Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260008 от 02.02.2021, Районен съд - Бяла

Съд
Районен съд - Бяла
Дело
Административно наказателно дело 285/2020
Вид
Решение № 260008
Подписан
02.02.2021
В сила
12.08.2021
Състав
ЪШЪЛ ЛЮТФИ ИРИЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 143 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.27 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 139, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.177, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 1, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл.26, ал.2, т.1, б."а" · Закон за пътищата
  • чл.53, ал.1 · Закон за пътищата
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260008

Гр. Бяла, 02.02.2021г.

БЕЛЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав в публично съдебно заседание на двадесети януари, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЪШЪЛ

ИРИЕВА

При секретаря Пенка Цанкова и в присъствието на прокурора.................., като разгледа докладваното от съдията НАХД №285 по описа за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Ж.К.Ж., ЕГН **********,***/08.10.2020г. на началник на отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“/АПИ/ - гр. София, с което за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от Закона за пътищата във вр. с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, на осн. чл.53, ал.1 от Закона за пътищата, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 3000лв.

В жалбата се твърди, че при издаването на НП са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. На тези основания, поддържани и допълнени в с.з., жалбоподателят и процесуалния му представител молят НП да бъде отменено като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Депозира се писмено становище с подробно изложени съображения. Претендират се разноски.

Наказващият орган не изпраща процесуален представител.

Депозирано е писмено становище, с което молят жалбата да бъде оставена без уважение, а НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.

Районна прокуратура-гр.Бяла, не е изпратила представител и не е взела становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Ж.К.Ж. работел в „С. Т.с“ ЕООД, гр.О., на длъжност шофьор на товарен автомобил, съгласно трудов договор №088/18.03.2020г. На 15.09.2020г., в 13,40 часа, на път I-5, км.56, на 100м. след разклона за с.Ц. в посока гр.В.Т.-гр.Р., жалб.Ж. управлявал и осъществявал движение на съчленено ППС с пет оси - МПС с две оси марка „Волво“ модел „ФХ42Т“ с peг. № ………. и полуремарке с три оси с peг. № ………., превозващо пясък.

На този път се намирал св.М.К.-на длъжност главен инспектор контрол по РПМ при АПИ, който към момента осъществявал служебните си задължения и спрял за проверка управляваното от жалбоподателя ППС. В процеса на проверката било направено измерване, с техническо средство електронна везна модел CAPTELS ORA 10 №785 и ролетка 1303/18/5м./, при което се констатирало, че са надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извьнгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата), както следва:

1.Измереното натоварване на задвижващата /2-ра/ единична ос на ППС е 15.540т., при максимално допустимо натоварване 11,5т., съгласно чл.7, ал.1, т.4, б.“А“ от Наредбата.

2.При измерено разстояние между осите 1,32м., сумата от натоварване на ос, на тройната ос на полуремаркето е 30.040т., при максимално допустимо натоварване 24т., съгласно чл.7, ал.1, т.3, буква „Б“ от Наредбата.

Съгласно чл.3, т.2 от Наредбата, при надвишаването на нормите на чл.7 ППС е тежко.

Данните от измерването били показани на водача. Била издадена кантарна бележка №1688/15.09.2020г. с резултатите от измерването, в която водачът собственоръчно написал номера на МПС, имената си и се подписал. Водачът не представил валидно разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за движение на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата, респ. тежко по чл.3, т.2 на Наредбата, издадено по реда на раздел на Наредба №11 от администрацията, управляваща пътя/АПИ/ за дейност от специално ползване на пътищата.

Св.М.К. съставил на място АУАН за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от Закона за пътищата. Актът бил предявен на жалбоподателя и подписан от него без възражения. С разписка бил връчен и екземпляр от акта срещу подпис на жалбоподателя, в която бил запознат с разпоредбата на чл.37, ал.3 от Наредбата, както и че изпълнението на условията в нея се отчита като смекчаващо обстоятелство. Впоследствие, по-късно на същата дата-15.09.2020г., св.М.К. направил отбелязване под разписката в АУАН, че условията на чл.37, ал.3 от Наредбата не са изпълнени.

