Решение № 1437 от 15.08.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1437 гр. Пловдив, 15.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Д. Герцова при участието на секретаря Славка Н. И. като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно наказателно дело № 20235330202391 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 693418-F695705/28.02.2023 г., издадено от Директор на Дирекция Обслужване при ТД на НАП Пловдив, с което на „Д.-82-И.Д.“ ЕТ, ЕИК 200287552 за нарушение на чл.125, ал.5 вр. ал.3 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 лв.

Жалбоподателят „Д.-82-И.Д.“ ЕТ, по съображения изложени в жалбата, моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно. В съдебно заседание се представлява от И. Д., която поддържа жалбата и претендира разноски.

Въззиваемата страна – ТД на НАП гр. Пловдив, редовно призована, изпраща представител – юрисконсулт С., която моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, излагайки доводи в тази насока. При евентуално уважаване на жалбата се прави възражение за намаляване размера на адвокатския хонорар до предвидения минимум.

Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното Наказателно постановление е издадено против ЕТ „Д.-82И.Д.“ за това, че при извършена служебна проверка в ТД на НАП Пловдив на 15.11.2022 г. се установило, че едноличният търговец, като регистрирано по 1

ЗДДС лице, не е спазило установения от Закона срок за подаване на отчетни регистри по смисъла на чл. 124 от ЗДДС в ТД на НАП Пловдив за данъчен период 01.10.2022 г. - 31.10.2022 г. до 14.11.2022 г. включително.

Въз основа на горните констатации бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F695705 от 13.02.2023г. за нарушен състав на чл.125, ал.5 от ЗДДС, във връзка с чл.125, ал.3 от ЗДДС, който бил съставен в присъствие на собственика на ЕТ, който се запознал с акта и го подписал, като посочил, че има възражения, които конкретизирал в срока по чл.44 от ЗАНН. Последните обаче били приети за неоснователни от административноказаващия орган /АНО/, който въз основа на така съставения акт издал обжалваното НП.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Прочее, обстоятелствата, при които е осъществен съставът на изследваното нарушение не се оспорват от никоя от страните по делото, а съдът ги намира за безспорно установени от събрания доказателствен материал, преценяван самостоятелно и в съвкупност, като цени както свидетелските показания на актосъставителя К., така и приложените по делото писмени доказателства, тъй като всички те са обективни, правдиви, непротиворечиви и взаимноподкрепящи се. В тази връзка съдът намира, че несъмнено от ЕТ „Д.-82-И.Д.“ е било осъществено нарушението по чл.125, ал.5 от ЗДДС, във връзка с чл.125, ал.3 от ЗДДС. Това е така, тъй като съгласно чл.125, ал.1 от ЗДДС „За всеки данъчен период регистрираното по чл. 96, 97, 97а, 99 и чл. 100, ал. 1 и 2 лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124, а според разпоредбата на ал.5 на същия текст справката-декларация се подава до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася. Тоест за данъчния период месец ноември 2022г. едноличният търговец е следвало да подаде отчетните регистри най-късно до 14.11.2022г. включително, което обаче не е било сторено.

Съгласно чл.179 от ЗДДС лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл. 125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124 или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв. Наложената имуществена санкция е в минималния предвиден от закона размер.

Същевременно съдът намира, че при установената фактическа обстановка е било нарушено правилото на чл. 18 от ЗАНН, а именно принципът, когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания да се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях.

При анализа на посочената разпоредба следва да се вземе предвид, че 2 нарушението по чл. 125, ал. 5 вр. ал. 3 от ЗДДС е едно единно и неподаването, на който и да е от документите, визирани в него, ще представлява неизпълнение на задължението към държавата. Това е така, доколко чл. 125, ал. 1 от ЗДДС задължава лицата да подадат справка-декларация, която се съставя именно на базата на отчетни регистри. Чл. 125, ал. 3 от ЗДДС регламентира, че справката декларация се подава заедно с отчетните регистри, а чл. 125, ал. 5 от ЗДДС задължава лицата да подадат и справкитедекларации и отчетните регистри в един и същ срок. От друга страна, санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС наказва лицата, които не са подали един от посочените документи, сред които са и справките декларации и отчетните регистри.

Следователно подаването на отчетни регистри без справка декларация или на справка-декларация без отчетни регистри в законоустановения срок представлява едно противоправно бездействие, в нарушение на една материалноправна норма - тази на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС и води до един и същ противоправен резултат - недеклариране на данък по реда и в срока, установен от закона. Именно за това нарушение под формата на бездействие в санкционната норма на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС е предвидена санкция от 500 до 10 000 лв. за юридическите лица.

Именно горното правило се явява нарушено в процесния случай, доколкото е служебно известно, че по АНД № 2360/2023 по описа на Районен съд Пловдив са издадени АУАН № F695693 от 13.02.2023 г. и НП № 6 93417F695693/28.02.2023 г., с които същият субект е наказан за неподаване на справка-декларация за същия данъчен период 01.10.2022 г. - 31.10.2022 г.

След всичко изложено следва да се приеме, че в нарушение на материалния закон, административнонаказателната отговорност на наказания субект е незаконосъобразно мултиплицирана като за едно и също нарушение, макар и в две алтернативни форми на изпълнителното деяние, са му наложени две отделни санкции, в два отделни административнонаказателни процеса. В случая става дума за нарушение на материалния закон в последици в процедурата по издаване на административния акт и по конкретно на императивната норма на чл. 18 от ЗАНН. Това влече извод за незаконосъобразност и на постановленията, независимо от поредността на издаването и евентуално на съдебните произнасяния по тях.

С оглед на гореизложеното, настоящият състав счита, че атакуваното Наказателно постановление № 693418-F695705/28.02.2023 г., издадено от Директор на Дирекция Обслужване при ТД на НАП Пловдив, с което на „Д.82-И.Д.“ ЕТ, ЕИК 200287552 за нарушение на чл.125, ал.5 вр. ал.3 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 лв., следва да бъде ОТМЕНЕНО като незаконосъобразно.

При този изход на спора, на основание чл. 63д ЗАНН право на разноски има жалбоподателят. Същият е поискал такива, но предвид липсата на 3 доказателства за реално платени разходи и техният размер, съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

За горните изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.

По изложените мотиви

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 693418-F695705/28.02.2023 г., издадено от Директор на Дирекция Обслужване при ТД на НАП Пловдив, с което на „Д.-82-И.Д.“ ЕТ, ЕИК 200287552 за нарушение на чл.125, ал.5 вр. ал.3 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4