Определение № 14935 от 07.08.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14935 гр. София, 07.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно частно гражданско дело № 20251100506503 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Образувано е по частни въззивни жалби от ответника Б.С.П. и от ищеца М. Е. Ч. срещу определение от 28.01.2025г., постановено по гр.д. № 32323/2023г. по описа на СРС, ГО, 167 състав, с което производството по делото е прекратено.

В частната въззивна жалба, подадена от ответника Б.С.П., са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционния съдебен акт. Конкретно се твърди, че съдът е допуснал съществени процесуалнн нарушения, като не е съобразил представеното определение № 27916/26.10.2017г. по в.гр.д. № 9800/2016г. по описа на СГС, което е влязло в сила. Със същото е било прекратено образуваното дело срещу неговия праводател по предявен иск за собственост за процесния недвижим имот. Твърди неправилност на формирания извод, че имотът е бил прехвърлен на ответника в хода на висящия спор за собственост по гр.д. № 23393/2021г. по описа на СРС.

Изложени са доводи за недопустимост на определението на САС, с което е отменено определението на СГС по в.гр.д. № 9800/2016г. по описа на СГС.

Поддържа, че САС се е произнесъл по недопустима – просрочена частна въззивна жалба, както и че не е бил компетентен да разглежда искане, имащо характер на молба за отмяна по чл. 303 от ГПК. Аргументира становище, че след като е придобил имота след влизане в сила на определеиието за отхвърляие на ревандикационния иск и предвид, че липсва надлежна отмяна 1 на това определение по реда на чл. 303 и сл. ГПК, то не е налице хипотезата на чл. 226 ГПК. Счита, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение, като не е разгледал фактите, на които ответникът като частен правоприемник, основава придобиването на собственостга, включително и евентуалното възражение за изтекла в негова полза 5-годишна придобивна давност. С оглед изложеното е направено искане за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Насрещните страни в производството – Л.И.П. и М. Е. Ч., оспорват частната жалба като неоснователна.

По делото е постъпила частна въззивна жалба и от ищцата М. Е. Ч.

/конституирана като законен наследник на основание чл. 227 от ГПК на мястото на починалата в хода на производството ищца М.М.С./, в която са изложени оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт. Не се оспорва правилността на изводите на първоинстанционния съд, че съгласно разпоредбата на чл. 298, ал. 2 от ГПК, влязлото в сила решение по гр.д. № 233923/2021г., по описа СРС, 33 състав , има действие и по отношение на правоприемниците в процеса, т.е. и по отношение на настоящия ответник. В жалбата са изложени доводи за наличието на правен интерес от предявяване на иска, обосновани с обстоятелството, че договорът за покупко-продажба от 22.06.2018г., обективиран в нотариален акт, сключен между ответника Б..П, като купувач, и П.К., като продавач, съществува в правния мир, с което се ограничава правото на собственост на ищците. Отделно от това, производството по делото било прекратено с определение, което не се ползва със сила на присъдено нещо. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалвания съдебен акт.

Насрещната неоснователна. страна

Б.С.П. оспорва частната жалба като

Частните въззивни жалби са подадени в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от легитимирани страни, поради ко е т о са процесуално допустими. Разгледани по същество същите са неоснователни по следните съображения:

Производството по гр.д. № 32323/2023г. по описа на СРС, ГО, 167 състав е било образувано въз основа на искова молба от М.М.С. и Л.И.П., с която е 2 предявен срещу Б.С.П. осъдителен иск с правно основание чл. 108 от ЗС за предаване владението на следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. София, район „Панчарево“, ул. „********, с площ от 897 кв.м., заедно със сгради с идентификатор ***, с площ от 13 кв.м. и сграда с идентификатор

***. Ищците обосновават титулярството в правото на собственост върху процесните имоти с настъпило законово наследствено правоприемство от Е.Х.П.. Поддържат, че с договор за продажба от 22.06.2018г., П.В.К. е продал на ответника Б.С.П. гореописания имот и го е въвел във владение. Твърди се, че продавачът П.В.К. не е бил собственик на процесния имот, за което е бил висящ съдебен спор по гр.д. № 23393/2021г. по описа на СРС, ГО, 33 състав, поради което не е могъл да прехвърли собствеността и владението върху имота на своя правоприемник, който е придобил имота от несобственик и след вписване на исковата молба по гр.д.