След съставяне на АУАН не постъпило писмено възражение в законоустановения тридневен срок. Въз основа на АУАН, АНО издал обжалваното НП на 08.10.2020г.

Изложената фактическа обстановка се установява от твърденията на жалбоподателя, показанията на св.М.К., АУАН, НП, разписка, кантарна бележка, пътен лист, свидетелство за регистрация на ППС част 2, заповеди, пълномощни, протоколи, заявление, удостоверение, декларация, сертификат, както и останалите писмени доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Както в АУАН, така и в НП се съдържат всички изискуеми реквизити-посочени са дата и място на нарушението, описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, както и нарушената правна норма. Жалбоподателят е разбрал какво точно нарушение му се вменява във вина още към момента на съставяне на АУАН и не е имал възражения, поради което правото му на защита не е било нарушено. По идентичен начин от АУАН, нарушението е привнесено и в НП, като жалбоподателят е санкциониран съобразно приложимата санкционна норма на чл.53, ал.1 от ЗП. Действително, прецизното изписване на санкционната норма е чл. 53, ал.1, т.2 от ЗП, докато в НП същата е посочена като чл. 53, ал.1 от ЗП. Съдът счита, че неточното изписване на санкционната норма не е съществено процесуално нарушение, тъй като от словесното изложение в НП става ясна волята на АНО за какво точно нарушение е целял да санкционира жалбоподателя-осъществяване на движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя, което нарушение се съдържа в чл. 53, ал.1 от ЗП.

Съдът кредитира изцяло показанията на св.М.К. като последователни логични и непротиворечиви, кореспондиращи напълно със събрания по делото доказателствен материал. Същият е очевидец на нарушението и е съставил АУАН след констатирането му, като съдът го намира за незаинтересован и непредубеден от изхода на делото свидетел. Показанията му са в пълно съответствие с установената в АУАН и НП фактическа обстановка. Нарушението е установено по несъмнен и безспорен начин. ППС е било претеглено с надлежното техническо средство, съгласно изискванията на чл.35, ал.3 от Наредба № 11, като се установило претоварване в два от параметрите му. Представени са по делото от АНО писмени доказателства относно електронната везна, посочена в НП, с която е било извършено измерването. Установява се, че същата е преминала последваща проверка към момента на нарушението, поради което е била годно техническо средство за измерване. Това важи и за използваната при проверката ролетка, за която е представен сертификат за съответствие, предвид на което също се явява годно средство за измерване, отговарящо на закона за измерванията.

Съгласно чл.26, ал.2, т.1 б.“а“ от ЗП За дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия: а) движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. В случая е следвало да се представи от водача разрешение, което е следвало да съпътства ППС. Жалбоподателят не е представил такова разрешение, с което е осъществил състава на вмененото му нарушение. При съвкупното тълкуване на нормите на чл.14 и чл.15 от Наредба № 11 тежки пътни превозни средства, както и тези на чл.26, ал.2 и ал.3 от Закона за пътищата става ясно, че понятието „без разрешение“ включва както случаите на движение на извънгабаритни ППС без документ за заплатена дължима такса, когато размерите им са в допустимите извънгабаритни норми по чл. 14, ал. 3, във връзка с чл. 8, ал. 5 от Наредбата/каквото е в случая/, така и движението на извънгабаритни ППС без издадено разрешително в останалите случаи. В този смисъл не основателно възражението за нарушение в НП при посочване на реда за издаване на разрешително. От субективна страна деянието е извършено виновно, тъй водачът е следвало да провери и да се убеди, че параметрите на ППС с товар или без товар не надвишават максимално допустимите норми по Наредбата, но не го е сторил. Същият е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на обществено опасните последици. В конкретният случай задължението за предвиждане пряко произтича от чл. 26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП, който регламентира задължението на водачите на тежките и извънгабаритните ППС за движение по пътната мрежа, само след разрешение от администрацията, управляваща пътя. Предвид длъжността, която е изпълнявал същият е имал възможност да придобие точно обективни представи относно управляваното ППС, неговите габарити и тегло, както и да съобрази кога същото е претоварено, още повече отчитайки разликата между установеното и максимално допустимото натоварване, и знанието на водача за вида на превозваната стока-пясък, изведено от представения от него при проверката пътен лист.

