцето било ваксинирано от трето лице с цел да бъде настанено в приют. Било простреляно на улицата пред дома на извършителя , който сам обяснил,че стрелял по кучето, като знаел, че е бездомно Видно било от приложената епикриза от Многопрофилна ветеринарна клиника България с датата 01.06.2023 г. (приложена по ДП 195/23г.), освен парализата и състоянието на животното във връзка с прострелването му, то е страдало и от ерлихиоза, анаплазмоза, гиардиоза, които заболявания са именно присъщи за безстопанствените, недохранени и необезпаразитявани кучета и доказват, че кучето не е било хранено и обезпаразитявано. Установено е, че кучето било недохранено и в лошо състояние.

Липсата на чип, паспорт, регистрация и останалото изложено относно собствеността на животното не било съобразено от съда.

В съдебното заседание на 14.02.2024 год., съдът приел жалба срещу полицай Г., ведно с постановление за спиране на ДП 195/23 год. от 01.11.2023 год., които имали значение по спора, но съдът не се произнесъл по допустимостта им.

Съдът взел предвид показанията на св. Г. и К., които били служители (настоящ и бивш) в ОД на МВР .

Св. Г., в качеството си на служител на ОД на МВР бездействал и не е извършил необходимите проверки в регистрите на общината, ветеринарни клиники, приюти. Анализират се показанията на св.К. относно собствеността на кучето.