№ 23393/2021 г. по описа на СРС.

Ответникът се легитимира като собственик на процесните имоти въз основа на деривативен придобивен способ - договор за покупко-продажба от 22.06.2018г., обективиран в нотариален акт № 169, том 3, рег. № 9928, с праводател - П.В.К..

От представените по делото писмени доказателства се установява следното:

С решение от 17.02.2016г. по гр.д. № 34070/2013г. по описа на СРС, ГО, 49 състав, е уважен предявеният от Е.Х.П. срещу Ч.П.П. иск с правно основание чл. 124 от ГПК и ищцата е призната за собственик на поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ от 898 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползванениско застрояване, при съседи: ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, който е идентичен с ПИ с пл.№ 349, кв. 7 по плана на гр.София, Панчарево, с. Градище, с площ от 862 кв.м., заедно с построената в него сграда с идентификатор ***, с Панчарево, общ. Столична, по кадастралния план и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-24/02.03.2012г. на ИД на АГКК; находяща се в с. Панчарево, 3 ул. „********. Със същото решение от 17.02.2016г. ответникът П.В.К. е осъден по иск с правно основание чл. 108 ЗС да предаде на Е.Х.П. владението на същите имоти - поземлен имот с идентификатор ***, заедно с построената в него сграда с идентификатор ***.

Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от ответника Ч.П., въз основа на която е било образувано в.гр.д. № 9800/2016г. по описа на СГС. С постановеното по същото дело определение от 26.10.2017г. е обезсилено решението на СРС и е прекратено производството по делото, поради отказ от предявения иск. Върху съдебния акт е вписано, че е влязъл в законна сила на 26.11.2017г. Срещу определението на СГС е била подадена частна въззивна жалба от Л.И.П., по която е било образувано ч.гр.д. № 815/2018г. по описа на САС. С определение от 28.05.2018г. САС е отменил определението на СГС и е върнал делото на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. С решение от 04.12.2020г. по в.гр.д. № 9800/2016 г. на СГС, ГО, IV-„А“ въззивен състав, е обезсилено решението от 17.02.2016г. по гр.д. № 34070/2013г. по описа на СРС, 49 състав, и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на СРС. След връщане на делото в СРС е образувано гр.д. № 23393/2021г. по описа на СРС, ГО, 33 състав. С решение от 30.09.2021г., влязло в законна сила на 19.06.2024г., постановено по гр.д. № 23393/2021г. по описа на СРС, е признато за установено по отношение на Ч.П.П. и П.В.К., че М.М.С. и Л.И.П., в качеството им на законни наследници на Е.Х.П., са собственици на поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ от 898 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване-ниско застрояване, при съседи: ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор

***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор

***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор

***, който е идентичен с ПИ с пл.№ 349, кв. 7 по плана на гр.

София, Панчарево, с. Градище, с площ от 862 кв.м., заедно с построен ите в него сграда с идентификатор *** и сграда с идентификатор *** . Със същото решение ответникът П.В.К. е осъден по иск с правно основание чл. 108 ЗС да предаде на М.М.С. и Л.И.П., в качеството им н а законни наследници на Е.Х.П., владението на същите поземлени имоти поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ от 898 кв.метра, заедно с построените в него сгради с идентификатор 4

*** и идентификатор ***.

С договор за покупко-продажба от 22.06.2018г., обективиран в нотариален акт № 169, том 3, рег. № 9929, дело № 513/2018г., П.В.К. е прехвърлил правото на собственост върху процесните недвижими имоти /продал/ на ответника Б.С.П..