Процесното ППС отговаря на дефиницията „извънгабаритни

ППС“ съгласно Параграф 1, т.1 от ДР на Наредба № 11, където е посочено, че такива са извънгабаритните ППС по чл. 2 и/или тежките ППС по чл. 3. Установява се от писмените и гласните доказателства по делото, че процесното ППС с пет оси, е тежко по смисъла на чл. 3 от Наредба № 11/2001 г., където ясно е посочено, че тежки ППС или състав от ППС са тези, които имат: 1. допустима максимална маса, по-голяма от стойностите по чл. 6; 2. натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл. 7.

Налице е нарушение на чл. 7, ал.1, т.3 б.“Б“ от Наредбата, тъй като при изискване сумата от нaтовaрвaнията на ос нa една тройна ос на ремаркета и полуремаркета, когато разстоянието между осите е над 1.3 м да е максимално 24т., то в случая тази сума е 30.040т. Налице е нарушение на чл. 7, ал.1, т.4, б.“А“ от Наредбата, тъй като при изискване за допустимо максимално натоварване на единична задвижваща ос-11.5т., в случая измереното натоварване на задвижващата втора единична ос на ППС е 15.540т. След като се установява от събраните доказателства, че управляваното от жалбоподателя ППС е превишило допустимите параметри за ППС на Наредба № 11, то неминуемо попада под режима на специалното ползване на пътищата. Това се извежда от ДР на параграф 1, т.8 от ЗП, където е дадена легална дефиниция на понятието „специално ползване на пътищата“, което е „използването на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари“, каквото несъмнено е налице в случая. При осъществяване на движението на процесното пътно превозно средство от страна на жалбоподателя като водач, при гореописаните обстоятелства и без разрешение на администрацията управляваща пътя, същият е нарушил разпоредбата на чл. 26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП. Правилно жалбоподателят е санкциониран на осн. чл. 53, ал.1 от ЗП, която предвижда наказание глоба за физическите лица, нарушили посочената разпоредба.

Вярно е, че съобразно чл.15, ал.3 от Наредба

№11 задължението за снабдяване с нужните документи и разрешителни за ППС е в тежест на собственика на ППС- „Синджирлиеви Транс“ ЕООД. В случая обаче, нарушението, което е вменено на жалбоподателя е не за това, че не се е снабдил с разрешение, а за това, че осъществява движение на ППС без разрешително. Последното следва да съпътства товара и да бъде представено при поискване от страна на контролните органи.

Физическите лица изрично са посочени в чл. 53 от ЗП като една от групите административно-наказателно отговорни субекти. В този смисъл, наказващият орган правилно е определил субекта на нарушението и не е налице нарушение на материалния закон. За прецизност на изложението следва да се посочи, че в чл. 53 и чл. 54 ЗП са посочени няколко групи субекти, които могат да носят административнонаказателна отговорност при нарушаване на общата забрана за движение на извънгабаритни и тежки ППС без необходимото разрешение: а) физически лица, които непосредствено извършват движението, т.е. водачите, които управляват ППС; б) лицата, които наредят извършване на такова движение; в) ЮЛ или ЕТ, които се наказват с имуществена санкция, съгласно чл. 54 от ЗП за извършени нарушения по чл. 53 от ЗП.