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът счита, че е сезиран с процесуално недопустим иск по следните съображения:

Разпоредбата на чл. 226, ал. 1 и ал. 2 от ГПК отчитат материалноправната възможност спорното право да бъде прехвърлено по време на висящия процес и урежда правилото, че делото продължава своя ход между първоначалните страни. Налице са процесуалните възможности правоприемникът да встъпи или да бъде привлечен като трето лице, както и да замести своя праводател при изричното съгласие на първоначалните страни. В случаите, когато прехвърлителят запазва качеството си на страна, той действа като процесуален субституент, в защита на едно чуждо вече право. Във всички случаи съгласно чл. 226, ал. 3 от ГПК приобритателят е обвързан от силата на пресъдено вещо на постановеното решение, с изключение действията на вписването /чл. 114 от ЗС/ по отношение на недвижимите имоти. Исковите молби по чл. 124, ал.1 от ГПК и по чл. 108 от ЗС подлежат на вписване, което вписване има само оповестително значение – то цели да даде гласност на съдебния спор за собственост относно имота, но не създава правна защита на лицата, придобили от несобственик, независимо дали са вписали своя акт преди или след вписването на исковата молба. Това вписване няма значение за обвързаността на третото лице - приобретател в хипотезата на чл.

226 ГПК от силата на пресъдено нещо на постановеното решение. Влязлото в сила решение, с което този иск се уважава, установява със сила на пресъдено нещо и по отношение на приобретателя на спорното право от ответника, че ищецът, а не ответникът – праводател е собственик на прехвърления имот, независимо дали приобретателят на спорното право е участвал като страна по делото и независимо дали исковата молба е била вписана. В случая исковата молба, по която е било образувано гр.д. № 23393/2021г. по описа на СРС, ГО, 33 състав /образувано след обезсилване на решението по гр.д. № 34070/2013г. по описа на СРС, ГО, 49 състав/, е била вписана в Служба по вписванията, което обстоятелство не е спорно, а и се установява от изричното 5 удостоверяване върху представения по делото препис от исковата молба.

Придобилият спорното право от ответника по време на висящия процес по иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, респективно – иск по чл. 108 от ЗС /т.е. – придобилият права след предявяване на исковата молба/, е адресат на правилото по чл. 226, ал. 3 от ГПК, респективно е адресат на силата на пресъдено нещо на решението. Израз на обвързаността на приобритателя е правилото на чл. 523, ал. 1 от ГПК, според което съдебният изпълнител може да извърши въвод в недвижимия имот срещу него, като трето за изпълнението лице, започнало да владее имота след предявяване на иска по чл. 108 от ЗС.

В процесната хипотеза въпросът за собствеността върху недвижимите имоти е бил решен между ищците по настоящото дело и праводателя на ответника с влязло в законна сила на 19.06.2024г. решение, постановено по гр.д. № 23393/2021г. по описа на СРС, ГО, 33 състав . С решението по посоченото дело ищците в настоящото производство са признати за собственици на спорните имоти и П.В.К. /праводател на Б..П/ е осъден да предаде владението на същите. Ответникът Б..П е частен правоприемник на спорното право /правото на собственост върху процесните имоти/ - придобил е правата си въз основа на деривативно придобивно основание в хода на висящия процес по гр.д. № 23393/2021г. по описа на СРС, ГО, 33 състав, образуван по иск за собственост срещу неговия праводател, и е обвързан от силата на пресъдено нещо на постановеното срещу праводателя му съдебно решение. По правило влязлото в сила решение има сила на пресъдено нещо между същите страни, за същото искане и на същото основание, но съгласно чл. 298, ал. 2 ГПК тя разпростира своето действие и спрямо други лица, които не са били страни по делото - универсалните и частни правоприемници, придобили права в хода на производството и след влизане в сила на решението. Правоприемникът замества изцяло праводателя и основава своето правно положение на правното положение на своя праводател, независимо от вписването на исковата молба по иск за собственост.